Р Е Ш Е Н И Е
№...................
гр. София, ......02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Букадинова,
разгледа докладваното от младши съдия
Углярова въззивно гражданско
дело № 15839 по описа за 2019 г. по
описа на СГС,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 172856 от 22.07.2019 г. по описа на СРС, 67 състав,
постановено по гр. д. № 60524/2016 г. е допуснато да се
извърши делба между С.М.М., Е.М. М.– Р.и
Д.С.М., на следните недвижими имоти –поземлен имот с идентификатор
68134.1977.1073 по ККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 3/11.01.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот в гр.София, район
Вотиша, ул.******, с площ 618 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), стар
идентификатор – няма, с номер по предходен план 1073, квартал 33а, парцел XVIII, при съседи:
ПИ с идентификатор 68134.1977.14, ПИ с идентификатор 68134.1977.191, ПИ с
идентификатор 68134.1977.2585, ПИ с идентификатор 68134.1977.189, ПИ с
идентификатор 68134.1977.190, и поземлен имот с идентификатор 68134.1977.190
по ККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 3/11.01.2011г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот в гр.София, район
Вотиша, ул.******, с площ 601 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), стар
идентификатор – няма, с номер по предходен план 190, квартал 33а, парцел VI, при съседи: ПИ с идентификатор
68134.1977.14, ПИ с идентификатор 68134.1977.1073, ПИ с идентификатор
68134.1977.189, ПИ с идентификатор
68134.1977.188, ПИ с идентификатор
68134.1977.187, при следните квоти:
1/4 (една четвърта)
идеална част за С.М.М.;
1/4 (една четвърта)
идеална част за Е.М. М.- Русева;
1/2 (една втора) идеална част за Д.С.М..
Решението се
оспорва от ответника Д.С.М., чрез процесуалния й представител адв.В., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, с доводи, че
е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Конкретно поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
действащият регулационен план е този, одобрен с решение № 4, протокол № 21 от
19.02.2001г. на СОС, с който парцел XVIII – 164 от квартал 33а по
плана на кв.Драгалевци от 1970г. е разделен на два урегулирани поземлени имота,
всеки от тях отреден за отделен поземлен имот, като този извод не кореспондира
със събраните по делото доказателстсени материали. Сочи, че регулационният план
е одобрен при режима за ЗТСУ, като с влизането в сила на Закон за устройство на
територията, съгласно пар.8, ал.1от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на
влезлите в сила но неприложени дворищнорегулационни планове в сроковете по
пар.6 от ПР на ЗУТ за изравняване на частите в образувани съсобствени парцели,
се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна
процедура по пар.8, ал.2. Поддържа, че планът от 2001г. е следвало да се
приложи с договор за прехвърляне на собствеността в нотариална форма, респ. с
договор за делба, тъй като площта на двата новообразувани урегулирани поземлени
имоти не е еднаква, а именно – площта на УПИ XVIII – 1073 е 618 кв.м., а на УПИ
VI – 599 кв.м. Така разликата между общия сбор на имотите по регулацията от
2001г. и тази от площта на парцела по регулацията от 1970г. е 22 кв.м., като в
случая е без значение обстоятелството, че разликата в площите не е голяма.
Навежда доводи, че „допустима точност“ се прилага само в случаите на пълно
съвпадение на имотна с регулационна граница. Каквато и да е разликата обаче
между кадастрална и регулационна граница, разликите в площта на имота и на
парцела винаги следва да се уредят, именно поради което и в нотариален акт №
103, том XIX, дело № 3348 от 1975г., праводателите на страните по делото са
уредили сметки по регулация за 10 кв.м. Счита, че регулационният план от 2001г.
не е приложен в сроковете по пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ, поради което и в сила е
предходния приложен регулационен план, а именно – одобрения със заповед № 1026
от 18.03.1970г.
На следващо място
поддържа, че дори и да се приеме, че са налице два отделни урегулирани
поземлени имота, то искът за делба също следва да се отхвърли, тъй като септичната
яма, обслужваща сградата на ответника се намира в имота, в който е построена
сградата на ищците, а ревизионната шахта е на границата между двата имота.
Септичната яма, представляваща допълващо застрояване е принадлежаща към
жилището на ответника и изключителна негова собственост, поради което е
недопустимо да попадне в съседния урегулиран поземлен имот. Отделно от това се
сочи, че делбата е недопустима и с оглед обстоятелството, че страните в
производството са съсобственици на третия етаж от западната сграда, респ. и в
двата урегулирани поземлени имота попадат сгрсди, собственост на различни лица.
Навеждат се доводи
за неправилност извода на първостепенния съд, че считано от построяването на
жилищната сграда от ищците (1983г.) е налице владение, което е довело до
придобиване от тяхна страна на цялия тавански етаж по силата на изтекла в тяхна
полза придобивна давност. Сочи, че ищците са знаели, че нямат пълен обем на право на строеж за
извършеното строителство, докато ответната страна до датата на получаване на
исковата молба не е знаела, че строителството е извършено в обем над
разрешеното от наследотеля й.
Излага, че
делбеният имот е урегулиран и застроен, поради което поделяемостта му следва да
се съобразява освен с правилата за регулацията и с правилата и нормативите за
застрояване, като се държи сметка за разположението на съществуващите сгради,
отстоянията между тях, а в случай че са на калкан – да няма отвори на калканна
стена, както и плътно припокриване на калканната стена вертикално и хоризонтално,
съгласно разпоредбите на чл.71, ал.1 и чл.81, ал.1 от Наредба № 7 от
22.12.2013г. Счита, че делбата на процесния имот е недопустима, тъй като имотът
е застроен и по естеството си представлява обща част.
Искането към
въззивния съд е решението на СРС да бъде отменено изцяло и искът за делба на
процесния недвижим имот да бъде отхвърлен. Претендират се разноски по
представен по реда на чл.80 от ГПК списък. Релевира се възражение по отношение
размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите страни
С.М.М. и Е.М. М.– Русева, не са депозирали отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК. В проведеното открито съдебно
заседание по делото, адв. Ц. и адв.К.– пълномощници на въззиваемите, с
дказателства за надлежно учредена представителна власт по делото, излагат
становище за неоснователност на въззивната жалба по подробни съображения, като
искането към въззивния съд е първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски, съобразно списък по
реда на чл.80 ГПК. Релевира се възражение по отношение размера на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка доказателствата
по делото и доводите на страните по реда на въззивното обжалване, намира за
установено следното:
Производството е
образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН, като решението е по
първа фаза на делбеното производство.
Според уредените в чл.
269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността
на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и
процесуално допустимо. СРС е обсъдил всички събрани по делото доказателства
относно собствеността на имота,
предмет на делбата. Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е
изяснена от СРС и не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към
нея, на основание чл.272 ГПК. Настоящият състав ще обсъди само доказателствата,
относими към възраженията по въззивната жалба.
В правилно приложение
на материалния закон СРС е приел, че за да се постигне основната цел на делбата
- прекратяване на съсобствеността върху общата вещ, е необходимо на първо място
да се установи, че е налице съсобственост върху процесния имот, на основанията, на които същата се претендира в
исковата молба.
По делото е
представен и неоспорен от страните нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 64, том XXIII, дело № 4238/1947г. от 23.12.1947г. по описа на Д.С., I – ви нотариус при Софийски
областен съд, от който се установява, че М.С.К.продава на Е. Г.Н.1000 кв.м. от
имот, находящ се в землището на с. Драгалевци, местността „Под село”, целият с
площ от 6 480 кв.м., а по скица 6 484 кв.м., при общи съседи за целия имот по
нотариални актове: С.П., улици от двете страни, С.В.П.и съседния парцел 6.,
който имот съставлява урегулиран V- пет -411 по плана на с. Драгалевци, при
съседи: от две страни продавача М.С.К., която остава за съсед от източната и
южната страна, от север - улица, на запад съседен парцел IV-410.
Видно от
удостоверение за наследници № 19.07.1971г. на Благоевградски районен народен
съвет, Е. Т.Н.(вдовица) е починала на 19.05.1971г., като е оставила за свои
наследници по закон Е.Г. М.– дъщеря и М.Г.Н.– дъщеря. С оглед последното и съгласно
чл.5, ал.1 ЗН, децата на починалия наследяват по равни части, респективно Е.Г. М.и
М.Г.Н.са придобили по силата на наследственото правоприемство по 1/2 идеална
част от горепосочения недвижимия имот.
Установява се от
приложения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придаден по регулация № 103, том XIX, дело № 3348/1975г. от 23.07.1975г. по описа на Е. М..
Нотариус при Софийския районен съд, че наследодателите на Е. Н., а именно Е.Г. М.и
М.Г.Н.придобиват по регулация правото на собственост по отношение на:
1). Празно дворно
място от 249 кв.м., при съседи: наследници на Е. Г.Н., парцел VII — 216, парцел
IX — 5/33 и Д.и Н.Г., което се взима от имот, собственост на СГНС,
2). Празно дворно
място от 10 кв.м., при съседи: наследници на Е. Г.Н., Д.и Н.Г., парцел VII-216
и парцел IX – 5/33, което се взима от имот пл. № 4, собственост на Д.и
Н.Г., които места по утвърдения със заповед № 4780/01.09.1951г. регулационен план се придават към
съсобствения им по наследство от Е. ***, по плана на гр. София, кв.„Драгалевци”.
Изяснява се също, че сметките са уредени по компенсация.
Не е спорно между
страните обстоятелството,
че върху парцела е предвидено построяването на къща близнак — източна и
западна, като източната е притежание на М.Г.Н., а западната на Е.Г. М..
Установява се от
приетите по делото договор за дарение от 24.07.1975г., обективиран в нотариален
акт № 89, том LXXVIII, дело № 15029/1975г. на първи нотариус при Софийски
районен съд и нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение № 42, том
XI, дело № 1676/79г. от 10.05.1979г., че Е.Г. М.дарява на
дъщеря си Е.М. М.притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от дворно място, без сградата в
него — цялото от 1208 кв.м., съставляващо парцел XVIII-164, от квартал 33а, по
плана на гр. София, кв. „Драгалевци”, при съседи: улица, 241 -ва, Д.и Н.Г.,
наследници Б., В.П.и Д.Д.. Следователно по силата на извършеното дарение и при
липса на доказателства в различна насока, Е.М. М.е придобила 1/2 идеална част
от собствеността върху процесния недвижим имот.
Установява се от
представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том XI,
дело № 1677/1979г. по описа на Б.– първи нотариус при Софийски районен съд, че
на 10.05.1979г. Е.М. М.дарява на брат си С.М.М. 1/4 идеална част от единствения
си недвижим имот – дворно място, без сградата в него, цялото от 1208 кв.м.,
съставляващо парцел XVIII-164, от квартал 33а, по плана на гр. София, кв.
„Драгалевци", при съседи: улица 241-ва, Д.и Н.Г., наследници Б., В.П.и Д.Д..
В резултат на посочената безвъзмездна разпоредителна сделка Е.М. М.и С.М.М. —
ищци в настоящото производство, са станали съсобственици на по 1/4 ид.ч. от
процесния имот, като съответно останалата 1/2 ид.ч. от същия имот е била
притежание на М.Г.Н.по силата на наследствено правоприемство от майка й Е. Г.Н..
Видно от
представено по делото заявление за отстъпване правото на строеж по чл.56, ал.3
ЗТСУ /отм./ от 09.12.1980г., М.Г.Н., в качеството си на собственик на 1/2 ид.ч.
от дворно място със сградата в него, цялото от 1208 кв.м., съставляващо парцел
XVIII-164, кв.33а по плана на гр. София, кв. Драгалевци, при съседи: улица 241
-ва, Н.и Д.Г., наследници Б., В.П.и Д.Д., е отстъпила правото на строеж в полза
на съсобствениците на мястото – С.М.М. и Е.М. М.да построят в западната част на
парцела една жилищна сграда със свои средства и за своя сметка, състояща се от
два етажа на 120 кв.м. строителна площ, която да служи за задоволяване на
жилищните нужди на семействата им. В тази връзка учредителят М.Георгиева е дала
съгласие новоизградената постройка да бъде долепена до калкана на
съществуващата в парцела сграда и да излиза вън от нея в дълбочина, колкото е
необходимо за нуждите им.
От представения в
първоинстанционното производство договор за групов строеж от 30.12.1980г., на
осн. чл.192 ЗТСУ /отм./ ищците Е.М. М.и С.М.М. постигнали съгласие за бъдещо
разпределение на обектите, като съсобствеността върху изграденото по силата на
учреденото суперфициарно право, е прекратена с протокол за одобрена делба от
17.11.1983г., по гр.дело № 19526/1983г. по описа на СРС, както следва:
1). Е.М. М.получава
в своя изключителна собственост първи етаж от двуетажната жилищта сграда,
представляващ едно жилище, застроено на 97,05 кв.м., състоящо се от две стаи, хол,
кухня и сервизи помещения, заедно с две самостоятелни мазета и едно общо мазе,
заедно с източната реална половина от обитаемия таван, заедно с по – малкия
ъглов гараж, застроен на около 18 кв.м., заедно с ½ идеална част от
общите части на сградата в парцел XVIII-164, кв.33а по плана на гр. София, кв.
Драгалевци, при съседи: улица 241 -ва, Н.и Д.Г., наследници Б., В.П.и Д.Д.,
2). С.М.М. и К.Б.М.получили
в изключителна собственост втори етаж от двуетажната жилищта сграда,
представляващ едно жилище, застроено на 98,87 кв.м., състоящо се от две стаи,
хол, кухня и сервизи помещения, заедно с две самостоятелни мазета и едно общо
мазе,гараж до стълбищната клетка, застроен на около 24,10 кв.м., западната
реална половина от обитаемия таван, заедно с ½ идеална част от общите
части на сградата в парцел XVIII-164, кв.33а по плана на гр. София, кв.
Драгалевци, при съседи: улица 241 -ва, Н.и Д.Г., наследници Б., В.П.и Д.Д..
Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници № 427/а от 27.02.1987г. М.Г.Н.е
починала на 17.01.1987г., като е оставила за свои наследници по закон С.Ц.М.–
съпруг и Д.С.М. – дъщеря.
Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници № 531 от 24.05.2005г. С.Ц.М.е
починал на 10.03.2005., като е оставил за свои наследници по закон Д.С.М. –
дъщеря, съответно ответницата по делото Д.С.М. се легитимира като собственик на
1/2 ид.ч. от парцел XVIII-164, кв. 33а, по плана на гр.София, кв. Драгалевци.
В производството
пред СРС е прието заключение на назначена и изготвена съдебно – техническа
експертиза, от която се установява, че: 1) западната сграда е изпълнена по
проекта от 1980г. само в двата жилищни етажа и сутерена. В третия – тавански
етаж, заснет и преодобрен като проект от РНС „Девети септември“ през 1982г.,
вместо предвидените по разпределение кабинети, килери и тавани, е изпълнен като
жилищен етаж, всеки състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня –
тоалетна и тераса. Данни за одобряването на тази промяна в предназначението на
помещенията от РНС „Девети септември“ или последващи инстанции няма, 2).
Сградата на ищците и на ответницата са две напълно самостоятелсни сгради,
изпълнени са на фуга, има две калканни стени и не може да се приеме, че са една
обща сграда, 3). Септичната яма на ответницата се намира в ПИ с идентификатор
68134.1977.190 – западната част на бивш УПИ XVIII – 164,
кв.33а, кв.Драгалевци, без данни за точното местонахождение, тъй като е
изградена много отдавна. Местоположението на ревизионната шахта е точно на
оградата между двата имота на 3.50м. от ъгъла на западната сграда, като капакът
е точно под оградата и трудно би могъл да се вдигне. Сградата на ищцитеима
обствена изгребна яма с отделна ревизионна шахта. В съдебно заседания експертът
е посочил, че изпълнените две тавански жилищни помещения са напълно
използваеми, като терасите, които се виждат откъм дъното на имота са отворени.
Изложил е, че към момента на строежа не е имало изискване за закриване на
терасите, но към настоящия момент има регулационна линия и двата имота са
разделени, респективно попадат в свързано застрояване на калкан, в който случай
задължително се покрива калкана по
дължина и ширина, което включва и терасите. Пояснено е, че при приетото
изменение на регулацията и разделяне на имотите, в застроителния план на
източната сграда е предвидена възможност за поктиване на капкана с пристройка
три етажа назад на север и надстройка един етаж, което вече изравнява калканите
по височина и дължина, съгласно закона. В частта, в която западната сграда е
прилепена до източната съществуващите фундаменти са направени от края на
сградата навътре, като липсва друг конструктивен начин за изпълнение, тъй като
на ищците е разрешено да навлязат максимално в дълбочина. Изложено е, че когато
сградата е строена тези фундаменти са били в общия имот, но след разделянето му
по регулация, два от фундаментите на западната сгрдата са в източната част.
По въпроса относно
актуалния статут на съсобствения имот по делото е назначена и приета изготвена
от вещо лице инж.Г.съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на
която е, че: 1). Двата процесни имота, представляващи УПИ VI – 190 с
гр.площ 599 кв.м. и УПИ
XVIII – 1073 с гр.площ 622 кв.м., кв.33а от
действащия регулационен план на м.“Драгалевци“, одобрен с решение № 4, Протокол
№ 21/19.02.2001г. са идентични с УПИ XVIII – 164, кв.33а с гр.площ 1239кв.м.
по стария регулационен план м.“Драгалевци“, одобрен със заповед №
1026/18.03.1970 г. и са идентични с УПИ VI – 5/33, кв.33а, с гр.площ 1199 кв.м.
от стрария регулационен план, одобрен със Заповед № 659/28.12.1960г. Актуалните
имотни граници са тези, описани в одобрената КККР със заповед № РД – 18 –
3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с ид.68134.1977.190 с площ
601 кв.м. и ид.68134.1977.1073 с площ 618 кв.м. Границите на имотите от КККР
съпрадат с границите на УПИ VI – 190 и УПИ XVIII – 1073, кв.33а от действащия
регулационен план на м.“Драгалевци“, одобрен с решение № 4, Протокол №
21/19.02.2001г. на СОС и съвпадат с ПИ №№ 190 и 1073 от рахивния кадастрален
план. С предходните планове има малки разминавания, но самите планове са стари
и деформирани. При оглед на място е установено, че е изместена границата между
двата ПИ в дъното на имотите с около 1м. – в полза на ПИ 190. При така
изместената ограда площите на двата ПИ се изравняват, 2). Страните не знаят
местонахождението на страта септична яма, а на границата между двата ПИ 190 и
1073 е посочена ревизионна шахта, разположена под оградата между двата имота на
около 3,50 м. от западната страна, но е невъзможно същата да бъде отворена, тъй
като оградата е с телена мрежа на бетонни колове, 3). Ищците имат собствена
септична яма с отделна ревизионна шахта, разположени в ПИ № 190 в задната част
на двора. В съдебно заседание вещото лице изрично е посочило, че процесните
имоти са налични във всички планове от всички години, като всички регулационни
планове са приложени. Уточнено е също така, че във всички планове има леки,
минимални изменение в площта, доколкото всички са чертани на ръка и копирани
един от друг. За изместената граница между двата УПИ експертът е заявил, че
същото не е отразено в нито един от плановете, но е установено лично при оглед
на място, като документално е необходимо да се измени кадастралната карта, за да
станат имотите поравно.
По делото е
изготвена и приета и повторна съдебно – техническа експертиза, от заключението
на която се установява, че:
1). Кадастралната
карта и кадастралните регистри на кв.Драгалевци, гр.София са одобрени със
Заповед № РД – 18 – 3/11.01.2011г., като процесните имоти са:
·
ПИ с идентификатор
68134.1977.1073 с площ 618 кв.м. Номер по предходен план е записан парцел XVIII, кв.33а.
Отразени собствени са С. М. М., Е. Г. Н., М.Г. Н.и Е. М. М..
·
ПИ с идентификатор
68134.1977.190 с площ 601 кв.м. Номер по предходен план е записан парцел VI,
кв.33а. Отразени собствени са С. М. М., Е. Г. Н., М.Г. Н.и Е. М. М..
2). Действащият
регулационен план на кв.Драгалевци е одобрен с Решение № 4, Протокол №
21/19.02.2001г. като двата процесни имота представяват – УПИ - XVIII – 1073
/622кв.м./. кв.33а и УПИ - VI – 190 /599кв.м./. кв.33а.;
3). Предходни регулационни планове, които
отразяват процесните имоти са както следва:
·
двете УПИ –та XVIII
– 1073 и VI – 190 са идентични с парцел XVIII, кв.33а по регулационен план –
Запоред № 1026 от 18.03.1970г. с площ 1 239 кв.м.
·
Процесните два
имота са идентични и с парцел VI, кв.33а по регулационен план на кв.Драгалевци
– заповед № 659 от 26.12.1960г. с площ 1 199кв.м.
·
Процесните два
имота са идентични и с парцел VI, кв.33а по регулационен план на кв.Драгалевци
– заповед № 795 от 19.02.1959г.
·
Процесните два
имота са идентични и с парцел VI, кв.33а по регулационен план на кв.Драгалевци
– заповед № 4779 – 4780 от 01.09.1951г.
Актуалните имотни
граници на двата имота са по линиите, отразяващи ПИ с идентификатор
68134.1977.190 и ПИ с идентификатор 68134.1977.1073 по кадастралната карта на
кв.Драгалевци – Заповед № 18 – 3 от 11.01.2011г.
Съгласно
представената по делото скица на поземлен имот № 15-444150-14.10.2015г.,
издадена от СГКК - гр.София, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
общ. Столична, гр. София, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на
Изпълнителен директор на АГКК, се установява, че по актуален статут имотът има
идентификатор 68134.1977.1073, с адрес: гр. София, кв.Драгалевци, ул. „Елин
Пелин”, с площ: 618 кв. метра; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.); стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: 1073, кв.33а, парцел XVIII; при
съседи: 68134.1977.14, 68134.1977.191, 68134.1977.2585, 68134.1977.189,
68134.1977.190.
Съгласно
представената по делото скица на поземлен имот № 15-444151 - 14.10.2015г.,
издадена от СГКК - гр.София, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
общ. Столична, гр. София, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на
Изпълнителен директор на АГКК, се установява, че по актуален статут имотът има
идентификатор 68134.1977.190, с адрес: гр. София, кв.„Драгалевци, ул. ******, с
площ: 601 кв. метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.); стар идентификатор: няма;
номер по предходен план: 190, кв.33а, парцел VI; при съседи: 68134.1977.14,
68134.1977.1073, 68134.1977.189, 68134.1977.188, 68134.1977.187.
По делото
са ангажирани и гласни доказателства посредством разпит в процесуалното
качество на свидетел на П.Б.Б.. Свидетелят излага, че процесният тавански етаж
е построен заедно с къщата, че е собственост и винаги се е ползвал единствено
от С.М. и Е. М.. Посочил е, че последните са получили разрешение да изградят
третия етаж на къщата, доколкото като научни работници имали право на
допълнителен кабинет, което се осъществило све, три или пет години след
построяване на самата къща. Свителят е посочил, че в къщата, която била
построена няколко години преди 10.11.1989г., живеели двете деца на С.М., които
продължавали да я обитават и към настоящия момент, както и че лелята на съпруга
на Е. М.също живяла в имота за период около десет години. Категорично е заявил,
че ответната страна по делото няма достъп до имота на ищците, който е ограден с
телена ограда, а между двете къщи—близнак няма предвиден отвор нито на калкана,
нито на оградата.
По спорните между
страните въпроси, съдът намира от правна страна следното:
Според
ППВС № 2/82 г., т. 1, б. "д" е недопустима делбата на съсобствен
парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Приема се, че в такъв
случай поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите. Хипотезата се
приравнява на отношенията в етажната собственост - собствениците на отделни
самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части на сградата,
но съсобствеността върху тях не може да бъде делена - чл. 38, ал. 3 ЗС. В практиката
по Решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 2585/2015 г. на I г. о. и Решение
№ 293 от 12.12.2011 г. по гр. д. № 265/2011 г. на II г. о. се приема, че
делбата на такъв съсобствен поземлен имот би била допустима, ако от имота могат
да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ, които да обслужват
съществуващите сгради, като възможността за разделяне следва да се установи в
първата фаза на делбата. Това е така, защото допустимостта на съдебната делба
на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието на имота
към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на
производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота. Съсобственото дворно място, което е застроено със сгради,
в които всеки един от съсобствениците притежава самостоятелен обект в
индивидуална собственост, представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, само ако от
него при спазване на установените в ЗУТ правила не са обособени самостоятелни
УПИ, всеки от които да обслужва притежаван в индивидуална собственост обект.
При съобразяване на
данните по настоящото дело, а именно Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 64, том XXIII, дело № 4238/1947г. от 23.12.1947г. по описа на Д.С., I – ви нотариус при
Софийски областен съд, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придаден по регулация № 103, том XIX, дело № 3348/1975г. от 23.07.1975г. по
описа на Е. М., Нотариален акт № 89, том LXXVIII, дело № 15029/1975г. на първи
нотариус при Софийски районен съд и нотариален акт за поправка на нотариален
акт за дарение № 42, том XI, дело № 1676/79г. от 10.05.1979г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том XI,
дело № 1677/1979г. по описа на Б.– първи нотариус при Софийски районен съд се
установява, че въззивникът Д.С.М. притежава на 1/2 ид. ч. от дворното място, а
въззиваемите С.М.М. и Е.М. М.– Р.притежават всеки по 1/4 ид. част от процесния
имот. Установява се също така, а и това обстоятелство не е спорно между
страните в производството, че в имота са изградени две отделни жилищни сгради,
като построената в източната част на имота жилищна сграда е собственост на въззивника,
а въззиваемите С.М.М. и Е.М. М.– Р.притежават съответно първия и втория етаж от
изградената в западната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, при
безспорна идентичност между собствениците на земята.
Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира заключенията по допуснатите пред Софийски районен съд
експертизи. Същите са изготвени от експерти, притежаващи необходимите
професионални знания и квалификация, и са съобразени с целия доказателствен
материал по делото, поради което съдът поставя същите в основата на доказателствените
си изводи. Видно от заключенията на същите е, че към настоящия момент са налице
два процесни имота, представляващи УПИ VI – 190 с гр.площ 599 кв.м. и УПИ XVIII
– 1073 с гр.площ 622 кв.м., кв.33а от действащия регулационен план на м.“Драгалевци“,
одобрен с решение № 4, Протокол № 21/19.02.2001г. са идентични с УПИ XVIII – 164, кв.33а с гр.площ 1239кв.м.
по стария регулационен план м.“Драгалевци“, одобрен със заповед №
1026/18.03.1970 г. и са идентични с УПИ VI – 5/33, кв.33а, с гр.площ 1199 кв.м.
от стария регулационен план, одобрен със Заповед № 659/28.12.1960г. Актуалните
имотни граници са тези, описани в одобрената КККР със заповед № РД – 18 –
3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с ид.68134.1977.190 с площ
601 кв.м. и ид.68134.1977.1073 с площ 618 кв.м. Границите на имотите от КККР
съпрадат с границите на УПИ VI – 190 и УПИ XVIII – 1073, кв.33а от действащия
регулационен план на м.“Драгалевци“, одобрен с решение № 4, Протокол №
21/19.02.2001г. на СОС и съвпадат с ПИ №№ 190 и 1073 от архивния кадастрален
план. По отношение актуалния статут на имота и относимия регулационен план,
действащ по отношение на същите е установено, че кадастралната карта и
кадастралните регистри на кв.Драгалевци, гр.София са одобрени със Заповед № РД
– 18 – 3/11.01.2011г., като процесните имоти са ПИ с идентификатор 68134.1977.1073
с площ 618 кв.м., номер по предходен план е записан парцел XVIII, кв.33а. и
собственици С.М., Е. Н., М.Н.и Е. М., както и ПИ с идентификатор 68134.1977.190
с площ 601 кв.м., номер по предходен план парцел VI, кв.33а. и собственици С.М.,
Е. Н., М.Н.и Е. М..
По изложените данни
и с оглед обстоятелството, че експертните заключения са приети от страните без
възражения, съдът намира, че действащият регулационен план на кв.Драгалевци е този,
одобрен с Решение № 4, Протокол № 21/19.02.2001г. като двата процесни имота представяват
– УПИ - XVIII – 1073 кв.33а и УПИ - VI – 190 кв.33а., или съобразно приложените
по делото скици на поземлен имот № 15-444150-14.10.2015г., издадена от СГКК -
гр.София, по кадастралната карта и кадастралните регистри на общ. Столична, гр.
София, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителен директор на
АГКК и на поземлен имот № 15-444151 - 14.10.2015г., издадена от СГКК -
гр.София, по кадастралната карта и кадастралните регистри на общ. Столична, гр.
София, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителен директор на
АГКК са налице два парцела със съответни идентификатори:
·
Имот с идентификатор 68134.1977.1073, с адрес: гр. София,
кв.Драгалевци, ул. „Елин Пелин”, с площ: 618 кв. метра; трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м.); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 1073, кв.33а, парцел
XVIII; при съседи: 68134.1977.14, 68134.1977.191, 68134.1977.2585,
68134.1977.189, 68134.1977.190;
·
Имот с идентификатор 68134.1977.190, с адрес: гр. София,
кв.„Драгалевци, ул. ******, с площ: 601 кв. метра; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м.); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 190, кв.33а, парцел
VI; при съседи: 68134.1977.14, 68134.1977.1073, 68134.1977.189, 68134.1977.188,
68134.1977.187.
По изложените
съображения съдът намира за неоснователни всички наведени от въззивника във
въззивната жалба доводи, свързани с актуалния статут на имотите и регулационния
план, действащ по отношение на същите.
На следващо място следва да бъде отбелязано, че с иска
за съдебна делба, всеки един от съсобствениците на недвижим имот упражнява
потестативното си право да иска ликвидиране по съдебен ред на съсобствеността и
преобразуването й в индивидуална собственост. За
постигане целите на делбения процес и постановяване на законосъобразно
решение по допускане на делбата / чл. 344 ал.1 ГПК/,
основна задача на съда е да определи предмета на съдебната делбата, т.е.
конкретния обект на правото на собственост –
движима или недвижима вещ, като за индивидуализацията на последния е от значение
актуален устройствен статут, съобразен със специфичното му предназначение,
реализирано застрояване, дори и когато последното не е предмет на делбата, да
определи кои лица са титуляри на правото на собственост, т.е. кои са
съсобствениците на имота и какви са техните права в съсобствеността. Както
вече беше посочено, делбата на дворно място, имащо статут на обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, е недопустима, но ако общото дворно място е
разделено на нови парцели /УПИ/, във всеки от които попадат сгради, лична
собственост на отделни съделители, в тази специфична хипотеза делбата на
дворното място ще бъде допустима, тъй като чрез нея собствениците на отделни
сгради ще концентрират собствеността си само върху онзи парцел или урегулиран
поземлен имот, в който попада сградата им, като по този начин се изключи
съсобствеността им в другия парцел, в който те не притежават сграда. В тази
хипотеза, ако в единия парцел има хоризонтална или вертикална етажна
собственост, дворното място ще представлява обща част само по отношение на
собствениците, притежаващи отделни обекти в него и те не биха могли да
прекратят тази съсобственост чрез делба. Доколкото в
конкретния случай се установява по делото, че съсобственото дворно място
е разделено на нови парцели /УПИ/, а именно - поземлен имот с идентификатор
68134.1977.1073 по ККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 3/11.01.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 1073, квартал 33а,
парцел XVIII и поземлен имот с идентификатор 68134.1977.190 по ККР, одобрени
със заповед № РД – 18 – 3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
номер по предходен план 190, квартал 33а, парцел VI, и с оглед обстоятелството, че сградата на
ищците и на ответницата са две напълно самостоятелсни сгради, респективно всеки от съделителите притежава сграда –
лична собственост в отделните парцели, то доводите на въззивника във връзка с
обстоятелството, че теренът представлява обща част, са неоснователни. Този
извод не търпи промяна и с оглед доводите за местонахожданието на
второстепенното допълващо застрояване – септична яма и ревизионна шахта, като
последното не обосновава само по себе си недопустимост на делбата като начин за
прекратяване на съсобствеността. По изложените съображения настоящата инстанция
намира възраженията на въззивника за неоснователни.
Наведените от
въззивника доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, че считано
от построяването на сградата на въззиваемите страни – 1983г. е налице владение,
довело до придобиване от тяхна страна на тавански етаж по силата на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, съдът намира също за неоснователни, като
съображенията за това са следните:
Фактическият състав на
придобивната давност върху недвижим имот – чл. 79 от ЗС, включва осъществяване
на фактическо господство над имота – осъществяване на владение върху него
(corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост,
при демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение на
пълноправен собственик на вещта (animus), както и изтичане на определен от
закона срок, през който е продължило осъществяването на фактическата власт – в
случая 10 години.
В Тълкувателно решение
№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието становището, че обективният елемент на
владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.
Субективният елемент е този, който определя упражняването на фактическа власт
върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на
намерението да се свои вещта. За това, "за да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на
определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване
наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната
давност - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост
или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с
цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот". В цитираното ТР ВКС е приел още, че до момента, в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево
изявление, не може да се придобие правото на собственост по давност.
В обобщение на
възприетото тълкуване следва, че за да се придобие качеството владелец, не е
достатъчно държателят на имота да реши да го свои, защото владението не може да
бъде скрито - то трябва да е явно и несъмнено. Това изисква промяната в
намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия,
които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е
отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред
всички, включително и държавни органи. Според практиката на ВКС, обективирана в
решения № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ВКС, ІІ г. о. и
решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ВКС, І г. о., решение
№ 136/16.06.2014 г. по гр. д. № 436/2014 г. на І ГО, ВКС, която въззивният
състав споделя, когато страната, която ползва имота, се позовава на придобивна
давност, тя трябва да докаже, че е променила намерението си, но не скрито, а
чрез предприемане на явни действия, които са станали известни на собственика.
Разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а в чл. 68 ЗС
владението се определя като упражняване на фактическата власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за
придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от
собственика/ и спокойно /да не е установено с насилие, както и да не е
поддържано с насилие/. По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването
невладеещия собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т.
е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика е прието, че такова
изискване съществува в хипотезата на съсобственост – когато съсобственика
твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици, то
е необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да
бъдат отблъснати претенциите му.
В мотивите на
Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК е прието, че завладяването частите на
останалите съсобственици и промяната в намерението поначало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. По реда на чл. 290 ГПК е създадена практика /Решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015
г. на І г. о./, според която е обективно невъзможно да се манифестира промяната
в намерението когато невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство,
напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е
проявявал никакъв интерес към съсобствения имот.
В конкретиката на
настоящия случай от показанията на разпитания в първоинстанционното производство
свидетел П.Б.Б. се установява, че процесният тавански етаж е построен заедно с
къщата, собственост на С.М. и Е. М., след като последните са получили разрешение за изграждане на трети
етаж на къщата, доколкото като научни работници имали право на допълнителен
кабинет. Посочено е още, че в къщата, която била построена няколко години преди
10.11.1989г., живеели двете деца на С.М., които продължавали да я обитават и
към настоящия момент. Отделно от това, лелята на съпруга на Е. М.също живяла в
имота за период около десет години. Свидетелят е посочил, че имотът на ищците е
ограден с телена ограда, респективно и достъпът на въззивника Д.М. до същия е
ограничен, като между двете къщи - близнаци липсва предвиден отвор както на
калкана, така и на оградата.
Въззивният съд
кредитира изцяло показанията на посочения слвидетел, които следва да бъдат
ценени като ясни, последователни и житейски логични, като преценката на
доказателствената им стойност е послужила за опора на правилни изводи на
първоинстанционния съд относно правопораждащите спорното право факти. Показанията
напълно кореспондират със събраните в производството писмени доказателстени
средства, установяващи изграждането и използването на процесния тавански етаж,
поради което и настоящата инстанция постави същите в основата на
доказателствените си изводи.
По изложените
съображения съдът намира, че считано от построяването на жилищната сграда от
ищците – 1983г., е налице владение, което е довело до придобиване от тяхна
страна на целия тавански етаж по силата на изтекла придобивна давност, същото
осъществено явно и демонстративно - с изграждането на процесния таван и
трансформирането му в жилищно помещение, при което фактическата власт е
упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможността да научи за това,
включително въззивницата, по отношение на която не съществува спор, че е
собственик на сградата, изградена на калкан. С построяването на жилищната сграда
и ограждането на имота с ограда, в който същата се намира, без предвиден отвор
за преминаване, се препятства достъпа на въззивницата до таванския етаж,
съответно се установява и манифестиране от страна на С.М. и Е. М.на намерението
им за своене на припадащите се на Д.М. идеалните части от процесния етаж. Съдът
счита, че по този начин въззиваемите страни са демонстрирали в достатъчна
степен промяната в намерението им, което не е останало скрито, а е намерило
външно проявление чрез конкретни действия, които са станали достояние на
ответницата. Последните от свиоя страна показват несъмнено, че С.М. и Е. М.,
упражнявайки фактическата власт, отричат правата на въззивната страна в
производството върху вещта и я държат само за себе си. С оглед изложеното,
релевираното във въззивната жалба възражение се явява основателно, доколкото
целият процесен трети етаж, към момента на предявяването на иска за делба се
явява собственост на въззиваемите страни.
Като е достигнал до
същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
Въззивникът е поискал
присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, като с оглед
изхода на спора такива не му се
дължат.
Въззиваемите страни
са претендирали разноски в настоящото производство в размер на 800,00 лева
адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ и
съдействие, ведно с приложена към него разписка и фактура №
**********/14.02.2020г., последните удовстоверяващи извършеното плащане, които
следва да им бъдат присъдени. Своевременно
релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, настоящия състав намира за неоснователно, доколкото
претендираният такъв е в размер съизмерим с минимално определения според
Наредбата № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение – чл.7, ал.4 и не е прекомерен.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 172856 от 22.07.2019 г.
по описа на СРС, 67 състав, постановено по гр. д. № 60524/2016 г.
ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на С.М.М., ЕГН ********** и Е.М. М.– Р., ЕГН **********, двамата с
адрес в гр.София, с адрес в гр.София, кв.“Драгалевци“, ул.******, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 800,00 лева, разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.