Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1962 Година 09.12.2021 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХVІ-ти
състав, на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря Й. Б.
Прокурор Дарин
Христов
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 2375 по
описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по касационна жалба на „Джи Ем Консулт 13” ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл.111, вх.2, ет.5,
ап.9 представлявано от управителя Н.Б.против решение № 396 от 26.07.2021г., постановено
по н.а.х.д. № 2413/2021г. по описа на Районен съд Бургас. Съдебното решение се
обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита,
че са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като
„маловажен случай“. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с
него наказателно постановление. Представя писмено становище.
Ответникът –
Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно уведомен, не
изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение, Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление №549551-F576635/16.04.2021г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, в ЦУ на НАП, с което на
касатора на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лева, за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като е намалил размера на санкцията
на 500 лева. За да постанови решението си съдът е
приел, че
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, тъй като при реализиране на отговорността на дружеството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Посочено е, че АУАН е съставен, а НП
е издадено в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в
предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове за това. По същество съдът е намерил фактическата
обстановка за безспорно установена и с оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства, е обосновал извод за съставомерност на деянието и правомерно
ангажиране отговорността на търговеца, на соченото правно основание. Преценил,
че не са налице предпоставки за квалифициране на установено нарушение като
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а наложената имуществена
санкция е намерил за несъобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което е изменил същата към минималния предвиден от законодателя
размер.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията
на касатора са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е
допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът пълно и
всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните
доказателства е формирал правилни изводи по приложението на материалния закон.
Фискалните
касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118
от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Прилагането на цитираната
разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 „Независимо
от документиране то с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: 1. по чл.3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл.3, ал.1.; 2. по чл.
3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен
превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по чл.
3, ал. 1.”. От анализът на цитираните разпоредби е видно, че
фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговеца е
длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента
издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното
плащане.
Правилно
първоинстанционния съд е обосновал извод за съставомерност на деянието и
правомерно ангажиране отговорността на търговеца на соченото правно основание. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в стопанисвания
от касатора търговски обект – кафе аперитив, е извършена контролна покупка на
обща стойност 4,60 лева, за която след плащане в брой, касов бон не е издаден,
въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен
ЕКАФП.
Задължението не е изпълнено от санкционирания търговец, като неговата
отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да
бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия
случай.
Правилно
районният съд е приел, че в случая не са налице основания за квалифициране на
нарушението като „маловажен случай”, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в каквато
насока са единствените възражения на касатора. Съгласно Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на
случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира,
че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона. В
случая, се касае за неизпълнение на административно задължение, насочено към
спазване на данъчната дисциплина и охраняване интересите на фиска, чрез
своевременното и вярно регистриране и отчитане на всички продажби,
представляващи основание за възникване на публични държавни вземания. Поради
това самият законодател е определил този вид деяния като такива с висока степен
на обществена опасност, видно от вида и размерите на определените за тях
санкции. Същевременно, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното
нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена
опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид и като е достигнал до изводи аналогични
на изложените районният съд е постановил решението си при правилно приложение
на материалния закон.
Правилно първоинстанционният съд е изменил размер
на наложената имуществена санкция към минималния предвиден от законодателя -
500 лева, доколкото в наказателното постановление липсват мотиви обосноваващи
определения по-висок размер на санкцията.
С оглед изложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 396/26.07.2021г., постановено по н.а.х.д. № 2413/2021г.
по описа на Районен съд Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.