Решение по дело №6622/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260170
Дата: 24 септември 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Райна Петрова Мартинова
Дело: 20201100506622
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Гр. София, 24.09.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Маврова

ЧЛЕНОВЕ:           Стилияна Григорова

                               Райна Мартинова

 

като разгледа докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 6622 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Н.с.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 2020863040788 по описа на ЧСИ С. Х. срещу постановление от 10.03.2020 г. на частен съдебен изпълнител, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение  изх. № 11839/10.03.2020 г. с което са определени разноски в изпълнителното производство – такса по т. 26 от ТТЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в изпълнението, тъй като дължимата сума била платена в срока за доброволно изпълнение. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени начислените такси по ТТРЗЧСИ в размер на 782 лева.

Взискателят в производството Столична община е заявил, че сумата по изпълнителното дело е платена.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител С.Х.е представила подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително изпълнително дело № 2020863040788 по описа на ЧСИ С.Х.е образувано по възлагателно писмо от Столична община за образуване на изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК.

На 13.03.2020 г. на „Н.с.“ ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение, в която съдебният изпълнител е посочил, че към 24.03.2020 г. са дължими 782,00 лева – такси по Тарифа към ЗЧСИ.

Установява се, че по т. 26 от ТТРЗЧСИ е определена такса в размер на 492,80 лева с ДДС.

С писмо вх. № 12025/19.03.2020 г.“Инвестбанк“ АД е уведомило ЧСИ Сия Халаджова, че в отговор на запорно съобшение от 10.03.2020 г. е преведена сума в размер на 5665,38 лева.

С платежно нареждане от 20.03.2020 г. по сметка на взискателя Столична община длъжникът „Н.с.“ ЕАД е превел дължимите по изпълнителното производство суми, включително и сумата от 782,99 лева – такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Съдът намира от правна страна следното:

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – постановление от 10.03.2020 г.  за определяне на разноски на частен съдебен изпълнител, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение  изх. № 11839/10.03.2020 г.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни изпълнители. В чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. В изпълнение на законовата делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в т. 26 от нея са определени размерите на дължимата от длъжника пропорционална такса.

Съдебният изпълнител е определил и начислил такси съгласно ТТРЗЧСИ, за което са съставени подробни сметки. Пропорционалната такса т.26 от Тарифата е съответна на събраната сума. По делото е установено, че погасяването на задължението е осъществено от длъжника като последица от приложен способ за принудително изпълнение – запор на банкова сметка. ***а на взискателя е направено след този превод. Независимо от това следва да бъде посочено, че забележката по т.6 към т.26 ТТРЗЧСИ, според която върху погасената от длъжника в срока за доброволно изпълнение сума такса не се събира, е обявена за нищожна с Решение № 13014/02.10.2015г. на ВАС, ДВ, бр.100/2015г., в сила от 18.12.2015г. Следователно независимо дали плащането на дължимите суми е осъществено в срока за доброволно изпълнение длъжникът дължи заплащането на такси по тарифата – обикновени и пропорционални.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Н.с.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 2020863040788 по описа на ЧСИ С.Х.срещу постановление от 10.03.2020 г. на частен съдебен изпълнител, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение  изх. № 11839/10.03.2020 г. с което са определени разноски в изпълнителното производство – такса по т. 26 от ТТЗЧСИ.

 

Решението е окончателно.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.