Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/ ………….08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1909/2019г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по гл.XXXII /Търговски спорове/ на ГПК.
Образувано
е по искова молба на К.Н.А., ЕГН **********, чрез адв.Г.В. срещу И.Г.С., ЕГН **********,
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 34 000 лева,
въз основа на издаден от него запис на заповед от 12.09.2016г., ведно
със законна лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК пред ВРС на
21.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата
молба ищецът твърди, че по ГД №7688/2019г. на ВРС, ответникът И.С. е бил осъден
да заплати сумата от 34 000 лева на ищеца К.А. въз основа на запис на
заповед, издадена от И.Г.С. на 12.09.2016г., с падеж 01.11.2016г. Твърди се, че
за вземането е издаден изпълнителен лист на 22.05.2019г. Поради подадено от
длъжника И.С. възражение срещу заповедта за изпълнение ищецът е упражнил
правото на заявителя по чл.422 ГПК с предявяване на установителен иск за
установяване със сила на пресъдено нещо вземането по записа.
Твърди се, че записа на заповед е
редовен от външна страна като установява вземане спрямо ответника в
претендирания размер, чиято изискуемост е настъпила с падежа на вземането, вкл.
към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Независимо от изложените в
исковата молба аргументи, че ищецът доказва единствено наличието на редовен от
външна страна запис на заповед без да е нужно да установява каузално
правоотношение, ищецът още с исковата молба е навел и твърдения за възникнали
между страните неформални отношения по предоставяне на заем, макар между
различни субекти. Твърди се, че ответникът в качеството му на управител на
Термстрой -96 ООД, Варна, поради нужда от финансови средства за разплащане със
служителите си, получил от ищеца в
качеството му на управител на друго дружество Ка Логик ООД, с.Аврен,
необходимото кредитиране. Твърди се, че за тези взаимоотношения са издадени
разходни касови ордери, които се съхраняват в съвместно държания от двете
дружества офис, находящ се в гр.Девня, ПИ №20482.505.16. Именно поради това се
твърди поддържане на служебни отношения между управителите на двете дружества,
явяващи се страни в лично качество по настоящия спор.
С отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.367 ГПК,
ответникът оспорва основателността на иска. Претендира отхвърляне на иска ведно
с присъждане на сторените разноски за адв.възнаграждение. Оспорват се изцяло
твърденията на ищеца за предоставен между физическите лица – страни по делото
заем на сумата от 34 000 лева. Твърди се, че действително е имало съгласие
да се предостави финансиране по този начин, но след подписване на записа на
заповед. Твърди се, че след подписването на менителничната книга/записа на
заповед/, ответникът не е получавал реално сумата по записа както в брой, така
и по банкова сметка.
***ржа иска. Твърди че всички
възражения на ответника са противоречиви като от една страна твърди, че няма
каузално правоотношение, а от друга страна прави доказателствено искане във
връзка с доказване на такова. Поради това ищецът моли съдът да приеме, че е
налице редовен запис на заповед по чл.535 ТЗ, който не обезпечава друго
каузално правоотношение доколкото и ответникът не твърди такова. Поддържа се,
че ищецът не е длъжен при това положение да доказва основанието на записа на
заповед. /цит.съдебна практика/ Ищецът развива правни аргументи за
основателността на иска си.
С
допълнителен отговор, насрещната страна чрез пълномощника си по делото адв.Л.П.,
поддържа възраженията срещу иска като твърди, че сумата от 34 000 лева не
е предавана от ищеца на ответника и не е налице заемането ѝ. Поддържа, че
ищецът сам е въвел като основание на ценната книга съществуване на неформален
заем между двете физически лица. Поддържа се, че при въведено от ищеца каузално
правоотношение, което записа обезпечава, в негова тежест е доказване
предаването на сумата по заема, тъй като предаването на сумата е елемент от
фактическия състав на твърдяното каузално правоотношение по договор за заем.
Оспорва се верността на отразеното предявяване на записа на заповед на
01.11.2016г. като се твърди, че двата подписа са положени на един и същи ден от
ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв.В. поддържа исковата и допълнителна молба и не възразява
срещу изготвения от съда проектодоклад на спора.
Ответникът чрез пълномощника си адв.П.
оспорва основателността на иска и поддържа изложеното в депозираните отговори.
Съдът, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, събраните доказателства ценени в тяхната съвкупност и
по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ЧГД №7688/2019г. на
35 състав на ВРС се установява, че по подадено от К.А. заявление по чл.417 ГПК,
е издадена заповед №3931/22.05.2019г. и изпълнителен лист за вземане в размер
на 34 000 лева, в полза на К.Н.А. срещу длъжник И.Г.С.,***, въз основа на
запис на заповед, издаден на 12.09.2016г. в гр.Варна за сумата от 34 000
лева, платим на предявяване и предявен за плащане на 01.11.2016г. Видно от
отбезялване на приложеното към заповедното досие копие от записа, същият в
оригинал се съхранява в регистъра на съда под №101/22.05.2019г. Срещу
издадената заповед е постъпило бланкетно възражение от длъжника И.С., което е
упражнено в срока по чл.415 ГПК, считано от датата на удостовереното по
изп.дело №214/2019г. на ЧСИ З. Д.
рег.№808 в КЧСИ, връчване на покана за доброволно изпълнение /на 19.09.2019г./
Исковият съд констатира, че установителният иск по чл.422 ГПК е предявен в
прекулзивния едномесечен срок, считано от уведомяването на заявителя на
21.10.2019г. – на 19.11.2019г.
От приложеното към заповедното досие
по ЧГД №7688/2019г. на ВРС, копие от записа на заповед се установява, че същият
съдържа съществените реквизити за действителността на книгата съгласно чл.535 ТЗ. Със същия ответникът И.С. е поел задължение при представяне на записа на
заповед, издаден на 12.09.2016г., да заплати на бенефициера К.А. сумата от
34 000 лева. Върху титулната страна на записа е отразено срещу подпис на
издателя предявяването на книгата на 01.11.2016г. за плащане.
По делото са разпитани водените от
ищеца свидетели И.
И. и Л. И., чиито показания съдът цени като обективни, преки и
достоверни. От същите се установява, че ищецът ответника са били съдружници, а
след това са ползвали общ офис на фирмите им. Според двамата, С. не е изплащал
продължително време заплати на работниците си като лично св.Ил.И. не е
получавал дължимото му възнаграждение за работата си при ответника. Сочи, че е
свидетел как пред офиса на С. се били събрали работници, които щели да го бият
защото не им бил плащал дълго време. Излага че тогава дошъл К. и дал пари на И.,
за да се разплати със служителите си. Същото се сочи и от втория свидетел,
който не е бил в служебни правоотношения със страните. Последния твърди, че е
ходил в банка с К. да тегли пари за да ги даде на съдружника си И., за плащане
на работниците.
Свидетелските показания са допуснати
след представени от ищеца писмени доказателства, които съдът е кредитирал като
относими към фактическите твърдения по исковата молба. От същите се установява,
че дружеството Ка Логик ООД, представлявано от ищеца К.А. има банкова сметка ***,
от която сметка е представена /на л.50 по делото/ извлечение от разплащателна
сметка за установяване на извършени в периода юли 2016г. парични тегления. От
представените РКО, издадени поименно на 11.11.2016г., на 08.11.2016г., на
11.11.2016г., на 08.11.2016г., на 12.12.2016г., на 11.07.2016г., на
15.08.2016г., на 12.09.2016г., на 10.10.2016г., на 15.11.2016г., се установяват
извършени плащания в брой на различни физически лица от страна на Термстрой -96
ООД, в общ размер от 7600 лева. Нито едно от посочените в ордерите лица не е
разпитано като свидетел по делото. Само три от ордерите са издадени преди
издаване на записа на заповед, а останалите са след това до м.12.2016г.
Въз основа на горното съдът достига
до следните правни изводи по същество на спора: На първо място съдът прецени,
че е надлежно сезиран с допустим иск с правно основание чл.422 ГПК, при наличие
на предвидените специфични предпоставки, а именно издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417, т.10 ГПК; подадено в срок възражение срещу заповедта;
упражнено от заявителя в преклузивния срок право на иск за установяване на
вземането му, предмет на заявлението по чл.417 ГПК.
Между
страните няма спор за действителността на ценната книга, а и това се установява
от приложения по заповедното досие препис от запис на заповед, издаден от
ответника И.С. на 12.09.2016г. с падеж на предявяване. Записът установява чрез
положения на титулната му страна подпис на издателя, че е предявен за плащане
на 01.11.2016г., преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Ответникът не е
оспорвал автентичността на подписите си. Направеното оспорване верността на
записа в частта на предявяването му на дата 01.11.2016г., съдът намира за
неотносимо с оглед въведеното от ответника възражение за подписването му на
датата на издаване на ефекта.
Записът на
заповед е издаден в изискуемата от закона форма съгласно чл.535 ТЗ и съдържа
всички необходими реквизити за пораждане на целения с него ефект, а именно
задължение на издателя И.Г.С. за заплащане на парична сума на поемателя К.Н.А.
в размер на 34 000 лева.
Предмет на
делото в производството по чл.422 ГПК при предявен иск за установяване на
вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.10 ГПК, е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед и изискуемостта му към този момент. В
производството по чл.422 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед
за изпълнение въз основа на записа на заповед, доказва вземането си, основано
на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу
иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения
срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на
поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и
съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или
във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказване на каузално
правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само
в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на
записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи
възраженията си, относими към погасяване на вземането по записа на заповед или
липсата на вземане. В този случай тежестта за доказване на каузалното
правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в
съответствие с общото правило на чл.154 ГПК като всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, които са обуславящи
за съществуване или несъществуване на установяваното в производството по чл.422 ГПК менителнично вземане. В този смисъл е и цитираното в допълнителна искова
молба решение на ВКС №5/2012г. по т.дело №75/2011г. на Първо т.о. /а не в
сочената от ищеца насока/
Доколкото
още с исковата молба ищецът сам е навел твърдения, че записът обезпечава
задължение по друго каузално правоотношение, а именно договор за заем, то при
установяване връзката между абстрактното и каузалното правоотношение, съдът дължи
преценка налице ли са материалните предпоставки на каузата. Съобразно
очертаните твърдения за осъществили се между страните факти от значение за
вземането, предмет на записа на заповед, ищецът следва да установи, че записът
е издаден за обезпечаване вземане по неформален договор за заем, сключен между
страните при конкретизацията, че заемането на средства е сторено в полза на
Термстрой-96 ООД от Ка логик ООД, чрез техните управители, явяващи се страните
по спора, каквато доказателствена тежест е указана от съда с определение от
21.02.2020г. Ищецът не е уточнил конкретните параметри на правоотношението –
период, страни и условия.
С
въвеждане на твърдения за наличие на каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на
поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. За
това основателността на възражението за недължимост на вземането по ценната
книга, е в зависимост от установяване на каузалното правоотношение. Поради
това, в производството по чл.422 ГПК, при доказана връзка между записа и заема,
на изследване ще подлежи каузалното правоотношение, понеже както се посочи,
възраженията на ответника, касаещи това правоотношение, биха имали за последица
липса на вземане по записа на заповед. Възраженията на ответника в случая могат
да бъдат обобщени като твърдение за липса на предоставена парична сума по
договора за заем, представляващ каузалното правоотношение, основание за
издадения ефект. С оглед реалния характер на заемното правоотношение, ищецът
следва да установи както постигнатата устна договорка за заемане на средства,
така и реално предоставяне сумата на заемателя.
Съобразно
твърденията по исковата молба, които с факта на обективирането им, стават част
от предмета на спора, записът е издаден като ново основание, въз основа на
което ищецът може да събере вземане по неформален договор за заем, в размер на
34 000 лева. Подписването на записа не се оспорва, но се противопоставя,
че същия е подписан преди даване на сумата. Или, в случая ответникът оспорва
наличието на каузално правоотношение /на завършения негов фактически състав/.
Поради това и ищецът следва да установи както каузата, така и реалното
предаване на сумата. Съдът е допуснал гласни доказателства за ищеца след
уточняване от последния, че претендираната сума е предоставяна на отделни
траншове, в брой на ответника И.С., за разплащане на последния с работниците на
управляваната от него фирма ТЕРМСТРОЙ -96 ООД съгласно чл.164, т.3 ГПК.
Свидетелските показания са допуснати и въз основа на представените и приети по
делото разходни касови ордери /РКО/, от които се установява плащане на суми /от
650 до 1000 лева/ на отделни физически лица – служители на Термстрой 96 ООД.
Свидетелските показания установяват, че К. е предоставял парични средства на И.С.
за разплащане с работниците му. Св.И.И. сочи, че е получавал пари от К.А. през
процесния период, когато двамата с И. били съдружници. Същият работи в
Термстрой /дружеството на ответника/ от 2018г., а преди това е работил при
двамата като шофьор. Свидетелят сочи, че от С. пари не е взимал никога, но
много пъти работници на С. са претендирали плащане, което К.А. покривал на
място, на ръка. Св.Л.И. няма служебни отношения със страните, макар да излага,
че е бил свидетел на теглене на суми от К.А. за общия им бизнес с И.С.. Съдът
не намира основание да кредитира изцяло тези показания, тъй като същите не са
непосредствени и конкретни.
На
основание чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, след служебна справка в ТР по партидата на
сочените две търговски дружества, се установява, че управител на Термстрой-96
ООД е действително И.С., а управител на Ка Логик ООД е ищецът К.А.. Първата
фирма е с адрес на управление в гр.Варна, кв.Владиславово, а втората – в
с.Аврен. Липсват данни по вписванията относно дружествата, страните по делото
да са били съдружници в някое от тях.
Същевременно,
от представените писмени доказателства се установява, че в периода май-юли
2016г. са извършвани банкови операции „теглене на суми от кл. Сметка” на Ка
Логик ООД в Уникредит Булбанк АД в различни размери: от 1200 лева до
10 000 лева. Издадените разходни касови ордери са за следващ период през
м.10 – м.12.2016г., но на името на Термстрой, за изплащани многократно по
–ниски по размер суми /от 650 лева до 1200 лева/ Действително в ордерите са
вписани данни на търговеца Термстрой -96 ООД и са подписани от К.А., който не е
управител или служител на дружеството Термстрой -96 ООД.
Писмените
доказателства са оспорени от ответника като неотносими. Съдът също не може да
достигне до убедителен извод относно тяхното значение за спора. Ценени в
съвкупност писмените и гласни доказателства не могат да доведат до несъмнен
извод, че е налице връзка между абстрактното и твърдяното каузално
правоотношение, за което ищецът твърди, че е причина за издадената заповед. От
свидетелските показания се установява, че двете дружества са ползвали общ офис
и управителите са се познавали лично като си извършвали услуги, в частност К.А.
дал пари на И.С. за разплащане с работниците му. Не се установява сключването
на договор заем, било в устна форма както и предоставяне на сумата по записа на
заповед както на ответника, така и на управляваното от него дружество Термстрой
-96 ООД. Не се установява съвпадане на страните по двете правоотношения, датата
на същите, а така също и размера им. Представените от ищеца доказателства не са
достатъчни да обосноват непосредствената връзка между каузалното и абстрактното
правоотношение. Не се установява предаването реално на сумата, обективирана в
заповедната книга.
Съгласно
постоянната практика на съдилищата, абстрактният характер на записа на заповед
като едностранна правна сделка не следва да се абсолютизира. Въвеждането на
твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения, послужили като
причина за менителничното задължаване, изисква от съда да се произнесе относно
съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната
редовност и действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката,
сочена за източник на каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на
породените от нея задължения. Необходимостта от изследване на каузалните
правоотношения между издателя и приносителя на записа на заповед произтича от
обстоятелството, че когато записът на заповед е издаден с цел да обезпечи
задължения на издателя по каузалното правоотношение недействителността на
каузалната сделка препятства възникването не само на пряко свързаните със
съдържанието й права и задължения, но и на поетите със записа на заповед
менителнични права и задължения. Същевременно погасяването на обезпеченото със
записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни
способи /плащане, опрощаване, новиране, погасяване по давност и т.н./ има за
последица погасяване и на поетото с гаранционно-обезпечителна цел абстрактно
задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. Независимо коя от
страните е въвела каузалните правоотношения в спорния предмет на делото, ищецът
по иска с правно основание чл. 422 ГПК носи тежестта да докаже валидното възникване и
съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане, а
ответникът - неговото погасяване. При договор за заем, който е реален договор
по смисъла на чл.240 ЗЗД, подлежи на установяване с всички допустими
доказателствени средства реалното предаване на сумата от заемодателя на
заемателя. Заемното основание за получаване на парична престация не се
презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. При липса на установена кауза, сочена от ищеца като причина
за издаване на записа на заповед, съдът намира, че въпреки абстрактния характер
на книгата, същата не удостоверява валидно възникнало вземане на приносителя си
за сумата от 34 000 лева. Поради това искът като недоказан се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Сторените
по делото разноски следва да бъдат заплатени на ответника, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, до установения в списъка размер. Съгласно упражнено своевременно
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на адв.П., съдът на основание
чл.78, ал.5 ГПК, намира същото за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2 Наредба
№1/2004г., минималният размер на дължимото възнаграждение е в размер на 1550
лева. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Н.А.,
ЕГН **********, чрез адв.Г.В. срещу И.Г.С., ЕГН **********, иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
34 000 лева, въз основа на
издаден от него запис на заповед от 12.09.2016г. с падеж на предявяване,
предявен на 01.11.2016г., ведно със законна лихва от подаване на заявление по
чл.417 ГПК пред ВРС по ЧГД №7688/2019г. на 21.05.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК вр.чл.531 ТЗ.
ОСЪЖДА К.Н.А., ЕГН **********
да заплати на И.Г.С., ЕГН **********, сумата от 1 750 лева, представляващи
сторените по делото разноски за адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен
срок от връчване препис от решението на страните с въззивна жалба пред
АПЕЛАТИВЕН СЪД –ВАРНА.
Препис от
решението да се връчи на страните съгл.чл.7, ал.2 ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: