№ 158
гр. Разград, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101548 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79 и чл.86 от
ЗЗД и ЗПК.
Депозирана е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с
която са предявени обективно съединени искове срещу СВ. М. С., за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 470,50 лева - главница,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, 99,70 лева - лихва за забава, от които 95,81 лева
начислени за периода от 12.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 3,96 лева, начислени
за периода 14.07.2020 г. до 12.03.2021г. Твърди, че между ответника и
„Провидент Файненшъл България“ООД на 05.05.2015г. е сключен договор за
потребителски паричен кредит №********* за сумата 500 лв., че тази сума е
предоставена на ответника, че за ответника е възникнало задължение да върне
сумата до 15.03.2016 г. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава на
04.06.2015 г, поради което е начислено обезщетение за забава, Твърди, че
вземането към ответника е прехвърлено от „Провидент Файненшъл
България“ООД на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016 г.., както и че на
ответника е било изпратено уведомление за това прехвърляне. Обосновава
допустимостта на установителния иск с издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 612/2021г., която е връчена на ответника при условията на чл.47 от
ГПК
Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея
при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител
счита, че исковете са неоснователни. Сочи, че клаузите на процесния договор
нарушават принципа на справедливост, че клаузите в договора противоречат
на материално правните норми, че посочената в договора такса не е в
съответствие с изискванията на чл.10А, ал.1 от ЗПК, че в договора липсва
1
ясна, разбираема и недвусмислена информация как е формиран ГПР.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На
05.05.2015 г. между ответника СВ. М. С. и „Провидент Файненшъл
България“ООД е сключен договор за потребителски кредит за сумата 500 лв.
за срок от 45 седмици. В договора е записано, че лихвата върху главницата е
68,30лв., както и че ответника дължи такса за оценка на досие в размер на 25
лв. При този размер на сумите годишния процент на разходите е 49%.
В т.27 от договора е посочено, че с подписването на същия клиентът
потвърждава, че е получил от „Провидент Файненшъл България“ООД пълния
размер на кредита, както е посочено на стр. първа от договора.
С договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. „Провидент
Файненшъл България“ООД като продавач е прехвърлил на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД като купувач всички главни и акцесорни, настоящи
и бъдещи вземания, произтичащи от договор за паричен заем, описани в
Приложение №1. В изрично удостоверение /л.22/ продавачът „ Файненшъл
България“ЕООД е удостоверил, прехвърлянето на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД на задължението на СВ. М. С. по договор с
№********* от 05.05.2015 г. в размер на 777,37 лв.. На 19.06.2019 г. „
Файненшъл България“ЕООД е упълномощил „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по
вземанията, които са били предмет на цесия с право на упълномощения да
преупълномощава други физически или юридически лица с тези права.
Към исковата молба е приложено уведомително писмо от „ Файненшъл
България“ЕООД чрез ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД до
ответника за извършената цесия. В писмото е посочено, че задължението му
по договор с №********* от 05.05.2015 г. е прехвърлено на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД и са посочени начините, по които ответникът може
да плати задължението. Същото е изпратено до ответника и получено от него
на 17.10.2016 г.
По делото не са представени доказателства за платени суми от ответника по
процесния договор.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79 и чл.86 от
ЗЗД и ЗПК и в това производство ищецът следва да установи дали вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение съществува, дали неговият размер е
този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането. По-
конкретно, трябва да бъде установено, че е сключен договор за заем, който е
реален договор и поражда действие, след като сумата бъде предадена от
кредитодателя на кредитополучателя, че е настъпила изискуемостта на всички
претендирани задължения, че вземането е било прехвърлено на ищеца с
договор за цесия, който е бил съобщен на длъжника от цедента – стария
кредитор или от овластения от него цесионер – новия кредитор.
В настоящия случай е доказано, че между ответника и „Провидент
Файненшъл България“ООД е сключен валиден договор за потребителски
кредит, като кредитодателят е предал на кредитополучателя сумата 500 лв.,
което последният удостоверил с подписването на договора
Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона
за потребителския кредит, поради което и при липса на възражение, съдът
2
дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно
изискванията на закона за потребителския кредит, както и съобразяването на
договорните клаузи, на които се позовава ищеца с правилата на добрите
нрави.
По делото е установено, че ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД е
материално правно легитимирана да претендира изпълнение на сумите по
кредита, тъй като вземането на „Провидент Файненшъл България“ООД е било
цедирано на „същият, като възможността за прехвърляне на вземането е
посочена в разпоредбата на чл.22 от процесния договор.
Към датата на издаване на заповедта за изпълнение – 22.03.2021 г. крайният
срок за изпълнение на задълженията по договора е изтекъл, т.к. 45-те седмици
изтичат през 2016 г. Ето защо съдът намира, предявеният установителен иск
за главницата в размер на 470,50 лв. е основателен, тъй като същата е по-
малка от сумата, получена като главница от ответника.
Изцяло основателен е и искът за установяване на задължението за заплащане
на сумата 99,70 лв. обезщетение за забава за периода 12.03.2018 г. –
13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. – 12.03.2021 г.
Направените от особения представител на ответника възражения за
нищожност на някои клаузи на договора са неотносими, тъй като такива
вземания не се претендират в настоящото производство.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 275 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца и съответната част от разноските по
заповедното производство, а именно минимума от 25 лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СВ. М. С. ЕГН: **********
гр. Лозница, ************************, общ. Лозница, обл. Разград, че
същият дължи на Фронтекс Интернешънъл ЕАД ЕИК: ********* , адрес
гр.София, ул.”Хенрик Ибсен”, №15, п.к. 1407, законен представител Лилия
Костадинова Димитрова – изпълнителен директор, сумата 470,50 лв. /
четиристотин и седемдесет лева и петдесет стотинки/ по договор за кредит
№№********* от 05.05.2015 г.., сключен с „Провидент Файненшъл
България“ООД, ведно със законната лихва от 19.03.2021 г. до изплащане на
вземането и сумата 99,70 лв. /деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки/
обезщетение за забава за периода 12.03.2018 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. –
12.03.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение № 2412/22.03.2021 г.
по ч.гр.д.№612/2021 г. по описа на РС- Разград.
ОСЪЖДА СВ. М. С. ЕГН: ********** гр. Лозница,
************************, общ. Лозница, обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ на
Фронтекс Интернешънъл ЕАД ЕИК: ********* , адрес гр.София, ул.”Хенрик
Ибсен”, №15, п.к. 1407, законен представител Лилия Костадинова Димитрова
– изпълнителен директор сумата 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева /
разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото
производство, , както и сумата 25 лв. /двадесет и пет лева / разноски и 50 лв.
/петдесет лева / юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 612/2021 г. по
3
описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д.№ 612/2021 г. по описа на РС - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4