РЕШЕНИЕ
№ 1308
гр. Плевен, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430102800 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***“ ЕООД *** против ЕМ. Т. КР. от
***. В молбата се твърди, че между страните по делото на *** год. е бил
сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на
ответницата е била преведена сумата в размер на 4 600, 00 лв. при общо
задължение по кредита 8 080, 56 лв., като срокът на договора е бил 36 месеца,
с месечна вноска по погасителен план в размер на 224, 46 лв. и падежна дата
20- то число на месеца. Твърди се, че с искането за отпускане на кредит
ответницата е посочила, че желае да закупи пакет за предоставяне на
допълнителни услуги като цената, която ответницата дължи за посочения
пакет е била в общ размер на 3 584, 88 лв. Твърди се, че съгласно чл. 4 от
общите условия към договора за потребителски кредит ответницата дължи на
ищцовото дружество договорно възнаграждение, което е предварително
определено в погасителния план. Твърди се, че договорното задължение на
ответницата е било разсрочено във времето и е следвало да се погасява от
1
същия в рамките на погасителния план. Твърди се, че от страна на
ответницата не са извършени никакви плащания за погасяване на
задължението. Твърди се, че срокът за погасяване на кредита е изтекъл на 20.
05. 2019 год., от който момент е настъпила изискуемост на задължението на
ответницата в пълен размер. Твърди се, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответницата и е
било образувано ч. гр. дело № ***/ ***год. по описа на Плевенския районен
съд. Твърди се, че по горното дело съдът е отхвърлил заявлението в частта
досежно претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. Твърди се, че в останалата част заявлението е уважено и е била
издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника, който е подал писмено възражение, поради което съдът
е указал на ищцовото дружество да предяви установителен иск срещу
ответницата. В заключение ищецът моли съда да признае за установено
вземането му срещу ответницата за следните суми:
-сумата от 4 600, 00 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***/ *** год.;
-сумата от 3 480, 56 лв., представляваща договорно възнаграждение за
периода от 20. 06. 2016 год. до 20. 05. 2019 год., и
-сумата от 2 812, 74 лв., представляваща законна лихва за периода от
20. 05. 2019 год. до 29. 03. 2022 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30. 03. 2022 год. до окончателното изплащане на
вземането. Отделно от това ищецът моли съда да осъди ответницата да му
заплати сумата от 3 584, 88 лв., представляваща неизплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги. Претендира се присъждане на
направените в заповедното и исковото производство деловодни разноски.
Ответницата не е взела становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
2
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Съдът в проведеното публично съдебно заседание е приел, че
искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение следва да се
отхвърли, доколкото не са налице кумулативно предвидените предпоставки
на чл. 239 ал. 1 от ГПК и по- конкретно не е налице вероятно основателност
на предявения иск в пълния му размер. Вземането на ищеца произтича от
сключен договор за потребителски кредит с номер *** от *** год. По силата
на този договор ответницата ЕМ. Т. КР. като кредитополучател /солидарно с
другия кредитополучател Й. П. Д./ се е задължила да върне получения кредит
в размер на 4 600 лв. на 36 месечни вноски. Безспорно е, че ответницата не е
погасила нито една вноска, като с изтичането на срока на договора целият
кредит е станал изискуем. Ответницата не е оспорила размера на
задължението й за главница, договорно възнаграждение и законна лихва,
поради което в тази й част исковата молба се явява основателна и следва да
бъде уважена. Различно е положението с последното от претендираните от
ищцовото дружество вземания- това за заплащане на възнаграждение в
размер на 3 584, 88 лв. по споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Съдът счита, че уговарянето на такова възнаграждение
е нищожно и не е породило своето правно действие, тъй като очевидно се
нарушава императивната разпоредба на 10а ал. 2 от ЗПК. Видно от
приложеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от
кредитора по искане на клиента и при изпълнението на посочените в общите
условия изисквания на една или всички от посочените услуги- приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Налага
се изводът, че т. нар. допълнителни услуги касаят усвояването и
управлението на кредита, поради което заплащането на такси и комисионни
3
за тях под формата на допълнително възнаграждение е недопустимо и в
противоречие със закона. Друг е въпросът, че това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитора и неоправдано обременяване на
длъжника с допълнителни разходи без наличието на реално предоставени
допълнителни възможности или преференциални условия, които да следва да
се остойностят.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответницата в размер на сумата от 4 600, 00 лв.,
представляваща главница, сумата от 3 480, 56 лв., представляваща договорно
възнаграждение и сумата от 2 812, 74 лв., представляваща законна лихва,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК. В този смисъл предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
Следва да се отхвърли предявеният осъдителен иск по чл. 422 от ГПК за
претендираните 3 584, 88 лв., представляващи неизплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 353, 60 лв.
съобразно признатата част от вземането, както и направените в настоящото
исково производство деловодни разноски в размер на 293, 41 лв. съобразно
уважената част от исковата молба, в които е включено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата ЕМ. Т.
КР. от ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца “***” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
СВ. Н. Н. и ЦВ. Г. СТ., следните суми:
-сумата от 4 600, 00 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***/ *** год.;
-сумата от 3 480, 56 лв., представляваща договорно възнаграждение за
4
периода от 20. 06. 2016 год. до 20. 05. 2019 год., и
-сумата от 2 812, 74 лв., представляваща законна лихва за периода от
20. 05. 2019 год. до 29. 03. 2022 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30. 03. 2022 год. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от “***” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
СВ. Н. Н. и ЦВ. Г. СТ., против ЕМ. Т. КР. от ***, ЕГН **********,
осъдителен иск за сумата от 3 584, 88 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА ЕМ. Т. КР. от ***, ЕГН **********, да заплати на “***”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от СВ. Н. Н. и ЦВ. Г. СТ., сумата от 353, 60 лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство съобразно
признатата част от вземането, и сумата от 293, 41 лв., представляваща
деловодни разноски в исковото производство съобразно уважената част от
исковата молба.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5