МОТИВИ
към присъда по н.о.х.д. № 22/2016 г. по описа на Районен съд
– гр. Сливница
Районна прокуратура – гр. Сливница е
внесла за разглеждане в Районен съд – гр. Сливница обвинителен акт, с който се
повдига обвинение срещу С.Х.Х. – роден на *** ***, **********, за това, че на
09.07.2015 г. около 15.20 ч. в гр.Д., обл.Софийска, по
ул.”З.С.”, с посока на движение от ул. ”П.М.” към кръстовището с ул. „К. и М.” управлява
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо”, модел „306” с рег.№ *************,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,36 на
хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 3403
/ 11.07.2015 г. на ВМА, след като е осъден с влязла в сила присъда за това, че
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
установено по надлежен ред – с присъда (споразумение) № 6294/2011 г. на РС –
гр. Благоевград по н.о.х.д. № 1063 / 2011 г., влязла в сила на 16.08.2011 г. за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК – престъпление по чл.343б, ал.2 вр.
ал.1 НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Сливница поддържа изцяло
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Х., като счита, че от събраните по
делото гласни и писмени доказателства може да се направи категоричен и
непротиворечив извод за това, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, и моли да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б,
ал.2 вр. ал.1 НК. Прокурорът заявява,
че от обективна страна на 09.07.2015 г. подсъдимият е управлявал лекия
автомобил, марка „Пежо”, описан в обвинителния акт, което безспорно се
установява от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители и
пътуващия в автомобила св. Д., които непосредствено са възприели това
обстоятелство, както и факта, че при спирането на автомобила подсъдимият е
слязъл от предната лява врата, т.е. от мястото на водача на автомобила, за да
бъде изпробван за употреба на алкохол. Освен това същият вече е осъждан с
влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.1 НК - управление на лек
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда.
Представителят на държавното обвинение посочва, че по този начин от обективна
страна всички тези обстоятелства са налице, за да бъде деянието изпълнено.
Налице са и признаците от субективната страна на състава на извършеното от
подсъдимия деяние, тъй като той е съзнавал общественоопасният характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Прокурорът акцентира и върху обремененото съдебно минало на
подсъдимия, който е осъждан многократно за различни престъпления.
По отношение
на наказанието, представителят на държавното обвинение изразява становище, че то
следва да бъде определено при превес на отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, предвид множеството административни нарушения, санкционирани с
влезли в сила НП, което законът отчита при определяне на наказанието. При тези
съображения прокурорът предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода, което предвид наличието на предходни осъждания, да изтърпи ефективно.
Подсъдимият С.Х.Х.,
се явява лично в съдебно заседание и моли да му бъде определено по – ниско
наказание.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
През месец юли
2015 г.
подсъдимият Х. живеел на квартира в гр. Д. заедно със св. Р.М., Т.Д. и И.И., тъй като всички работели по изграждането на спортна
зала в града. На 09.07.2015 г. подсъдимият и св. И. и Д. били в квартирата си,
където подсъдимият употребил алкохол. Около 15.00 часа те решили да отидат до
магазин в центъра на града, за да си напазаруват. Качили се в лек автомобил,
марка „Пежо“, с рег.№ *********, собственост на Б.С., като подсъдимият седнал
на мястото на водача и привел автомобила в движение. Св. И. седял на предна
дясна седалка, а св. Д. седял на задната седалка. Около 15.20 часа,
управлявайки автомобила по ул.“З.С.“ с посока на движение от ул. „П.М.”
подсъдимият Х. бил спрян за проверка от свидетелите К.К.
и Ф.В. – полицейски служители в РУ – гр. Сливница, изпълняващи служебните си
задължения като автопатрул на територията на община Драгоман съобразно график
за работа на служителите от „Пътна полиция” при РУ – Сливница за периода 06.07.2015
г. – 12.07.2015 г. Полицейските служители спрели управлявания от подсъдимия
автомобил със светлинен сигнал, подаден от служебния автомобил, с който за
кратко се движели зад л.а.“Пежо“. След спирането на автомобилите подсъдимият
излязъл от предна лява врата на л.а. „Пежо“ и тъй като изглеждал във видимо
нетрезво състояние и миришел на алкохол, полицейските служители го поканили да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARBA
0149. Апаратът отчел наличие на алкохол в издишания от подсъдимия въздух в
концентрация 2.00 промила. За
установеното нарушение бил съставен АУАН № 243 / 09.07.2015 г., на подсъдимия
бил издаден талон за медицинско изследване № 0423286 и той бил съпроводен от
св. К. и В. до ФСМП за вземане на кръвна проба за химическо изследване.
От
заключението на химическата експертиза № 3403 / 11.07.2015 г. на ВМА е видно,
че в пробата кръв, взета от подсъдимия С.Х. е установено наличие на етилов
алкохол в количество 2,36 на хиляда.
От
заключението на техническата експертиза се установява, че наличните кадри в
представения за изследване оптичен диск от камерата в полицейския автомобил са
с качество, което не позволява отграничаване на общи и частни признаци,
характеризиращи заснетите лица и видеозаписите са негодни за идентификация на
лица.
Подсъдимият С.Х.Х. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***. **********.
Видно от приложената справка за съдимост от РС – гр. Дупница, същият е ******.
С влязла в
сила на 16.08.2011 г. присъда (споразумение) № 6294 / 16.08.2011 г. по н.о.х.д.
№ 1063/2011 г. по описа на РС – гр. Благоевград, подсъдимият Х. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за което му е
наложено наказание „пробация“ за срок от 7 (седем) месеца, като са му наложени
три пробационни мерки.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Ф.Ц.В., К.И.К., Т.Е.Д., И.Р.И. и Р.П.М., дадени в
хода на съдебното следствие и останалите документи, имащи значение за
изясняване обстоятелствата по делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а именно: акт за установяване на административно нарушение №
243/09.07.2015 г. (л.
10 от ДП); справка за
собственост на лек автомобил (л.17
от ДП); протокол за
приемане и предаване за химико-токсилогичен анализ (л. 18 от ДП);
протокол за химическа експертиза (л. 20 от ДП);
талон и протокол за медицинско изследване (л. 21-22 от ДП); справка за нарушения (л. 25-26 от ДП); справка за съдимост (л. 27-33 от ДП); декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние (л. 35 от ДП);
график за работа на служителите от Пътна полиция при РУ-Сливница (л. 44 от ДП); типови длъжностни характеристики ( л. 45-56 от ДП).
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Ф.Ц.В. и К.И.К., тъй като в тези
показания не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и
последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите
от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото.
При проверката чрез способите по НПК на показанията на свидетелите Ф.Ц.В. и К.И.К.,
които са лица незаинтересувани от изхода на делото, с останалите събрани
доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост, еднозначност. В
показанията си тези свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях
лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време
и място на осъществяването му и авторството, механизма на деянието и
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено то. От
анализа на свидетелските показания с останалите доказателства по делото се
установява обективната страна на престъплението по чл.343б, ал.2 във връзка с
ал.1 НК, в извършването на което е обвинен Х. – фактът, че на 09.07.2015 г. в
гр. Драгоман именно той управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо”, модел „306” с рег.№ ***********,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,36 на
хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 3403
/ 11.07.2015 г. на ВМА, след като е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д.
№ 1063 / 2011 г.
на РС – гр. Благоевград за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Съдът кредитира
като достоверни показанията на свидетелите Ф.Ц.В. и К.И.К., чрез които се
възпроизвеждат преки първични доказателства. Показанията на посочените
свидетели, съпоставени с останалите
събрани по делото писмени доказателства, установяват по категоричен начин
релевантните по делото обстоятелства, включени в предмета на доказване в
настоящото производство.
Съдът
кредитира и показанията на св. Т.Е.Д., депозирани в хода на съдебното
следствие, в които същият твърди, че именно подсъдимият Х. е управлявал л.а.
„Пежо“ и когато са били спрени за проверка от полицейски служители, той като водач
е бил изпробван за употреба на алкохол. Съдът намира за достоверни показанията
на св. Д. досежно това обстоятелство, относимо към предмета на доказване по
делото, тъй като те се подкрепят от показанията на св. К. и В.. С оглед заявеното
от св. Д., че не поддържа дадените в хода на досъдебното производство показания,
в които е твърдял, че той е управлявал
л.а. „Пежо“ към момента на спирането му за проверка от контролните органи, е
приложима разпоредбата на чл.292, ал.1, т.2 НК.
Съдът не дава
вяра на показанията на св. И., в частта, в която твърди, че на 09.07.2015 г.
св. Д. е управлявал лекия автомобил, марка „Пежо“, който е бил спрян за
проверка от полицейските служители, тъй като в тази част показанията му се
опровергават от показанията на всички останали разпитани по делото свидетели,
които са анализирани по-горе и които съдът кредитира изцяло. В частта относно
обстоятелствата, че подсъдимият Х. е употребил алкохол в квартирата им преди да
се качи на лекия автомобил и че след спирането на автомобила за проверка той е
бил изпробван за употреба на алкохол, съдът възприема като достоверни
показанията на св. И., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени
към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК. В тази си част
показанията на св. И. кореспондират с останалите събрани и проверени от съда
гласни и писмени доказателства и установяват относими към делото факти.
Съдът намира
за безпредметно да обсъжда показанията на св. М., тъй като от тях не се извеждат
релевантни към предмета на доказване обстоятелства.
Съдът
кредитира заключението на химическата експертиза № 3403 / 11.07.2015 г. на ВМА,
като компетентно и обективно депозирано и установяващо обстоятелства, за които
са необходими специални знания - наличието
на алкохол в кръвта на подсъдимия Х. на 09.07.2015 г. в концентрация 2,36 на
хиляда, което е над 0,5 на хиляда – обективен критерий, възприет в нормата на
ал.2 на чл.343б от НК.
Съдът
кредитира и заключението на съдебно – техническата експертиза като обективно
дадено, но доколкото в него не се съдържат относими към предмета на доказване
факти, относно тях съдът се довери на останалите събрани и проверени гласни и
писмени доказателства.
Съдът приема
за годно доказателство АУАН № 243 / 09.07.2015 г. (л.10 от ДП), тъй като
представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т.5 НК, съставен е
от длъжностно лице в кръга на службата
му и установява факта на извършената на 09.07.2015 г. около 15.20 часа в гр.
Драгоман проверка на подсъдимия Х. и установеното нарушение, което е
възпроизведено в документа.
При така
възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи
от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се
установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият С.Х.Х. на 09.07.2015 г. около 15.20 ч. в гр.Драгоман, обл.Софийска, по ул.”З.С.”, с посока на движение от ул.”П.М.”
към кръстовището с ул. „К. и М.” управлява моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Пежо”, модел „306” с рег.№ **********, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,36 на хиляда, установено по
надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 3403 / 11.07.2015 г. на
ВМА, след като е осъден с влязла в сила присъда за това, че управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежен
ред – с присъда (споразумение) № 6294/2011 г. на РС – гр. Благоевград по
н.о.х.д. № 1063 / 2011 г.,
влязла в сила на 16.08.2011 г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК,
като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.343б, ал.2 във
връзка с ал.1 НК.
От
обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият Х. на 09.07.2015 г.
около 15.20 часа в гр. Драгоман, по ул.”З.С.”, с посока на движение от ул.”П.М.”
към кръстовището с ул. „К. и М.” управлява моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Пежо”, модел „306” с рег.№ **********, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,36 на хиляда, установено по
надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 3403 / 11.07.2015 г. на
ВМА. Безспорно е установено също така, че подсъдимият Х. е управлявал
гореописания лек автомобил с така установената концентрация на алкохол в кръвта
си, след като е осъден с влязла в сила присъда за това, че управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежен
ред – с присъда (споразумение) № 6294/2011 г. на РС – гр. Благоевград по
н.о.х.д. № 1063 / 2011 г.,
влязла в сила на 16.08.2011 г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Съдът
намира за безспорно установено по делото обстоятелството, че на 09.07.2015 г.
подсъдимият Х. е управлявал автомобила,
преди да бъде извършена проверка от органите на реда. Доказателства за това, че
именно подсъдимият Х. е управлявал спрения за проверка от контролните органи
лек автомобил се съдържат в показанията на свидетелите К. и В., които на 09.07.2015
г. около 15.20 ч. в гр. Драгоман първо са видели подсъдимия Х. да управлява
процесния лек автомобил, когато е преминал непосредствено пред тях по ул.”З.С.”,
с посока на движение от ул.”П.М.” към кръстовището с ул. „К. и М.”. На второ
място тези свидетели са последвали със служебния автомобил превозното средство,
управлявано от подсъдимия и след като са подали светлинен сигнал да спре за
проверка, са възприели лично и непосредствено и факта, че след спирането на
управлявания от подсъдимия автомобил, той е слязъл от страната на водача, за да
бъде изпробван за употреба на алкохол. Както вече беше посочено по – горе,
съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, като счита, че длъжността
им на полицейски служители не е
основание показанията им да се възприемат като тенденциозни и необективни.
Напротив в това си качество, те изпълняват контролни функции по безопасността
на движението по пътищата и в съдържанието на служебните им задължения влиза
установяване и предотвратяване на случаите на управление на превозни средства
от водачи, употребили алкохол. В тази насока са и показанията на св. Д., който
е пътувал на задната седалка в управлявания от подсъдимия автомобил и който в
проведения в съдебно заседание разпит категорично заявява, че именно подс. Х. е
управлявал л.а. „Пежо“, спрян за проверка от полицейските служители и именно
той е е бил изпробван за употреба на алкохол. Ето защо относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели
факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за
безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно
противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова
противоречие и с останалия доказателствен материал. Поради това приема същите
за годен източник на преки доказателства, установяващи по един категоричен и
несъмнен начин релевантните по делото обстоятелства, включени в предмета на
доказване в настоящото производство.
Престъплението,
в извършването на което е обвинен подсъдимият Х. е формално и се явява
довършено именно с факта на управляване на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния
ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 НК, а именно за това, че управлявал МПС с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежен ред. Разпоредбата на чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, според която на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, има
императивен характер и не допуска отклонение от правилото, което установява,
защото регламентира дейност, която е източник на повишена опасност, тъй като и
най – малкото отклонение от правилата, създава опасност от увреждане на
регулираните обществени отношения, свързани с безопасността на движението по
пътищата. В настоящия случай подсъдимият Х. е нарушил посочената норма, защото
в качеството си на водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т.25
от ПЗР на ЗДвП, е управлявал същото под въздействие на алкохол.
Непосредствен
обект на престъплението по 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК са обществените отношения,
свързани с опазване на установения ред за безопасно движение по пътищата.
От субективна
страна подсъдимият Х. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние – управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Пежо”, модел „306” с
рег.№ ***********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а
именно 2,36 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа
експертиза № 3403 / 11.07.2015 г. на ВМА, след като е осъден с влязла в сила
присъда за това, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, установено по надлежен ред – с присъда (споразумение) № 6294/2011 г.
на РС – гр. Благоевград по н.о.х.д. № 1063 / 2011 г., влязла в сила на
16.08.2011 г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Подсъдимият е имал
познание за обективните свойства на своето деяние. Установената фактическата
власт върху лекия автомобил, привеждането му в движение след употребата на
алкохол, сами по себе си обективират в достатъчна степен и умисъла на
подсъдимия Х. още повече, че не са налице други обстоятелства, които да го
изключват. Анализът на действията на подсъдимия Х. сочи за наличието на
представи у същия за факта, че управлява
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Пежо”, модел „306” с
рег.№ **********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а
именно 2,36 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа
експертиза № 3403 / 11.07.2015 г. на ВМА, след като е осъден с влязла в сила
присъда за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК. С оглед на изложеното,
съдът обосновава извод, че у подсъдимия Х. съзнаването на общественоопасния
характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.
Доколкото управляването на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда, установено по надлежния ред, след наличието на предишно осъждане за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред, е престъпление на просто извършване, от
анализираното и безспорно установено поведение на подсъдимия следва, че той е
съзнавал неизбежността на деянието за постигане на цел, която не е съставомерен
резултат на този вид посегателство и в тази връзка не е нужно да бъде
изследвана.
Предвид
гореизложеното, съдът признава подсъдимият С.Х.Х. за
виновен в извършването на описаното по – горе престъпление по чл.343б, ал.2 във
връзка с ал.1 НК, поради което и на основание същата разпоредба, приложена във
връзка с разпоредбата на чл.54 от НК го осъди на 1 (една) година „лишаване от
свобода” и „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.
След
извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите
вината и отговорността на подсъдимия С.Х.Х. обстоятелства
съдът констатира, че в конкретния случай не са налице нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. От
приложената по делото справка от сектор „ПП” при ОДМВР – Кюстендил се
установява, че подсъдимия е неправоспособен водач и многократно е санкциониран
по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство и за
други нарушения на ЗДвП, включително и за управление на МПС след употреба на
алкохол. От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че той
многократно е осъждан. Наложените му наказания не са го превъзпитали към
спазване на правилата за движение по пътищата. Освен това с влязла в сила на 16.08.2011
г. присъда (споразумение) № 6294/2011 г. на РС – гр. Благоевград по н.о.х.д. №
1063 / 2011 г.
подсъдимият Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,
ал.1 НК, за което му е наложено наказание 7 (седем) месеца пробация, която
присъда съдът преценява като осъждане, влияещо върху възможността за отлагане
изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Съдът намира, че в случая не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. За да определи
вида на наложеното на подсъдимия Х. наказание, а именно “лишаване от свобода“,
съдът намира, че с оглед конкретиката на престъпното деяние и обществената
опасност на същото, целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат реализирани именно
посредством посочената санкция “лишаване от свобода“. След цялостната преценка
на обстоятелствата относно степента на обществена опасност на деянието и на
подсъдимия, на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства,
на подбудите за извършването на деянието, съдът определи размера на наложените
на подсъдимия наказания лишаване от свобода и глоба в минималния размер, предвиден в закона.
Съдът приема,
че с оглед характера на престъплението, както и с оглед степента на обществена
опасност на същото и на дееца и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения, е наложително той да изтърпи ефективно
наложеното му наказание “лишаване от свобода“, като на основание чл. 61, т. 2
вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС подсъдимия Х. следва да изтърпи наказанието 1 (една)
година “лишаване от свобода” при първоначален „СТРОГ” режим.
На основание
чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимият Х. да заплати направените по делото
разноски в размер на 117,51 (сто и седемнадесет лева и 51 ст.) лева за
възнаграждение на вещо лице.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: