№ 83
гр. Свиленград , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200634 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000381 от
12.05.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Д. ХР. АНД. с ЕГН ********** от град Любимец, ул.
„Шейново” № 13, област Хасково, със съдебен адрес: град Смолян, ул.
„Околовръстна” № 1, етаж 3, офис № 2, чрез адвокат Боян Симеонов, за
нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.
Жалбоподателят Д. ХР. АНД., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй
като бил неправилен, необоснован и незаконосъобразен – не била извършила
визираното нарушение, обжалваният акт бил постановен в нарушение на
процесуалните правила (в частност чл. 52, ал. 4, чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН) и в противоречие с материалния закон, както и не била установена
1
действителната фактическа обстановка.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Д. ХР. АНД., не се
явява. С Писмени бележки процесуалният й представител - адвокат Боян
Симеонов иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като било налице
противоречие между описаното от фактическа страна и законовата
разпоредба, която се твърди да е нарушена (налице била неяснота относно
формата на изпълнителното деяние и в какво се изразявало то),
изпълнителното деяние съгласно посочената като нарушена
материалноправна норма се изразявало само в предоставяне, а не и в
допускане, непълна била правната квалификация, липсвал субективният
елемент. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на
разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 25.02.2021 година около 16.00 часа свидетелят Георги Стоянов Т. и
колегата му Д. Р. Б. (служители на Участък – Любимец при РУ – Свиленград
към ОДМВР - Хасково) при изпълнение на служебните си задължения
извършват обход за установяване на издирвано лице в град Любимец, област
2
Хасково, при който на улица „Тракия” забелязват моторно превозно средство
(МПС) – лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с държавен
регистрационен номер Х 07 27 АМ, цвят бял, управляван от непълнолетния и
неправосрособен водач Денис Николаев Андонов с ЕГН **********.
Полицейските служители проследяват автомобила няколко пресечки, като
преустановяват преследването, тъй като неправоспособният водач Денис
Андонов на един затворен път за малко да прегаза работниците, които се
намират на тротоара, като преценяват, че е по - добре да го изчакат пред дома
му, находящ се в същия град, на улица „Шейново” № 13. При проверката след
представяне на документи (Свидетелство за регистрация на МПС),
полицейските служители констатират, че лекият автомобил е бил собственост
на Николай Янакиев Андонов, който е починал (, което е видно и от
Справката от НБД „Население”).
Жалбоподателят А. и Денис Андонов са поканени в Участък – Любимец,
където последният дава в писмен вид Сведение, в което сочи, че майка му
(жалбоподателят Д.А.) спяла и той видял къде са ключовете на колата и я взел
от гаража.
Изготвена е Справка от служител на РУ – Свиленград със становище за
изготвяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
майката Д. ХР. АНД.. За понататъшна работа по случая е определен свидетеля
Д.П..
На дата 12.04.2021 година, предвид констатираното нарушение и в кръга
на службата си, свидетелят Д. Д. П. – Командир на отделение в Охранителна
полиция в Участък – Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя в присъствието
на колегата си Д. Р. Б., против жалбоподателя А. и в нейно присъствие АУАН
със серия АA и с бланков № 180425. След запознаване със съдържанието на
процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя П., от Д.Б. и от
нарушителя А.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с допускане управлението на
автомобил от неправоспособен водач от страна на собственика на това МПС,
както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 102
3
от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на
жалбоподателя - нарушителя Д.А., която сочи, че има възражения против
констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва Възражение от
жалбоподателя А., в което сочи, че липсва субективният елемент от състава
на нарушението (, тъй като докато спяла синът й Денис взел ключовете на
процесния автомобил) и че детето Денис след смъртта на съпруга й бил
съсобственик на лекия автомобил заедно с нея, поради което моли да бъде
прекратена преписката, образувана въз основа на съставения й АУАН,
посочен по-горе.
Във връзка с Възражението е изготвено Становище от служител на РУ -
Свиленград, в което е посочено, че Възражението е неоснователно, тъй като
А. не е взела необходимите мерки по съхранение на ключовете на автомобила
на место, което да не се знае и да не е достъпно от сина й Денис.
След получаване на преписката и сезиран надлежно с така съставения
АУАН, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград
към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 21-0351-000381 от
12.05.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, като доуточнява правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и я посочва по
следния начин: чл. 102, т. 1 от ЗДвП, и налага на жалбоподателя А.
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя, на 30.07.2021 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана (в този смисъл е и отбелязаното в Справката за
нарушител/водач). Възражения относно начина и формата на връчване на НП
не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетите по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година и Заповед №
8121з-825 от 19.07.2019 година, двете на Министъра на МВР и Протокол за
резултатите от проведен изпит за проверка на знанията по ЗДвП и Кодекса за
4
застраховането и служебно известната Заповед № 1253з-195 от 03.09.2019
година на Директора на ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че Д. Д.
П. заема длъжността „Командир на отделение в Охранителна полиция в
Участък – Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от
Писмо с рег.№ 351000-4851 от 11.08.2021 година, видно от което Бончо
Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че А. има наложена една санкция с влязъл в сила Фиш за
нарушение на ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 07.09.2021
година свидетели – Д. Д. П. и Георги Стоянов Т.. Писмените доказателствени
източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на Д. Д. П. и Георги Стоянов Т., които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първият
от посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя,
което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение
на свидетелските показания на всички посочените свидетели не се намериха,
а единствено поради служебното им качество – служители в Участък –
Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
5
това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата
свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
свидетелят по Акта – Б., е и свидетел, присъствал при установяването на
нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в
служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо,
според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя А., с оглед установения факт, че в качеството си на
собственик на процесното МПС е допуснала управлението му от
неправоспособен водач. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
6
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с
7
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде
възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че
АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и
събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във
връзка с Възражението на жалбоподателя - изготвено е било Становище от
07.05.2021 година от Полицейски инспектор в Звено „Пътен контрол”
Димитър Славов относно съставения АУАН, с което е направено
предложение да бъде издадено НП. Следва също да се отбележи, че при
издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно
съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП,
по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на
възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от
него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено
по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Теодора Точкова.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е
описано точно и ясно. Съдържанието на АУАН и НП при описание
на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че квалификацията на
процесното деяние, посочена в НП е некоректно изписана, тъй като при
квалифициране на деянието АНО не е посочил, че същото изпълва хипотеза
втора от чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но фактическата обстановка по
отношение на нарушението е описана пълно и точно, посочени са всички
изискуеми от закона обстоятелства, въз основа на които безспорно се разбира
датата, мястото и механизмът на извършеното нарушение, поради което
8
Съдът не приема, че е налице процесуално нарушение, довело до нарушаване
на правото на защита на жалбоподателя, респ. до невъзможност от страна на
жалбоподателя да разбере нарушението (ето защо и наведеното в Жалбата
възражение, касаещо липса на реквизит е неоснователно). Същото се отнася и
до санкционната норма, при изписването на която не е посочено изрично, че
касае хипотеза първа на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП.
Действително в АУАН правната квалификация на инкриминираното
нарушение е посочена по следния начин: чл. 102 от ЗДвП, а в НП – чл. 102, т.
1 от ЗДвП. Непосочването в АУАН и в НП пълната правна квалификация е
нередовност на АУАН и на НП, но дали тя е съществена - дали се е отразила
на законосъобразността на НП, издадено въз основа на същия АУАН, следва
да се преценява във всеки конкретен случай с оглед това, дали е препятствала
разкриването на обективната истина. Целта на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН е посочване точно на законната разпоредба, която е
нарушена. Т.е. непълното посочване в АУАН и в НП на разпоредбата от
закона, която е нарушена, съставлява нередовност на посочените актове
предвид неспазването на изискванията на закона относно неговите реквизити,
предвидени с конкретна цел. Само по себе си това неспазване е предпоставка
за постановяване на незаконосъобразно НП, тъй като изискванията са
въведени именно за да гарантират законосъобразното налагане на санкция. За
да се окачестви едно процесуално нарушение като съществено е от значение
дали при допускането му по някакъв начин се ограничават или препятстват
правата на някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези на
жалбоподателя. Неприцизното посочване на нарушената материална норма по
никакъв начин не засягат правата на някоя от страните, и конкретно на
жалбоподателя да разбере за какво нарушение се съставя Акта и въз основа на
какви данни, тъй като (както вече бе посочено) фактическата обстановка по
отношение на нарушението е описана пълно и точно, посочени са всички
изискуеми от закона обстоятелства, въз основа на които безспорно се разбира
датата, мястото и механизмът на извършеното нарушение, а посочването на т.
1 като нарушена води до извода за приложимост на ал. 1 от разпоредбата на
чл. 102 от ЗДвП. От друга страна АУАН, както и НП, са съставени в
съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена
9
възможност да се запознае със съдържанието му, както и да направи
възражения по него. Описанието на нарушението в АУАН съвпада с
посоченото в НП. Същото е достатъчно пълно и точно, видно е че
е наложено наказание по реда на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП, поради
това че на 25.02.2021 година жалбоподателят А. като собственик на
процесното МПС е допуснала управлението му от неправоспособен
водач, което деяние представлява нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Ето защо не би могло да се стигне до неразбиране у лицето за какво точно
негово деяние е наказан, респ. не е налице съществено процесуално
нарушение, което да е ограничило правото на наказаното лице да разбере
вмененото му нарушение, респ. да организира надлежно правото си на
защита срещу същото. Поради изложеното този пропуск не може да се приеме
за съществено процесуално нарушение. Поради изложеното наведеното
възражение в Писмените бележки от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, касаещо непълна правна квалификация е неоснователно.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган е изписал пълният й текст по отношение на изпълнителното деяние
(допуска или предоставя), не води до различни правни изводи, тъй като този
подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв
е водачът на процесния автомобил, какво е извършено). Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена. Ето защо е неоснователно
наведеното в тази насока възражение, направено с Писмените бележки от
стана на адвокат Симеонов.
Вярно е и че в АУАН не е посочен ЕГН и адрес на Д.Б., но тези реквизити
следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на
посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно
трите имена и адреса по местоработата му, както и че е служител на МВР, е
налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга
страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
10
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По
същите съображения Съдът не приема, че е налице допуснато съществено
процесуално нарушение предвид факта, че в НП е посочена грешна
последната цифра от ЕГН на детето Денис.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП (в този смисъл е и изявлението на процесуалния
представител на жалбоподателя, направено в Писмените му бележки).
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се
определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4 от Заповед
рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година, допълнена със Заповед № 8121з-825 от
19.07.2019 година, е налице оправомощаване в полза на полицейски органи в
структурите на Охранителна полиция в Участък – Любимец при РУ в състава
им. Видно от служебно известната Заповед № 1253з-195/03.09.2019 година е
налице и изрично оправомощаване в полза на актосъставителя Д. Д. П.,
преминал успешно изпит за проверка на знанията по ЗДвП - полицейски
орган от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 12.04.2021 година актосъставителят Д. Д. П. е
заемал длъжността „Командир на отделение в Охранителна полиция в
Участък – Любимец при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е
полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, а Охранителна полиция е структурно звено и част от състава на
МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля П., направено в открито
съдебно заседание, проведено на 07.09.2021 година. Предвид изложеното
актосъставителят Д.П. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
11
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР
– Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Предмет на правно регулиране от чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са
обществените отношения, свързани с проследяването и контрола върху МПС,
които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, за да бъдат
осигурени спазването на правилата за движение, предотвратяване на
възможността МПС да бъде управлявано от лице, което е не е правоспособен
водач. Съгласно хипотеза втора от посочената разпоредба на водача,
собственика или упълномощения ползвател на МПС се забранява да
предоставя същото на лице, което не е правоспособен водач.
12
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, детето Денис
Николаев Андонов е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът (в случая
детето Денис) управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва
всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само
привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители
са категорични, че именно Денис Андонов е бил водач на процесното пътно
превозно средство (ППС), тъй като именно той го е управлявал и в съставения
на собственика на процесното ППС – Д.А., АУАН, тя не е възразила, не е
подала възражение в тази насока, не е посочила подобно възражение и в
Жалбата си, както и в съдебно заседание. Напротив жалбоподателят не
оспорва обстоятелството, че именно детето Денис Андонов е бил водач на
процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател,
поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен
неправоспособния водач.
В случая от доказателствата по делото (Свидетелство за регистрация на
МПС, Справка относно собствеността и Справки от НБД „Население”) по
несъмнен начин се установи, че един от собствениците на процесния лек
автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с държавен регистрационен № Х
07 27 АМ е жалбоподателят Д.А., както и че лицето Денис Николаев Андонов
с ЕГН ********** има качеството на неправоспособен водач по смисъла
на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото е непълнолетен. Същевременно с
това от кредитираните от Съда с доверие показания на безпристрастните
свидетели Д.П. и Г. Т. се доказа, че на процесната дата 25.02.2021 година в
град Любимец, област Хасково, около 16.00 часа, на улица „Тракия”
неправоспобният Денис Николаев Андонов е управлявал горепосочения лек
автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с държавен регистрационен № Х
07 27 АМ, един от собствениците на който е жалбоподателя Д.А.. Свидетелят
Т. е категоричен, че именно това лице е управлявало МПС, тъй като е могъл
да го види и разпознае. Показанията на този свидетел са в унисон и с данните,
съдържащи се в Докладната записка, изготвена по случая от 26.02.2021
година, поради което и според Съда правилно отразяващи фактите по делото.
13
Т.е. по делото се доказа обективната страна на процесното административно
нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като се установи и доказа
фактът, че Денис Андонов е неправоспособен водач (безспорно е, че Денис
Андонов е бил неправоспособен водач, непритежаващ Свидетелство за
управление на МПС, тъй като съгласно чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗДвП се изисква
минималната възраст на водача да е 18 години), който на посочената дата и
място е управлявал процесното МПС – един от собствениците на което е
жалбоподателя А., която по този начин е допуснала управлението на лекия
автомобил от неправоспособен водач. Визираното нарушение по чл. 102, ал.
1, т. 1 от ЗДвП има особен субект, който следва да притежава едно измежду
изчерпателно изброените в разпоредбата три качества - водач, собственик или
упълномощен ползвател. Както в АУАН, така и в НП е посочено качеството
на лицето - собственик. Т.е. ясна е волята на АНО да накаже лицето в
качеството му на собственик (, за което му е било повдигано обвинение с
АУАН). Според основен принцип в административнонаказателния процес,
обективиран в чл. 10 от ЗАНН, допустителите се наказват само в
предвидените от закона случаи, а процесният случай е именно такъв, защото
санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда изрично
отговорност за собственик, който допусне подобно нарушение, изразяващо се
в предоставяне на управлението на МПС от лице, което не е правоспособен
водач, не притежава Свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него МПС, или което е лишено от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред, или Свидетелството му
за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда
на чл. 69а от НПК, или Свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. При тези данни от правна страна Съдът
приема, че жалбоподателят А. е осъществила фактическият състав на чл. 102,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ето защо Съдът намира наведените възражение в Жалбата
и в Писмените бележки, касаещи неизясняване на обективната истина за
неоснователни.
В случая възраженията на жалбоподателя А., наведени във Възражението
й, чия собственост е процесният лек автомобил, е ирелевантно за правния
спор, доколкото по делото е безспорно установено, че тя е един от
собствениците на процесното МПС и в правомощията на АНО е да прецени
14
точно кой да санкционира за извършеното деяние след като е безспорно
установено, че непълнолетния й син е управлявал ППС и
неправоспособността му като водач. Действително детето Денис е
съсобственик на процесния лек автомобил след смъртта на баща си, но като
непълнолетен той действа със съгласието на майка си, т.е. на жалбоподателя
А., а тя явно не е направила необходимото за да предотврати действията му
свързани с управление на МПС при наличие на неправоспособността му.
Изпълнителното деяние „допуска” не изисква извършителят да е
действал при пряк умисъл (същият би се изисквал при изпълнително деяние
„предоставя управлението на МПС” – предложение второ на чл. 177, ал. 1, т.
3 от ЗДвП). „Допускането” като изпълнително деяние предвижда форма на
вина - евентуален умисъл или небрежност. В конкретната хипотеза Съдът
намира, че дори и извършителят да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, същият е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, поради което се касае за форма на вина - небрежност по смисъла
на чл. 11, ал. 3 от НК, вр.чл. 11 от ЗАНН (вид непредпазливост). Самият
жалбоподател А. в своето Възражение сочи, че спяла след работа и нямала
възможност да се противопостави на това действие на сина си. Но Съдът
приема, че същата като родител и собственик на МПС е била длъжна и е
могла да предвиди (като възможности на субекта) това. Всяко лице носи
отговорност за МПС, върху което упражнява фактическа власт, включително
и когато е в режим на съсобственост. Самата разпоредба на чл. 102, ал.
1 от ЗДвП забранява предоставянето на МПС на неправоспособни водачи.
Нещо повече, законът предвижда като наказуемо не само действието -
фактическото предоставяне на автомобила на неправоспособно лице, но и
бездействието - състоящо се в липса на действие, което да предотврати
управлението на автомобила от неправоспособно лице. Като е оставила без
надзор сина си, респ. като не е взела необходимите мерки по съхраняване на
ключовете на автомобила на място, което да не се знае и да не е достъпно от
сина й, жалбоподателят А. не е проявила дължимата грижа и е допуснала
неправоспособният й непълнолетен син да управлява МПС, т.е. при
задължение за действие, жалбоподателят А. е бездействала. В подкрепа на
изложеното е и обстоятелството, че подобно деяние не е първо и единствено
за сина й, който явно постоянно управлява МПС (лек автомобили и мотопеди)
15
без да е правоспособен водач съгласно показанията на свидетеля Т.; поради
което майката и жалбоподател в настоящото производство – А., е следвало да
предприеме по – строги мерки за продотвратяване на подобно деяние от
страна на сина си, което явно не е сторила, като по този начин дори
застрашава живота и здравето му (извън факта, че детето застрашава живота и
здравето на другите участници в движението какъвто случай описва
свидетеля Т. с работниците по затворения път). Деянието, извършено виновно
от нарушителя, законодателят е въздигнал в административно нарушение и го
е обявил за наказуемо. Ето защо Съдът не е съгласен с тезата на
жалбоподателя, изложена в Жалбата и в Писмените бележки на процесуалния
представител, касаеща липсата субективния елемент от състава на
инкриминираното деяние. За пълнота следва да се посочи, че от субективна
страна деянието е извършено виновно, независимо дали е било осъществено
умишлено или по непредпазливост, защото съгласно чл. 7, ал.
2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от
закона случаи, а в конкретния казус такива основания не са налице. Ето
поради тези съображения Съдът не приема изложената в Писмените бележки
теза, че не било изяснено изпълнителното деяние и в какво точно се
изразявало.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от
ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл.
28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материалноправна норма обществени отношения. Обект на защита са
обществените отношения по опазването живота и здравето на участниците в
движението по пътищата. Особено укорими са нарушенията, при които
деецът допуска управлението на МПС от неправоспособен водач,
пренебрегвайки неблагоприятните последици при осъществяване на една
дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички
16
останали участници в движението - водачи, пътници и пешеходци. Още
повече, че управлението на процесното МПС е било поето от непълнолетно
дете, за което неговата майка като родител носи отговорност както за
правилното му отглеждане и възпитание, така и за неговата безопасност при
движението му по пътищата. Още повече, че движението на такива МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване и управлявани от
неправоспособни водачи, създава по-високи рискове от пътнотранспортни
произшествия. Отделно от това следва да се отчете факта, че това не първото
по ред подобно поведение от страна на неправоспособния водач Денис
Николаев Андонов. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, предвид риска,
който деянието носи за околните, поради което не съставлява маловажен
случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер
– за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
Д.А. не се е противопоставила и не е посочила доказателства за тяхното
оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
17
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в минималния
предвиден от закона такъв, което налага извод за невъзможност за
намалянето му.
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът
намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. и НП
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 21-0351-
000381 от 12.05.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, с което на Д. ХР. АНД. с ЕГН ********** от град
Любимец, ул.„Шейново” № 13, област Хасково, за нарушение на чл. 102, ал.
1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Д. ХР. АНД. с
ЕГН ********** от град Любимец, ул.„Шейново” № 13, област Хасково, за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
18
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19