Решение по дело №447/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДИМИ-ТРАНС“ ООД, [ЕИК], чрез процесуален представител адв. М. К. против Решение № 1290/20.12.2023г., постановено по НАХД № 2622/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „ДИМИ-ТРАНС“ ООД,с [ЕИК], е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева И „ДИМИ-ТРАНС“ ООД, с [ЕИК] да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, разноските по делото в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на електронния фиш. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Претендира присъждане на разноски

В съдебно заседание, касаторът не изпраща представител. На 20.03.2024г. по имейл, подписана с електронен подпис по делото е постъпила молба от процесуалния му представител, с която заявява, че поддържа касационната жалба и направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски. В молбата са описани документи, целящи да удостоверят договорен и платен размер на адвокатско възнаграждение, но такива не са представени.

Ответникът Агенция „Пътна Инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Симеонова иска да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт. Поддържа съображенията, изложени в отговора на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, жалбата бъде уважена и жалбоподателят е направил надлежно искане на присъждане на адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност, като предвид липсата на особена фактическа и правна сложност на делото иска същото да бъде определено под минимума в наредбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че решението на Районен съд - Бургас е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 26.03.2021 г., в 05.31 ч., в общ. Бургас, на път А-1, км 357+949, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като за ППС - влекач с рег. № [рег. номер], не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с електронно устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 357+949“.

Съдът е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно.

Съдът е посочил, че за процесното нарушение правилно е приложена разпоредбата по издаване на ЕФ на осн. чл. 179, ал.3б от ЗДвП, а не общата процедура по ЗАНН за издаване на АУАН и НП. Съгласно нормата на чл.187а, ал. 4 от ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Съгласно следващата ал. 5 в случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Също така, съгласно чл. 189ж, ал. 7 по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, а съгласно ал. 8 наказателни постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в и електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б се връчват от контролните органи по чл. 167а на нарушителя лично, срещу подпис или по реда на чл. 186а, ал. 1, т. 2, буква "а", т. 3, ал. 2, 3, 5 и 6. С оглед на изложеното, законодателят е въвел възможността за санкциониране с електронен фиш на нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Настоящият състав на съда не споделя изложената теза, тъй като за да обоснове извода си първионстанционния съд е използвал метода на тълкуване, който е неприложим в административно наказателното производство.

В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като не е предвидена изрична възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Поради това в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Не може да обоснове различен извод и разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8, чл. 167а, ал. 4 и чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, в които също не е предвидена изрична възможност да се издава електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Съдът отбелязва, че нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в редакция ДВ бр.13 от 13.02.2024г., в случая е неприложима. Законодателят не й е придал обратно действие, поради което тя действа от датата на влизането й в сила занапред. Приложими са нормите, действали към датата на извършване на деянието.

Последвалото изменение на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е допълнителен аргумент, в подкрепа на тезата за недопустимост на тълкуването в административно наказателното производство.

Изложеното до тук представлява самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че електронният фиш е незаконосъобразен.

Като е стигнал до решение, различно от посоченото първинстанционният съд е постановил акт, който следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

По същество следва да бъде отменен и електронния фиш.

Въпреки изхода на спора и направеното искане, на касатора не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото няма никакви доказателства, че такива са сторени.

Воден от горното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,XIV състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1290/20.12.2023г., постановено по НАХД № 2622/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „ДИМИ-ТРАНС“ ООД,с [ЕИК], е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.