Решение по дело №12626/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 181
Дата: 11 януари 2023 г.
Съдия: Цветелина Захариева Михайлова
Дело: 20211110212626
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212626 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Г. Г. Ц., ЕГН:********** срещу
Наказателно постановление (НП) №21-4332-016132 от 02.08.2021г., издадено
от Г. Б. на длъжност „Началник група“ към ОПП- СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени две административни наказания както следва: на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година за извършено нарушение на
чл.123, ал.1, т. 3,б. В от ЗДвП.
С подадената жалба се твърди незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично.
Същият моли за отмяна на наказателното постановление, като твърди, че не е
участвал той в ПТП.
Въззиваемата страна- ОПП- СДВР редовно призована не изпраща
представител и не взема отношение по подадената жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
1
На 30.06.2020г. около 11:45 часа в гр. София по бул. „България“ с посока
на движение от бул. Г. Делчев към бул. Т. Каблешков се движел лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с рег. № СМ **** АТ. Лекият автомобил
бил управляван от жалб. Г. Ц.. На светофара на кръстовището на бул.
„България“ с бул. „Тодор Каблешков“ била спряла, за да изчака светването на
зелен сигнал свидетелят П. В., която управлявала лек автомобил „РК“ с рег.
№ СВ **** МВ. Докато чакала на светофара, свид. В. усетила удар отзад по
колата си. Когато погледнала в огледалото за обратно виждане видяла бял бус
с рег. № СМ **** АТ. След светването на зеления сигнал на светофара
водачът на белия бус спрял и проверил дали свид. В. е добре, като и казал
регистрационен номер на кола, за която твърдял, че е ударила колата на свид.
В.. Свидетелят В. подала сигнал в КАТ, като при пристигането им същата
попълнила декларация, в която заявила, че е била ударена от бял бус с рег. №
СМ **** АТ, тъй като макар и да не видяла самият удар, е категорична, че не
е имало друга кола между нея и белия бус, поради което счита, че именно
този автомобил е ударил нейния. Бил издаден протокол за ПТП-то съобразно
нейните сведения.
На база на съставения протокол на жалбоподателя бил съставен АУАН №
888429 от 18.06.2021 г. Същият акт бил съставен в присъствието на двама
свидетели и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от
същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили възражения.
На база на съставения акт било издадено процесното Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-016132 от 02.08.2021 г., издадено от Г. Б. на
длъжност „Началник група“ към ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени две административни наказания както следва: на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал.1, т. 5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100
/сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година
за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т. 3,б. В от ЗДвП.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитаните от съда свидетели А. С. /актосъставител/, П. В.
и А. Ц., както и от събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от
НПК писмени доказателства:скица на ПТП;декларация от свидетелката В.;
декларация от жалбоподателя; протокол за ПТП с рег. №6270 от 30.06.2020г.;
справка- картон на водача; Заповед № 3121К-ВНО от 23.10.2019г.; Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018г.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелите разпитани в хода на съдебното следствие и прецени, че
показанията на свид. С. и В. са пълни, последователни и логични, без
вътрешни противоречия, като в тях свидетелите излагат своите преки и
2
непосредствени възприятия относно настъпилото ПТП, поведението на
жалбоподателя и ангажиране на неговата отговорност, т. е. показанията на
същите се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и
затова съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира частично ипоказанията на свид. Ц., в частта относно
управилението от страна на баща му на посочения бус, мястото и времето.
Същевременно съдът не кредитира показанията му в частта, в която твърди,
че друг автомобил е ударил автомобилът на свид. В.. Това е така, тъй като в
тази част показанията му са в противоречие с всички останали събрани
доказателства по делото. Отделно от това съдът съобрази и блиската
родствена връзка между свид. Ц. и жалбоподателя (син и баща), поради което
възприе същия като заинтересован от изхода на делото, поради което и
показанията му не могат да се приемат за безпристрастни.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Видно от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи началник сектор при ОПП при СДВР е оправомощен да
издава наказателни постановления, а младшите контрольори в СДВР могат да
съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че издаденото наказателно
постановление и съставения АУАН страдат от множество допуснати
процесуални нарушения.
На първо място, съдът намира, че са нарушени сроковете за съставянето
на АУАН, доколкото вменените на жалбоподателя нарушения са извършени
на 30.06.2020 г. Същият е бил известен на органите на ОПП- СДВР още на
същата дата, предвид декларацията попълнена от свидетеля В., където същата
е посочила регистрационния номер на автомобила. Въпреки това, в
3
нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН актът е съставен на жалбоподателя на
дата 18.06.2021 г. Предвид нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН акт за
установяване на административно нарушение се съставя в срок от три месеца
от откриване на нарушителя.
Отделно от това, в съставения АУАН е посочено, че жалбоподателят
като водач на товарен автомобил „Ф.“ с рег. № СМ **** АТ е реализирал
ПТП със спрелия пред него автомобил марка „Р.“ отново с рег. № СМ ****
АТ. Въпреки наличната по делото докладна записка, в която е посочено, че в
съставения АУАН е допусната техническа грешка, като е посочен правилния
номер, в обжалваното наказателно постановление т. нар. „техническа грешка“
е пренесена и задълбочена в обстоятелствената му част, като е добавено и че
жалбоподателят, като водач на товарен автомобил „Ф. Д.“ с рег. № СМ ****
АТ реализира ПТП в лек автомобил марка „Ф. Д.“ с рег. № СМ **** АТ.
Налице е нонсенс, с който се създава неяснота и се ограничава правото на
защита на жалбоподателя да разбере в какво именно нарушение е обвинен.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 , т. 5 от ЗАНН в наказателното
постановление следва да бъдат посочени описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както
и на доказателствата, които го потвърждават. Нормата е императивна и
посоченото съдържание е задължително за всички наказателни
постановления, като същото осигурява както правото на защита на
санкицонираното лице, така и възможността на съда да прецени дали
правилно е приложен както материалния, така и процесуалния закон. В тази
връзка съдът намира, че грешното посочване на обстоятелствата, при които са
извършени нарушенията се равнява на непосочване на същите, което е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Със съставения на жалбоподателя АУАН му е било вменено и нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.”в” от ЗДвП. Цитираната разпоредба въвежда
задължение на водачите, участници в ПТП, при което са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания. В обстоятелствената
част на АУАН, е посочено, че „..след ПТП не изпълнява задълженията си
като участник в ПТП…“, а в НП досежно това нарушение е посочено, че при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията . Съдът
счита, че така описано това нарушение не може да се вмени във вина на
жалбоподателя и не е съответно на обстоятелствата по делото.
Актосъставителят и издателят на НП не са отразили всички съставомерни
обективни признаци от състава на това административно нарушение - какъв е
резултата от ПТП, дали при него са причинени само имуществени вреди
и/или има и пострадали хора, постигнали ли са участниците съгласие относно
4
обстоятелствата по инцидента, което пък е от значение за това какви
задължения се вменяват на участника и са различни в различните ситуации.
За да е налице нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.”в” от ЗДвП категорично е
необходимо да не е постигнато съгласие между водачите на участвалите в
ПТП автомобили относно обстоятелствата, свързани с него. В конкретния
случай видно от показанията на разпитаната в ходя на съдебното следствие
свидетел В. жалбоподателят е спрял автомобила си, уверил се е че същата е
добре и е предоставил номер на автомобил, който според него е ударил
нейният автомобил. Между участниците не е имало разногласия относно
фактите.
Коментираните елементи задължително следва да фигурират в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, като липсата им води до допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 и
на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Констатираните неясноти в административното
обвинение нарушават изцяло правото на защита на наказаното лице, респ.
създава невъзможност да се определи предмета на доказване, което е в
правомощията единствено на административно наказващия орган и който не
може да бъде да бъде „допълван” или извеждан по тълкувателен път от съда и
наказаното лице. Неопределеният предмет на доказване не позволява съдът да
установи релевантните за обвинението факти, респ. да допусне, събере,
провери и обсъди доказателствата, относими към наличието на материално
правните предпоставки за налагане на наказание, тъй като е логически
невъзможно да се установява нещо, което не е очертано с конкретно
индивидуализиращи го белези.
Допуснатите множество нарушения са съществени, защото ограничават
правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени
всички правнорелевантни факти, по които то следва да се защитава, както и с
оглед това, че на същото не е ясно за какви точно нарушения на правилата за
движение по пътищата е ангажирана отговорността му.
Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63, ал. 1, вр.
ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №21-4332-016132 от
02.08.2021г., издадено от Г. Б. на длъжност „Началник група“ към ОПП-
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени две административни
наказания както следва: на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година за извършено нарушение
на чл.123, ал.1, т. 3,б. В от ЗДвП.

5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6