№ 2680
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110218289 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на „********” ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от управителя
З. З. Б., срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2400351 от 19.11.2024
г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда” – София (ДИТ
София), с което спрямо жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1 500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се
в това, че на 30.08.2024 г. дружеството, в качеството на работодател, не е
изпълнило, дадено с протокол за извършена проверка № ПР2424042 от
29.07.2024 г. предписание № 10 от протокола, а именно до 29.08.2024 г.
работодателят да определи и изплати паричното обезщетение в пълен размер
на ТРА за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл. 228, ал.
3 от КТ .
Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени, тъй като
към датата на неговото издаване, всички задължения са били заплатени.
Изтъква се, че дружеството е оказало пълно съдействие на контролните
органи, предоставяйки им цялата информация и изискуеми документи.
Отделно от това се сочи, че НП не е съобразено с принципа на
пропорционалност, тъй като не е взето предвид финансовото състояние на
1
дружеството и не е отчетено, че задълженията са погасени. Направено е
искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява от
процесуален представител адв. В и от управителя на дружеството, които
поддържат жалбата и направените искания. Претендира се присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Бонева, която изразява
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли атакуваното НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в полза на
въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.07.2024 г. длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда” –
София (ДИТ) извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
„********” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
********, представлявано от управителя З. З. Б., което е с предмет на дейност
„Компютърно програмиране“, с обект на контрол: гр. ********** и по
изискани и представени от дружеството-работодател документи. За
извършената проверка е съставен Протокол № ПР2424042 от 29.07.2024 г. При
проверката било установено, че със заповед № 001 от 19.04.2024 г. трудовото
правоотношение на ТРА е прекратено, считано от 19.04.2024 г., на основание
чл. 71, ал. 1 от КТ, както и че за периода на трудовото правоотношение
23.10.2023 г. (датата на постъпване на работа) до 19.04.2024 г., на ТРА се
полагат 10 работни дни платен годишен отпуск. Установено е, че в трудовото
досие на ТРА се съхраняват молби за ползването на 7 работни дни платен
годишен отпуск в периода от 23.11.2023 г. до 23.11.2023 г. и от 10.01.2024 г. до
17.01.2024 г. прието е, че лицето има право на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. До приключване на проверката, от страна на
дружеството-работодател не са представени документи, в това число
платежни документи, които да удостоверяват, че работодателят е изплатил в
пълен размер, полагащото се обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, пропорционално на отработеното време, което се признава за трудов
стаж на ТРА, не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който е прекратено трудовото правоотношение, с което е нарушен чл. 224, ал.
1 от КТ, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ. Тази констатация е описана в пункт 10 в
съставения протокол.
Поради констатираното нарушение е дадено писмено предписание № 10
в протокола за проверка, съгласно което работодателят следва да определи и
изплати паричното обезщетение в пълен размер на ТРА, за неизползвания
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ, за
2
изпълнението на което е даден срок 29.08.2024 г.
На 19.09.2024 г. е извършена следваща проверка от страна на
длъжностни лица при ДИТ спрямо „********” ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от управителя
З. З. Б., за която е съставен протокол за извършена проверка № ПР2433404 от
19.09.2024 г. При тази проверка е установено, че предписание № 10 не е
изпълнено до изтичане на дадения за това срок. До края на проверката не е
представен документ, от който да се установява, че е определено и е
изплатено парично обезщетение в пълен размер на ТРА, за неизползвания
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ.
С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от ДИТ са изискали управителят на
дружеството „********” ЕООД, ЕИК: *******, а именно З. З. Б., или
упълномощено от него лице, да се яви на 19.09.2024 г. в ДИТ с адрес: гр.
София, Район „Изгрев“, ж. к. „Изток“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 20, ет. 2, стая
225, при РА – главен инспектор, за да представят документи или за даване на
сведения и обяснения. Призовката е получена на 17.09.2024 г. лично от
управителя на дружеството.
На 19.09.2024 г. никой не се е отзовал на поканата за явяване в ДИТ, за
което е съставен констативен протокол /л. 39/.
На 19.09.2024 г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 22-2400351 от главен инспектор при ДИТ София, в
присъствието на свидетели, като на управителя на дружеството е изпратен за
връчване екземпляр и е разяснена възможността за депозиране на писмени
възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Изпратеният екземпляр от АУАН се е
върнал с отбелязване, че пратката е „непотърсена“. Срещу АУАН не са
направени писмени възражения.
На 19.11.2024г. е издадено обжалваното понастоящем НП, в което
фактическата обстановка по случая е детайлно описана и е прието, че на
30.08.2024 г. в предприятието на „********” ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от управителя
З. З. Б., е извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това,
че работодателят не е изпълнил, даденото с протокол за извършена проверка
№ ПР2424042 от 29.07.2024 г. предписание № 10, а именно в срок до
29.08.2024 г. да определи и да изплати паричното обезщетение в пълен размер
на ТРА, за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл.
228, ал. 3 от КТ.
Административнонаказващият орган е приел, че случаят не е маловажен
3
и не следва да се прилага чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като дружеството не е
предприело изплащане на обезщетението, както и че става въпрос за
неизпълнение на задължения, свързани с трудови права на
работник/служител.
НП е връчено на 09.12.2024 г. и в същото е разяснено правото на
обжалване, което е своевременно упражнено от страна на жалбоподателя с
депозиране на жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно
производство на 13.12.2024 г.
Описаната фактическа обстановка е изводима по несъмнен начин
при анализа и съпоставката на събраните доказателства по делото.
По делото са приобщени следните писмени доказателства, които съдът
приема за достоверни: АУАН № 22-2400351 от 19.09.2024 г.; известие за
доставяна не НП; удостоверение /л. 6/; запорни съобщения /л. 7-8/; заповед
№3- 0693 от 15.08.2022 г. на изп. директор на ИА ГИТ; заповед № 1744 от
20.12.2022 г. на изп. директор на ИА ГИТ /л. 11-13/; длъжностна
характеристика за длъжността „директор” на ДИТ; заповед № 1106 от
17.10.2017 г. /л. 15/; длъжностна характеристика за длъжността „Главен
инспектор” при ДИТ /л. 16-20/; удостоверение за идентиченост на лице с
различни имена /л. 21/; протокол за извършена проверка № ПР2433404 от
19.09.2024 г. /л. 22-25/; протокол за извършена проверка № ПР2424042 от
29.07.2024 г. /л. 26-27/; уведомление директор ДИТ относно изплатени суми
на служители на „********“ ЕООД и списък относно работна заплата /л.
28-30/; банково извлечение /л. 31-33 и л. 35-36/; съобщение ЧСИ /л. 34/;
призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК и покана /л. 37-38/; констативен протокол
от 19.09.2024 г. /л. 39/; писмо-уведомление за АУАН /л. 40-42/; писмо относно
неприсъствено връчване на АУАН /л. 43/; писмо до управителя на „********“
ЕООД относно срок за писмени възражения /л. 44/. Писмените доказателства
не разкриват вътрешни противоречия, поради което обстойният им анализ не е
необходим. Посредством тези доказателства еднопосочно се установява
фактическата обстановка по случая. В подкрепа на изводимите факти са и
доказателствата, възпроизведени с показанията на свидетеля Н. Г., които съдът
приема за достоверни. От показанията на този свидетел се установява, че в
качеството му на главен инспектор в ДИТ, заедно с още двама нейни колеги,
на 19.09.2024 г. са извършили следваща проверка на „********“ ЕООД
относно изпълнение на предписание № 10, дадено с протокол за извършена
проверка от 29.07.2024 г., при което бил о установено, че предписанието не е
изпълнено в срок до 29.08.2024 г. и считано от 30.08.2024 г. е налице
нарушение. Установява се също, че до края на извършване на проверката по
случая, дружеството-работодател не е изплатило дължимото обезщетение на
работника ТРА. Последното се потвърждава вкл. от представените от страна
на дружеството документи, а именно от справка за извършени плащания, от
която е видно, че на служителя ТРА е било изплатено трудово
възнаграждение, но не и процесното обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за времето на трудовото правоотношение, пропорционално на
4
трудовия стаж.
При установената по делото фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
Конкретният АУАН е издаден от компетентен орган – старши инспектор
в ДИТ София към ИА ГИТ, който се явява компетентен орган съгласно чл. 21,
ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ”, който текст предвижда, че
инспекторът е контролен орган и има правомощията, установени в КТ
включително тези по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Законодателят е възложил
именно на ИА „ГИТ” осъществяването на цялостен контрол за спазване на
трудовото законодателство, както и извършването на контролна дейност по
спазването на правата и изпълнението на задълженията на страните по
трудово или служебно правоотношение. Обжалваното НП е издадено въз
основа на АУАН от директор на дирекция ДИТ София, който е компетентен за
това орган с оглед приобщените заповеди по делото. Както АУАН, така и НП
съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо
съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН.
В АУАН и в НП се съдържа ясно и пълно фактическо описание на
нарушението, като са конкретизирани всички значими обстоятелства. В НП по
недвусмислен начин е посочено, че фактическите обстоятелства са относими
към нарушението, визирано в чл. 415, ал. 1 от КТ, с оглед на което доводът на
жалбоподателя в обратен смисъл е неоснователен. При издаването на двата
акта е спазен процесуалният ред за това и е налице редовна процедура по
връчването им. В случая са спазени и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във
връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /съобразно указанията, дадени в ТП №
1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/.
Въз основа на доказателствата по делото се установява по категоричен
начин, че на 30.08.2024 г. ********“ ЕООД е извършило административно
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, описано в НП и в АУАН, представляващо
неизпълнение на предписание № 10, дадено с Протокол за извършена
проверка № ПР2424042 от 29.07.2024 г., за изпълнението на които е даден срок
на изпълнение 29.08.2024 г.
5
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ Който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лв.
В конкретния случай е установено без съмнение, че към 30.08.2024 г.
дружеството не е изпълнило предписания № 10, дадени в посочения по-горе
протокол за извършена проверка, като за наличието на административно
нарушение е без значение какви са вътрешноорганизационните причини,
поради които задължението за изпълнение на предписанията не е изпълнено.
Не може да се сподели като основателен доводът, че дружеството е било в
затруднено финансово положение, доколкото е видно, че други задължения за
същия период са били погасени.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ „При прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за
който не е погасено по давност.“, а съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ
„Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този
срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.“.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ „Който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лв.”.
В конкретния случай се установява нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ,
с оглед на което то следва да бъде санкционирано именно по реда на този
законов текст, както е сторил наказващият орган. Не се установяват
отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. Ето защо следва да
се определи санкция към минималния предвиден в закона размер, а именно
имуществена санкция в размер на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева,
както е процедирал административнонаказващият орган. При това положение
определената по вид и размер санкция е законосъобразна и следва да се
6
потвърди.
По довода за маловажност на случая следва да се посочи, че чл. 415в,
ал. 1 от КТ предвижда, че „За нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.”, а в случая
не се твърди и не се доказва нарушението да е отстранено веднага след
узнаването му. Ето защо случаят не може да се определи като маловажен.
Част от задълженията на управителя на дружеството, осъществяващо
търговска дейност и действащо като работодател по смисъла на КТ е да
организира и обезпечи дейността на дружеството съобразно изискванията на
закона, вкл. на КТ. Ето защо искането на жалбоподателя за определяне на
случая като маловажен и за прилагане на чл. 415в, ал. 1 от КТ е
неоснователен.
По изложените съображения съдът приема жалбата за
неоснователна, при което атакуваното с нея НП следва да се потвърди.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за
присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане.
Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно в размер на сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
съобразно фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
юрисконсултът се е явил в откритото съдебно заседание. За заплащане на тази
сума следва да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал
повод за това въззиваемата страна да направи разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-2400351 от
19.11.2024 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда” –
7
София (ДИТ София), с което спрямо ********” ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от управителя
З. З. Б., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че на 30.08.2024 г.
дружеството, в качеството на работодател, не е изпълнило, дадено с протокол
за извършена проверка № ПР2424042 от 29.07.2024 г. предписание № 10 от
протокола, а именно до 29.08.2024 г. работодателят да определи и изплати
паричното обезщетение в пълен размер на ТРА за неизползвания платен
годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ .
ОСЪЖДА ********” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, представлявано от управителя З. З. Б., на основание
чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – София, сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с производството по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8