№ 377
гр. Русе, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20244500500588 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Районен съд- Бяла с решение № 77 от 18.04.2024г. постановено по гр.д.
№ 449/23г. е отхвърлил исковете на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД срещу
„ГРОУ ФАБРИК“ ЕООД за признаване за установено по реда на чл.422 от
ГПК съществуването на вземания на ищеца срещу ответника за сумата от
2383,24 лева- главница, представляваща цена на мрежова услуга за достъп до
разпределителна мрежа за периода от месец април 2022 г. до месец октомври
2022 г. по договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция от 27.04.2021 г. за обект с абонатен номер 2141028,
уникален идентификационен номер 32Z47A0021410280, за което са издадени
фактури в периода 13.05.2022 г. – 15.11.2022 г., ведно със лихви и разноски,
които суми са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена на 07.03.2023 г. по ч.гр.дело № 190/2023 г. по описа на Районен съд –
Бяла.
За да постанови това решение районният съд е приел, че между
страните е налице договор за доставка на електрическа енергия от доставчик
от последна инстанция, с който е уговорено предоставяне на услуги „доставка
на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция“ и „отговорност
за балансиране“ на клиента, както и предоставяне на други услуги, свързани с
лицензионната дейност, допълнително предоставяни от „Енерго – Про
Продажби“ АД срещу предварително заплащане, за обект с абонатен номер
1
2141028 и уникален идентификационен номер 32Z47A0021410280, както и че
освен цената на доставената електрическа енергия, клиентът дължи заплащане
на доставчика и на дължимите мрежови услуги, за надбавка върху стойността
на активната електрическа енергия в зависимост от използваната и/или
отдаваната реактивна електрическа енергия, за балансиране на
електроенергийната система и цена за задължения към обществото, като
заплащането е по цени, утвърдени от Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/.
Прието е също, че в периода 13.05.2022 г. – 15.11.2022 г. ищецът е издал
седем фактури на името на ответника, като фактурите обхващат периода
април 2022 г. – октомври 2022 г. които касаят обект на адрес с.Новград,
ул.“****“ 1А с кодов номер 32Z47A0021410280 и клиентски номер
**********, като съобразно отразената в тях информация за посочения период
липсва консумация на електрическа енергия, а с фактурите са начислени
единствено задължения за мрежови услуги – достъп средно/ниско
напрежение. Данните от фактурите кореспондират с информацията от
представената от ищеца справка за потребление за абонатен номер
32Z47A0021410280, според която липсва потребление на ел.енергия за
процесния период /април 2022 г. - октомври 2022 г./, като по данни от
справката не е начислявана надбавка за използвана или отдадена реактивна
енергия. При така ангажираните пред първата инстанция писмени
доказателства районният съд е направил извод, че между страните по делото е
възникнало облигационно правоотношение във връзка с доставяне на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за обект с абонатен
номер 2141028, кодов номер 32Z47A0021410280. По делото нито се твърди,
нито са установява в процесния период облигационната връзка да е била
прекратена, с оглед на което БРС приема, че в периода април 2022 г. –
октомври 2022 г. страните по делото са били валидно обвързани от сключения
помежду им договор, като приложими в отношенията между страните са
освен договорните клаузи, но също така и нормите на Закона за енергетиката,
Правилата за търговия с електрическа енергия, Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. В обжалваното
решение е са анализирани легалните дефиниции на понятията „мрежови
услуги“ и „достъп“ и условията за заплащане на мрежовите услуги, като е
посочени, че в чл.29 от ПТЕЕ нормативно са уредени две самостоятелни
хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги и в частност –
услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“: 1) потребена
електроенергия или 2) предоставена до обекта мощност. Предвидената втора
хипотеза означава, че дори и при временно преустановено снабдяване с
електрическа енергия на обект на клиент, той не се освобождава от
задължението си за заплащане на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, тъй като същата се плаща за поддържането
2
на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия.
Доколкото в настоящия случай е налице втората хипотеза за дължимостта на
цената за тази услуга, предвидена в чл.29, ал.1 от ПТЕЕ, то същата следва да
се определи съобразно предоставената до обекта мощност и действащото към
процесния период решение на КЕВР за утвърждаване на цената за достъп на
небитовите клиенти. Посочено е също, че в процесния договор за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция липсват клаузи за
договорени между страните мощности за предоставяне, като при съотнасяне
на общия размер на мощността по издадените от ищеца фактури към броя на
дните в съответния месец се получават различни стойности на мощност на
ден, които стойности не кореспондират на твърденията на ищеца, че
договорената/резервираната мощност за обекта за целия период от април 2022
г. до октомври 2022 г. е 468 кВт. Ищецът е представил по
първоинстанционното дело заявление № 573582 от 27.04.2021 г., ведно с
приложения, от ответника до „Електроразпределение Север“ АД за достъп и
пренос на електрическа енергия през елекроразпределителните мрежи на
дружеството за обект с абонатен номер 2141028 за мощност 400 кВтч, но
доказателства за сключен въз основа на това заявление договор за
присъединяване не са били ангажирани. Представен е по делото договор за
достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, собственост на
„Електроразпределение Север АД, но той е във връзка с друго заявление и
касае обект с абонатен номер, различен от процесния. Районният съд е взел
предвид че съгласно правилата на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, при подаване на
заявление за присъединяване и заявяването на определено количество
мощност за предоставяне, мрежовият оператор прави преценка и изготвя
писмено становище за условията на присъединяване, като едва с договора за
присъединяване се определя количеството на предоставената мощност, която
съответният мрежови оператор ще осигурява на границата на собственост при
съобразяване на вида и техническите параметри на съоръженията за
присъединяване и електрическите уредби и съоръжения на клиента, при което
се съобразява и становището за условията за присъединяване. Прието е също,
че по делото липсват доказателства, установяващи действително извършено
предоставяне на каквито и да било мощности до процесния обект, като не без
значение е и обстоятелството, че ищецът не ангажира доказателства дали
обектът въобще е бил присъединен към електроразпределителната мрежа в
периода април 2022 г. – октомври 2022 г., за да е възможно на практика
предоставяне на мощност на границата на собственост на електрическите
съоръжения, респективно осигуряване възможност на клиента за ползване на
тези мощности
В заключение БРС приема, че представените по делото справка за
потребление и фактури представляват частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за техния издател /ищеца/ обстоятелства. Документите
3
не носят подпис на ответника, не обективират негово извънсъдебно признание
за заявени/доставени мощности, поради което са му непротивопоставими и не
могат да важат срещу него. Тези документи не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила и при липса на ангажирани други
доказателства няма основание за извод, че твърдените от ищеца факти са
доказани пълно. По тези съображения районният съд приема, че исковата
претенция е недоказана и като такава я отхвърля.
Мнозинството от съдебния състав разглеждащ настоящото дело счита,
че обжалваното решение е неправилно, като съображенията му са следните:
„ГРОУ ФАБРИК“ ЕООД е депозирало заявление вх. № 573582/27.04.2021г.
(л.72 от първоинст. дело) за обект с абонатен номер 2141028 и уникален
индентификационен номер 32Z47A0021410280 за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
Електроразпределение север. Между страните има сключен договор за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция (л.28),
към който е приложено Приложение № 1 (л.34) от което е видно, че обекта до
който ще се доставя електрическа енергия е с абонатен номер 2141028. По
делото са приложени множество счетоводни документи- фактури за обект с
кодов номер 32Z47A0021410280 (л.14-27), извлечения и справки (л.8-13). Това
са счетоводни документи, които не са оспорени от ответника и доказват
размера на претенцията. Освен това във възражението подадено срещу
заповeдта за изпълнение (л.27 в заповедното производство) длъжникът е
заявил, че в имота „токът е спрян“ от месец януари 2022г, от което може да се
направи извод, че до месец януари в имота е имало доставка на
електроенергия, съответно на ответника е бил предоставен достъп до
електроразпределителната мрежа. Изброените доказателства, разгледани в
тяхната съвкупност са достатъчни за да се приеме предявеният иск за
основателен, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени
и вместо него да се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”
В заповедното производство са заплатени разноски от заявителя в общ
размер на 100,30 лева, в исковото производство пред първата инстанция
ищецът е заплатил държавна такса в размер на 95,03 лева и 672 лева
4
възнаграждение за адвокат или общо 767,03 лева, а за въззивното
производство ищецът е заплатил 72,66 лева държавна такса и 672 лева
възнаграждение за адвокат или общо 744,66 лева. Разноските в заповедното
производство и за двете инстанции в исковото производство следва да се
присъдят на ищеца в пълен размер. Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 77 от 18.04.2024г. постановено по гр.д.№ 449/23г.
на Районен съд- Бяла, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземанията на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258
срещу „ГРОУ ФАБРИК“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Новград, общ. Ценово, обл. Русе, ул. „****“ № 1А в следните
размери: 2383,24 лева - главница, представляваща цена на мрежова услуга за
достъп до разпределителна мрежа за периода месец април 2022 г. - месец
октомври 2022 г. по договор за доставка на електрическа енергия от доставчик
от последна инстанция от 27.04.2021 г. за обект с абонатен номер 2141028,
уникален идентификационен номер 32Z47A0021410280, за което са издадени
фактури в периода 13.05.2022 г. – 15.11.2022 г., ведно със законната лихва от
02.03.2023 г. до окончателното плащане на главницата, както и за сумата от
131,98 лева, представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура за
периода от 23.05.2022г. до 24.02.2023г, за които суми е била издадена Заповед
за изпълнение № 65 от 07.03.2023 г. по ч.гр.дело № 190/2023 г. по описа на
Районен съд – Бяла.
ОСЪЖДА „ГРОУ ФАБРИК“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Новград, общ. Ценово, обл. Русе, ул. „****“ № 1А да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258 разноски както следва: 100,30 лева по ч.гр.дело № 190/2023 г. по описа
на Районен съд – Бяла, 767,03 лева по гр.д.№ 449/23г. на Районен съд- Бяла и
744,66 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5