Р Е Ш Е Н И Е
№ /14.5.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2025 по описа за 2017 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството e по делото е образувано
по предявен иск от Н.Т. Божинов,
ЕГН ********** срещу
П.П.Т., ЕГН ********** за делба
от на недвижим
имот - апартамент № 59, представляващ имот с идентификатор
10135.2560.5.1.59 по актуалния
КП на гр.Варна, с площ по скица
60.66 кв.м. и при граници: на същия
етаж 10135.2560.5.1.58, 10135.2560.5.1.60, под обекта 10135.5.1.50, над обекта- няма, който
имот е с административен адрес гр.Варна, бул. „Чаталджа” № 19, вх.Б, ет.7, ап. 59 , ведно с прилежащото му избено помещение
№20 с площ от 7.20 кв.м. и с припадащите се идеални части
от общите частни на сградата
и от правото на строеж върху
дворното място при квоти ¼ за Н.Т. Божинов и ¾ за П.П.Т..
В исковата молба, се сочи,
че страните притежават в съсобственост процесния имот. Ищцата твърди, че собственик на
¼ идеални части от имота по
наследство от баща си Тодор
Божинов Тодоров, починал на 09.05.2010г. Счита, че ответната
страна е собственик на останалите ¾ идеални части, като ½ е придобила чрез участие в ЖСК „Заводски строител”-Варна и прекратена СИО, а останалата ¼ част по наследство от
съпруга си Тодор Божинов Тодоров.
В отговора на исковата молба
ответникът оспорва, че страните са
съсобственици на имота. Ответникът счита себе си
за единствен собственик на недвижимия
имот, като ½ ид. част е придобила
чрез участие в ЖСК „Заводски строител”-Варна и прекратена СИО и ½
ид. част по силата на
наследствено правоприемство,
възникнало по завещание от 19.05.1994г. от съпруга й Тодор
Божинов Тодоров, обявено на 21.03.2017г. и вписано в АВ-Служба по вписванията с вх.№ 10276/28.04.2017г., акт №
150, том IV, дело №
4968/2017г. Предвид изложеното
се иска отхвърляне
на иска за
делба.
С нарочна молба 12.07.2017г. ищцата е изложила
доводи касателно неспазване на изискването на чл. 27 ЗН за обявяване на завещанието веднага след като ответницата е научла за смъртта на завещателя. Като се позовава, че
ответницата е предприела действия по обявяване на завещанието седем години след
релевантната дата, като и че по реда на чл. 14 от ЗМДТ е декларирала
собственост върху ¾ ид. части от имота, ищцовата страна намира, че ответника е приел
наследството така както й се полага по
закон. В условията на евентуалност е направила по реда на чл. 30 ЗН искане за
възстановяване на запазена част от наследството.
Макар предоставената на ответната страна
възможност, същата не е изразила становище по искането за възстановяване на
запазена част.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Радулова поддържа становището си по иска, вкл.
искането за възстановяване на запазена част от наследството.
Ответникът не се явява и не се представлява в
съдебно заседание.
За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Установява се от
представеното удостоверение за наследници изх.№ 18850/02.02.2017г.,
че страните по делото са наследници по
закон на Тодоро Божинов Тодоров, починал на
08.05.2010г., съответно ищцата е негова низходяща, а ответницата- преживяла
съпруга.
Не е спорно по делото, а
и се установява от приложения нотариален акт за собственост на жилище,
построено върху държавна земя от ЖСК „Заводски строител“- Варна с № 81, том 3,
дело №1168/1974г. на варненски нотариус, че ответницата П.Т., заедно с общия на
страните наследодател Тодор Божинов Тодоров, са придобили в режим на СИО право
на собственост върху недвижим имот- апартамент № 59, ет.8, вх. Б в жилищен блок
19 на бул“. Чаталджа”, състоящ се от дневна, спалня с ниша за дрещник, кухня, баня-клозет, коридор, тераса и изба№20 при
застроена площ от 60,66 м2 ведно с прилежащото му избено помещение с площ от
7.20 кв.м. и с припадащите се идеални части от общите частни на сградата и от
правото на строеж върху дворното място.
По делото е представено
саморъчно завещание от 19.05.1994г., с което Тодор Божинов Тодоров е завещал на
съпругата си П.П.Т. полагащата му се ½ идеална
част от апартамент № 59 бул.“Чаталджа“ 19, вх.2,
ет.8, описан в НА № 81, том 3, дело
№1168/1974г., както и полагащата се част от обзавеждането на апартамента,
мебели, предмети, цялата литература на завещателя, документи, лични вещи и
творби.
Видно от протокол от
21.03.2017г. за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано извън
канцеларията на нотариуса, процесното завещание е
обявено на посочената в протокола дата.
По делото е представена
декларация от П.П.Т. с нотариална заверка на подписа
,рег. № 3610 на нотариус № 196 НК, с която е декларирано, че освен ½ ид. част от процесния имот, на
декларатора не е известно Тодор Божинов Тодоров да е притежавал друга
собственост.
По делото е представена
данъчна декларация вх. № **********/08.06.2010г. ответницата е декларирала
собственост върху ¾ ид. части от процесния имот.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на
чл.34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако
законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
Първата основна
предпоставка за допускане на съдебна делба е наличие на съсобственост между
страните по делото спрямо имота, чиято делба се иска.
В случая няма спор по
делото, че ответницата П.Т., е придобила процесния делбен недвижим имот
в режим на СИО заедно с общия на страните наследодател Тодор Тодоров съгл. НА №
81, том 3, дело №1168/1974г. на варненски нотариус. Съпружеската имуществена
общност е прекратена със смъртта на наследодателя/ на осн.
чл. 27, ал.1 вр. чл. 44, т. 1 СК/ . На осн. чл. 28 от СК / приложима и за заварени бракове по арг. от § 4, ал.1 от ПЗР на СК/ след прекратяване на
съпружеската имуществена общност дяловете на съпрузите са равни. Следователно ответницата е придобила ½ ид. част от
имота чрез участие в ЖСК и след
прекратяване на съществувалата СИО.
По отношение идеалните
части на наследодателя Тодор Тодоров ответната страна претендира да е придобила
същите по сила на направеното в нейна полза завещание.
Ищецът в първото по
делото съдебно заседание, а ответникът с нарочна декларация с нотариална заверка
на подписа декларират, че цялото имущество на наследодателя се изчерпва с процесната ½ ид. част от
имота. От текста на завещанието също става ясно, че наследодателят е изразил
воля за след смъртта си относно
притежаваните от него дял от апартамента, движими вещи, вкл. мебели, документи
и творби. Тоест волята му е била да се
разпореди с цялото си имущество. Ето защо следва да се приеме, че завещанието
има универсалния характер, на осн. чл. 16 ЗН. Вида на вещателното разпореждане е от
значение при преценката дали по искането за възстановяване на запазена част
следва да се формира наследствена маса.
Спор относно
действителността на завещанието не е въведен. Ищцата е релевирала
възражение, че ответната страна се
отказал да се ползва от завещанието съобрази полагащата й се квота по
закон. Този си довод страната основава на обстоятелствата за неспазване
разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ЗН за обявяване на завещанието, както и данните
от данъчната декларация на ответника. По така релевираните
доводи, съдът намира следното:
На осн.
чл. 27, ал.1 от ЗН всеки, който съхранява саморъчно завещание е длъжен веднага
след като узнае, че завещателят е починал, да иска обявяването му от нотариус.
Обявените завещания с предмет недвижими имоти и права върху такива се вписват в
Службата по вписванията съгласно чл.112 б“и“ ЗС.
В случая от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че процесното
завещание е обявено на 21.03.2017г. или 7 години след откриване на
наследството. Въпросното обстоятелство, обаче няма отношение към приемане на
наследството, нито се отразява на наследствените права на страната. Законът не
предвижда санкция за това, че ответникът не е
изпълнил задължението си по чл. 27, ал.1 ЗН да иска обявяване на
завещанието веднага след узнаване за откритото наследство. Обявяването на
саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН, както и вписването на препис от
обявеното саморъчно завещание не са условие да се породи вещно-правното
действие на завещанието. Вписването в СВ на обявеното завещание има само oповестително
действие / така Решение№ 206/25.07.2012г. по гр.д.№238/2012г. 2-ро ГО/.
Следователно не може да
се сподели довода на ищеца, че пропускът за обявяване на завещанието препятства
придобиване на правата по завещанието.
Независмо от обявяване на завещанието, с приемането на
наследството призованият към наследяване става титуляр на правата и
задълженията, включени в наследствената маса, считано откриване на наследството
(48 ЗН). От датата на смъртта на наследодателя наследникът придобива и
притежаваните от праводателя му вещни права. След
като веднъж са придобити, погасяването на вещни права може да стане само чрез
някой от способите предвиден в чл. 99 ЗС- ако правото на собственост се
придобие от трето лице или ако собственикът се окаже от него. Декларирането на
имота за данъчни цели по реда на чл. 32 ЗМДТ, съответно декларирането само на ид. части от имота, няма правопогасяващо
действие относно придобитото по завещание вещно право върху процесния
имот.
На следващо място не
спорно по делото, а и се установява от представеното удостоверение за
наследници, че ищцата, като низходяща на общия на страните наследодател, е
наследник по закон със запазена част по смисъла на чл.28, ал.1 ЗН. Размерът на
запазената и разполагаемата част е уреден в чл.29 ЗН и се определят от броя на
наследници с право на запазена част към датата на откриване на наследството. В
случая след смъртта си наследодателят е оставил преживяла съпруга и един
низходящ. Съобразно нормата на чл.29, ал.3 ЗН, разполагаемата част на
наследодателя при едно дете, когато е оставил и съпруг, е равна на 1/3 от
имуществото му, респективно това е и размерът на запазената част на ищеца.
С оглед на изложеното,
съдът намира възражението с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на
запазената част на ищеца от наследството на Тодор Божинов Тодоров за
основателно, като следва да бъде възстановена запазената част на ищеца
накърняването на която е в размер на 1/3 ид.ч.
Установената по делото
съсобственост между страните на делбените имоти и
възстановяването на запазената част на ищцата, мотивира съда да приеме, че
предявеният иск за делба е основателен и следва да бъде уважен съобразно
формираните изводи, като делбата бъде допусната при квоти от 1/6 ид.ч. за Н.Т.Б., 5/6 ид.ч. за П.П.Т..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА, на основание чл.30 ЗН,
универсално завещателното разпореждане, извършено от
наследодателя Тодор Божинов Тодоров, починал на 08.05.2010 г., направено със
саморъчно завещание от 19.05.1994г., в полза на П.П.Т.,
ЕГН **********, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Н.Т.Б., ЕГН ********** от
наследството Тодор Божинов Тодоров, починал на 08.05.2010 г., в размер на 1/3
част.
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл.34 ЗС, вр. с чл.69 ЗН на
недвижим имот с идентификатор 10135.2560.5.1.59 по актуалния КП на гр.Варна, с
площ по скица 60.66 кв.м. и при граници: на същия етаж 10135.2560.5.1.58,
10135.2560.5.1.60, под обекта 10135.5.1.50,
над обекта- ням, с административен адрес гр.Варна, бул. „Чаталджа”
№ 19, вх.Б, ет.7, ап. 59 , ведно с прилежащото му избено помещение №20 с площ
от 7.20 кв.м. и с припадащите се идеални части от общите частни на сградата и
от правото на строеж върху дворното място между
съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва:
5/6 ид.ч.
за П.П.Т., ЕГН **********
1/6 ид.ч.
за Н.Т.Б., ЕГН **********
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: