Решение по дело №295/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 298
Дата: 13 юни 2022 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20221210200295
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Благоевград, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210200295 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Г**** " Е* с ЕИК, ****, със седалище и адрес на
управление с.Б****, общ.Б*, представлявано от управителя В* В*, подадена чрез
юрисконсулт З* против Наказателно постановление № ПО-02-31/03.02.2022 г., издадено от
директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 200, ал. 1, т. 17 ЗВ е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните
правила. В тази връзка се твърди, че от съдържащото се в АУАН и НП словесно описание на
нарушението не ставало ясно за какво точно нарушение е санкционирано дружеството,
както и мястото и датата на неговото извършване. Навежда се неправилна правна
квалификация и неправилно определяне на санкционната разпоредба въз основа на която е
наложена имуществената санкция.
Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание дружеството- жалбоподател се представлява от
юрисконсулт Захариева, която поддържа подадената жалба. По същество и в писмено
становище излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като оспорва констатациите на проверяващите, сочи че неправилно е
определен субекта на отговорност, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
ангажиране отговорността на жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Административнонаказващия орган се представлява от юрк. Г., която излага
доводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли същото да
бъде потвърдено. Моли в полза на наказващия орган да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Дружество "Г***** с предишно наименование „А********, с ЕИК***** е
представлявано и управлявано от В* В*. Наименованието е променено на 04.10.2018г.
Дружеството има разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадачни води в
повърхностни води с № 43120067/26.09.2016г. с краен срок 26.09.2022г
В Раздел "Условия при които се предоставя право на използване " за титуляря на
разрешителното е предвидено задължение да се монтира измервателно устройство с цел
точно и надежно измерване на количествата заустени отпадъчни води.
По повод постъпил на 08.07.2021 г. в РИОСВ Благоевград чрез БДЗБР сигнал за
замърсяване на водите на река Струма от производствената база на Г********, на
09.07.2021 г. била извършена съвместна проверка от служители на РИОСВ, Басейнова
дирекция „ЗБР“ и представител на регионална лаборатория Благоевград, които посетили
обект „ТМСИ и асфалтова база“, производствената база на Г****** село Б* *, общ. Б**,
експлоатиран от Г**** В хода на проверката от св.Ш. и Я. било установено, че ТМСИ
работи, като на обекта няма монтирано измервателно устройство за отчитане на
формираните от от дейността на обекта промишлени отпадъчни води, което било заложено
като условие в предоставеното на дружеството разрешително за водоползване.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол
№ КД-01-893/09.07.2021 г.
Предвид установеното в хода на проверката, свидетелката Ш. приела , че "Г*****
не е изпълнило условие от Раздел " Условия при които се предоставя право на използване ",
заложено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадачни води в
повърхностни води с № 43120067/26.09.2016г. с краен срок 26.09.2022г.г. издадено от
директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", като по този начин е
извършило нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ и подлежи на санкция по реда на чл. 200, ал.
1, т. 17 ЗВ.
До „Г********* е изпратено писмо, с което е указано представител на дружеството
да се яви на 09.08.2021 г. за съставяне на акт за установеното административно нарушение
по Закона за водите. На посочената дата в присъствието на свидетелите Я. и К*, и
упълномощено от дружеството лице, Ш. съставила АУАН № КД-04124/09.08.2021 г. Актът е
връчен на упълномощено от дружеството лице, което го подписало, като отразило, че ще
2
приложат възражения
В предвидения с чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството е депозирало писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на акта и след като приел възраженията за неоснователни, на
03.02.2022 г. директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски регион" издал
обжалваното НП, което е връчено на представител на дружеството на 08.02.2022 г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Ш., Я., К., С., Г. и М*. както и приобщените по надлежния процесуален ред на
чл. 283 НПК писмени доказателства:
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите
Ш., Я., С., М*, К. и Г.. Чрез показанията на тези свидетели се установява, характера на
проверката и констатираното в хода на същата. Конкретно чрез показанията на св.Ш. се
установява, че в обекта се е извършвала дейност, посочва какво се констатирало, повода за
посещение на място, както и защо са приели, че именно жалбоподателят е отговорното лице.
В същата насока са и показанията на св. Я. и М* присъствали на място. Чрез показанията на
св.К. се установява процедурата по съставяне на АУАН, както и че при неговото съставяне е
присъствал упълномощено лице.
От представеното разрешително се установяват условията, при които е издадено
разрешителното, както и произтичащите от същото задълженията на дружеството.
Показанията на свидетелите и приетите по делото писмени доказателства
съдържат данни за всички съществени елементи на санкционираното с НП нарушение, в
това число дата и място на извършването му и от къде произтичат съответните задължения
на дружеството жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е
съставен от служител, упълномощен на основание чл. 201, ал. 1 ЗВ със Заповед № РД-05-
83/29.06.2021 г. на директора на БДЗБР, а атакуваното НП е издадено от директора на
БДЗБР, съгласно предвидената с чл. 201, ал. 2 ЗВ компетентност.
3
Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и регламентираната
процедура по връчването на АУАН и НП на санкционираното дружество.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на
предвидените с чл. 42 и съответно чл. 57 ЗАНН изисквания към тяхното съдържание.
Фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването
му са отразени ясно и пълно в акта и наказателното постановление, по начин, който да
гарантира упражняване правото на адекватна на административното обвинение право на
защита.
Неоснователни са и възраженията за неяснота в АУАН и НП относно датата на
извършеното нарушение.
Както в АУАН, така и в НП изрично и ясно се сочи, че нарушението се възприема от органа
за извършено на 09.07.2021г. Изпълнителното деяние е във формата на бездействие, което е
констатирано на 09.07.2021г. и несъмнено към този момент то се осъществява. Описаното в
НП деяние представлява продължено административно нарушение, т.е. фактическият състав
на същото се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който о се
установи от съответния контролен орган по реда на ЗАНН, както е в настоящия случай /В
този смисъл Р Е Ш Е Н И Е №749/ 29.10.2019 г., постановено по кнахд №762/2019г. По
описа на АС Хасково/
Правилно като място на извършване на нарушението е посочено и производствена
база на „Г***”, с.Б****, където е следвало да се монтира устройството.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на санкционния акт, като такива не могат да бъдат приети и
посочените от жалбоподателя нарушения, изразяващи се в съставяне на АУАН в присъствие
на свидетели, които не са очевидци. Тези възражения се опровергават от показанията на
свидетелите, както и приложения АУАН, от които е видно, че един от свидетелите по
неговото съставяне е св.Я., която е била и на място на установяване на нарушението.
Предвид изложеното съдът намира, че не се установяват допуснати съществени
процесуални нарушения, които да се довели до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя и да представляват формално основание за отмяна на наказателното
постановление
Районният съд намира наказателното постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ водоползвателите - титуляри на
разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по
реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че "Г** " **. не е
4
изпълнило условие, Раздел " Условия при които се предоставя право на използване ",
заложено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадачни води в
повърхностни води с № 43120067/26.09.2016г. с краен срок 26.09.2022г.г. е
законосъобразна.
В Раздел "Условия при които се предоставя право на използване " за титуляря на
разрешителното е предвидено задължение да се монтира измервателно устройство с цел
точно и надежно измерване на количествата заустени отпадъчни води.
От доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за установено, че
посоченото условие, заложено в разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадачни води в повърхностни води с № 43120067/26.09.2016г. с краен срок 26.09.2022г. не
е било изпълнено от „Г******, като титуляр на цитираното Разрешително, поради което в
деня, в който е установено дружеството е извършило нарушение чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ.
С оглед това, че отговорността е на дружеството-юридическо лице, а тя е
обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на
нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
За гарантиране общозадължителния характер на нормите, определящи дължимо поведение,
в Глава 12-та от ЗВ, законодателят е предвидил санкционни последици за физически и
юридически лица, в случай на извършване на адм. нарушение. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1,
т. 17 от ЗВ предвижда санкция за физически или юридически лица, които осъществява
водовземане за стопански цели или заустване на отпадъчни води без монтирано и
пломбирано измервателно устройство - от 500 до 5000 лв.;. В настоящия случай
жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ. Съобразно тази
разпоредба, която установява основния състав на нарушение: водоползвателите - титуляри
на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни
по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване
на околната среда. Субект на административно - наказателна отговорност за това
нарушение е „Г******** като титуляр на разрешителното, като възраженията в обратна
насока са неоснователни. Отговорността за спазване на условията на даденото
разрешително за водоползване е на неговия титуляр, поради което е правилно решението на
наказващия орган да насочи отговорността за допуснатото нарушение към дружество „Г*
**** записано в разрешително за водоползване със старото си име А*, а това кой реално
ползва обекта и какви договорки има между тях е без правно значение. От друга страна по
делото липсват данни, които да опровергаят фактическата констатация за липсата на
монтирано измервателно устройство. Ето защо следва да се приеме, че е налице
неизпълнение на задължението по горепосочената разпоредба, а възраженията в обратна
насока са неоснователни, посоченото от защитата, че била приложима разпоредбата чл.200,
ал.1, т.2 от ЗВ не може да бъде споделено, доколкото жалбоподателят е санкциониран за
неизпълние на поставено условие с разрешителното за осъществяване на водоползване,
съответно за немонтиране на измервателно устройство, а не за извършено такова в
отклонение от предвидените условия.
5
При определяне размера на наказанието, наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на
чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и е основание за реализирането на административно-наказателната му
отговорност по санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 17 от ЗВ. Последната предвижда
наказание "имуществена санкция" от 500 до 5000 лв лв. Наложеното на жалбоподателя
наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав,
индивидуализирано в минимален размер. Така проведената индивидуализация, според съда
е изцяло съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички
релевантни за отговорността обстоятелства, включително липсата на данни за предходни
адм. нарушения, извършени от жалбоподателя. С така определената по вид и размер
административна санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се установи, че
дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11
ЗВ, съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не представлява маловажен
случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Санкционираното нарушение представлява
"формално нарушение", като същото е довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние чрез бездействие – неизпълнение на предвидените в Разрешителното
за водоползване условия, без законът да изисква настъпване на определен противоправен
резултат извън самото деяние.
Санцкционираното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, като обект на
защита от ЗВ са важни обществени отношения, свързани с управлението на природните
ресурси. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път от дружеството
жалбоподател също не обуславя прилагането на чл. 28 ЗАНН, доколкото същото е отчетено
от съда при индивидуализиране размера на имуществената санкция.
По отношение искането за присъждане на разноски в размер на 100 лв. от страна на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, с оглед изхода на спора същото
се явява неоснователно.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. С оглед изхода на делото следва на
Басейнова дирекция да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
6
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5
от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в две проведени съдебни заседания, с разпит на петима свидетели, като
фактическата и правна сложност не е значителна, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на 80 лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-31/03.02.2022 г., издадено от
директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", с което на "Г* " ** с ЕИК, *,
със седалище и адрес на управление с.Б***, общ.Б***, представлявано от управителя В* В*
на основание чл. 200, ал. 1, т. 17 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева,
за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от същия закон.
ОСЪЖДА "Г**** с ЕИК, ****, със седалище и адрес на управление с.Б***, общ.Б****,
представлявано от управителя В* В* да заплати на Басейнова дирекция "Западнобеломорски
район"юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемедесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на разноски на „Г*****, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7