№ 1068
гр. София, 05.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова
и прокурора С. Анг. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно
наказателно дело № 20241100200934 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А. К. – редовно призован, се явява лично,
доведен от органите на Съдебна охрана.
За него се явява адв. Г. Д. Г., упълномощен защитник.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР. СОФИЯ се явява инспектор Т.
Г.А. Същата представя заповед № Л-353/18.10.2021 г. на Началника на
Затвора гр. София за осъществяване на представителство на Началника на
Затвора гр. София.
В залата се явява преводач Е. М. А..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА в качеството на съдебен преводач Е. М. А., която да
извършва превод от турски език на български език и обратно.
Становище на страните по хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР Г.А: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, намира че не е налице процесуална пречка по даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ СЕ самоличността на лишения от свобода, както следва:
А. К. – роден на ******* година в Република Турция, гр. Муш, живущ в
гр. Истамбул, ул. *******, жилищна кооперация ап. 1, турски гражданин,
осъждан, средно образование,
СЪДЪТ снема самоличност на преводача:
Е. М. А. – на 51 години, българка, български гражданин, висше
образование, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреди преводача за отговорността по чл. 290 от НК.
ПРЕВОДАЧ А.: Обещавам да дам верен и безпристрастен превод.
На осн. чл. 274 ал. 1 НПК, съдът разяснява на страните правото им на
отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на лишения от свобода и
неговия защитник правото на отвод и към прокурора.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 2 НПК, разяснява на лишения от свобода и
неговия защитник правата му по чл. 55 и следващите от НПК.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К.: Разбирам правата си.
На осн. чл. 275 НПК, съдът дава дума на страните за искания по реда на
съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания.
ИНСПЕКТОР Г.А: Нямам искания по доказателствата. Представям
справка по изтърпяната част на наказанието към днешна дата.
АДВ. Г.: Нямам искания, няма да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
2
ЗАЩИТНИЦИТЕ поотделно: Да се приемат.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се приеме.
СЪДЪТ, на основание чл. 276, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ , което започва с доклад
на производството. Производството е по реда на чл. 437 от НПК, във вр. чл.
70, ал. 1 и следващите от НК. Образувано е въз основа на искане, депозирано
от А. К. за допускане на условно предсрочно освобождаване до неизтърпяната
част от наказанието „Лишаване от свобода“.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ К.: Поддържам молбата си.
АДВ. Г.: Поддържаме молбата. Нямам допълнения.
ИНСПЕКТОР Г.А: Няма да представям други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се приеме
представената справка от инсп. Г.а. Няма да изисквам доказателства.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К.: Да се приеме представената справка от
инсп. Г.а.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като доказателства по делото материалите приложени към
затворническо досие на лишения от свобода А. К. и ги ОГЛАСЯВА чрез
прочитането им, както и представените при внасяне на делото за разглеждане
пред съд – доклад на инсп. „Изпълнение на наказанията“ при Затвора София,
първоначален план на изпълнение на наказанието, както и приложената днес
справка на изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“, като
съобразно последната изтърпяната част до днес е 1 година, 6 месеца и 5 дни,
като в този срок влиза фактическия му престой и приспадната му част от труд
и работа, а остатъкът е 11 месеца и 25 дни.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания.
3
СЪДЪТ намира делото за попълнено с доказателствен материал,
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Г.: Г-н Председател, аз считам, че с оглед всички доказателства
по делото се намираме в една ситуация, в която следва да дам пояснения. В
доклада на инспектора от затвора се съдържат значителна част положителни
факти и положителни оценки по отношение на лишения от свобода, но в
неговата заключителна част има и негативни такива. ИС прави предложение
да продължи корекционната работа, респективно това означава да не се
уважава така постъпилата молба. Аз обаче искам да обърна внимание, че
обективните факти и доказателства, находящи се както в самото
затворническо досие, така и в доклада на инспектора са изцяло положителни
и не кореспондират със субективните изводи, които е направил инспектора.
Ще обърна внимание например на много ниския риск от рецидив, на
цялостното му поведение, което е посочено като положително, липсата на
наказания в изтърпяването на наказанието, става въпрос за вътрешни
наказания по отношение на дисциплината му. Това са все обективни данни,
които сочат на положително поведение, на положително поправяне на
лишения от свобода, докато не намират опора в обективните факти и
доказателства изводите за продължаване на корекционната работа без да е
ясно и в какви точно посоки ще се извършва корекцията, след като няма
данни за някакви особени дефицити по обективните данни.
Предвид тези обстоятелства, аз Ви моля да счетете, че молбата е
основателна и да постановите едно положително съдебно определение, с
което да уважите и искането на лишения от свобода.
ОСЪДЕНИЯТ К. за лична защита: Първо, в началото година и
половина съм тук, всичките наказания смятам, че съм изтърпял, не съм се
противопоставял на никакви нареждания или да съм извършил нещо, най-
малко 20 пъти съм подавал молба за разглеждане, два пъти ми даваха работа,
два пъти ме изкараха от работа, не можех да се защитя по никакъв начин, да
се противопоставя на това уволнение от работа, но въпреки всичко уважавам
4
закона и Вашето решение. Благодаря!
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, намирам за неоснователна
молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка
на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ по отношение на осъдения.
Считам, че са налице данни за започнал процес на поправяне и превъзпитание
на осъденото лице, но не са налични категорични доказателства за
необратимост на този процес, като в тази връзка и следва да бъде отбелязано
и посоченото в доклада на затворническата администрация, че лишеният от
свобода не разпознава напълно проблемите и не винаги ги решава по
законосъобразен начин и не осъзнава напълно последствията от собствените
си действия.
С оглед на това считам, че корекционната работа със същия следва да
бъде продължена.
ИНСПЕКТОР Г.А: Уважаеми г-н Председател, началникът на затвора
не е съгласен с това да бъде условно предсрочно освободен А. К., тъй като
счита, че към момента той не е показал достатъчно положителни промени и
категорични положителни тенденции в своето поведение, с които да се
направи обоснован извод, че целите на наказанието са постигнати.
Действително, още при първоначалния изготвен риск от рецидив при
него е в ниските стойности от 20 точки, действително е с ресурси лицето и
при първоначалното настаняване е в открит тип на постановен общ режим.
Общежитието в Казичене е в открит тип и основната корекционна дейност,
която се води е полагането на труд и това е наблюдението върху лишения от
свобода там. Видно е от доклада на социалния инспектор, че на осъдения е
дадена възможност да полага труд там, както и това, че той е освободен и
двата пъти на осн. чл. 70, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, т.е.
негативно отношение към трудовия процес.
За престоя му от 10.02.2023 година в затвора, за това време рискът от
вреди за обществото продължава да бъде в средни стойности, като се има
предвид, че условното предсрочно освобождаване е евентуалната възможност
за лицата, които показват поведение повече от обичайното като осъдени лица
в случая считам, че нямаме такива данни, нямаме получени накради, хубавото
5
е, че няма наложени наказания, но поведението на осъдения е абсолютно
изискуемо, такова каквото е всички други лишени от свобода и предвид това
моля да оставите молбата без уважение.
СЪДЪТ дава право на последна дума на ОСЪДЕНИЯ К. : Най-малко
20 неща са ми дадени да правя, които съм вършил. Българския ми език не е
толкова добър, за да разбера всяко нещо, защото не разбирам правилно и
добре езика, как да стана продавач и да продавам добре. Взеха ме на работа и
изведнъж ме изгониха за това, че не мога да се справя, не съм искал да
напусна. Награждаван съм четири пъти, на всички съм помагал и съм правил
всичко, което съм имал възможност да направя. Имам средно образование,
без професия. Където съм могъл навсякъде съм помагал, сам виждам това,
което не съм се справил, а това което съм се справил не ми се казва. Искам да
уважите молбата за предсрочно освобождаване, година и половина не съм
виждал децата си, съпругата си и семейството. Има проблем с визите и няма
как да дойдат на свиждане. Моля да уважите искането ми.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе след
тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намери следното:
Производството е по чл. 437, ал. 1 и следващите от НПК, във връзка с
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. Производството е образувано въз основа
на молба, депозирана от лишения от свобода К., чрез неговия упълномощен
защитник, в която молба иска допускане на условно предсрочно
освобождаване до неизтърпяната част от това наказание.
Страните релевираха доводи, които са отразени по-горе в протокола от
това съдебно заседание. Съдът съобразявайки ги, както и съобразявайки
закона и материалите, ангажирани в производството, намира от фактическа и
правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, тя е депозирана от лице, което има
качеството лишен от свобода и е депозирана с надлежно искане и в
законовата форма за това. Разгледана по същество, съдът намира следното по
6
отношение на въведените основания на молбата:
Предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване са
уредени в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. Предпоставките са
положителни, като едната от тях е имаща абсолютен характер, доколкото е
обвързана със срока на изтърпяната част на наказанието, докато другата има
по-скоро относителен характер и се определя от една страна от поведението,
което лишеният от свобода е показал по време на престоя си в
пенетенциарното заведение, а от друга - провежданите с него мероприятия по
поправянето му от страна на затворническата администрация.
Абсолютната предпоставка „срок“ в случая е изпълнена, тъй като видно
от приетата днес справка от присъдата „Лишаване от свобода“ за срок от 2
години и 6 месеца, към настоящия момент К. е изтърпял 1 година, 6 месеца и
5 дни, от които 1 година, 4 месеца и 23 дни фактически. С това изискването
на т. 1 на чл. 70 от НК да е изтърпяна поне ½ от наказанието „Лишаване от
свобода“ е изпълнено.
По отношение на относителната предпоставка, съдът мотивира
следните изводи:
Разбирането, че процедурата допускане на условно предсрочно
освобождаване е извънредна процедура и е приложима единствено при
наличието на особени изключения за това, не е просто фраза, а е
обстоятелство, което следва да бъде извеждано от цялостното поведение
установено посредством обективните доказателства събрани в
производството. Този състав на съда многократно е имал възможността да
отбележи, че в тези производства решаващият съд разполага единствено с
данните, които може да черпи от писмените доказателства, които му се
представят от страните. Тъй като той няма възможност да проследи
цялостното поведение на лишения от свобода в затвора, за да направи
самостоятелни изводи за това дали конкретния лишен от свобода се е
поправил и превъзпитал през изтеклия период на изпълнение на това
наказание. В този смисъл единственият възможен извод той черпи, а както и в
случая, от приложените от началника на затвора доказателства.
Факт е, че към момента на началото на изпълнението на наказанието
затворническата администрация е отбелязала нисък риск от рецидив по
отношение на опасността да бъде извършено повторно или последващо
7
престъпление, доколкото данните са, че търпяното сега наказание е
единственото извършено от К. престъпно деяние. В този смисъл съдът не
разполага и с възможност да преценява дали този риск е намален, тъй като
той изначално е бил нисък. В случай на коментар следва да подлежат
единствено останалите обстоятелства, които са покрити относително
изчерпателно изброени в чл. 439а от НПК и които затворническата
администрация в приложения доклад е отбелязала като отделни рискове
свързани с поведението в и предполагаемото такова извън затвора на лишения
от свобода. Въпросите за това дали лишеният от свобода е в състояние да
управлява финансите си и да мисли са въпроси, които касаят неговото
поведение извън преценката на този състав, досежно необходимостта или не
той да продължава да търпи наказание „Лишаване от свобода“, това са
обстоятелства върху които едва ли затворническата администрация би могла
да повлияе по време на престоя в пенетенциарно заведение. По-важни са
коментираните в доклада, т.е. от изготвилия го инспектор, който е имал през
време на изтърпяване на наказанието година и четири месеца непосредствено
наблюдение върху поведението на лишения от свобода – ИСДВР, като риск
от вреди е посочен среден, такъв е и рискът за обществото, за персонала и
среден риск за деца. Обстоятелството, че не се установява намален риск от
вреди е факт, който говори за неприключил процес на поправяне в достатъчна
степен, за да се счете, че на съответния в случая настоящ етап търпяното
наказание „Лишаване от свобода“ е изиграло своята роля.
Съдът отчита съдържащите се в досието на осъдения данни за това, че
същият не е бали наказван по време на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода и че същият явно не е имал враждебно или лошо отношение към
затворническата администрация, като напротив, възлагани са му функции,
които предполагат добро отношение и към персонала и към останалите
лишени от свобода, които той по обективни причини не е могъл да изпълни в
пълнота.
Съдът счита обаче, че установените данни, преценени с оглед
съотношението между изтърпяната част от наказанието над предвидения
минимум за предсрочно условно освобождаване чрез труд и тази, изтърпяна
„фактически“ от една страна и съотношението между фактически изтърпяната
част от наказанието и размера на остатъка, който подлежи на изтърпяване,
обуславят извод, че към настоящия момент не може да се счете, че
8
изтърпяната част от наказанието е постигнала в пълнота целите на чл.36 НК.
В този смисъл съдът не може да приеме, че предпоставката имаща
относителен характер поправяне на лишения от свобода е изпълнена. При
липсата на една от кумулативните предпоставки на чл. 70 от НК молбата този
състав на съда намира за неоснователна и същата следва да бъде оставена без
уважение, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. К. роден на *******г. в
Република Турция за допускане на условно предсрочно освобождаване по
наказание „Лишаване от свобода“ наложено по влязло в сила определение, с
което е сключено споразумение по НОХД №58/2023 година по описа на
Окръжен съд Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване и
протестиране по реда на Глава 22 в 7-мо дневен срок пред САС.
На съдебния преводач да се изплати сумата от 180 лева, както и пътни
43,20 лева от Свищов до гр. София и обратно.
Съдебното заседание приключи в 11:35 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9