ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 169
гр. Велико Търново , 21.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
като разгледа докладваното от Христо Томов Частно наказателно дело №
20214100200252 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК.
С постановление от 05.05.2021 г. заместник окръжният прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Велико Търново, Ц П е прекратил наказателното производство по
досъдебно производство под № 202/2019 г. по описа на РУ гр. П /прокурорска
преписка № 1863/2019 г., по описа на същата прокуратура/ водено затова, че на
+039
10.06.2019 г., в землището на с. Б, на път № 405, км. 37 при управление на лек
автомобил марка „Ф Г“ с peг. № и лек автомобил „Ф П“ с peг. №, са били нарушени
правилата за движение, при което е причинена по непредпазливост смъртта на ГБМ. от
с. К. Разследването е проведено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„в", във
връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, а прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, поради това, че деецът със своето поведение е
увредил сам себе си, като е починал..
Срещу този прокурорски акт е подадена жалба от И.М. М.а и И. Б. М., двамата
от с. К, общ. П, чрез адвокат Н.А. М. от Адвокатска колегия София, техен повереник в
качеството им на наследници на починалото лице Г Б М., което обстоятелство се
извлича от материалите по делото.
В нея повереникът изразява недоволство от прокурорския акт и прави оплакване
ѝ от името на И.М. М.а и И. Б. М. за неправилност, необоснованост с оглед на фактите,
а оттам и за наличие на незаконосъобразност на постановлението произнесено в
противоречие на основните принципи на наказателния процес за всестранно, пълно и
1
всеобхватно изясняване на обективната истина.. Твърди се в жалбата, че досъдебното
производство не е проведено обективно, всестранно и пълно, като при това събраните
доказателства и доказателствени средства не са в достатъчен обем, така че да разкрият
обективната истина по повод процесното ПТП.
Иска се от съда постановлението да бъде отменено, както и даване на
задължителни указания по приложението на Закона и извършване на съответни
релевантни действия по разследването, като се посочват и конкретни искани от тях
допълнителни процесуално следствени действия, за допускане и изготвяне на нова
повторна автотехническа експертиза от вещи лица различни от тези работили
първоначалната експертиза, по която вещите лица да отговорят освен на поставените
въпроси от разследващия полицай, още и на въпроси посочени в жалбата.
В жалбата си И.М. М.а и И. Б. М. излагат свои съображения по фактите и
доказателствата, които анализират, като твърдят, че прокурорът е направил анализ
единствено на доказателствата, подкрепящи възприетата от него теза, доказващи
виновността на водача на лек автомобил „Ф Г” с peг. № , Г Б М., собственост на брат
му И. Б. М.. При това след извършеното предявяване на разследването, повереникът
адвокат Н.А. М. е изразила несъгласие с изготвената автотехническа експертиза и
поискала назначаването на повторна съдебно - автотехническа експертиза, която да
направи ревизия на изчисленията на първоначалната, тъй като автоинженерите според
нея изследвали само и единствено възможността за предотвратяване на ПТП от страна
на водача на лек автомобил „Ф П“ с peг. № Х Л В, чрез предприемане на аварийно
спиране. Иска се при новата експертиза да се направи цялостен анализ и се обсъди
възможността за предотвратяване удара между двата автомобила от страна на водача
на лек автомобил „Ф П“, и чрез предприемане на спасителна маневра отклонение в
дясно към банкета. Останал неизследван от вещите лица въпросът, могли ли са да се
разминат двата леки автомобила и да не настъпи удар между тях, ако водачът Х Л В
предприеме своевременна спасителна маневра отклонение в дясно към банкета, при
обективната възможност да стори това, според описаното в протокола за оглед на
местопроизшествието и възприето от вещите лица, че от двете страни на пътното
платно е имало изградени банкети от трошенокаменна настилка, като западният банкет
бил с ширина от 1,4 метра, при широчина на лекия автомобил „ФП“ от 1,8 метра.
Оспорен е като неправилен и изводът на вещите лица обективиран в съдебно -
автотехническата експертиза, досежно възможностите /технически и обективни/ за
предотвратяване на процесното ПТП от страна на водача Х Л В, както и на какво
разстояние са могли водачите да се възприемат при конкретните пътни условия и при
осветеността на фаровете на автомобилите при включени дълги/къси светлини.
Изразява се несъгласие и с изчислената видимост за двамата водачи. Като не е сторил
2
това за да го изясни, прокурорът достигнал до погрешен правен извод, че причината за
настъпване на процесното ПТП се дължи само и единствено на субективните действия
на водача Г Б М. от с. К, общ. П.
Неясно останало и това, защо в обжалваното постановление, прокурорът е
приел, че процесният пътен инцидент е настъпил в тъмната част на денонощието на
10.06.2019 г. вечерта около 21:00 часа без да е била направена справка в НИМХ, като
се изтъква твърдение въз основа на приложения от повереника Астрономически
справочник за 2019 г., че залезът на слънцето тогава за конкретната дата е настъпил в
21:03 часа, а периодът на сумрака траел няколко минути.
В заключение се посочват доказателства за изложените твърдения, а именно
налични според жалбоподателите противоречия и се иска събирането на нови
доказателства, проверка на вече събрани и извършване на процесуално следствени
действия - нова повторна съдебно автотехническа експертиза, при оспорване на
съществуващата такава, която бъде изготвена от вещи лица различни от досегашните,
но с необходимата специалност и знания, при поставяне на въпросите на които
заключението трябва да отговори..
Съдът след като взе предвид изготвеното постановление, събраните
доказателствата по делото и съобрази оплакванията на жалбоподателите, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в указания от закона срок и от
лица имащо права по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, при наличието на пълномощно за
процесуална представителност, както е случаят с жалбата на адвокат Н.А. М. от
Адвокатска колегия София.
В този аспект и настоящият съдебен състав е задължен да се произнесе по
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, в изпълнение на което свое задължение той не се счита за
предубеден..
Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство е
изпратен на И.М. М.а и И. Б. М., двамата от с. К получен от М.а на 10.05.2021 г. в 16:00
часа, в качеството на наследник на починалия при пътнотранспортното
произшествието Г Б М., съобразно представеното от прокуратурата писмено
доказателство - известие за доставяне. Такъв препис изобщо не е връчен на И. Б. М.,
брат на Г М. и лице имащо права по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, съответно и правен
интерес да го обжалва, като прокуратурата се е задоволила с връчването само на едно
постановление, на двамата посочени в него, майката на починалото момче и неговия
3
брат... Следва да се отбележи, че бащата на починалия при пътнотранспортното
произшествието Г Б М., Б И М., в качеството му на негов наследник и баща, също е
починал, както е отразено в протокола за предявяване на разследването на И. Б. М. от
29.09.2020 г., което обаче не е подкрепено със съобщение и/или акт за смърт, тъй като
все пак смъртта се удостоверява с писмени доказателства.
Съдът констатира, че трябва да се произнесе по жалбата на наследниците на
пострадалото/починалото лице, тъй като тя е подадена в срок и от материално и
процесуално легитимирани лица.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна в своята цялост.
От материалите по делото е видно, че досъдебното производство е започнало на
05.11.2017 г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, със съставяне на протокола за първо
действие по разследването - оглед на местопроизшествието извършен на същата дата и
с оглед на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„в", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
При разследването и от събраните по делото доказателства се възприема и
установява следната фактическа обстановка:
Г Б М. с ЕГН живеел в с. К, на ул.“Т“ № заедно с родителите и брат си И. Б. М..
Притежавал правоспособност с категории „В“, „М“ и „ТКТ“и свидетелство за
управление на МПС под № издадено на 31.10.2018 г. с валидност до 20.02.2020 г., с
налични 33 контролни точки към 18.06.2019 г. и отнети общо 6 точки с влезли в сила
наказателни постановления.
На 10.06.2019 г., около 20:00 часа, Г Б М. взел лекия автомобил „Ф Г“ с peг. № ,
собственост на брат му И. Б. М. и потеглил в посока за гр. П. Движел се по третокласен
път III-405, между гр. П и с. Б, от юг към север. Времето било дъждовно.
Същият ден вечерта, около 20:30 - 20:50 часа, свидетелят Х Л В пътувал заедно
с брат си В Л В, управлявайки собствения си лек автомобил „Ф П“ с peг. №, от с. Б,
където се намирало седалището на дружеството им „Б В“ ООД, в посока за гр. П, в
който град двамата живеели. Водачът и свидетел Х Л В притежавал правоспособност с
категории „В“, „С“, „DE“, „CE“, „D“, „M“, „AM“, „ТКТ“ и „BE“ и свидетелство за
управление на МПС под №издадено на 06.01.2011 г. с валидност до 06.01.2021 г., с
налични 39 контролни точки към 18.06.2019 г..
Х Л В управлявал автомобила, като брат му се возел на предната дясна седалка
до него. Двамата се движели по третокласен път III – 405, между с. Б и гр. П, от север
към юг върху полагащата им се пътна лента.
4
Било е около 21:00 часа, в тъмната част на денонощието, когато лекият
+039
автомобил управляван от М. достигнал при км. 37 на третокласен път III - 405,
между гр. П и с. Б, от юг към север, и движейки се със скорост от 78,8 км/ч навлязъл в
крива, десен за него/автомобила завой, като при преодоляването му, поради неправилно
боравене с органите за управление на автомобила /според заключението на вещите
лица/, пострадалият допуснал навлизане в насрещната лента за движение, тоест върху
западната пътна лента. По същото време, върху полагащата му се западна пътна лента,
се движел автомобилът, управляван от свидетеля Х ЛВ, в посока от север към юг и по
третокласен път III - 405, с преодоляване на крива, ляв за него/автомобила „ФП“ завой
със скорост 72 км/ч. Траекториите на движението на двата автомобила се пресекли,
вследствие на което настъпил удар с предните леви части на автомобилите. След удара
автомобилът, управляван от М., се завъртял обратно на часовниковата стрелка спрямо
вертикалната ос, гледано отгоре, като едновременно с това се насочил в северозападна
посока, преминал през източния банкет, навлязъл в канавката и спрял изразходвайки
кинетичната си енергия, с предната си част към изток, като масовият му център
изминал разстояние от 4,4 метра в североизточна посока. След удара лекият автомобил,
управляван от Василев, се завъртял обратно на часовниковата стрелка спрямо
вертикалната си ос, гледано отгоре, като едновременно с това се насочил в югозападна
посока. Автомобилът преминал през западния банкет и навлязъл в зоната с висока
тревна растителност, където спрял, изразходвайки кинетичната си енергия, с предната
си част към север, като масовият му център изминал разстояние от 6,2 метра в
югозападна посока.
Платното за движение на път III - 405 в района на ПТП било асфалтирано с
дребнозърнест асфалт, новоположен, без неравности и дупки и без закалвания, мокро.
Било с една пътна лента за всяка посока, разделено с начертана бяла непрекъсната
разделителна линия. Западната пътна лента била с ширина 3 метра, ширина на
непрекъсната разделителна линия 10 см. и ширина на източната пътна лента от 2,9
метра. Пътят бил отделен от банкетите с непрекъсната линия с ширина 15 см. От двете
страни на платното имало изградени банкети от трошенокаменна настилка, като
източният бил с ширина 1 метър, след което имало оформена, затревена трапецовидна
канавка с дълбочина 0,6 м. и ширина в горната си част 1,4 метра. Западният банкет бил
с ширина 1,4 метра, след който имало затревена зона с висока тревна растителност.
След удара свидетелят В Л В се обърнал към брат си и водач Х Л В, при което
го видял, че е в „безсъзнание“ /според заключението на вещото лице е получил
мозъчно сътресение, протекло с липса на спомен за станалото/, а по ризата и лицето му
имало кръв. Слязъл от автомобила и успял да извади брат си, който дошъл в съзнание.
В Втелефонирал на телефон № 112, след което двамата с брат си, се насочили към
другия автомобил, този управляван от Г Б М. и видели, че в лекия автомобил „Ф Г“ с
5
peг. № имало само един човек - водачът. Свидетелят В Л В се опитал да го извади от
него, тъй като от двигателя излизало дим, но не успял. Побутнал го, но М. не реагирал
и не показвал никакви признаци на живот. На място пристигнала линейка и пожарна
със съответните екипи. Пожарникарите успели да отворят автомобила, като изнесли
отвътре М.. При прегледа лекарят установил, че водачът на лекия автомобил „Ф Г“ с
peг. № ГБ М. е починал. Пристигналият екип на Спешна медицинска помощ откарал
двамата братя Василеви в болницата в гр. Павликени, от където същите били
транспортирани към МОБАЛ “Д-р Ст.Черкезов“ гр. В.Т. Там и след извършения му
преглед В Вбил освободен за домашно лечение, а Х Л В останал в болницата за
лечение.
В хода на разследването е назначена съдебно медицинска експертиза под №
70/2019 г. за изследване на и извършване аутопсия върху трупа на Г Б М., чието
заключение било изготвено от вещото лице д-р Н В Г, Началник отделение по съдебна
медицина при МОБАЛ “Д-р Ст.Черкезов“ гр. В.Т. Вследствие на извършения оглед и
аутопсия експертът е установил тежка черепно-мозъчна травма /натрошаване на
костите на черепната основа, разкъсване на продълговат мозък/, тежка гръдна травма
/кръвонасядане в меките тъкани на гърдите, счупване на шест поредни ребра в ляво,
разкъсване на дясно предсърдие на сърцето/, счупване на лява бедрена кост и кости на
ляво стъпало, охлузвания по корема, кръвонасядане по корема, разкъсно-контузна рана
на ляво бедро, охлузване по лява подбедрица. В заключение експертът е посочил, че
смъртта на М. се дължи на несъвместимо с живота разкъсване на продълговат мозък и
сърце, като всички травматични увреждания са получени по механизма на удари и
притискане с или между твърди тъпи предмети и са в причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП като водач на лек автомобил.
Съдебно медицинска експертиза по писмени данни под № 217/2019 г. е била
назначена и на водача на лек автомобил, „Ф П“ с peг. № и пострадал Х Л В, като в
заключение експертът д-р Н В Г е посочил, че В е получил разкъсно-контузна рана на
главата /хирургично обработена с наложен шев/, мозъчно сътресение, протекло с липса
на спомен за станалото, главоболие, дезориентация, охлузни рани по главата и по
дясната подбедрица, субективни болки в шията и поясната област. Експертът е
посочил, че травматичните увреждания са в резултат от удар и притискане във
вътрешните части на купето на лек автомобил при ПТП, като водач и е възможно да са
получени по начин описан в делото, при което не са засегнати жизнено важни органи и
системи.
Телесните увреждания в съвкупност и поотделно са причинили на В временно
разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на лечение и възстановяване
около 25 дни.
6
При разследването и в хода на досъдебното производство са назначени и
изготвени и химически експертизи за установяване наличие на етилов алкохол в
кръвните проби, иззети от Г Б М., Х Л В и В Л В. В заключение и по трите експертизи,
тази под № III – 104/21.06.2019 г. за Х Л В, под № III -105/21.06.2019 г. за В Л В и
под № III-106/21.06.2019 г., съответно за Г Б М. е посочено, че в представените за
изследване кръвни проби, чрез газхроматографски метод не е установено наличие на
етилов алкохол /концентрация 0,00 промила ‰/.
Назначена е била и комплексна техническа и автотехническа експертиза, в която
определените за вещи лица експерти инж. Н Й А и инж. К Т К подробно в
констативно-аналитичната част са описали пътната обстановка при която е
настъпило ПТП, траекториите и посоките на движение на двата автомобила,
механизмът на ПТП - всичко това описано в по - горе посочената и възприета
фактическа обстановка. Установени са и скоростите за движение на двата автомобила -
„Ф Г“ с peг. № и „Ф П“ с peг. №, преди и по време на удара /за първия - 78,8 км/ч., а за
втория - 72 км/ч./. По експертизата е установено още и че всички части, възли и
агрегати от кормилните уредби, спирачните системи, колелата, гумите с лагерните
възли и осветителните системи на „ФГ“ с peг. № и „Ф П“ с peг. №, преди и по време
на произшествието са били технически изправни и годни за експлоатация.
Това правело кормилните уредби, спирачните системи, колелата, гумите с
лагерните възли и осветителните системи технически изправни, а автомобилите - годни
за експлоатация преди и по време на произшествието. Интересното е обаче защо не са
били отразени на какви светлини са намерени автомобилите и/или иззети
осветителните тела за последващо изследване.
На следващо място се възприема и мястото на удара определено и разположено
от вещите лица по отношение платното за движение, а именно южно спрямо ОР № 2
/отбелязан от експертите в изготвена скица към експертизата/, върху западната пътна
лента на третокласен път III - 405, между предните леви части на леките автомобили,
на разстояние от 23 до 24 метра спрямо ОР № 2 в надлъжно отношение и от 1,25 метра
до 2,25 метра от западната непрекъсната линия в напречно направление.
Експертите са посочили още, че основаната причина за настъпилото ПТП от
експлоатационна техническа гледна точка се явява навлизането на „ Г“ с peг. № в
насрещната пътна лента, тази полагаща се за движение на „ФП“ с peг. № От друга
страна лек автомобил „Ф П“ с peг. № управляван от водача Х Л В, се е движел в
полагащата му се западна пътна лента и в разстоянието, с което е разполагал, не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Посочено е още, че „Ф Г“ с peг. №, управляван от водача Г Б М., по време на
7
движението си е навлязъл в полагащата се за движение на автомобил „Ф П“ с peг.
№ пътна лента. Същият е имал техническа възможност да се движи в полагащата му се
източна пътна лента и като не допусне навлизане в срещуположната пътна лента,
полагаща се на насрещно движещите се ППС, да предотврати настъпването на ПТП.
Водачът на „Ф Г“ без да навлиза в насрещната пътна лента /западна на платното за
движение/ и се движи в своята пътна лента е могъл да предотврати настъпването на
произшествието, като двата автомобила се разминат без да настъпи сблъсък.
По изложената по - горе фактология, възприета от съда, която в голямата си част
се приема за достоверна и от останалите страни, жалбоподателите И.М. М.а и И. Б. М.
оспорват следните твърдения.
В абзаца където от прокуратурата се приема, че "... автомобилът на Г Б М.
движейки се със скорост от 78,8 км/ч навлязъл в крива, десен за автомобила завой, като
при преодоляването му, вследствие на неправилно боравене с органите за управление
на автомобила, водачът допуснал навлизане върху западната пътна лента..“. Тоест, той
внезапно и без видима причина навлязъл изцяло в западната пътна лента,
предназначена за насрещно движещи се автомобили, пресякъл траекторията на
движение на правомерно движещия се в същата лента лек автомобил „Ф П“ с peг. № и
настъпил челен удар между двата автомобила....", като в това настоящият съдебен
състав установява наличие на неизяснени обстоятелства и непроверени факти и
възприема направените възражения от жалбоподателите. Това са възраженията, че не е
изследвана, по точно не са проверени факти в изложената насока, конкретната причина,
поради която Г Б М. е отклонил движението си и е навлезнал в лентата за насрещно
движение. Не е установено, дали неговото поведение не е провокирано от друг
участник в движението, този с когото са се разминавали, и дали това е с цел да се
предотврати ПТП. Напротив, прието е общо, по-точно абстрактно нещо, което не е
установено по никакъв начин при разследването, а именно това, че вследствие
неправилно боравене с органите за управление на автомобила, водачът М. допуснал
навлизане върху западната пътна лента. Това, като извод не кореспондира с и на
никакви доказателства или други установени факти по делото. Във възражението
правилно се поставя въпросът не намерил никаква обосновка при разследването, какво
е провокирало неправилното отклонено движение на М. за да навлезе в лентата за
насрещно движение, при това с посочената от експертите скорост от 78,8 км/ч, явяваща
се далеч по-ниска от определената критична скорост срещу странично занасяне на „Ф
Г“ от 112,3 км/ч.. Не са събрани доказателства за това как при по ниска скорост от
критичната срещу странично занасяне се е получило това излизане от източната лента
за движение..
На следващо място спорно по фактологията е и това, че в абзаца включващ
8
твърдението, че "... според заключението на комплексната техническа и
автотехническа експертиза, изготвено от инж. НЙ А и инж. К Т Кизчислената и
опасната зона за спиране - на „Фн П“ е определена съответно на 68 метра, а на „Ф Г“ -
80,6 метра, и то при видимост, в южна посока определена на 114,3 метра, като се
твърди, че това разстояние е изминато от двата автомобила за 2,727 сек, а участниците
в ПТП са се намирали съответно - „Фолксваген Пасат“ на разстояние 54,54 метра преди
мястото на удара, а лек автомобил „Ф Г“ на разстояние 59,72 метра до мястото на
удара.“.. Объркани са изчисленията на вещите лица както по отношение на опасната
зона за спиране на двата автомобила, съответно направеният извод, че водачите не са
разполагали с необходимото разстояние за спиране, така и за момента на възприемане
на опасността от водачите им до установяването им в покой - определени за „Ф П“ на
5,4 s, а за „Ф Г“ то да е 5,9 s. Изцяло са погрешни изчисленията и направеният анализ
от експертите, че е допуснато двамата водачи да имат техническата възможност да се
възприемат на разстояние 114,3 метра /неясно защо разстояние установено през
светлата част на денонощието/, а оттам и направеното твърдение, че същите не са
разполагали с необходимото разстояние и време да преустановят движението си до
мястото на удара. Произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието, при
дъждовалеж, което предполага водачите да се съобразят при избиране скоростта си за
движение освен с тях, още и с редица обстоятелства като атмосферните условия,
състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост и задължително вземат
предвид намалената видимост и то през тъмната част на денонощието, ограничена не
от неясно определената видимост от 114,3 метра, а видимост определена от
осветеността на фаровете им. Едва след това е необходимо да се преценява и това дали
двамата водачи са се движили със съобразена с посочените фактори скорост..
Неясно защо, както при огледа на местопроизшествието, така и по-късно при
разследването е допуснато да не се събират доказателства, включително и веществени
такива, чрез изземване на осветителните тела на двата автомобила и допускане на
техническа експертиза за да се установи на какви светлини са се движили превозните
средства непосредствено преди произшествието. Това е необходимо и с оглед
последващото установяване съобразената скорост на движение в рамките на
осветеността. Не е ясно и това кога е възникнала критичната ситуация на пътя при
навлизането на лек автомобил „Ф Г“ в лентата за движение на насрещно движещите се
автомобили, тъй като този въпрос е свързан с останалите неизяснени такива
въпроси...".
С направеното възражение и оспорване в подадената жалба от И.М. М.а и И. Б.
М., двамата от с. К, чрез адвокат Н.А. М. се твърди, че назначената комплексна
техническа и автотехническа експертиза е неправилна, а прокурорът безкритично я е
приел, макар и тя /експертизата/ да противоречи на показанията на свидетели по
9
отношения скоростта на движение на лек автомобил „Ф П“, определена в експертното
заключение като скорост от 72 км/ч./., а от свидетели очевидци - определена като
по-висока...до 80 км/ч.“. Същото е валидно и относно скоростта на движение на лек
автомобил „Ф Г“ и заключението на вещите лица по АТЕ, които определят неговата
скорост от 78,8 км/ч., като същите свидетели я определят различно, включително и
като „….автомобилът в който се ударихме се движеше бързо..“. Безкритично и без
обсъждане и на другите хипотези, които е възможно да бъдат причина за конкретното
деяние, едностранчиво представителят на Окръжна прокуратура е посочил единствено
възприето от автоекспертите, за причина за настъпване на ПТП - действията на Г Б М.,
като водач на лек автомобил „Ф Г“. Липсват от негова страна собствени изводи,
почиващи на обективен, всестранен и пълен анализ на всички събрани и проверени в
хода на провежданото досъдебно производство доказателства и доказателствени
средства. Безкритично е възприето заключението въпреки, че то е неточно,
необосновано и непълно, като скоростите на автомобилите не са изчислени по няколко
различни метода, а и са допуснати основни и решаващи грешки описани по-горе.
Съдът споделя изцяло възраженията и по изразените съмнения за правилността
на изготвената комплексна техническа и автотехническа експертиза, не само по
отношение определянето на скоростите на движение на двата автомобила, но и за
други основни твърдения и заключения направени в нея. Необходимо е да се допусне
повторна автотехническа експертиза, която да отговори на поставените от адвокат Н.А.
М. въпроси при предявяване на разследването, включени в поисканата от нея
експертиза, но останали неуважени. Допълнително не са изследвани и въпросите
поставени от жалбоподателите, касаещи както осветеността на фаровете на
автомобилите и това на какви светлини са се движили те, респективно каква е била
видимостта в рамките на тази осветеност, а оттам съобразяване на скоростта им с тази
осветеност и видимост, съответно с останалите особености на пътя и времето.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при проведеното разследване са
извършени необходимите рутинни процесуално следствени действия за този вид
престъпления, като назначаване на технико диагностична и автотехническа експертиза
за изследване процесните автомобили, на съдебно медицински експертизи за
установяване характера, причините и естеството на телесните увреждания и причините
за смъртта, на химически експертизи за изследване пробите от кръв иззети след
произшествието, както и на оглед на това произшествие, съответно изготвяне на
фотоалбум. Проведени са разпити и на свидетелите очевидци и на тези пребивавали на
мястото на произшествието. Резултатите от това разследване обаче за разлика от
изводите направи от прокуратурата, не водят до цялостно и непротиворечиво
обяснение на основните факти събрани и установени по делото, на причините за
автопроизшествието, не дават ѝ отговор на всички поставяни от страните въпроси.
Съдът констатира при извършената от него проверка, че извършената
автотехническа експертиза от инж. НЙ А и инж. К Т К, чието заключение е приобщено
10
към материалите по досъдебното производство отговаря на въпросите поставени от
разследващия орган, съобразявайки и правейки всички свои изчисления и ползвайки
съответните формули за определяне на скоростта и други физични величини, само по
метода "DELTA-V", въпреки наличието на установени данни и факти при извършения
оглед на местопроизшествието за намерени там следи от издирания по асфалта. Наред с
това заключението не е съобразено и с обстоятелството, че произшествието е
настъпило в тъмната част на денонощието, при движение на процесните автомобили и
при видимост на светлини. При това когато са изчислявани и определяни скоростите не
е изяснено /установено/, а по-късно и съобразено за двата процесни автомобила – лек
автомобил марка „Ф Г“ с peг. № и лек автомобил „Ф П“ с peг. № , на какви светлини
са се движили по време, преди и на самото произшествие, каква е осветеността,
съответно видимостта на фаровете на автомобилите и вече в тази връзка да се прецени
скоростта им на движение и се направят необходимите изчисления и правните изводи.
В случая се касае вече не само до разрешена скорост на движение и нейното
нарушаване, но и до преценка за съобразената такава в рамките на разрешената
скорост. Това, заключението на инж. А и инж. К не го съдържа.
На следващо място, при изчисляване и определяна скоростите на движение на
автомобилите вещите лица не се съобразили с установените при огледа на
местопроизшествието и намерени на мястото следи от издирания по асфалта. Видно от
Протокол за оглед на ПТП от 10.06.2019 г...... е отразено, че са намерени такива следи,
както и са описани точното им разположение според и съобразно приетите ориентири..
Тези намерени на мястото на настъпилото ПТП следи, не са взети предвид от вещото
лице при изготвянето на автотехническата експертиза, нито поне най-малкото не са
обяснени от него или от прокурора при изготвянето на постановлението..
Наложително е според съда за изясняване на тези обстоятелства и отстраняване
допуснатите пропуски и несъответствия да се допусне и назначи повторна
автотехническа експертиза, тройна с участието на вещо лице физик, която се възложи
на експерти, различни от извършилия първоначалната експертиза, които да обяснят
след запознаване с резултата от огледа на произшествието, с материалите по делото,
съответно дадат отговори на въпросите поставени като задачи от разследващия
полицай при първоначалната АТЕ, както и на поставените от жалбоподателите въпроси
и от адвокат Н.А. М. при предявяване на разследването, както и изработване
динамична скица на произшествието; определяне скоростите на автомобилите по
няколко различни метода, а не само по метода "DELTA-V"; изясняване причината за
настъпване на ПТП; предотвратими ли са били ударите между лек автомобил „Ф Г“ с
peг. № и лек автомобил „Ф П“ с peг. №
В този смисъл съдът приема за основателно искането за допускане изготвянето
на повторна тройна автотехническа експертиза.
Останалите искания по доказателствата направени от страна на
жалбоподателите и от адвокат Н.А. М., съдът счита за неоснователни и оставя същите
без уважение. Това е така защото въпросът за спасителната маневра е разрешен с
Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК, а водачът има
основно и единствено задължение визираното в чл. 20, ал. 2, изр. последно от ЗДвП, да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре когато възникне опасност за
11
движението.
Следва да се изясни още и дали е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
от някои от участниците в транспортното произшествие. Тя, тази разпоредба задължава
водачите още и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. За да изпълнят закона, обаче, следва да имат
възможност своевременно, обективно и субективно да възприемат дадено препятствие
като опасност за движението. Когато последното обективно попадне в опасната зона за
спиране на МПС или субективно не може да бъде възприето, поради обстоятелства,
които не се дължат на виновно поведение на водача, последният не нарушава виновно
посочения текст от закона. В разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП е уредена
"непредвидимата опасност", въвеждаща задължение водачите на намалят скоростта или
да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в
границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за
намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Казано по друг начин,
когато обвинението касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на
скоростта по силата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е възможно да е налице такова по изр. 2 на
ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП, при положение, че водачът е изпълнил императивните си
задължения по изр. 1. Без съмнение, за да има извършено престъпление по
наказателния закон, трябва така осъщественото нарушение да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.
В тази връзка следва да се установи избраната от страна на водачите скорост на
движение, която според вещите лица е разрешена в този участък на движение,
по-висока от максималнодопустимата ли е, за да се спре в зоната за видимост на късите
светлини. За да са били в състояние да преустановят движението си в рамките на
метрите определени от възникване на опасността, предвид осветеността на двата им
фара в посока към движещият се срещу тях лек автомобил, и двамата водачи е следвало
да управляват автомобила си със скорост до определени км/ч., които трябва да се
установят от вещите лица по повторната тройна автотехническа експертиза, и при
каквато скорост ПТП не би настъпило. Непонятно за тези, които четат заключението е
и как вещото лице инж. НЙА и вещото лице инж. К Т К са определили началото на
опасността, тоест мястото на пресичане на разделителната линия точно на 30 метра,
като сами приемат, че отсъстват следи по платното за движение и такива по самата
линия. Защо точно 30 метра са приели, а не друго разстояние.
Предвид казаното по фактите и доказателствата и обсъжданото по-горе по
принципното приложение на правото, органът решаващ делото при приключване на
разследването следва да изведе заключение след анализ на доказателствата, че при
управление при правилно подбрана по-ниска скорост, съответстваща на възможността
12
за предприемане на надлежни действия в рамките на късите светлини на фаровете,
водачът на лек автомобил „Ф П“ с peг. № Х Л В е намалил скоростта и в случай на
необходимост да спре, за да избегне реализирането на ПТП. Непредприемане на
подобно императивно предвидено поведение обосновава и нарушението по чл. 20, ал.
2, изр. 2 от ЗДвП, както е въведено от закона. Става дума първо за предвидимата
опасност, която деецът е бил длъжен да обгрижи съобразно скоростта в рамките на
осветеността, и неосъществявайки това, той сам се поставя в невъзможност да
предотврати настъпилия противоправен резултат. Ако В е изпълнил всичките си
задължения по обсъжданото, би могло да се разсъждава на плоскостта на появата на
пресичането внезапно на разделителната линия от страна на лек автомобил „Ф Г“ с peг.
№ в тази връзка да се третира нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и като последица
- присъствие на случайно деяние. Наличните доказателствени материали не дават
повод за подобна трактовка поне на този етап.
В съответствие с компетентността си, съдът счита след пълна преценка на
събраните и приобщени по делото до момента материали, че постановлението за
прекратяване е необосновано, а оттам и незаконосъобразно. Изводите на
прокуратурата не почиват на цялостен и пълен анализ изграден върху достатъчно
доказателства, което се дължи преди всичко или на тяхното не събиране, или на
неизследваното им. По досъдебното производство са приобщени, както множество
гласни, веществени така и писмени доказателства. Въпреки това не са били установени
всички основни обстоятелства и факти, включително и тези, конкретно посочени от
жалбоподателите и съда.
Едва след отговор на тези въпроси може да се правят и окончателни правни
изводи.
Всичко това налага извода, че неправилно и незаконосъобразно прокурорът е
прекратил наказателното производство.
По тези съображения съдът счита атакуваното постановление на ВТОП за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 05.05.2021 г. на заместник окръжния прокурор при
Окръжна прокуратура гр. Велико Търново, Ц П за прекратяване наказателното
производство по досъдебно производство под № 202/2019 г. по описа на РУ гр. П
13
/прокурорска преписка № 1863/2019 г., по описа на същата прокуратура/ водено за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„в", във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК..
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура гр. В. Търново за доразследване, при
което се изпълнят дадените в обстоятелствената част на определението указания.
Определението може да бъде протестирано и/или обжалвано пред съответния
въззивен съд - Апелативен съд гр. Велико Търново, в 7 - дневен срок от съобщаването
му.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
14