Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, ……………г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, ХХV състав, в публично заседание на двадесет и първи март,
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
Т. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Александрина Янева, разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова административно дело № 1230/2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 215, във вр. с чл. 156, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е жалба от „РУД-ВАРНА“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ***,
представлявано от Ж.Й.В.,
срещу Заповед № ДК-11-ВН-04 от 03.05.2022 г., издадена
от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) -Варна, с която е
отменена Заповед № А28 от 14.04.2022
г. на Главния архитект на Община Варна към Разрешение за строеж № 69 от 14.04.2021 г., ведно със
съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж:
„Жилищна сграда 4, жилищна сграда 5 и жилищна сграда 6“, находящ се в УПИ
ХІ-475 „за жилищно строителство“, кв. 13 по плана на 26-ти м.р., гр. Варна, с възложител - оспорващото
дружество.
С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна
поради неспазване на установената форма, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за оспорване по чл.
146, т. 2, 4 и 5 АПК. Сочи се, че независимо от съдържанието на заповедта,
липсват конкретни фактически и правни основания за нейното издаване, доколкото
в заповедта като фактическо основание е посочено единствено несъответствието на
строежа като параметри и предназначение с първоначално разрешения, но не и
конкретни обстоятелства, които имат значение по отношение хипотезите на чл.
154, ал. 2, т. 5-7 и
ал. 5 ЗУТ. Твърди се, че е налице пълно несъответствие на фактическото и
правното основание за издаване на заповедта. Поддържа се, че неправилно
възприетите от административния орган факти и обстоятелства, във връзка със
съдържанието на строителните книжа, е довело до формиране на неправилни изводи.
Изтъква се, че подземният етаж е общ за трите подобекта и няма техническо
решение за изпълнение на строителството на етапи (отделно всяка от сгради 4, 5
и 6 /бивша работилница/), а променените инвестиционни намерения на възложителя
не влияят върху целостта на строежа, като няма промяна на първоначалната идея
на инвестиционния проект - трите подобекта на строежа да бъдат с общ подземен
етаж. Твърди се, че промяната на предвидената с първоначалния проект „работилница“
в „жилищна сграда 6“ не води до промяна в неделимостта на разрешения с Разрешение
за строеж № 69/14.04.2021 г. строеж, както и че всички подобекти в строежа са
функционално свързани в общия подземен етаж и издаденото разрешение е за целия
строеж, поради което неправилно е прието, че „сграда 6 представлява изцяло нов
строеж“. Според оспорващия промените в инвестиционните намерения, предвиждащи
промяна на предназначението на обект (от работилница в жилищна сграда) и
изменението значително общите части (общ подземен етаж, ведно с общите части
към отделните подобекти на строежа), са предизвикали нови проектни решения,
включително и по част „Конструкции“, като същите са в хипотезите на чл. 154,
ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 7 ЗУТ. На следващо място се изразява несъгласие с
аргумента на ответника, че в резултат от промяна на височината, застроената
площ, конфигурацията и предназначението при промяната от „работилница“ в
жилищна сграда 6 е „изцяло нов строеж“, за който е необходимо ново (отделно)
разрешение за строеж, като се настоява, че това схващане на органа е в
противоречие на посочените в заповедта разпоредби и на целта на закона.
Настоява се, че конфигурацията на сградата, застроената и разгънатата застроена
площ, височината и предназначението са обстоятелства, имащи отношение към
предвижданията на подробния устройствен план (ПУП) за имота, а нарушения на ПУП
в случая не са установени, респ. ирелевантни са всички посочени в заповедта фактически
основания в този аспект. Искането е да се отмени оспорената заповед и да се
присъдят на дружеството понесените съдебно деловодни разноски.
В хода по същество и с писмени бележки адв. Т.Д.-И. –
процесуален представител на оспорващия, поддържа изложените в жалбата доводи и
искания. Позовавайки се на заключенията на вещите лице по извършените две
съдебно-технически експертизи (СТЕ), се сочи, че не се установява процесните
промени в инвестиционното намерение да са такива по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ.
Като несъстоятелни и в противоречие със смисъла и целта
на закона, вложен в разпоредбите на чл. 154, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ, оспорващият
възприема опитите на ответника да внуши самостоятелност на всяка от трите
сгради. Изтъква се, че техническото разделяне на проекта на сгради и
евентуалната възможност за реализиране на всяка от сградите поотделно, както и
проектирането и разрешаването на изцяло нова конструкция на някой от обектите в
обхвата на етапа, не означава изцяло нова конструкция за този етап, а промяна в
конструктивното решение (строителната конструкция и вида на конструктивните
елементи и/или натоварванията) на етапа. Според оспорващия всяка промяна,
включително подмяна на предвидената с проектите конструкция с изцяло нова е
въпрос единствено и само на проектантско решение. Настоява се, че няма
нормативни и други пречки, при промяна на инвестиционните намерения да се
сдобие с разрешение за изграждане на сграда на основното застрояване вместо и
на мястото на допълващо. На следващо място се сочи, че и експертите дават
заключение за функционалната обвързаност на трите сгради по отношение
ползването на подземния етаж, както и че сгради 4 и 5 в тази част могат да се
ползват само след изграждане на сграда 6.
Ответникът – Дирекция за национален строителен контрол
(ДНСК), чрез процесуален представител – гл. експерт - юриск. Д.К, поддържа
становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за нейното отхвърляне,
предвид правилността и законосъобразността на обжалвания акт. Изложените от
ответника съображения за неоснователност на жалбата се припокриват с
констатациите и мотивите, обективирани в оспорения акт, като се сочи и
следното: Съгласно одобрените проекти, по които е издадено разрешението за
строеж, подземният етаж е общ за сгради 4 и 5, но не и за работилницата, като
при новото проектиране подземният етаж на сгради 4 и 5 е възможно да
функционира и без да се изгради сграда 6, тъй като е осигурен подход на автомобили
откъм подземния етаж на сгради 1 и 2 (въведени в експлоатация) и сграда 3 (в
строеж); Не се споделя твърдението в жалбата, че подземният етаж на
работилницата е функционално свързан с подземните етажи на двете жилищни сгради
4 и 5, тъй като в подземния гараж на работилницата няма избени помещения,
обслужващи апартаментите в сгради 4 и 5, стълбищни клетки и асансьори, а в
одобрените проекти няма и паркоместа за апартаментите; Конструкциите на
сградите (4, 5 и работилницата) могат да се изпълняват поотделно и на етапи.
Искането е да се остави без уважение жалбата.
В хода по
същество на делото ответникът поддържа изразеното писмено становище, като
изтъква, че ЗУТ не дава възможност за частична отмяна на разрешенията за строеж.
Искането е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави
възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско
възнаграждение. С писмени бележки ответникът сочи следното: Не е задължително
изпълнението на жилищна сграда 6 да бъде обвързано от общо разрешение за строеж
със сгради 4 и 5. Съществени отклонения от одобрения проект са допустими, но
само и единствено в обема на първоначалния проект, респективно в случая за
допълнително проектираната 6-етажна сграда се изисква отделно разрешение за
строеж.
Предвидената изцяло нова жилищна сграда на 5 надземни
етажа е с различни застроена площ, обем, конфигурация, РЗП, функционално
предназначение и с изцяло нова конструкция, като срещу тези констатации на
органа не са изложени възражения от оспорващия. Предвидени са нов вид
конструктивни елементи и натоварвания и общи инсталации и уредби в сградата, в
частта й от първи етаж нагоре. Препроектирането на обекта от допълващото
застрояване „работилница“ в нова жилищна сграда – строеж на основното застрояване,
не е в съответствие с условията по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 ЗУТ. Няма данни да е
издавана и одобрена виза по чл. 140 ЗУТ, изисквана съгласно чл. 134, ал. 6 ЗУТ,
в съответствие с дадените указания в становището на ДНСК с писмо изх. №
СТ-903-02-374/11.05.2022 г. Инвестиционните проекти на жилищна сграда 6 не са
съобразени с Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане
на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания – не са предвидени елементи за преодоляване
на различни височини, вследствие разликата между нивата на терена и входа на
сградата, което е в нарушение на строителните правила и нормативи. Понеже
пълният размер на сумата, заплатена от ДНСК за СТЕ е станал окончателно
известен едва след заключителните пледоарии на страните в последното по делото
заседание, с писмените бележки ответникът прави искане за присъждане на сумата
в общ размер 748,50 лева.
Заинтересованата
страна – Главният архитект на Община Варна, не ангажира становище по жалбата.
Жалбата е
редовна и допустима. Подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта,
в 14-дневния срок за оспорване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, при наличие на интерес от обжалване и
срещу акт, подлежащ на оспорване. Заповедта е съобщена на оспорващото дружество
на 10.05.2022 г. (известие за доставяне – л. 7 от адм. пр.), а жалбата е с входящ номер в РДНСК – Варна от 20.05.2022 г.
Съобразявайки посочените от
жалбоподателя основания, изразените становища на страните, и фактите, изведени от събраните
по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на
съдебната проверка, административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление рег. № АУ030721ВН/31.03.2022 г. (л. 15, класьор
1) „РУД-ВАРНА“ АД е поискало одобряване изменение на одобрен инвестиционен
проект по чл. 154, ал. 5 ЗУТ за строеж: „Жилищна сграда 4,5 и работилница –
промяна в инвестиционните намерения“, фаза: ТП, находящ се в УПИ ХІ-475 „за жил. строителство“, /с идентификатор ***/,
кв. 13 по плана на 26-ти м.р., гр. Варна, и издаване на заповед по чл. 154,
ал. 5 ЗУТ към Разрешение за строеж № 69/14.04.2021 г. (л. 12, кл. 1).
На 14.04.2022 г. Главният архитект на Община Варна е
одобрил инвестиционен проект и е издал Заповед № А-28, с която на основание чл.
154, ал. 5 ЗУТ е допълнено издаденото Разрешение за строеж № 69/14.04.2021 г.
на Гл. архитект на Община Варна за обект: „Жилищна сграда 4 и жилищна сграда 5,
и работилница, находящ се в УПИ ХІ-475 „за жил. строителство“, /с идентификатор
***/, кв. 13 по плана на 26-ти м.р., гр. Варна“, като се променя наименованието
на строежа в: „Жилищна сграда 4, жилищна сграда 5 и жилищна сграда 6, находящ
се в УПИ ХІ-475 „за жил. строителство“, /с идентификатор ***/, кв. 13 по плана
на 26-ти м.р., гр. Варна.“
Със Заповед № ДК-11-ВН-04 от
03.05.2022 г. на Началника на РДНСК – Варна е отменена Заповед № А-28 от
14.04.2022 г. на Гл. архитект на Община Варна като незаконосъобразна. Ответникът
приема от фактическа страна, че на мястото на предвидената работилница на един
подземен и един надземен етаж се изгражда изцяло нова жилищна сграда на 5
надземни етажи, с различни застроена площ, обем, конфигурация, РЗП,
функционално предназначение и съответно с напълно нова конструкция, а и конструкциите
на сграда 4 и сграда 6 са самостоятелни, не са функционално свързани и
технологично могат да се изпълняват отделно. Направен е извод, че промените в
инвестиционните намерения, касаещи новопроектираната жилищна сграда 6 (бивша
работилница по РС № 69/14.04.2021 г.), не кореспондират с условията по чл. 154,
ал. 2, т. 5, 6 и 7 и ал. 5 ЗУТ, тъй като сграда 6 представлява изцяло нов
строеж и за тяхното реализиране следва да бъде издадено разрешение за строеж по
общия ред на основание чл. 148 ЗУТ. Предвид така приетото, на основание чл.
156, ал. 5 ЗУТ е издадена оспорената заповед.
Обжалваната
заповед изхожда от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл.
156, ал. 5 ЗУТ началникът на ДНСК или оправомощено от него
длъжностно лице има правомощието да отмени заповедта
за допълване по чл. 154, ал. 5 ЗУТ, заедно с одобрените
инвестиционни проекти. Съгласно и чл. 222,
ал. 2, т. 3 ЗУТ
органите
на ДНСК, съобразно своята
компетентност, констатират нарушения при
издаването на строителни книжа за всички категории строежи. В случая със Заповед № РД-13-047 от 04.02.2022 г. на
Началника на ДНСК, т. 2, е делегирано процесното правомощие на Началниците на
РДНСК. Доколкото и строежът е в гр. Варна, то оспорената заповед е издадена в рамките
на надлежно предоставените на Началника на РДНСК – Варна правомощия.
Не се установява при постановяването на оспорения
индивидуален административен акт да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно
основание за отмяната му. Уведомлението по чл. 149, ал. 5 ЗУТ за постановената
от главния архитект заповед по чл. 156, ал. 5 ЗУТ, заедно със самата заповед и
действащия ПУП, е постъпило в РДНСК – Варна на 20.04.2022 г., предвид входящия
му номер. На 26.04.2022 г., т.е. в 14-дневен срок от
уведомяването по реда на чл. 149, ал. 5, от служители на РДНСК – Варна е извършена служебна
проверка по чл. 156, ал. 1-3 ЗУТ
за
законосъобразност на издадената заповед
за допълване на разрешението за строеж по
чл. 154, ал. 5
заедно с одобрените инвестиционни проекти, като
за установеното е съставен констативен протокол, както изисква разпоредбата на
чл. 156, ал. 4 ЗУТ. С оглед констатираните нарушения е издадена и оспорената
заповед. В съответствие с чл. 35 АПК преди постановяване на оспорения акт са
изяснени в достатъчна степен фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Оспорваният
акт е в писмена форма, посочени са в обстоятелствената му част фактическите и
правните основания за неговото издаване, които съответстват на разпоредителна
част, поради което следва да се приеме, че са спазени изискванията за форма на
акта, регламентирани в чл. 156, ал. 5 ЗУТ и в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК.
Неоснователно е възражението на оспорващия за липса на конкретни фактически и
правни основания за издаване на обжалваната заповед. Както се посочи,
Началникът на РДНСК – Варна приема, че процесните промени в инвестиционните
намерения, касаещи новопроектираната жилищна сграда 6 (бившата работилница по
РС № 69/14.04.2021 г.) не кореспондират с условията по чл. 154, ал. 2, т. 5, 6
и 7 ЗУТ, тъй като сградата 6 представлява нов строеж и за тяхното реализиране
следва да бъде издадено ново разрешение за строеж, а не заповед за допълване на
разрешението за строеж, каквато е издадена в нарушение на условията на чл. 154,
ал. 2, т. 5, 6 и 7 и ал. 5 ЗУТ. Посочено е и правното основание за издаване на
заповедта – чл. 156, ал. 5 ЗУТ. В оспорената заповед се съдържа информация
относно съдържанието на строителните книжа, естеството на промяната на
инвестиционните намерения на възложителя и правата уредба, регламентираща реда
за законосъобразното им реализиране в хипотезата на разрешено и незапочнато
строителство (както и оспорващият сочи в жалбата си). Дали правилно са
установени релевантните факти и дали правилно същите са отнесени към
приложимите правни норми е от значение за материалната законосъобразност на
административния акт, респ. не и за преценката дали са спазени изискванията за
форма на акта, и в частност за мотивираността на акта. Не се установява
несъответствие между посочените в акта фактически и правни основания, което да
води до неяснота на мотивите на органа и да опорочава формата на акта в степен
да бъде отменен.
По отношение материалната законосъобразност на оспорената
заповед, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Отменената от Началника на РДНСК – Варна Заповед № А-28 от 14.04.2022 г. на гл. архитект на Община
Варна е издадена на основание чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 7, и ал. 5 ЗУТ. Съгласно чл. 154, ал. 5 ЗУТ, след издаване на
разрешението за строеж изменения в одобрения
инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7
и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено
съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2,
въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж, като тези изменения се
отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се
допускат преди реализирането им. Законодателят
е регламентирал и че заповедта за допълване не
подновява срока за започване, съответно за завършване на строежа.
В случая е налице искане на възложителя (от 31.03.2022
г.), а и към заявлението е приложена нотариално заверена на 21.03.2022 г. декларация,
според която заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, към момента на исканата
промяна на инвестиционните намерения е само „РУД-ВАРНА“ АД (л. 49, класьор 1).
На 14.04.2022 г. е одобрен и инвестиционен проект за изменението в първоначално
одобрения такъв към РС № 69/14.04.2021 г.
Съгласно Нотариален ***г. „РУД-ВАРНА“ АД е собственик на
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карти и кадастралните
регистри на гр. Варна. Не се спори, че процесните изменения в проекта не са
реализирани.
Разрешение за строеж № 69/14.04.2021 г. е издадено от гл.
архитект на Община Варна за строеж: „Жилищна сграда 4 и
жилищна сграда 5, и работилница“, находящ се в УПИ ХІ-475 „за жилищно
строителство“, с идентификатор ***, кв. 13 по плана
на 26-ти м.р., гр. Варна, с възложител „РУД-ВАРНА“ АД.
Съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ при
констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния
протокол, съставен по ал. 4, началникът на ДНСК
или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед
разрешението за строеж или заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5,
заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и
одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
С оспорената в настоящото производство Заповед №
ДК-11-ВН-04 от 03.05.2022 г. на Началника на РДНСК – Варна, с която е отменена
Заповед № А-28 от 14.04.2022 г. на Гл. архитект на Община Варна е прието, че
процесните изменения на инвестиционните намерения не кореспондират с условията
по чл. 154, ал. 2, т. 5, 6 и 7 и ал. 5 ЗУТ. Тоест релевантните факти за спора
се концентрират около въпроса дали измененията в одобрения инвестиционен
проект представляват съществените, но
допустими отклонения
като попадащи в хипотезите на чл. 154, ал.
2, т. 5, 6, 7 ЗУТ.
Следва да се установи дали са налице отклонения, които: променят
строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или
натоварванията (т. 5); нарушават
предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат
се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното
намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2 (т. 6); променят вида и местоположението на общи
инсталации и уредби в сгради и съоръжения (т. 7).
Представената административна преписка във връзка с
издаване на Заповед № А-28 от 14.04.2022 г. на Гл. архитект на Община Варна съдържа
първоначалния и изменения инвестиционни проекти. Приетите по делото са две
заключения по допуснатите две СТЕ, които съдът напълно възприема като
обективни, компетентно извършени и кореспондиращи с фактите, установяващи се от
писмените доказателства по делото. Посочените доказателства, сочат на следните
изводи по отношение релевантните факти:
Според Разрешение за строеж № 69/14.04.2021 г., издадено
от гл. архитект на Община Варна „Жилищна сграда 5, жилищна сграда 4 и
работилница (пункт за ремонт и смяна на гуми)“ са втори етап на реализация на
цялото инвестиционно намерение в имота. Двете жилищни сгради (4 и 5) са с 9
надземни етажа, като сграда 5 е свободно стояща, а жилищна сграда 4 на първи
етаж е предвидена на калкан с работилницата, като подземните етажи на сгради 4
и 5, както и работилницата са на едно ниво, като подземният етаж на „работилницата“
е отделен конструктивно частично с фуга 10 см и частично с фуга 5 см от жилищна
сграда 4.
„Работилницата“ е с един надземен и един подземен етаж, и
със застроена площ 276 кв.м, като етажите са свързани вертикално със стълбище и
товарна платформа (отговор на въпрос № 6 от заключението на вещите лица инж. А.П.
и арх. инж. Р.С., обяснителна записка към инвестиционните проекти и комплексния
доклад за оценката съответствието на инвестиционния проект).
Подземният етаж на „жилищна сграда 4“ се състои от 36
избени помещения и 8 бр. места за паркиране на автомобили, от втори до десети
етаж са проектирани 51 бр. еднакви жилища – по 6 апартамента на етаж, в
подпокривния етаж са проектирани 3 бр. жилища, а подземният етаж е с общ
сутерен за сграда 4 и 5.
Промяната на инвестиционните намерения на възложителя (предвид
одобрения на 14.04.2022 г. инвестиционен проект, отговора на въпрос 6 от
заключението на вещите лица по първата СТЕ и отговора по въпрос 5 от
заключението по втора СТЕ на вещите лица арх. Б.К. и инж. Р.Н.) се състои в това,
че на мястото на предвидената „работилница“ е проектирана „жилищна сграда 6“ на
пет етажа, със застроена площ 258 кв.м, долепена до сграда 4 (на фуга), с
подземен етаж с 6 места за паркиране и 14 избени помещения, като първия етаж се
състои от 10 бр. гаражи, а на останалите етажи са проектирани 19 жилища.
Промяна на инвестиционните намерения на възложителя има и по отношение на „жилищна
сграда 4“– преобразуват се предвидените един двустаен и един тристаен
апартамент в един тристаен, като от 51 бр. жилищата стават 43 броя.
Според заключенията и по двете СТЕ (по задача 6 на първото
и по задача 5 на второто заключение), с извършените промени се променя
строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и натоварванията
изцяло в сграда 6 и частично в сграда 4 и подземния етаж. Изрично вещите лица
арх. К. и инж. Н. дават заключение, че в частта за сграда 6 няма промяна, а
напълно нова строителна конструкция и нов вид на конструктивните елементи и
натоварвания, но не се изисква запазване на конструктивни елементи от
първоначалния проект на „работилницата“, за да се приеме, че е налице промяна
на строителната конструкция, видът на конструктивните елементи и натоварванията
в строеж: „Жилищна сграда 4, жилищна сграда 5 и жилищна сграда 6“ в УПИ ХІ-475,
кв. 13 по плана на 26 м.р., гр. Варна (по задача 5.1. и 5.2.)
Съдът не възприема заявеното от вещото лице инж. Н. при
изслушването от съда на заключението по втората СТЕ, че е допустимо промени да
се правят в обема на разрешеното строителство, т.е. в случая „в обема на
подземния паркинг, в обема на разрешената „работилница“ , но всичко останало… тези 4 етажа, предвидени над
едноетажната работилница – това не е съществено отклонение по чл. 154 ЗУТ, а е
ново строителство.“ Следва да се съобрази, че в случая процесните промени са
действително съществени, и именно защото са съществени отклоненията от
одобрения първоначално инвестиционен проект, но са такива по смисъла на чл.
154, ал. 2, т. 5 ЗУТ – променена е строителната конструкция и вида на
конструктивните елементи и натоварвания с новопредвидената „жилищна страда 6“
на мястото на „работилницата“. Ако промените в инвестиционния проект са несъществени,
то за същите ще следва да се изготви само екзекутив. Съществените отклонения от
инвестиционния проект са допустими, ако не са такива по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ.
С оглед конкретните проектни предвиждания (първоначалните
и променените), предвид и двете заключения по СТЕ и заявеното от вещите лица
при изслушването им от съда, следва да се приеме, че в случая одобреният на
14.04.2022 г. инвестиционен проект от Главния архитект на Община Варна
обективира съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ от
първоначално одобрения на 14.04.2021 г. инвестиционен проект, доколкото се
променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и
натоварванията. Законодателят не е регламентирал изрично обемът на промяната –
дали следва да е частична или е възможно да се заменени с изцяло нова
конструкция на нови/различни застроена и разгъната застроена площ на строежа. С
основание оспорващият, позовавайки се на липсата на дадена от законодателя
легална дефиниция на понятието „промяна на строителната конструкция и вида на
конструктивните елементи и/или натоварванията“ и на значението на понятието
„промяна“ според тълковния речник (изменение към нещо ново, различно, както и
резултатът от това изменение; смяна; замяна), сочи, че всяка промяна,
включително подмяната на предвидената с проектите конструкция с изцяло нова е
въпрос единствено и само на проектантско решение. В този смисъл всяка промяна
на строителната конструкция и конструктивните елементи и/или натоварвания, дори
и замяната с напълно нова/и и различна/и, дори извън площта, включително обема на първоначалния строеж, може да бъде
определена като съществено отклонение от проекта, при условие, че не
представлява такава по чл. 154, ал. 2, т. 1- 4 ЗУТ.
Установява се и че с одобрения на 14.04.2022 г.
инвестиционен проект са допуснати съществени от първоначално одобрения проект
отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, състоящи се в нарушаване
предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обектите,
изменят се съществено общите части на строежа. Предвид легалните дефиниции на
понятията „обект“ и „промяна на предназначението“ - § 5, т. 39 и т. 41 ДР на
ЗУТ, вещите лица по първата експертиза (инж. П. и арх. инж. С.) дават заключение,
че няма промяна в предназначението. Доколкото обаче „работилницата“ е част от
строежа: „Жилищна сграда 4 и жилищна сграда 5, и работилница“, с определено
наименование, местоположение и относително самостоятелно функционално
предназначение, макар и без понастоящем с идентификатор по ЗКИР и без да е
налице отпочнато ползване, то съдът намира, че новопроектираната „жилищна
сграда 6“ на мястото на „работилницата" се явява в нарушение на
предвижданията на проекта, като се променя предназначението на тази реална част
от строежа по отношение на функционалното й предназначение. В този смисъл е и
заключението по втората СТЕ на вещите лица арх. К. и инж. Н.. И според двете
заключения, приети по делото в случая е налице изменение съществено на общите
части на строежа, регламентирани в чл. 38 от Закона за собствеността.
За безспорно установяващо се по делото съдът приема и че
с одобрения на 14.04.2022 г. инвестиционен проект са променени видът и
местоположението на общите инсталации и уредби. Именно такива са заключенията и
по двете СТЕ, а и този факт се установява от конкретните части на двата
инвестиционни проекта. Тоест процесните съществени отклонения от първоначално
одобрения инвестиционен проект, представляват такива по чл. 154, ал. 2, т. 7 ЗУТ.
Както се посочи, съгласно чл. 154, ал. 5 ЗУТ, след
издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в
обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6 и 7 се явяват допустими.
Начинът, по който са разписани отделните хипотези на
нормата на чл. 154, ал. 2 ЗУТ и разрешението на законодателя, дадено в чл. 154,
ал. 5 ЗУТ, обуславя извод, че всички съществени отклонения от първоначално
одобрения инвестиционен проект са допустими по регламентираните в ал. 5 ред и
условия, стига с тези отклонения да не се нарушават предвижданията на
действащия подробен устройствен план, да не се нарушават изискванията за
строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии
с режим на превантивна устройствена защита, да са съвместими с предназначението на територията и да не нарушават
строителните правила и нормативи, техническите, технологичните,
санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания. Тоест като недопустими
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект законодателят определя
случаите, когато липсват изначало радикалните изисквания и основания, за да
бъде разрешено строителството по променените инвестиционни намерения.
В подкрепа на така приетото от съда е и нормата на чл.
154, ал. 6 ЗУТ (според която измененията в одобрения
инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5 – 8 се
одобряват при условията и по реда на чл. 145 в
сроковете по чл. 144, ал. 3), т.е. и за одобряване измененията в проекта се изисква изготвянето
на оценка за съответствието на проекта с основните изисквания към строежите и
другите изискуеми становища и съгласувания. В случая е налице изготвена оценка
по чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ като комплексен доклад,
съставен от регистрирана фирма – консултант, несвързана с проектант, преценено е съответствието с предвижданията на
подробния устройствен план, приобщени са становища на „Електроразпределение
Север“ АД, на МОСВ-РИОСВ, на МВР-ПРС ПБЗН- Варна, съобразено е, че освен възложителя
липсват други заинтересувани лица по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Предвидената
от законодателя процедура по одобряване на изменения в инвестиционния проект
след разрешаване на строителството и издаване на заповед за допълване на
разрешението за строеж, не е по-облекчена или по-различна от процедурата по
издаване на разрешение за строеж. Напротив законодателят е предвидил гаранции
за съблюдаване на същите изисквания, условия и ред, аналогични на заложените
такива при издаване на разрешенията за строеж. В този смисъл обстоятелството дали
за приетия от ответника „изцяло нов строеж“ ще бъде издадено самостоятелно
разрешение за строеж или ще бъде процедирано по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ не
рефлектира върху целта, която преследва ЗУТ – да се осигури законосъобразно
извършване на строителство. (Тоест отмяната на процесната заповед за допълване
на Разрешение за строеж № 69/14.04.2021 г. може да се разглежда и като несъразмерна
на преследваната от законодателя цел.)
Извън хипотезите по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ,
независимо колко са съществени отклоненията от одобрения инвестиционен проект,
същите могат да бъдат надлежно процедирани за одобряване от компетентния орган.
Именно такава е целта и смисъла на закона, които не са съобразени от ответника.
Несъответствие на акта на целта на закона сочи на основание за отмяна на
заповедта на Началника на РДНСК - чл. 146, т. 5 АПК. В подкрепа на този извод е
обстоятелството, че след издаването и влизането в сила на разрешението за
строеж, при промяна на инвестиционните намерения на възложителя главният
архитект няма правомощие нито да си оттегли разрешението за строеж, нито да
възобнови производството по издаването му (в този смисъл Решение № 5745 от
16.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2022 г. и Решение № 1638 от 14.02.2022
г. на ВАС по адм. д. № 8724/2022 г.) Същевременно при наличие на издадено
разрешение за строеж, което се явява действащ административен акт е недопустимо
издаването на ново разрешение за строеж за същия имот, предвиждащо ново
застрояване вместо първоначално разрешеното. Именно с оглед отчитане на
правните последици на вече издаденото, влязло в сила и действащо разрешение за
строеж, законодателят е предвидил възможност при промяна на инвестиционните
намерения да се пристъпи към одобряване на проект за изменение на първоначално
проектираното строителство, ако отклоненията са съществени по смисъла на чл.
154, ал. 2, т. 5-8 ЗУТ, и издаване на заповед за допълване на издаденото
разрешение за строеж, при условие, че не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ.
Неправилен е изводът на Началника на РДНСК, че сграда 4 и
сграда 6 са самостоятелни, не са функционално свързани и технологично могат да
се изпълняват отделно и поради това промените в инвестиционните намерения,
касаещи новопроектираната „жилищна сграда 6“ (бивша „работилница“ по Разрешение
за строеж № 69/14.04.2021 г.), не кореспондират с условията по чл. 154, ал. 2,
т. 5, 6 и 7 и ал. 5 ЗУТ, тъй като сграда 6 представлява изцяло нов строеж и за
тяхното реализиране следва да бъде издадено разрешение за строеж по общия ред
на основание чл. 148 ЗУТ. Началникът на РДНСК – Варна изрично посочва, че на
условията за одобряване по реда на чл. 154, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ на проект за
изменение на първоначално одобрения проект отговарят единствено промените в
инвестиционните намерения, относими към жилищна сграда 4 и отпадането на двете
нива на работилницата, но с изключение на рампата, обслужваща гаражите на
сгради 4 и 5. Вещите лица и по двете експертизи сочат, че жилищна сграда 4 и жилищна сграда 5, могат да се
изградят самостоятелно, но ако отпадне инвестиционното намерение за „работилницата“
и остане рампа, обслужваща подземния етаж на сгради 4 и 5, е възможно
функционирането жилищна сграда 4 и жилищна сграда 5 обаче едва след
необходимите конструктивни промени в съответствие с подход, осигурен в проекта
за сгради 1 и 2 (чертеж 93/125, класьор 1), към рампа за достъп Б. Тоест реализирането
на промененото инвестиционно намерение не може да се осъществи посредством
представянето за одобрение на проект, в който не съществува „работилницата“, а с
изменения само по отношение на жилищна сграда 4, т.к. е необходимо изменение на
подземния етаж на сградите, за да се осигури достъп до предвидения подход откъм
сгради 1 и 2, а това е в обхвата на подземния етаж на жилищна сграда 6, което
ще препятства впоследствие да се поиска изменение в одобрения проект за
реализирането й. Така и според вещите лица по първата СТЕ – задача 2.1.3.
Независимо от конструктивната самостоятелност на жилищни
сгради 4 и 6 и че могат да се изпълнят технологично отделно, сградите представляват
един строеж с подобекти, като в частта на подземния етаж са и функционално
свързани. Само сграда 6 може да се ползва самостоятелно, т.к. без да е изпълнен
подземният етаж на сграда 6, не може сграда 4 да се ползва самостоятелно,
независимо от предвидената 5 см фуга в подземния етаж, която отделя сграда 4
(от двете страни) и сграда 5, както и независимо от предвидената фуга от 10 см
между бившата работилница и сграда 4 в част от контактната зона и 5 см в
останалата част (както сочат вещите лица по задача 3, 3.1, 4, 5 и 5.1 в
заключението си по първата СТЕ). В случая става въпрос за един строеж с три
подобекта – жилищна сграда 4, жилищна сграда 5 и жилищна сграда 6 (на мястото
на бившата работилница). Вещите лица по първата СТЕ дават заключение, че предвиденият
подземен паркинг (част от подземен етаж) за сграда 6 представлява част от общия
подземен паркинг. Така и е разрешено строителството като единен строеж –
Разрешение за строеж № 69/14.04.2021 г. на „Жилищна сграда 4, жилищна сграда 5
и работилница“. И вещите лица по втората СТЕ заявяват в съдебно заседание, че
жилищни сгради 4, 5 и 6, независимо че са самостоятелни подобекти, не могат да
функционират самостоятелно, т.к. са свързани в подземната част с подходите от
подземната част на сградите, поради което строителството трябва да бъде
извършено наведнъж. В този смисъл обстоятелството, че конструкциите на сграда 4
и сграда 6 са самостоятелни и че могат да бъдат изпълнени отделно, не
обосновава извод, че става въпрос за наличие на напълно нов строеж, за който е
необходимо издаване на разрешение за строеж по общия ред, както приема
ответника. Неправилно е прието и че сграда 6 представлява изцяло нов строеж, не
кореспондиращ с условията по чл. 154, ал. 2, т. 5, 6 и 7 ЗУТ.
Без значение е в случая, че новопроектираната сграда 6 на
мястото на „работилницата“ е на 5 надземни етажи, с различна от „работилницата“
застроена площ, обем, конфигурация, РЗП, функционално предназначение и
съответно с напълно нова конструкция. Както се посочи, безспорно в случая става
въпрос за съществено отклонение от предходно одобрения инвестиционен проект, но
това отклонение е допустимо съгласно чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Обстоятелството, че е
усвоен нов обем (от едноетажна в 5-етажна сграда), няма пречка да бъде
процедирано по чл. 154, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, ако е в рамките на предвижданията на
действащия подробен устройствен план и не са налице хипотезите на чл. 154, ал.
2, т. 1-4 ЗУТ. В този смисъл увеличената застроена и разгъната застроена площ на
проектираната „жилищна сграда 6“, ситуирана на мястото на предходно
проектираната „работилница“, действително се явява нов, напълно различен
подобект на строежа по Разрешение за строеж № 69/14.04.2021 г., но направеното
изменение на проекта неправилно е прието от ответника, че не попада в
хипотезите на посочените от законодателя
съществени отклонения, които е допустимо да бъдат допуснати по реда на чл. 154,
ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 5-7 ЗУТ).
На съдебна проверка подлежат само обстоятелствата,
послужили като основания за издаване на оспорения акт. Съдът не може да допълва
мотивите на органа с въвеждане на нови фактически основания, нито издателят на
оспорвания акт има правомощие да подменя в хода на оспорването на акта
направените от него самия констатации и да въвежда нови фактически основания –
предвид Решение № 3120 от 4.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4530/2021 г., II о.,
докладчик съдията А.А.. Законосъобразността на административния акт се
преценява само спрямо фактите, които са основания за издаването му - Решение №
6942 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13099/2018 г., II о., докладчик
съдията С.В.. В този смисъл въведените от ответника твърдения в хода на
съдебното производство за несъответствие в изменението на одобрения
инвестиционен проект, различни от посочените в оспорения акт, не следва да се
разглеждат и обсъждат от съда. Не следва съдът да съобразява и заявеното от
вещото лице инж. П. при изслушването й, че случаят може да попадне в хипотезата
на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Това е така, защото Началникът на РДНСК не се е
позовал на това фактическо и правно основание за отмяна на акта на главния
архитект.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи
следното:
Доколкото ответникът не се позовава в оспорената заповед
на констатация за несъответствие на изменението на инвестиционния проект на
действащия подробен устройствен план, не следва съдът да обсъжда
обстоятелството, че „работилницата“ е строеж, който е допълващо застрояване, а
с одобреното изменение на инвестиционния проект е разрешен строеж, който е
основно застрояване. Освен това и по двете СТЕ вещите лица заявяват, че не е
налице нарушение на подробния устройствен план, а и в констативния протокол,
съставен от контролните органи е отбелязано същото обстоятелство.
Действащият подробен устройствен план (ПУП-ПРЗ) за имота
на дружеството – УПИ ХІ-475, кв. 13 по плана на 26-ти м.р., гр. Варна, е одобрен
със Заповед № Г-297/18.08.2016 г. на Кмета на Община Варна – л. 55-56, от
класьор 1, л. 64 от делото. Имотът е отреден с плана „За жилищно строителство“,
Смф, с посочени в графичната част на плана показатели за застрояване, като
предвиденото застрояването е обозначено с ограничителна, а не със задължителна
линия на застрояване. Предвиденото с плана по този начин застрояване (с
ограничителна линия за застрояване, а не със задължителна линия за застрояване,
указваща конкретно местоположение и параметри на конкретна сграда), независимо
от промяна на предназначението на работилницата в жилищна сграда, независимо от
промяната на конфигурацията в план, застроената и разгънатата застроена площ и
височината на строежа след издаване на разрешението за строеж, сочи на липсата
на необходимост в случая, както да се процедира изменение на ПУП, така и да се
определя конкретното застрояване с виза по чл. 140 ЗУТ. (Съгласно чл. 134, ал.
6 ЗУТ, когато при прилагане на действащи ПУП се променят само
разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване
и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът
на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не
е необходимо да се изменят тези планове,
като в тези случаи конкретното застрояване се
определя с виза по чл. 140 ЗУТ.)
Неосигуряването на съответствие на проекта с изискванията
за достъпна среда, не е посочено от ответника като фактическо основание за
издаване на оспорения акт. Това възражение е въведено от ответника едва с
писмените бележки по делото, поради което е ирелевантно за преценката
законосъобразността на оспорената заповед, която не съдържа позоваване на такъв
факт. Освен това, ответникът се позовава на Наредба № 4 от 2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, а тази
наредба е отменена с Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021
г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на
елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията, oбн., ДВ, бр. 12
от 12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г. Несъстоятелно
се явява твърдението на ответника, основаващо се на нормите на чл. 1, ал. 2 и
ал. 3 от отменената наредба, т.к. не е налице в случая извършване на
реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство, пристрояване
и надстрояване на сграда. Следва да се посочи и че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7
от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., наредбата се прилага при извършване
на оценка за съответствието на инвестиционните проекти на строежите с
изискванията на тази наредба и с основното изискване към строежите
"достъпност и безопасна експлоатация" съгласно чл. 169, ал. 1, т. 4
и във връзка с чл. 142, ал. 5, т. 3 ЗУТ, а в Констативния протокол от 26.04.2022 г., обективиращ
установеното при извършената служебна проверка на издадената от гл. архитект
заповед по чл. 154, ал. 5 ЗУТ, изрично е отбелязано, че изготвената оценка за
съответствие на всички части на инвестиционния проект (за изменение на
първоначалния проект) с основните изисквания към строежите, обхваща проверка за
съответствието с изискванията на нормативните актове по всяко от основните
изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и изискванията по чл. 169, ал. 3 ЗУТ.
Освен това, според обяснителната записка на част
„Архитектурна“ (л. 76 от класьор 1) на инвестиционния проект по промененото
инвестиционно намерение, е осигурена достъпна среда, съгласно нормативните
изисквания. В сграда 4 извършените изменения не променят елементите на достъпна
среда, осигурени в проекта, а новата жилищна сграда 6 е осигурена с достъпен
вход откъм улицата посредством стълба (5смх12х41), преодоляваща височина от 0,6
м, като входът на сградата откъм дворното пространство е на нивото на
проектирания терен, както и асансьорът е с размери на кабината, съответни на
нормативните изисквания, входните врати на жилищата и към пространствата за
общо ползване в сградата са с височина 2,1 м, общите помещения са с широчина от
1,2 м, в пространствата за общо ползване няма наклонени повърхности и
препятствия, затрудняващи придвижването на хора, осигурени са 10 места за
паркиране на автомобили на хора с увреждания. В този смисъл общо заявеното от
едното вещо лице по втората СТЕ инж. Н., само че „за входа не е предвидена нито
платформа, нито рампа, нито платформа“, не следва да се приема, че обосновава
извод за наличие на основание за оставяне в сила на обжалвания акт на Началника
на РДНСК – Варна, поради несъобразяване на новия инвестиционен проект на „Жилищна
сграда 6“ с изискванията за осигуряване на достъпна среда.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена
при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
ЗУТ. Предвид основателността на
жалбата, следва да се отмени оспореният административен акт.
При този изход на правния спор своевременно направеното искане от оспорващия
за присъждане на разноски следва да се уважи. На основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът намира, че на оспорващия следва да се присъдят държавната такса, разноските по производството – за възнаграждения на вещи лица, и възнаграждението за един адвокат, в пълния претендиран размер от
4 698 лева, от които: държавна такса - 50 лева, възнаграждение на вещи
лица – 2 148 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева.
Съдът съобрази високата степен на фактическа и правна сложност на делото и
обемът на предоставената на оспорващия от адвоката правна помощ, както и
процесуалната му активност. От друга страна, възражението на ответника за
прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение не е по
никакъв начин обосновано с конкретни обстоятелства, които да обуславят
основателността му.
На
основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ ДК-11-ВН-04 от 03.05.2022 г., издадена от
Началника на РДНСК - Варна,
с която е отменена Заповед № А28 от 14.04.2022
г. на Главния архитект на Община Варна към Разрешение за строеж № 69 от 14.04.2021 г., ведно със
съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за
строеж: „Жилищна сграда 4, жилищна сграда 5 и жилищна сграда 6“, находящ се в
УПИ ХІ-475 „за жилищно строителство“, кв. 13 по плана на 26-ти м.р., гр. Варна,
с възложител - „РУД-ВАРНА“ АД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА Дирекция
за национален строителен контрол, да заплати в полза на „РУД-ВАРНА“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ***, представлявано от Ж.Й.В. сумата в размер на 4 698 (четири хиляди
шестотин и деветдесет и осем) лева разноски по адм. дело № 1230/2022 г. на АдмС
– Варна за държавна такса и възнаграждения на вещи лица и адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: