№ 299
гр. Пазарджик, 08.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Красимир Г. Ненчев
Албена Г. Палова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20235200500302 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. В. М., редовно призован, не се явява. За него се
явява адв. Б., редовно упълномощена.
Ответникът по въззивната жалба Г. Д. М., редовно призован, не се
явява. За него се явява адв. Ч., редовно упълномощен.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 980/15.02.2023 год., постановено по гр. дело № 587/2022 г.
по описа на Пещерския районен съд, съдът е приел за установено по
отношение на Д. В. М. с ЕГН-********** от с. И., Пазарджишка област, ***,
че Г. Д. М. с ЕГН-********** от с. И., Пазарджишка област ,*** е собственик
на следния недвижим имот: дворно място, представляващо парцел IV в кв.44
с площ от 780 кв.м, при граници: парцел III, парцел Х, парцел XI, парцел V и
улица, който по плана от 1995 година участва в УПИ VIII-243 с площ от 465
1
кв.м., в УПИ XII-243 с площ от 138 кв.м. и в УПИ VII-246 с площ от 177
кв.м., като до размера на 800 кв.м. е отхвърлил иска.
Осъдил е Д. В. М. да заплати на Г. Д. М. разноски по делото в размер на
750 лева.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от адв. Е. Б. като пълномощник на Д. В. М.. Твърдението в исковата
молба е, че процесното дворно място, представляващо парцел IV в кв. 44 по
плана на с. И. ищецът имал от баща си Д. Г.М., починал на 10.02.1985 г.,
който приживе му го предал още през 1960 г. и е приет като доказателство
нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 138, том I,
дело № 308/1971 г. на РС-П., на 2/3 идеални части от незастроено дворно
място, представляващо парцел IV в кв. 44 по плана на с. И. с обща квадратура
на парцела 800 кв. м. при посочени съседи.
С писмения отговор било оспорено претендираното право, тъй като и
към 1971 г., и в по-късен момент ищецът не е могъл да придобие 2/3 ид. части
от парцел IV в кв. 44 по плана на с. И., както и изобщо да придобие по
давност процесното дворно място.
По делото е прието писмено доказателство – Протокол, в който е
вписано, че било установено, че отчужденото празно дворно място от имот
пл. н. 26, собственост на В.Г. състоящо се от 1800 кв. м. и с оглед оценката,
възлизаща общо на 3,096 лв., върху която сума ТКЗС трябвало да направи
обмяна на имота. За тази цел на В.Г. в кв. 44 от страна на ТКЗС се отреждали
два парцела, като единият бил 800 кв. м., другият – 500 кв. м. и един
съсобствен с Г. М. – 570 кв. м. или общо 1870 кв. м., които възлизат на 2 805
лв., при което се получавала разлика от 291 лв., която сума следвало да се
заплати на Васил Д. Гаврилов.
Твърди се, че от приетото заключение на в. л. Б. Г., както и
поясненията, дадени в съдебно заседание на 31.01.2023 г. се установило, че
към 1968 год. ПАРЦЕЛ IV в кв. 44 по плана на с. И. бил записан и бил
собственост на ТКЗС. Според вещото лице, изброените парцели към 1968
год., са съществували и върху всички тях било записани „ТКЗС“. Твърди се,
че въз основа на тези данни, по един категоричен начин се опровергавало
твърдението на ищеца и приетото от Пещерския районен съд, че процесният
имот ищецът бил получил приживе от баща си Д. Г.М..
2
Пещерският районен съд не бил обсъдил възможността процесният
имот да бъде придобит по давност, с оглед установеното, че към 1968 год. е
собственост на ТКЗС, като съобрази разпоредбата на чл. 86 от ЗС. По силата
на разпоредбата на чл. 86 от ЗС за времето от 1968 г. до 1990 г. било
забранено, т.е не се допускало придобиване по давност на вещ, която е
социалистическа собственост, а от 1990 г. до 31.05.1996 г., съгласно същата
разпоредба, не се допускало придобиване по давност на вещ, която е
държавна или общинска собственост.
Съдът бил обвързан с твърденията на ищеца и само на заявеното
придобивно основание следвало да обсъжда верността на тези твърдения,
съответно основателността на предявения иск и да приложи материалния
закон съобразно данните по делото. Твърдението на ищеца, че този имот е
придобил по наследство от своя баща Д., който приживе още му го е
предоставил през 1960 г., било опровергано от данните по делото.
Пещерският районен съд, въпреки че изрично посочвал в решението си, че
ищецът е станал собственик от 2/3 от процесното дворно място, към 1971 г., с
решението си го признавал за собственик на парцел IV в кв. 44 по плана на с.
И., като от данните по делото било установено, че собственик на този парцел
е и Г. М.. Твърди също така, че съдът е приел, че ищецът е доказал правото си
на собственост чрез представения нотариален акт за собственост по давност
№ 138, том I, дело № 308/1971 г. на РС – П., който извод бил в противоречие
с данните по делото, поради което постановеното решение било е неправилно.
Искането е да се отмени решението и се постанови ново, с което да се
отхвърли предявеният иск.
Не се сочат доказателства. Не се правят доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв.
Ч. С. Ч., като пълномощник на Г. Д. М.. На първо място счита, че в
първоинстанционното производство не са допуснати визираните в жалбата
процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото на
защита на ответника. В съвкупност със събраните по делото доказателства в
постановеното решение първоинстанционният съд бил взел предвид всички
събрани по делото доказателства, като бил изложил подробни съображения
кои кредитира и кои – не. От друга страна се твърди, че обжалваното решение
е правилно, защото е постановено при законосъобразни правни изводи
3
относно установените факти, както и при такива, съответстващи на
доказателствата по делото. Излагат се подробни съображения във връзка с
възраженията, направени във въззивната жалба.
Не се сочат доказателства пред въззивния съд.
Искането е да се отхвърли жалбата и да се остави в сила решението на
първоинстанционния съд като правилно и обосновано. Претендират се
разноски.
Адв. Б.: Нямам възражения по доклада. Поддържам изцяло въззивната
жалба. Представям доказателство, с което не сме разполагали и не е имало
данни за съществуването му – това е една Заповед от 1962 г. Ще обясня защо
сега всъщност я представям: Така и остана неизяснен основният въпрос как е
възможно тези парцели през 1933 г. да бъдат записани като собственост на
ТКЗС. Представям сега тази заповед, защото вещото лице изрично заяви, че
след като е направило проверка навсякъде в с. И., в гр. Б., в Службата по
кадастър и регулация, не е открил тази заповед, за която само имаме някаква
индикация, че я има. За мен остана неизяснено и той не даде убедителен
отговор как е възможно през 1933 г. да имаме парцели, създадени и отредени
за ТКЗС, без да имаме каквито и да било последващи някакви изменения по
отношение на дворищната регулация. Аз, за да си го доизясня, направих
необходимото проучване и се оказва, че ако вещото лице може би малко по-
внимателно е направило своето проучване, няма как в Службата по геодезия
и картография, той казва: „Аз съм проверил всичко.“ и каквото е проверил –
това са данните. Аз, обаче, отидох и след като помолих всичко да бъде
извадено и те ми го предоставиха, се оказва, че с тази заповед и тя дава
отговор на въпроси, които остават неизяснени – с тази Заповед от 1962 г. са
изключени от регулационния план на с. И.. Уважаеми окръжни съдии, аз
нямах никакви данни за това, но аз считам, че вещото лице е могло да го
констатира това обстоятелство и след като не е констатирано, а пък и аз
нямам никакви данни в този смисъл, аз сама се заех с проучването.
Адв. Ч.: Нямам възражения по доклада. Аз считам, че това искане е
преклудирано и на първо място е неотносимо към правния спор, тъй като не
касаят тези квартали – процесните, за които става въпрос. Второ:
Регулационният план е от 1933 г. и вещото лице казва, че има просто някакво
4
записване, без да има издадена заповед за отреждане. Това не значи, че като е
изключен от регулация, дори и тези квартали не значи, че са отредени за
ТКЗС. Това въобще няма общо едното с другото. Първата регулация, която е
кадастрална, е от 1933 г., но това няма никакво значение за процесния случай.
Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 266 от
ГПК, единствено при условията на които пред въззивния съд могат да се
сочат нови доказателства. Активността, която процесуалният пълномощник
на ищеца е проявил в рамките на въззивното производство, е било възможно
и е било необходимо да бъде проявена пред районния съд. Не се сочат
обективни причини, поради което това не е направено, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на доказателството,
тъй като същото е с дата от 1962 г. и не представлява ново доказателство по
смисъла на закона, нито пък се твърдят допуснати от районния съд
процесуални нарушения, които са възпрепятствали събирането на това
доказателство.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Б.: Уважаеми окръжни съдии, представям списък на разноски.
Моля да приемете, че е основателна жалбата, тъй като районният съд в П.,
правейки анализ на доказателствата, според мен е допуснал едно грубо
нарушение на задължението си да изследва в детайли данните такива, каквито
са по делото, съобразявайки възраженията, които своевременно съм въвела и
в писмения си отговор, и при разглеждането на делото. Тъй като не знаех как
ще се развият нещата във връзка с представената заповед не съм подготвила
писмена защита. Всичко онова, което съм изложила и във въззивната си
жалба, а и в писмената защита е изцяло относимо. Тази уклончивост, с която
вещото лице отговаря как се е появило записването на тези парцели, които
5
няма спор, че още с първоначалния план са били включена по силата на
дворищно-регулационния план на с. И. и те са били част от дворищната
регулация, той дава едно обяснение за него защо те са отразени като такива,
собственост на ТКЗС, но така или иначе тази данна е безспорна – по нея не се
спори и няма как да спорим, защото писмените доказателства са в този
смисъл, че към 1968 г. тези парцели – има и скица, са отразени като
собственост на ТКЗС и се поставя въпросът, както съм възразила още в
самото начало, е ли възможно въобще те да бъдат придобити по давност тези
парцели – процесният имот, не останалите, след като те са собственост на
ТКЗС? Подробно съм развила доводи в тази насока. От друга страна има
доказателства, че всъщност именно част от тези парцели със записване на
ТКЗС са предоставени на доверителя ми срещу отчужден негов недвижим
имот. Позицията на ищеца: „Аз го имам по наследство и още приживе, докато
баща ми беше жив, той определи, че тези 500 кв. м., които са ид. ч. от
парцела, който е предмет на делбата, аз съм ги придобил по давност към 1971
г.“ Това просто няма как Ви моля да приемете, че е вярно и че съответства на
данните по делото и оттам насетне се поставя въпросът за невъзможността да
бъде придобит по давност един имот, който е собственост на ТКЗС,
респективно в един по-късен момент е станал Общинска собственост
евентуално, а той не е общинска, тъй като е предоставен на доверителя ми, но
несъществено в момента е това, тъй като те твърдят, че видите ли ние към
1996 г. и в по-късен момент вече сме придобили собствеността, тъй като
притежаваме нотариален акт от 1971 г., в който са констатирани нашите
права. Преюдициалният въпрос е възможно ли е изобщо ищецът да придобие
този имот по давност при тези данни, които ги имаме? Според мен отговорът
е, че не може да бъде придобит по давност от една страна, защото
категорично се опровергава, че това не е имот получен по наследство – няма
записвания, че е било някога собственост на техните наследодатели. Никакво
записване от самото начало няма като данни това да е станало в годините,
така че ищецът не е доказал по никакъв начин правото си на собственост.
Позоваването на някакъв нотариален акт от 1971 г. няма как да обоснове,
защото не нотариалният акт е основанието ти да бъдеш собственик, а
основанията са посочени в закона, които настоящият състав, разбира се,
прекрасно познава и аз не е нужно да преповтарям. Ето защо аз ще Ви моля
да приемете, че жалбата е основателна и да отмените решението като
6
отхвърлите предявения иск и ни присъдите разноски съгласно представения
списък.
Адв. Ч.: Уважаеми окръжни съдии, правя възражение за прекомерност
на разноските пред въззивната инстанция. От името на моя доверител ще
моля да постановите решение, с което да отхвърлите жалбата и оставите в
сила първоинстанционното решение като правилно и обосновано на първо
място изцяло по съображенията, които съм изложил в подадения от нас
подробен писмен отговор. Аз считам, че на първата инстанция не са
допуснати каквито и да било процесуални нарушения. Правилно съдът е
анализирал и е съпоставил фактите такива, каквито са посочени от нас в
исковата молба и такива, каквито са посочени от тях в писмения отговор.
Никъде в писмения отговор, аз затова с недоумение се учудвам,
процесуалният представител сега говори, че имотите са държавни при
положение, че в писмения отговор са се позовали именно те на придобивна
давност, че те са придобили имотите и това за нас е правен интерес да
заведем исковото дело, тъй като праводателят на ответника се е сдобил с
нотариален акт, след което е прехвърлил на сина си и затова сега с учудване
разбирам, че колегата се позовава на това обстоятелство. От друга страна
безспорно се установи по делото и те се позоваха на една Заповед от 1968 г.,
която вещото лице установи, че такава никога не е била издавана и никъде не
е имало заповед, с която имотите да са отреждани за ТКЗС, а просто някой
графично върху плана е отбелязал парцелите за ТКЗС. Винаги са си били и са
били отредени като парцели с дворищна регулация и частни имоти, така че
абсолютно са неоснователни тези обстоятелства, които се изложиха от
колегата в днешното съдебно заседание. Моля за Вашия съдебен акт.
Адв. Б. /реплика/: Да, по давност не може, но моят доверител ги е
получил като обезщетение и изрично в протоколите, които сме представили
срещу негов отчужден имот се предоставят парцели, собственост на ТКЗС.
Няма как това да го прескочим и в скицата, която включително вещото лице е
изготвило казва: „Да, тези имоти са записани на ТКЗС“. Основанието е
различно.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
ОПРЕДЕЛИ:
7
СЛАГА КРАЙ на устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 08.07.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8