О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 85 09.03.2020г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в закрито заседание на девети март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
като разгледа административно дело №89
по описа за 2020г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.204 ал.3 вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба
на „БРИКЕЛ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово,
област Стара Загора против Министерство на околната среда и водите за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от нищожен
административен акт – писмо №26-00-531/17.02.2016г. на Министъра на околната
среда и водите, в размер на 22 409 368.24лв, представляващи
пропуснати ползи в резултат на закупени 892 821 броя квоти за въглеродни
емисии за периода от 01.05.2010г до 05.05.2011г. Искът е предявен пред
Административен съд София град и е образувано адм.д.№ 11083/19г по описа на
съда, който с Определение от 24.01.2020г. го разделя на основание чл. 206 ал.1
от АПК като приема, че е съединен с оспорване на административен акт в
хипотезата на чл.204 ал.2 от АПК. С определение №816/30.01.2010г, постановено
по адм.д.№985/20г по описа на АС София град изпраща жалбата на ищеца против
писмо №26-00-531/17.02.2016г. на Министъра на околната среда и водите по местна
подсъдност на АС Стара Загора. Към изпратеното по компетентност адм.д №985/20г,
преобразувано в адм-д.№89/20г по описа на АС Стара Загора е приложена
уточняваща предявения иск молба, в която се поддържа искане съдът по обезщетението
да установи нищожност на писмо №26-00-531/17.02.2016г на Министъра на околната
среда и водите, като осъди ответника – МОСВ да заплати обезщетение за
пропуснатите ползи от този нищожен административен акт.
Настоящия
състав на АС Стара Загора намира, че делото не му е местно подсъдно, нито може
да разгледа отделно искането за установяване на нищожност на посочения от ищеца
административен акт, отделно от предявения иск. Въпроса за нищожността на акта,
от който се претендират вреди е въпрос по съществото на предявения иск по
аргумент от чл.204 ал.3 от АПК, която хипотеза не е еднозначна с тази по чл.204
ал.2 от същия кодекс.
Съгласно
чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава
единадесета. Следват хипотезите на чл.204 от АПК уреждащи процесуално правните
въпроси за допустимост на исковете от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на администрацията. Съгласно чл.204 ал.1 от АПК иск може да се
предяви след отмяната на акта по съответния ред. Допустимо е по аргумент от чл.
204 ал.2 от АПК искът за обезщетение да се съедини с оспорването на
административния акт, най-късно до приключване на първото съдебно заседание
ведно с отстраняване на недостатъците. В хипотезата на чл.204 ал.2 от АПК
водещи са правилата за местна подсъдност на делата по оспорване на индивидуални
административни актове – чл. 133 и сл. от АПК. Разпоредбата на чл.204 ал.3 и
ал.4 от АПК обаче не третират въпроса за съединяване на оспорване в тесния му
смисъл на искане за отмяна на незаконосъобразен административен акт, а уреждат
случаите, при които административния акт не е оспорен пред съда, поради
пропускане на сроковете да се иска отмяната му като незаконосъобразен. Тази
хипотеза е приравнена на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ предявен на основание
незаконосъобразно действие или бездействие и посочена в чл.204 ал.4 от АПК.
Изрично и ясно граматично е посочено от законодателя, че в случаите по чл.204
ал.3 и ал.4 от АПК, когато вредите се претендират от нищожен или оттеглен
административен акт, съответно от незаконосъобразно действие или бездействие,
незаконосъобразността им / в смисъл нищожност за акта и незаконосъобразност за
фактическите действия и бездействия/ се установява / не прогласява/ от съда,
пред който е предявен иска. Това е не само съда по изборната подсъдност,
уредена в чл.7 от ЗОДОВ, която разпоредба се прилага в случаите по чл.204 ал.1,
ал.3 и ал.4 от АПК, а същия съдебен състав, който разглежда исковата претенция.
В случаите по чл.204 ал.3 от АПК е недопустимо приложението на чл206 ал.1 от
АПК за разделяне на производството по оспорване, защото такова отделно
производство няма. В хипотезата на чл.204 ал.3 от АПК ищецът се позовава на
нищожността на акта, на незаконосъобразността на действието и бездействието и
този правен факт се установява в мотивите към съдебното решение постановено по
иска с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Ето защо не само делото не е местно
подсъдно, но същото няма ми предмет, извън предявената искова претенция.
Нищожността на
административния акт по чл.204 ал.3 от АПК се установява от съда по обезщетението като
част от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а не като условие за
допустимост на иска. Ето защо не може да се разделя по правилата на чл.206 от АПК, нито да се определя подсъдността на спора по правилата на чл.133 от АПК.
Ищецът е осъществил своя избор по чл.7 от ЗОДОВ и същия следва да бъде зачетен
от съда по обезщетението, тъй като мястото на постановяване на административния
акт, мястото на извършване на действието или бездействието са място на
увреждането.
Водим от горните мотиви и на основание чл.135, ал.5, вр. с ал.3, предложение първо от АПК,
Старозагорският административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №89//2020г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Върховния административен съд между Административен съд – Стара
Загора и Административен съд – София град за определяне на съда компетентен да
установи нищожността на писмо №26-00-531/17.02.2016г на Министъра на околната
среда и водите, претендирана от „БРИКЕЛ“ ЕАД в исковата му молба, предявена
против Министерство на околната среда и водите иск с правно основание чл.1 ал.1
от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от нищожен
административен акт.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се изпрати на страните за сведение.
СЪДИЯ: