Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският
районен съд в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
при
секретаря Т.Ч.с участието на прокурора ..........................., като
разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 197 по описа на РС- Харманли за
Подадена е искова
молба oт адвокат Й.Т.Х., като пълномощник на З.А.Р. с ЕГН: ********** *** с адрес за призоваване: гр.Харманли,
пл. "Възраждане"№6 - адв.Х.
против „ОТП Факторинг
България"ЕАД ЕИК **** гр. София 1000, район ***,
бул."**** с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба
се твърди, че на 06.02.2018г. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение
по ИД 20179290401094 на ЧСИ Н.К., рег.№929, с район на действие - Окръжен съд
Хасково. В поканата било посочено,
че „ОТП Факторинг България" ЕАД ЕИК **** гр.
София е кредитор на ищцата въз основа на
сключен договор за цесия от 26.06.2017г. между него и „Банка ДСК"ЕАД. Към
поканата е приложен изпълнителен лист от 19.02.2013г. издаден въз основа на
заповед за изпълнение по ЧГД 124/2013г. на Районен съд Харманли и Заповед за
изпълнение на парично задължение от 19.02.2013г. въз основа на документ по
чл.417 от ГПК - извлечение от счетоводни книги. Съгласно тази покана кредитор
по делото бил настоящия ответник за задължение в размер на 20 079,35 лева, от
които: 9643.43 лева главница; 4897.86 лева законна лихва за периода
15.03.2013г.-15.02.2018г.; 3276.53 лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви,
обезщетения и т.н./; 473.00 лева присъдени разноски; 100.00 лева разноски по
изпълнителното дело; 1688,53 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист са за сумата 5711,94 евро, от които:
4930,61 евро главница; 506.59 евро договорна лихва за периода 18.01.2012г. -
15.02.2013г.; 274,74 евро наказателна лихва за периода 17.08.2012г. -
15.02.2013г.; законната лихва върху главницата от 15.02.2013г. до окончателното
изплащане на везмането; разноски, от които 223,43 лева държ.такса и 473 лева
юрк.възнаграждение.
Общо задължението
по изпълнителен лист и заповед за изпълнение е в размер на 5711,94 евро и
696,43 лева.
Заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист са издадени на 19.02.2013г. по ЧГД 124/2013г.
на Районен съд Харманли в полза на кредитора „Банка ДСК"ЕАД като
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено въз основа на
извлечение от счетоводните книги без да са приложени тези книги и без да е
посочено основанието, от което произтича задължението.
Ищецът счита,
че няма задължение към ответника, тъй
като не е известена съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършена цесия нито на
какво вземане е била извършена. Извлеченията от счетоводни книги не могат да
служат като основание на задължението, а само за издаване на изпълнителен лист
при условията на чл.417 от ГПК. Алтернативно, ако съдът не приеме направеното
по-горе възражение за нестанала цесия, оспорвам дължимостта на следните суми:
сумата 3276.53 лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./,
за която няма издаден изпълнителен титул; 2500 евро за направени след издаване
на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното дело 5 плащания от
по 500 евро, които следва да бъдат приспаднати от гланицата. Плетините суми са
както следва: 500 евро с банков превод от 17.10.2013г. от Бърклейс банк по
сметка на Банка ДСК;500 евро с банков превод от 18.10.2013г. от Бърклейс банк
по сметка на Банка ДСК:500 евро с банков превод от 18.11.201Зг. от Бърклейс
банк по сметка на Банка ДСК: -500 евро с банков превод от 19.11.201Зг. от
Бърклейс банк по сметка на Банка ДСК;500 евро с вносна бележка от 01.12.2014г.
по сметка на ОТП Факторинг;
Ищцата възразява
за изтекла погасителна давност за следните суми: 506,59 евро договорна лихва за
периода 18.01.2012-15.02.2013г., което вземане като периодично такова е
погасено по давност на 15.02.2016г, тъй като молбата за образуване на
изпълнително дело е подадена на 01.06.2017г., т.е. изпълнителното дело е
образувано след погасяване на вземането; 274,74 евро наказателна лихва за
периода 17.08.2012-15.02.2013г., което вземане като периодично такова е
погасено по давност на 15.02.2016г, тъй като молбата за образуване на
изпълнително дело е подадена на 01.06.2017г.,т.е. изпълнителното дело е
образувано след погасяване на вземането; законната лихва върху главницата за
периода преди 01.06.2014г. поради погасяването й по давност. Така вземането за
законна лихва от 4897,86 лева следва да бъде редуцирано на 3639 лева, т.е.
1258,86 лева погасени по давност; 1688,53 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, за
които считам, че не са извършени от ответника.
Поради изложеното
счита, че ищцата не дължи на ответника по посоченото изпълнително дело никакви
суми.
Евентуално ако
съдът реши, че действително е била извършена цесия в полза на ответника, то
счита, че ищцата не му дължи следните суми: сумата 3276.53 лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и
т.н./; 2500 евро за извършени 5бр. плащания по 500 евро след издаване на
изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното дело; 1258,86 лева за
законната лихва върху главницата за периода преди 01.06.2014г. поради
погасяването й по давност; 1688,53 лева за направени разноски по ИД
20179290401094 на ЧСИ Н.К..
Производството по
предявеният иск при условията на евентуалност за сумите 506,59 евро договорна
лихва за периода 18.01.2012 до 15.02.2013г. поради изтекла погасителна давност
преди образуване на изпълнителното дело; 274,74 евро наказателна лихва за
периода 17.08.2012 до 15.02.2013 г. поради изтекла погасителна давност, преди
образуване на изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 233 от ГПК
поради отказ от иска.
Поради изложеното
моли да се образува гражданско дело и съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 20 079,35 лева,
от които главница - 9643.43 лева; законна лихва за периода
15.03.2013г.-15.02.2018г. - 4897.86 лева; 3276.53 лева неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и т.н./; присъдени разноски - 473.00 лева; присъдени разноски - 100.00 лева и разноски по изпълнителното дело в размер на
1688,53 лева по ИД 20179290401094 на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929, с
район на действие - Окръжен съд Хасково;
При условията на
евентуалност е предявен иск ако съдът приеме, че ответника, взискател по ИД
20179290401094 на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929 е кредитор на ищцата въз
основа на извършена цесия с „Банка ДСК"ЕАД. Моли да се приеме за
установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми по изпълнителното
дело: 3276.53 лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./.;
2500 евро за извършени 5бр. плащания по 500 евро след издаване на изпълнителния
лист и преди образуване на изпълнителното дело; част от законната лихва върху
главницата за периода преди 01.06.2014г. в размер на 1258,86 лева поради
погасяването й по давност; 1688,53 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Моли да се присъдят и направените от ищцата
разноски, както и да се определи и присъди адвокатско възнаграждение при условията
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника от "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, вписано
в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1000, район „****** представлявано от И. Г. Д.
–М. - Изпълнителен директор и Е. Д. К.прокурист, чрез пълномощник -
пълномощника юрисконсулт С.А. И..
С него се прави
възражение, че ответникът не е пасивно легитимиран в настоящото производство,
тъй като към датата на подаване на исковата молба и понастоящем нямали
качеството на кредитор, понеже с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
от 28.09.2018 г. сме цедирали по надлежен ред вземането си на „ЕОС
Матрикс" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** с
ЕИК **** представлявано от Р.И. М.- Т.. „ОТП Факторинг България"' ЕАД е
прехвърлил вземанията съгласно Договор за цесия от 28.09.2018 г. на „ЕОС
Матрикс" ЕООД, като същият е влязъл в сила и произвел своето действие. С
пълномощно от 04.10.2018 г., цедентът „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД е
упълномощил цесионера „ЕОС Матрикс" ЕООД да уведоми за извършената цесия
от името на цедента всички длъжници по вземанията, които „ОТП Факторинг
България" ЕАД е прехвърлило чрез сключения договор за цесия от 28.09.2018
г. на цесионера „ЕОС Матрикс" ЕООД. Изрично е дадено правото пълномощникът
да подпише от името на цедента писмените съобщения по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до
длъжниците по вземанията, прехвърлени по силата на Договора за цесия от
28.09.2018 г.До ищцата З.А.Р. е изпратено уведомително писмо за прехвърляне на
вземането по силата на Договора за цесия от 28.09.2018 г., ведно с
Товарителница от 02.11.2018 г., от която било видно, че писмото е доставено до
адресата, но не е получено от него, т.к. последният е отсъствал от адреса.
Правата си да упълномощи новия кредитор да връчи уведомленията за цесия за
сключения договор, ответникът черпи от Договора за цесия от 26.06.2013 г.,
сключен между „БАНКА ДСК" ЕАД като цедент и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД като цесионер, с който договор „Банка ДСК" ЕАД не е прехвърлила
процесното вземане. Във връзка с този договор, на базата на изрично пълномощно,
предоставено им от "Банка ДСК" ЕАД, са изпратили от името на цедента
уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя и ищец в настоящото
производство З.А.Р., ЕГН **********. Като доказателство, се прилага
уведомлението изпратено до длъжника,
прилагаме копие от Уведомително писмо с баркод *PSFABG004P4LF*. В
този смисъл, длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от
„БАНКА ДСК" ЕАД, която е упълномощила за това цесионера. Предвид
изпратеното уведомление за цесия, прехвърлянето по силата на договора от
26.06.2013г., и било противопоставимо на ищеца, а „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД е придобило качеството на кредитор по процесното вземане, в резултат на
което разполага с правото на свой ред да цедира вземането и да упълномощи новия
кредитор да връчи уведомление за новия договор за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД. При евентуалност, ако счетете, че горното не представлява надлежно
уведомяване за прехвърляне на вземането по силата на сключения Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 28.09.2018 г между „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, то молим да приемете, че ищецът е
уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящия отговор на искова
молба, ведно с приложените към него писмени доказателства, сред които и самият
договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното
от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Ответникът счита
предявеният иск за недопустим, като непредявен
към новия кредитор „ЕОС Матрикс" ЕООД.
Предявен е
отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по Изпълнителен лист и
Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадени
по ч.гр.д. № 124/2013 г. на Районен съд - Харманли, за които
е образувано изпълнително дело № 1094/2017 г. по описа на ЧСИ Н. К., per. № 929 с район
на действие Окръжен съд Хасково.
Ответникът счита
предявеният иск за неоснователен, тъй като не била налице
изтекла погасителна давност за вземането.
Съгласно Договор
за кредит за текущо потребление /"Договор за кредит"/ от 18.01.2012 г., „БАНКА
ДСК" ЕАД е предоставила на З.А.Р., ЕГН **********, кредит в размер на 5
000 евро /пет хиляди евро/, при условия, подробно уговорени в договора за
кредит и общите условия към него. „БАНКА ДСК" ЕАД е изпълнила задълженията
си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата
от 5 000 евро /пет хиляди евро /. Кредитът е усвоен изцяло по разплащателната
сметка на кредитополучателя.
Поради
неизпълнение на задължението на кредитополучателя за редовно
обслужване на кредита, същият е станал предсрочно изискуем и «Банка ДСК» ЕАД е
предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред
като е подала до Районен съд - Харманли заявление по реда на чл.417
ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Образувано е
ч.гр.д. № 124/2013 г. по описа на Районен съд - Харманли, по което са издадени
заповед за изпълнение от 19.02.2013г. и изпълнителен лист от
19.02.2013г., по силата на който З.А.Р., ЕГН **********, в качеството й на
кредитополучател е осъдена да заплати в полза на «Банка ДСК» ЕАД сумата в
размер на 4 930.61 евро - главница, дължима по Договор за кредит от 18.01.2012 г.; 506,59
евро - лихва, дължима за периода от 18.01.2012г. до
15.02.2013г.; 274,74 евро - лихва, дължима за периода от 17.08.2012г. до 15.02.2013г., ведно
законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2013г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 223,43 лв. - разноски по делото и 473 лева
юрисконсултеко възнаграждение.
По силата на
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 26.06.2013г., сключен между
„БАНКА ДСК" ЕАД и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК **** „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК ***** е придобило вземането на „БАНКА ДСК" ЕАД срещу кредитополучателя З.А.Р.,
ЕГН **********, произтичащо от Договора за кредит от 18.01.2012г., ведно с всичките
му привилегии, обезпечения и други принадлежности, за което длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД. От но от приложеното в заверено копие към
настоящия отговор на искова молба потвърждение от „Банка ДСК" ЕАД до „ОТП
Факторинг България" ЕАД за прехвърлянето на
вземанията съгласно Договор за цесия от 26.06.2013 г. същият е влязъл в сила и
произвел своето действие.
На базата на
изрично пълномощно, предоставено ни от "Банка ДСК" ЕАД е изпратено от
името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до
кредитополучателя и ищец в настоящото производство З.А.Р., ЕГН **********. Като
доказателство, че уведомлението е изпратено до длъжника, прилагаме копие от
Уведомително писмо с баркод *PSFABG004P4LF*. В този смисъл,
длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си
кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера. Няма пречка цедентът
да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае
за лично и незаместимо действие. За пълното на казаното по-горе относно
уведомяването за станалата цесия, посочваме и практика на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.
При евентуалност,
ако съдът счита, че горното не представлява надлежно уведомяване за прехвърляне
на вземането, то можело да се приеме, че ищецът е уведомен за прехвърляне на
вземането с връчване на настоящия отговор на искова молба, ведно с приложените
към него писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото -
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия. В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.
Ответникът счита, че цесията е произвела своето действие и вземането спрямо З.А.Р.,
ЕГН ********** е надлежно прехвърлено от "БАНКА ДСК" ЕАД на „ОТП Факторинг
България" ЕАД, поради което възражението му за липса на валидно
прехвърляне на вземането, в т.ч. липса на надлежно уведомяване за цесията, се
явява неоснователно.
На следващо място,
следва да се отбележи, че било без значение за основателността на иска по
чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор
/цесиоиер/ установяването на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на
чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху движимостта
на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител. Основателността на иска по чл.439, ал.1 ГПК не можела да
бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на
принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи
пряко към наличието на самото изпълняемо право. В този смисъл е и практиката на
ВКС: Решение № 209/28.11.2018 г. по
т.д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т.о.
На основание
издадения Изпълнителен лист от 19.02.203г. ответникът е образувал срещу кредитополучателя З.А.Р.
изпълнително дело 1094/2017 г. по описа на ЧСИ Н. К., per. №
929 с район на действие Окръжен съд Хасково.С молбата за образуване дружеството
е поискало извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника, а именно да
се наложи запор на негови банкови сметки. Освен това, с изрична молба с вх. № 06476/13.03.2018
г. кредиторът е поискал да се насрочи опис на движими вещи на адреса на ищеца.
Затова в съответствие със съдебната практика и Тълкувателно решение 2/2013 г.
от 25.06.2015 г. по т. д. №2 по описа за
За образуването на
посоченото изпълнително дело ищецът е бил уведомен надлежно с връчване на
покана за доброволно изпълнение с изх. № 4343/01.02.2018г., която З.А.Р. е
получила чрез пълномощник адвокат В.А. на дата 06.02.2018г. Това обстоятелство
не само, че не се оспорва, а напротив, твърди се от ищеца с исковата молба,
поради което молим да го отделите като безспорно по делото. Ведно с поканата за
доброволно изпълнение, на горепосочената дата - 06.02.2018 г., на длъжникът З.А.Р.
е връчена и Заповедта за незабавно изпълнение от 19.02.2013г. по ч.гр.д. №
124/2013 г. по описа на РС Харманли. В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2
от ГПК ищецът не е възразил нито срещу противопоставимостта на цесията, нито
срещу дължимостта или съществуването на процеспото вземане, вкл. не е направил
възражение за изтекла погасителна давност, поради което всякакви последващи
възражения в тази връзка в настоящото производство считаме за недопустими като
просрочени.
На следващо място,
счита, че предявеният иск за неоснователен, тъй като не е налице изтекла
погасителна давност за вземането, защото последното валидно изпълнително
действие, с което е прекъсната погасителната давност срещу ищеца З.А.Р., ЕГН **********
е от дата 13.03.2018 г., когато с изрична молба с вх. № 06476/13.03.2018 г.
кредиторът е поискал да се насрочи опис на движими вещи на адреса на ищеца по
изпълнително дело № 1094/2017 г. по описа на ЧСИ Н. К., рег. № 929 с район на
действие Окръжен съд Хасково е поискано извършването на изпълнителни действия
срещу задълженото лице. По отношение на възражението на длъжника за плащане на
сума в размер на 2500 евро преди образуване на изпълнителното дело, ответникът
сочи, че посочената сума е отчетена като постъпление
по дълга и е приспадната от размера на задължението при подаване на молбата за
образуване на изпълнително дело № 1094/2017 г. по описа на ЧСИ Н.К., рег. № 929
с взискател „ОТП Факторинг България" ЕАД. Неоснователни са твърденията на
ищцата, че постъпилата сума в общ размер от 2500 евро е следвало да бъде
отнесена за погасяване на главницата по дълга. Тъй като посочената сума е
недостатъчна да покрие цялото задължение, приложение намира разпоредбата на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която поредността на погасяване е, както следва:
разноски, лихви, главница. Ответникът сочи, в случай, че съдът приеме за
допустим предявения срещу „ОТП Факторинг България" ЕАД отрицателен
установителен иск, моли да се постанови решение, с което да се отхвърлие изцяло
същия като неоснователен и недоказан.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и
излага подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че
ответното дружество „ОТП Факторинг
България"ЕАД ЕИК *********, гр. София е подало пред РС-Харманли заявление за
издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 131/19.02.2013 г.
и по същото е било образувано ч. гр. д. № 124/2013 г. по описа на този
съд. Не е спорно, че заявлението е било уважено, като на 19.02.2013г. е
издадена Заповед №131/19.02.2013г
за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, а на 19.02.2013г. Изпълнителен лист, с който настоящият ищец и
длъжник в заповедното производство
З.А.Р., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „Банка ДСК"ЕАД сумата в
размер на 5711,94 евро, от които : 4930,61 евро главница; 506.59 евро договорна
лихва за периода 18.01.2012г. - 15.02.2013г.; 274,74 евро наказателна лихва за
периода 17.08.2012г. - 15.02.2013г.; законната лихва върху главницата от
15.02.2013г. до окончателното изплащане на везмането; разноски, от които 223,43
лева държ.такса и 473 лева юрк.възнаграждение.
Изпълнително дело № 20179290401094 по описа на ЧСИ Н.К.рег.
№ 929 била образувано на 01.06.2017г. по издаден Изпълнителен лист от
19.02.2013г. възоснова на Заповед
за изпълнение №
131/19.02.2013 г. по Ч. гр. д. № 124/2013 г. по описа на Районен съд-Харманли,
за следните суми: 4 930.61 евро - главница, дължима по Договор за кредит от 18.01.2012 г.;
506,59 евро - лихва, дължима за периода от 18.01.2012г. до 15.02.2013г.; 274,74
евро - лихва, дължима за периода от 17.08.2012г. до 15.02.2013г., ведно
законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2013г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 223,43 лв. - разноски по делото и 473 лева
юрисконсултеко възнаграждение.
Установява се също, че по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.06.2013 г., сключен между
"Банка ДСК" ЕАД и "ОТП Факторинг" ЕАД последното дружество
е придобило вземането на "Банка ДСК" срещу длъжника З.А.Р., ЕГН **********, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други
принадлежности. С договора цедентът прехвърля на цесионера
вземания посочни в Приемо-предавателен протокол. По делото е приложено
извлечение на вземанията, в което е обективирано и процесното вземане срещу
ищеца З.А.Р. .
Представено е пълномощно, с
което цедентът "Банка ДСК" ЕАД е упълномощило цесионера да уведоми
всички длъжници за извършената цесия.
Представено е уведомление до
З.А.Р., с което "ОТП
Факторинг " ЕАД уведомява длъжника за извършената цесия, като не е
представено известие за доставянето му. На
основание чл. 429 от ГПК цесионерът, като частен правоприемник на
цедента, е образувал изп. дело №
20179290401094 по описа на ЧСИ Н.К., рег. № 929, район на действие –
Окръжен съд-Хасково срещу кредитополучателя и ответник в настоящото
производство с Молба, вх. № 11249/01.06.2017 г.
С уведомление
до З.А.Р., с което "ОТП
Факторинг " ЕАД, ведно с Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.06.2013 г., ищцата е уведомена с
връчването на препис от отговора на
исковата молба, поручен на 28.09.2020г.
На длъжника З.А.Р., ЕГН ********** е връчена покана за доброволно изпълнение с изричното
посочване, че към нея е приложена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, копие от документ въз основа на който е издадена заповедта и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр. дело №124/2013г. на РС – Харманли.
Връчването е
осъществено на 06.02.2018г. на адв. В.А.,***, пълномощник на З.А.Р. на посочения
в заповедта за изпълнение неин адрес в гр. Харманли, ул. **** което
обстоятелство не е спорно по делото. В тази покана за доброволно изпълнение, с
адресат ищцата е вписано, че е сключен договор за цесия от 26.06.2013г. между
„Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България "
ЕАД, ЕИК ***, „ОТП Факторинг България " ЕАД, ЕИК ***
е придобило вземането на „Банка ДСК" ЕАД срещу кредитополучателя З.А.Р., ЕГН **********, произтичащо от Договора за
кредит от 18.01.2012г.
За сключеният договор за цесия от 26.06.2013г. между
„Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България "
ЕАД, ЕИК ****е уведомен длъжника с уведомлението приложено към отговора на исковата
молба и връчено на ищцата на 28.09.2020г. Съгласно задължителната съдебна
практика по решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о - уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера /в случая -
представено от него с писмения отговор/ и достигнало до длъжника на
28.09.2020г. /съобщение с разписка на л.156/, с връчването на отговора,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.Съдът намира, че в този случай това обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК, изтекъл на 20.02.2018г., длъжникът З.А.Р. не е подал
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 124/2013 г. на РС- Харманли и заповедта е влязла в сила на
20.02.2018г/ вторник/.
С Определение № 339 от
31.08.2020 г. по ч. гр. дело № 1375/2020 г.трето г.о. на ВКС на
РБългария е посочил, че ответникът по предявеният иск от ищеца е „ОТП
Факторинг България“ ЕАД гр. София, поради което не следва да се обсъждат
възраженията на ответника в тази насока.
Ищецът З.А.Р. оспорва вземането на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с предявения
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, за сумата от 9643.43 лв. –
главница, 4897.86 лв. – законна лихва за периода 15.03.2013 г. – 15.02.2018 г.,
3276.53 лв. – неолихвяеми вземания, 473 лв. – присъдени разноски, 100 лв. –
разноски по изпълнителното дело и 1688.53 лв. – такси по тарифата към ЗЧСИ, с
аргумент нередовност на уведомяването за извършената между Банка ДСК и „ОТП
Факторинг“ ЕАД цесия от 26.06.2013 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез
иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти,
настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие
на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
По въпроса за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК и
когато изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение изрично е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 831 от 17.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV
г. о., ГК.,
съставляващо задължителна за съдилищата практика, според което: „На новонастъпили,
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти длъжникът може да се
позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. Длъжникът в заповедното
производство може да ползва исковата защита по чл. 439 ГПК…“
Основният въпрос, който се поставя е: От значение ли е
за допустимостта на иска по чл.439 ГПК твърдението на ищеца, че не е бил
редовно уведомен за извършената цесия, сключена след влизане в сила на
заповедта за изпълнение?” На този въпрос е даден отговор с Определение
№504/18.10.2016г. по ч.т.д. 1819/2016г. на ВКС, ІІ т.о и Определение
№52/25.01.2016г. по т.д.№1028/2015г. на ВКС, ІІ т.о. Съгласно посочената
практика, когато има наведени в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с
които се свързва недължимост на претендираното от ответника, конституиран като
взискател, вземане, предявеният от ищеца иск по чл.439 ГПК се явява допустим. В
тази връзка правото на длъжника в изпълнителното производство е да оспори
вземането по изпълнението е признато с чл. 439, ал.
1 ГПК. Искът е средство за защита на длъжника в изпълнителното
производство срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение, но при конкретно посочени в закона предпоставки. В чл. 349, ал.
2 ГПК е постановено, че искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
в което е издаден изпълнителния лист, т.е. предмет на иска могат да бъдат
единствено вземания по изпълнителния лист, а такива в случая са за сумата в
размер на 9643.43 лева главница/ левова равностойност на 4930,61 евро/, 473.00
лева присъдени разноски по ч.гр. дело №
124/2013г. на РС – Харманли и 4897.86
лв. – законна лихва за периода 15.03.2013 г. до 15.02.2018 г.. И тъй като отрицателния
установителен иск по чл. 439, ал.1 ГПК може да бъде основан само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, и имащи отношение към изпълняемостта
на правото, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 255, изр.2 ГПК (отм.), съгласно указанията на ВС и
ВКС, изложени в трайна съдебна практика по въпроса - Решение № ЗЗЗ от 5.12.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 101/ 01.12.1972 г. по гр. д. № 95/
Както в исковата молба, така и в уточнителната
молба не се навеждат различни твърдения от това, че длъжникът не бил уведомяван
за извършената цесия по отношение на
главния иск. Принципно обаче новонастъпилите факти по
смисъла на чл. 439 от ГПК следва да бъдат свързани с ликвидността и
изискуемостта на вземането, а цесията ене е такова обстоятелство. В тази връзка въпросът за цесията не може да повлияе върху
изпълняемото право, а само върху качеството взискател. По отношение на факта
дали е съобщена или не цесията е извън предмета на делото,
защото в процеса е решен въпросът, че оспорването на цесията, извършена след като заповедта за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК е влязла в сила на 20.02.2018г., не би могло да повлияе
на изпълняемото право. Следва да се
отбележи също, че доводите на ищеца отнасящи се липсата на уведомяване за
извършена цесия в полза на ответното дружество са неоснователни, тъй като видно
от доказателствата по делото безспорно е установено, че ответното дружество е
кредитор на ищеца със съществуващо в негова полза вземане по издадения
изпълнителен лист от 19.02.2013 г., което вземане е придобито чрез цесия и за
което обстоятелство ищецът е уведомен с нарочно уведомление приложено към
отговора на исковата молба на 28.09.2020г.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза
внесената сума чрез преводи към БДСК ЕАД от Баркли банк Лондон - офис Стратфорд
в размер на 500евро с нареждане от 17.10.2013г. - л. 8 и 9 в
делото; превод на 439,68 паунда равни на 500 евро (курс 1,13720), постъпили
на 18,10,2013г. и съгласно чл. 76 ал,2 от ЗЗД
последователността на погасяване на този вид частно - правни задължения по
издаден изпълнителен лист са разноски, лихви и главница,
като е погасена сумата за задължението разноски от 473,00 лева по ч.гр. дело № 124/2013г. на РС – Харманли, поради което предявеният иск за
посочената сума се явява основателен.
По отношение на законната лихва, начислявана от 15.02.2013г. до окончателното плащане на главницата е
налице частично плащане в размер на 709,16лв. Съгласно заключението на вещото
лице тази сума е покрила част от задължението
за законна лихва,
начислено за периода от 19.02.2013г. до 01.12.2014 г. Остава задължението за законна лихва върху
главницата, считано от 02.12.2014г. до окончателното изплащане на вземането,
като в тази част искът следва да се уважи за сумата в размер на 709,16 лева за
периода от 15.02.2013г. до 01.12.2014г. и да се отхвърли за сумата над 709,16
лева до пълния предявен размер от 4897,86 лева.
Искът по чл.439 от ГПК се
явява недопустим за сумите, начислени в изпълнителното производство като
разноски, такси и други дължими суми, необективирани в изпълнителния лист.
Разноските по изпълнението се оспорват с жалба по реда на чл. 436 от ГПК на основание чл. 435, ал. 2, т. 7, а не с иск по чл. 439 от ГПК (в този смисъл Определение № 303
от 29.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 404/2020 г., I т. о., ТК). С иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по
изпълнителното основание, но в предмета на тази искова претенция не се включват
разноски, такси и други дължими суми по самото изпълнително
дело, тъй като въпросът за дължимостта им от длъжника се разрешава в самото
изпълнително дело съобразно правилата на чл. 79 от ГПК. За пълнота следва да се изложи, че в хипотезата на чл. 439 от ГПК ищецът може да оспори с иск
изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Изпълнителното основание в случая е издадения
изпълнителен лист от 19.02.2013 г. по ч. гр. д. № 124/2013 г. по описа на РС-Харманли, поради което ищеца може да оспорва само вземането по
този изпълнителен лист, което се изпълнява в изпълнителното производство по
изп. дело № 20179290401094 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929, с район на действие Окръжен съд-Хасково. Предвид
изложеното, искът за установяване на недължимост на сумата от 3276,53 лева за неолихвявани вземания; за 100,00 лева присъдени разноски и 1688,53 лева
разноски по изпълнителното дело№ 20179290401094 на ЧСИ Николета Кавакова с рег.
№ 929, с район надействие ОС – Хасково не са предмет на иска по чл. 439 от ГПК, поради което и претенцията на
ищеца за установяването на недължимост на тези разноски е процесуално
недопустима и за същия не е налице правен интерес от предявяването им по
посочения ред със специалния установителен иск. Ето защо и производството в
тази част като процесуално недопустимо ще следва да се прекрати.
С оглед чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение на адв. В.А.
*** е в размер на 1086,54 лева,като дължими са и разноските за държавна такса в
размер на 803,16 лева. На ищеца са дължими разноски в размер на 120,42 лева ,
съразмерно на уважената част от иска.
На ответникът се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 250,00 лева,съразмерно
с отхвърлената част от иска. Дължимото възнаграждение съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за плавната помощ, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ е от 100 до 300 лв., като настоящият състав
счита, че с оглед правната сложност на казуса възнаграждението следва да се
определи в максимален размер от 300 лв., като същото се увеличи на основание
чл. 25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 450,00 лева и за заплатено
възнаграждение за вещо лице в размер на 250,00 лева, по съразмерност на
отхвърлената част му се дължи сумата в размер на 655,02 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК, по отношение на „ОТП Факторинг България" ЕАД ЕИК **** гр. София
1000, район ***** че З.А.Р. с ЕГН:
********** *** с адрес за
призоваване: гр.Харманли, пл."**** не дължи сумите, както
следва: 473,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр. дело № 124/2013г. на РС - Харманли; за
законна лихва за сумата в размер на 709,16
лева за периода от 19.02.2013г. до 01.12.2014г. за които суми е издаден
изпълнителен лист от 19.02.2013г. възоснова на Заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 19.02.2013 г. по Ч. гр. д. № 124/2013 г. по описа на
Районен съд-Харманли, като основателен и доказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищеца З.А.Р. с ЕГН: ********** *** с адрес за призоваване: гр.Харманли, пл."**** против „ОТП Факторинг България" ЕАД ЕИК *** гр. София
1000, район **** с който на основание чл. 439 от ГПК, се претендира да се признае за установено по отношение на
ответника „ОТП Факторинг България"
ЕАД ЕИК **** гр. София, че ищецът З.А.Р. с ЕГН: ********** не дължи по издадения
изпълнителен лист от 19.02.2013г. г. по ч. гр. д. № 124/2013 г. по описа на
РС-Харманли следните суми, а именно: 9643.43
лева - главница ; за законна лихва за
сумата над 709,16 лева до пълния
предявен размер от 4 897,86 лева за
периода от 02.12.2014г. до 15.02.2018г., като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 197/2019 г. по описа на
РС-Харманли по главния иск, в частта, в която е предявен иск от ищеца З.А.Р. с
ЕГН: ********** *** с
адрес за призоваване: гр.Харманли,
пл."**** против ответника „ОТП
Факторинг България" ЕАД ЕИК **** гр. София 1000,
район *** бул."*** с правно основание чл.439 ГПК, с който се претендира да
се признае за установено по отношение на ответника „ОТП Факторинг България" ЕАД ЕИК **** гр. София
1000, район ****** че ищецът З.А.Р. с ЕГН: ********** *** с адрес за призоваване: гр.Харманли, пл."***** не дължи
разноските по изпълнително дело № 20179290401094 на ЧСИ Н. К.рег.№929 с район
на действие Окръжен съд-Хасково, а именно: 3276.53
лева неолихвяема сума; разноски - 100.00
лева и 1688,53 лева разноски по
изпълнителното дело за такси на ЗЧСИ от Тарифа за
таксите и разноските по ЗЧСИ, поради
недопустимост на иска в тази част.
ОСЪЖДА ответника „ОТП Факторинг България" ЕАД ЕИК ****
гр. София 1000, район **** ДА ЗАПЛАТИ НА З.А.Р. с ЕГН: **********
*** с адрес за призоваване: гр.Харманли, пл."*** на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 120,42 лева.
ОСЪЖДА З.А.Р. с ЕГН: ********** *** с адрес
за призоваване: гр.Харманли, пл."**** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България" ЕАД ЕИК ****, гр. София 1000,
район ***** на основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски по делото в размер на 655,02
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: