№ 606
гр. Б., 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120202852 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от П. В. П., ЕГН **********, чрез адв. С.
И. от БАК, срещу Наказателно постановление № 22-0769-001268/19.07.2022 г. издадено от
началник на група при сектор ПП към ОД на МВР - Б., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3
от ЗДВП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С. И. от БАК, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Ж.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 20.04.2022 г., около 11:25 ч., в гр. Б., в ж.к. М. Р., по бул. А. Г. К., в посока с. Т.,
жалбоподателят П. П. управлявал лек автомобил Хонда с рег. № .... Същият бил спрян за
проверка от служители на 04 РУ - Б.. За съдействие на колегите си бил извикан свидетелят
Д. А. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“, който пристъпил към извършване
на проверка за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен. След това пристъпил
1
към запознаване на водача П. П. с тестването за употреба на наркотични вещества, но
жалбоподателят в този момент отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества, защото пиел някакви лекарства. За целта бил съставен АУАН и талон за
медицинско изследване, които били връчени на жалбоподателя, но същият не дал кръвна
проба.
На 19.07.2022 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали - АУАН, НП, протокол, талон за изследване, ЗППАМ, справка за
нарушител и заповед. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен
по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП, за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в
каквато насока са и показанията на актосъставителя св. Д. А., които са еднопосочни и без
вътрешни противоречия, и които съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира и събраните по
делото писмени доказателства /л. 45 - 47, л. 67, л. 70 и л. 72/ и гласни такива /л. 55 - гръб - св.
Т., л. 60 - 61 - св. И., и л. 61 - гръб - л. 62 - св. Г./, от които се установява, доколкото не се
сочи противното, че жалбоподателят не е посещавал спешния център в УМБАЛ - Б. и не е
давал кръв за изследване на въпросната дата. Относно показанията на св. Д. С., в частта, че
са посетили спешния център в посочения в талона времеви интервал и че са отказали на
жалбоподателя да му вземат кръв, съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани.
Това е така, защото, от една страна, този свидетел се явява заинтересован от изхода на
делото, доколкото е приятел на жалбоподателя и по мнение на съда показанията му сочат на
субективност и пристрастност, както и лесно обясним стремеж да представи фактите в
максимално изгодна светлина за него. Изложената от св. Д. С. версия не отговаря и на
действителното положение, явявайки се в пълно противоречие със събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Нещо повече, показанията на св. Стаев дори влизат в
противоречие и с поддържаната от жалбоподателя фактическа обстановка, където в своето
изявление пред съда /л. 56/ същият посочи, че служителката от спешното му е върнала
документите и му е казала „да изчака“, а св. Д. С. на няколко пъти заяви, че са му отказали
да му вземат кръв - „отказаха му“, „без присъствието на полицаи не може да му вземе кръв
и ни отпрати“. Но независимо от горното, дори да се приеме, че жалбоподателят е посетил
спешния център в предоставения му срок, той е следвало да даде кръв за изследване.
Трябвало е да положи необходимите усилия като отново поиска съдействие от
медицинските лица, да обясни ситуация, да поиска да бъде отразено неговото явяване в
журнала, да бъде отразен евентуален отказ за изследване, да се запише на регистратурата и
прочие.
От правна страна:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи (л. 16-17). АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице - младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОД МВР - Б., който
2
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата
на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не му е връчен екземпляр от
АУАН. Видно от представения по делото АУАН (л. 7), същият е бил връчен лично на
нарушителя П. П., в деня на самото нарушение и на съставянето на акта, като в момента на
връчването той не е вписал никакви възражения в него. Т.е. самият жалбоподател е приел
екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва и собственоръчно го е подписал без
възражения. Ето защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта.
Впоследствие му е било връчено и НП, с което е наказан именно за нарушението, посочени
в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е
било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства
и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното производство.
Относно твърдението, че подписите в акта и талона се различавали, то съдът намира
да отбележи две неща. На първо място, по делото няма никакво съмнение, че
жалбоподателят е получил както препис от АУАН, така и от талона за изследване, и това се
доказа както от разпита на актосъставителя, така и от твърденията на самия жалбоподател,
който заяви, че с връчените му документи е посетил спешния център за да даде кръв. И на
второ място, относно това дали има разминаване в подписите или не, в случая това се явява
ирелевантно, тъй като това обстоятелство може да се дължи на различни причини
(умишлено имитиране от страна на нарушителя на чужд подпис, на измислен от него
подпис, от възможността да има няколко подписа, може да изпише името си, да положи само
отметка и прочие), но в случая, каквато и да е причината, по безспорен начин се установи,
както и от самите писмени доказателства, че жалбоподателят е подписал лично документите
и е получил препис от тях.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
3
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Следователно, съдействието може да бъде дадено по два начина - чрез съгласие на
лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско
изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и
методите за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от
водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи
е годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Така, ако
водачът откаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП методи, той на практика не изпълнява задължението, вменено с разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едно и се изразява в липса на
съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил
наркотични вещества или техни аналози. В случая, от доказателствата по делото се
установява, че водачът е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични
вещества, а впоследствие не е дал кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно
изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, поради което, както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано по ясен и пълен
начин.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено. Жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС, след отказа му, надлежно е бил снабден и с талон за
медицинско изследване, но не е дал проба. По описания начин жалбоподателят окончателно
и изцяло е възпрепятствал възможността да се установи, дали е управлявал МПС под
въздействие на упойващи вещества.
Доколкото по делото не се установиха някакви уважителни причини жалбоподателят
да не бъде тестван или да не даде кръвна проба за изследване, то и съдът прави извод за
доказаност на извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното нарушение,
наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца. Доколкото санкциите са определени в закона по абсолютен начин
относно техния вид, размер и срок, за съда не съществува възможност да ги обсъжда, нито
да ги редуцира (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност не се установиха
основания за отмяна или изменение на обжалваното НП, което налага то да бъде
потвърдено.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-001268/19.07.2022 г.,
издадено от началник на група при сектор ПП към ОД на МВР - Б., с което за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя П. В. П. са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Б. в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5