Решение по дело №2818/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 27.06.2019 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Пламен Генев

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело №  2818  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.06.2018 г. по гр.д. № 74152/2016 г., СРС, ГО, 45 състав е осъдил З. „У.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т.да заплати на С.Й.С., ЕГН ********** *** сумата в размер на 1400,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми, претърпени от него при настъпило на 02.08.2016г. ПТП, като е отхвърлил иска за сумата в размер на 3600 лева, представляваща разликата над уважената сума от 1400 лева до пълно претендираната в размер на 5000 лева, както и иска по чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на мораторната лихва върху главницата от датата на увреждането - 02.08.20156г. до окончателно изплащане на вземането. Осъдил е З. „У.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т.да заплати на на мл.адвокат Н.Н. - САК, с адрес на упражняване на дейността в гр.София, ул. „Иван Денкоглу” № ***********, сумата в размер на 91,84 леда, адвокатско възнаграждение в производството на основание чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА. Осъдил е З. „У.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т.да заплати по сметка на СРС, сумата в размер на 140  лева, разноски в производството на основание чл. 78, ал.6 от ГПК. Осъдил е С.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС, сумата в размер на 360 лева лева, разноски в производството на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.

Решението в отхвърлителната част е обжалвано с въззивна жалба от ищеца С.Й.С., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника по делото младши адвокат Н.Н.,*** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че присъденото от съда обезщетение се явява недостатъчно да репарира претърпените от ищеца вреди, състоящи се в контузия на главата и охлузвания на лицето и не отговаря на принципа на справедливостта. Съгласно приетата СМЕ ищецът е търпял болки и страдания в продължение на 20 дни, а според разпитаният по делото свидетел ищецът бил с нарушение на съня около 3-4 месеца, като от лицето му са вадили стъкла в продължение на няколко месеца. Ето защо счита, че претендираният размер от 5 000 лв.  в най-пълен размер би репарирал търпените от ищеца неимуществени вреди, а и е в рамките на застрахователната сума по застраховката. Неправилен е и изводът на съда относно иска по чл.86 ЗЗД. Съдът е приел, че искът за заплащане на обезщетение по чл.432, ал.1, вр. чл.429, ал.1 от КЗ е доказан по основание, тъй като пред ответното дружество е отправена покана за заплащане на застрахователно обезщетение и е образувана щета, по която на ищеца  е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 600 лв. Ето защо счита, че е следвало искът по чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на увреждането-02.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, да бъде уважен. Излага подробни съображения в тази насока.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесото в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Вззиваемият З. „У.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т.оспорва въззивната жалба. Не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество  частично основателна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени на С.Й.С. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми, претърпени от ищеца при настъпило ПТП на 02.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.08.2016 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищецът С.Й.С. твърди, че на 02.08.2016 г. на път III-551, км. 15+300, водачът на т.а. Ивеко Магирус, с ДК № *******, виновно причинил ПТП с л.а. Ситроен ЗХ, с ДК № *******, управляван от ищеца С.Й.С.. Вследствие на ПТП ищецът бил диагностициран с контузия на главата, охлузвания по лицето. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки и страдания от получените травми. За процесния товарен автомобил е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/05/116000729741 при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което същият отговаря за причинените на ищеца от застрахования водач вреди.

Ответникът З. „У.” АД е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва предявения иск по размер. Не оспорва механизма на ПТП, вината за ПТП, която  е на водача на т.а. Ивеко Магирус, с ДК № *******, която „гражданска отговорност” към датата на ПТП е застрахована в „З.У.” АД. Твърди, че е изплатил на ищеца сумата в размер на 600 лв„ с което напълно е обезщетил причинените вреди. Оспорва като завишен размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което счита да не отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като и акцесорната претенция за присъждане на лихви.

Съдът констатира следното:

По делото са безспорни следните факти: механизма на ПТП, че вината за ПТП е в резултат протовоправно поведение на водача на т.а. „Ивеко Магирус” с ДК № *******, която „гражданска отговорност” към датата на ПТП е застрахована в З. „У.” АД. От приетата по двелото СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът получава травми в областта на главата и лицето. Първа помощ му е била оказана в МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов” АД - гр. Велико Търново, където след преглед и рентгенови снимки и консултация с неврохирург му е поставена диагноза „контузия на главата и охлузвания по лицето”. Вещото лице сочи, че по делото не са налични документи за проведено лечение след първоначалния преглед, като получените увреждания са причинили на ищеца болка и страдание. Прогнозното възстановяване при нормално протичане на лечебния процес, според експертизата е 20 дни. Разпитаната като свидетелка Д., живееща с ищеца на семейни начала от около година и половина, сочи, че след инцидента ищецът имал охлузвания по лицето, стъкла забити по лицето и челото,които вадили няколко месеца след ПТП, охлузвания по коленете, болки в гърдите. По време на възстановителния период ищецът, поради болки в гърдите и краката, не бил в състояние да се обслужва сам, поради което свидетелката му помагала ежедневно, около седмица, две. Ищецът трудно дишал месец след инцидента. Към датата на инцидента работел като фризьор, като работния му процес бил възпрепятстван от случилото се.

По изложените във въззивната жалба възражения, настоящата инстанция приема следното:

Според нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който деликвентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите, спрямо застрахователя по договор срещу гражданска отговорност, застрахован по който е делинквентът- правната фигура на прекия иск. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника - застраховател.

СГС също приема, че са налице предпоставките на горецитираната правна норма. Налице е деликт-настъпилото ПТП на 02.08.2016 г., налице е и договор за гражданска отговорност със застраховател/ ответника/, осигуряваща ГО на деликвента.

На практика се обжалва размерът на определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. 

При определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Настоящата инстанция намира, че СРС се е съобразил с вида и характера на травмите, с интензивността и продължителността на изпитваните от пострадалия физически болки/ около 20 дни/, и страдания, възрастта на същия, който е млад и съответно възстановяването е по-бързо. От писмените доказателства и приетатата по делото СМЕ се установява, че   пострадалият е получил

само болки и страдания във връзка с „контузия на главата и охлузвания по лицето”. че по делото не са налични документи за проведено лечение. Законосъобразно съдът е приел, че получените увреждания не са влошили качеството на живот на ищеца до степен, поставяща го в състояние той да не може да се обслужва сам, като не  е ценил показанията на свидетелката Д. в тази част предвид нейната заинтересованост и противоречие с приетата СМЕ. В този смисъл няма данни за получени от ищеца емоционални травми, изразени в стрес, шок, или други подобни, които допълнително да влияят на психиката му.

Ето защо настоящата инстанция приема, че определения от първоинстанционния съд размер на неимуществени вреди от 2 000 лв. в достатъчна степен ще обезвъзмезди претърпените от ищеца болки и срадания и представлява справедлив еквивалент на болките и страданията му, определени към момента на увреждането. От този размер са приспаднати платението от ответника 600 лв.

Ищецът е претендирал на основание чл.86 от ЗЗД и законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Така както е предявен искът по чл.86 ЗЗД от датата на увреждането, СГС приема, че става въпрос за отговорността за забава на застрахования, погасявана от застрахователя, а не за забавата на самия застраховател. Както при действието на КЗ/отм./ в сила от 01.01.2006 г. и КЗ в сила от 01.01.2016 г., в застрахователната сума / лимита на отговорност на застрахователя по конкретния застрахователен договор / се включват само лихвите за забава, дължими за периода от непозволеното увреждане до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяването на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на "гражданската отговорност" на делинквента. Лихвите за забава след този момент, като обусловени от забавата на самия застраховател, не се включват в застрахователната сума, респ. не се съобразяват при усвояване лимита на отговорност на застрахователя, тъй като не са обезщетение за вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с поведението на делинквента. С тях не се покрива отговорност на последния. В конкретния казус е видно, че ПТП-то е настъпило на 02.08.2016 г., а застрахователното дружество е било уведмено на 03.08.2016 г.  

Ето защо решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата следва да бъде отменено и вместо него да бъде осъден ответникът да  заплати лихва по чл.86 ЗЗД, считано от 02.08.2016 г. до 03.08.2016 г. 

По повод постъпила молба по чл.248 ГПК от ищеца за изменение на решение от 25.06.2018 г. в частта, в която съдът е приел, че ищецът следва да заплати по сметка на СРС сумата от 360 лв., разноски в производството, с определение от 09.11.2018 г. в производството по чл.248, ал.1 ГПК, СРС, ГО, 45 състав е оставил без уважение молба с вх. № 5119186/16.07.2018 г. на С.Й.С. за изменение на решение от 25.06.2018 г., постановено по гр.д. № 74152 по описа на СРС за 2016 г., 45 състав в частта на разноските.

Срещу определението е подадена частна жалба от С.Й.С., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника по делото младши адвокат Н.Н.,***. Сочи се, че съдът неправилно е осъдил ищеца на осноавние чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 360 лв. разноски в производството. Разпоредбата предвижда, че когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото с определение от 19.06.2017 г. на основание чл.83, ал.2 от ГПК. В случаите когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по делото /какъвто е настоящият/осъденият ответник е длъжен да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. Моли съда да бъде отменено обжалваното определение и да бъде изменено решението от 25.06.2018 г., постановено по гр.д. № 74152/2016г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, като вместо С.С. ответникът З. „У.“ АД бъде осъден да заплати сумата от 360 лв. разноски в производството по сметка на СРС. 

Ответникът по частната жалба  З. „У.“ АД не взема становище по нея.

Съдът намира частна жалба за допустима, а по същество основателна.

С първоинстанционното решение съдът е осъдил ищеца да заплати по сметка на СРС разноски в общ размер от 360 лв. За първоинстанционното производство въззивникът/ищец е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски по правилата на чл.78, ал.6 ГПК. Ето защо решението следва да бъде отменено в тази част.

Въззиваемият/ищец претендира разноски за настоящата инстанция. Претенцията е частично основателна, само досежно искът по чл.86 ЗЗД, но той е акцесорен и за него не се присъждат разноски.

Претенцията е основателна за разноските по частната жалба, но по реда на чл.248 ГПК не се присъждат разноски.

Ето защо за настоящата инстанция не се следват разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ОТМЕНЯ определение от 09.11.2018 г., постановено в производството по чл.248, ал.1 ГПК по гр.д. № № 74152/16 г., с което СРС, ГО, 45 състав е оставил без уважение молба с вх. № 5119186/16.07.2018 г. на С.Й.С. за изменение на решение от 25.06.2018 г., постановено по гр.д. № 74152 по описа на СРС за 2016 г., 45 състав в частта на разноските.

ОТМЕНЯ  решение от 25.06.2018 г. по гр.д. № 74152/2016г. на СРС, ГО, 45 състав в частта, в която съдът е отхвърлил иска по чл. 86 от ЗЗД и в частта, в която съдът е осъдил С.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС, сумата в размер на 360 лева, разноски в производството на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З. „У.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т.да заплати на С.Й.С., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника по делото младши адвокат Н.Н.,*** на основание чл.86 от ЗЗД мораторната лихва върху главницата, считано от 02.08.2016 г. до 03.08.2016 г. 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението, включително и в частта, имаща характер на определение, е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1.                     2.