Решение по дело №3709/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2636
Дата: 13 юли 2022 г.
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20221110203709
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2636
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110203709 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********“ АД, с ЕИК *******, срещу наказателно
постановление № Р-10-931/20.12.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията
за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“
М***, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и
чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН, вр. чл. 221, ал. 1, т. 2 Закон за публичното предлагане на ценни
книжа (ЗППЦК) и чл. 221, ал. 8, т. 2 ЗППЦК е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на сумата от 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.
115, ал. 1 от ЗППЦК.
Срещу НП, в законоустановения срок, е подадена жалба от санкционираното
дружество, в която се прави искане за отмяна на така издаденото наказателно
постановление. Твърди се, че с оглед епидемичната обстановка в страната за 2021 г.,
дружеството е било възпрепятствано да свика годишното редовно събрание на акционерите
в установения в закона срок до 30.06.2021 г., но е провел такова на 14.09.2021 г., поради
което намират, че случаят следва да определен като „маловажен“, по смисъла на чл. 28
ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна –***, редовно призована, представлявана от юрисконсулт Г***,
която оспорва жалбата. В дадения ход по същество процесуалният представител на
въззиваемата страна пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата
отхвърлена като неоснователна. Излага аргументи, с които оспорва твърденията на
жалбоподателя за наличието на маловажен случай. Представя писмени бележки и моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок
(НП е връчено на 02.03.2022 г., жалбата е подадена на 10.03.2022 г.), от лице с правен
интерес и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в
неговата съвкупност, съдът намира от фактическа страна следното:
Жалбоподател е „********“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. С*********, представлявано от А**********. Същото притежавало качеството на
публично дружество, вписано под № РГ-05-1102 в регистъра на публичните дружества и
емитенти на ценни книжа, воден от КФН. Акциите на дружеството били допуснати до
търговия на регулирания пазар, поради което и същото е адресат на разпоредбите на
ЗППЦК, както и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Свидетелят Е****** С., на длъжност младши експерт в отдел „Надзор на публични
дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“,
управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН, осъществила проверка, относно
изпълнение на задължението на публичните дружества да проведат редовно общо събрание
на акционерите (РОСА) за отчетната 2020 г., с рок до края на месец юни. Проверката била
извършена в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Отделно било проверено дали дружеството е представило покана за свикване на РОСА за
отчетната 2020 г., на хартиен носител или в единната система за предоставяне на
информация по електронен път – e-Register, администрирана и поддържана от КФН.
Контролните органи установели, че е дружеството-жалбоподател не е провело РОСА
за отчетната 2020 г. Воден от горното, св. С., на 21.07.2021 г., в присъствието на двама
свидетели и представител на дружеството, съставил АУАН № Р-06-680/21.07.2021 г., като
приел, че като до 30.06.2021 г., дружеството не е провело РОСА за отчетната 2020 г., е
нарушило разпоредбата на чл. 115, ал. 1, изречение последно от ЗППЦК. Актът бил връчен
на представителя на дружеството, който го приел без възражения, такива не постъпили и в
законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН.
Междувременно на 30.09.2021 г., било проведено РОСА, за което бил съставен и
публикуван протокол за провеждането му.
Въз основа на цитирания АУАН, било съставено обжалваното наказателно
постановление № Р-10-931/20.12.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията
за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност" -
М*********, с което на „******“ АД , с ЕИК *********, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27
ЗАНН и чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН, вр. чл. 221, ал. 1, т. 2 ЗППЦК и чл. 221, ал. 8, т. 2 ЗППЦК
било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 2
000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 115, ал. 1 от ЗППЦК.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Е.С.,
както и писмени доказателства – документация от системата на КФН, материалите по
преписката на КФН, съдържащи всички необходими книжа за установяване на фактите,
свързани с липсата на проведено РОСА за отчетната 2020 г. в законоустановения срок до
30.06.2021 г., както и по-късното му провеждане на 30.09.2021 г.
Депозираните от свидетеля показания са последователни и логични, допринасят за
установяване на обстоятелствата по извършената проверка и направените при същата
констатации, и в пълна степен кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги кредитира в цялост. Следва да бъде посочено, че
страните не спорят относно установената фактическа обстановка, а се навеждат доводи
единствено за наличието на предпоставки за квалифициране на случая като „маловажен“.
Въз основа на така установено от фактическа страна съдът, намира от правна
2
страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят
по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от
надлежни органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.
Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен
начин изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и
времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и
кои са нарушените законови разпоредби. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на
процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Нормата на чл. 115, ал. 1 ЗППЦК предвижда Редовното общо събрание на
акционерите (РОСА), да се провежда до края на първото полугодие след приключване на
отчетната година. Разпоредбата е адресирана до публични дружества, каквото качество
притежава и санкционираното дружество. В случая за отчетната 2020 г., срокът за
провеждане на РОСА е бил до 30.06.2021 г. Поради което, правилно АНО е приел, че с
бездействието си „*******“ АД е нарушило разпоредбата на чл. 115, ал. 1, изречение
последно ЗППЦК, коректно е определена и датата на извършване на нарушението –
01.07.2021 г.
Относно възражението на жалбоподателя за възпрепятстване на провеждане на РОСА
в установения в закона срок, поради наличието на епидемичната обстановка в страната,
съдът намира следното. На първо място, при извънредни обстоятелства, които засягат
дейността на всички публичните дружества и възпрепятстват изпълнението в срок на
установените им задължения, Законодателят предвижда отсрочване, така както е направено
през календарната 2020 г. Но с оглед развитието на заболеваемостта, както и гарантиране
на прозрачност в дейността на дружествата, за 2021 г., такова отсрочване не е предвидено,
поради което дружеството-жалбоподател е следвало да организира дейността си спрямо
действащите правни норми към този момент, така както и останалите публични дружества е
следвало също да проведат РОСА в срок до 30.06.2021 г. Не е за подценяване
обстоятелството, че на 15.02.2021 г., дружеството е провело ОСА, от което следва, че
обстановката в страната не е повлияла за това. От друга страна, видно от проверката на
контролните органи, дружеството не е изпращало дори и покана за провеждането на РОСА,
т.е. липсва активно поведение, насочено към провеждането на редовното събрание. А с
оглед, развитието на телекомуникационните мрежи и канали, законът дава възможност, при
наличието на предпоставките за това, на основание чл. 115, ал. 9 ЗППЦК, РОСА да бъде
проведени и посредством електронни средства, което би улеснило, дружеството, ако са
налице извънредни ситуации. Поради изложените доводи съдът намира, че дружеството не е
било възпрепятствано да проведе РОСА.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна
/безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана
изобщо.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя имуществена санкция от
2000 лв., съдът намира следното:
Неизпълнението на чл. 115, ал. 1 ЗППЦК, е скрепено с налагането на
3
административна санкция, на основание чл. 221, ал. 8, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗППЦК,
предвиждайки налагането на „имуществена санкция“ в размер от 2000 до 5000 лв.
Наложената санкция е равна на установения минимум и съдът я намира за съответна по
тежест на извършеното нарушение, доколкото забавянето за дружеството е 3 месеца, което
е отегчаващо обстоятелство.
По отношение на твърдението на жалбоподателя, че извършените административни
нарушения се явяват маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН гласи: "За маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание". При тълкуване на посочената норма трябва да се има предвид
субсидиарното приложение на НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид".
Съдът намира, че в случая не са налице основанията за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, мотивирани от жалбоподателя с факта, че в резултат от нарушението не са настъпили
вреди. Процесното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния
вид. Провеждането на РОСА е съпроводено с обсъждането на конкретни въпроси, част от
които и дейността на дружеството за изминалата календарна година, като публичността на
така посочената информация, осигурява прозрачност в действията на същото и възможност
на инвеститорите да предвидят бъдещите си позиции.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно заявената
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на въззиваемата
страна, като намира същата за основателна. При съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, нейният размер следва да бъде определен, с оглед минимума по чл. 37
от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на сумата от 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-931/20.12.2021 г., издадено от
заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“ М********, с което на „И*******“ АД, с ЕИК
************, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН, вр. чл.
221, ал. 1, т. 2 Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и чл. 221, ал. 8, т. 2
ЗППЦК е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата
от 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 115, ал. 1 от ЗППЦК, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „И********“ АД, с ЕИК *********, на основание чл. 63 д, ал. 4 от ЗАНН,
да заплати в полза на КФН сумата в размер на 100 (сто) лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5