Р Е Ш
Е Н И Е
№………..
гр. София, 20.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в закрито заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: А. МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 41 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е
по жалба на адв. С.К.К., адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно
изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията по
смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу Отказ № 20201218174710/21.12.2020
г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен
по заявление за вписване на първоначална регистрация на ФОНДАЦИЯ
„В.У.НА Ж.“ – в процес на регистрация.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Жалбоподателят
оспорва съображенията на длъжностното лице по регистрацията да откаже да
извърши първоначална регистрация на заявеното за вписване юридическо лице с
нестопанска цел, като счита, че посочените в учредителния акт на фондацията
цели не налагат по необходимост същата да бъде вписана като такава в частна
полза, като се позовава на нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, съгласно която
юридическите лица с нестопанска цел определят целите си свободно и могат да се
самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в
частна полза. На следващо място жалбоподателят изразява несъгласие с изложеното
от длъжностното лице по регистрацията относно посоченият в учредителния акт на
фондацията предмет на допълнителна стопанска дейност, като счита, че същият е
дефиниран ясно и конкретно, съответно отговаря на изискването на чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ да бъде свързана с предмета на основната дейност, за която фондацията ще
бъде регистрирана, като приходите от нея бъдат използвани за постигане на
определените в учредителния акт цели. Иска отмяна на постановения отказ
като незаконосъобразен и даване на указания към длъжностното лице по
регистрацията за вписване на първоначална регистрация на фондацията.
От страна на
АВ в депозирана молба от 07.01.2021 г. е формулирано искане препис от жалбата
да й бъде изпратен за отговор, с оглед измененията на ЗТРРЮЛНЦ, а успоредно с
това е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от
жалбоподателя. Депозираната молба е израз на злоупотреба с процесуални права.
Действително разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е изменена, но ясно предвижда
жалбата да се подава чрез агенцията. Агенцията изпраща незабавно на съда
подадената жалба заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението
и приложенията към него, както и доказателства за връчването му. Агенцията може
да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. Правото на отговор
на жалбата агенцията следва да упражни при изпращането на жалбата на съда като
съдът не дължи последваща размяна на книжа, защото това води до неоправдан
процесуален резултат – накърняване на принципа на процесуалната икономия.
Съдът, като
взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Жалбата е
подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по
регистрация и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването, поради
което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на
регистърното производство, образувано по заявление с вх. №
20201218174710/18.12.2020 г., по което е постановен обжалваният отказ, е
вписване на първоначална регистрация на юридическо лице с нестопанска цел – Фондация „В.У.на Ж.“.
Във връзка с
описаното заявление е постановен Отказ № № 20201218174710/21.12.2020 г., като
същият е мотивиран със съображения, че фондацията е определена като такава в
частна полза, докато определените в учредителния ѝ акт цели предполагат
осъществяване на обществена дейност. На следващо място длъжностното лице по
регистрацията е приело, че определеният в учредителния акт на фондацията
предмет на допълнителна стопанска дейност противоречи на нормата на чл. 3, ал.
3 ЗЮЛНЦ, тъй като е е формулиран по начин, който не позволява да се установи
дали същата е свързана с предмета на основната дейност, за която фондацията ще
бъде регистрирана.
Към
заявлението е представен учредителен акт на фондация „В.У.на Ж.“ с нотариална
заверка на подписа на учредителя й - А.Т.С. от 14.12.2020 г., в чл. 4 от чиито
разпоредби целите на фондацията са дефинирани както следва : „1. Да извършва
просветителска и образователна дейност, с цел развитие на удовлетвореност,
здраве и благосъстояние, 2. Да развива иновативни и алтернативни форми на
образование, както и да затвърждава класическите такива, 3. Да подпомага
развитието, разпространението и популяризирането на дистанционното, онлайн и
електронно обучение в България, 4. Да работи за повишаване качеството на живот
на българите и развитие на здравословни навици, личностно самосъзнание и
отговорностите на индивида в тази връзка, в това число бизнес ориентиране и
предприемачество, 5. Да работи за повишаване финансовата култура на българското
общество, включително, но не само чрез инициативи, които подпомагат
информирането на гражданите за правилното управление на техните финанси, 6. Да
утвърждава професионалните и етични стандарти на дистанционното обучение, 7. Да
насърчава и спомага за ученето и личностното развитие през целия живот и
ученето, основано на опита, да популяризира и обогатява познанията за
пълноценно, природосъобразно, здравословно и устойчиво хранене и физическа
активност, 8. Да подкрепя и съдейства ученици, студенти и млади хора да
използват иновативните предимства на дистанционното онлайн обучение, да се
обединяват и участват активно в гражданския и обществен живот и да създават и
формират предприемаческото си мислене, 9. Да сътрудничи с държавни и общински
институции, местни и чуждестранни организации с оглед реализирането на проекти,
насочени към постигането на целите на фондацията, 10. Да създава информационно
източници, продукти и права, включително и достъпни в интернет, в унисон с
целите си, да организира и участва в събития от всякакъв характер в областта на
здравната култура, удовлетвореност от Ж. и предприемаческото съзнание.“.
Съгласно чл.
2, ал. 1 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си
и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в
обществена или в частна полза, като в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ е посочено, че
юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на
общественополезна дейност, разходват имуществото си за развитието и
утвърждаването на гражданското общество, гражданското участие и доброто
управление (т. 1), развитието и утвърждаването на духовните ценности,
здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите
или физическата култура (т. 2), подкрепа за деца, за хора с увреждания и за
лица и общности в риск от социално изключване (т. 3), защитата на човешките
права или на околната среда (т. 4), други цели, определени със закон (т. 5). От
изложеното следва, че с оглед на поставените цели и в зависимост от това дали същите
са съвместими с посочените в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ за юридическото лице може да
се самоопредели като такова за осъществяване на дейност в обществена полза,
като в противен случай то може да бъде регистрирано единствено като организация
в частна полза. Само по себе си обаче обстоятелството, че целите на
юридическото лице с нестопанска цел попадат между тези по чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ
не води до ограничаване на възможността за самоопределяне като организация в
частна полза. Изложените в противен смисъл съображения на длъжностното лице по
регистрацията съображения за едностранна зависимост между целите на
юридическото лице с нестопанска цел и определянето му като организация за
осъществяване на дейност в обществена или в частна полза, настоящият съдебен
състав намира за неправилни, респективно на база тях не може да се оправдае
постановяване на негативен охранителен акт.
Основателни
и споделими от съда обаче се явяват съображенията на длъжностното лице по
регистрацията, постановило обжалвания отказ, относно несъответствието на
предмета на допълнителната стопанска дейност, която ще извършва фондацията, с
изискванията заложени в нормата на чл. 3, ал. 1 ЗЮЛНЦ.
Съгласно чл.
3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват
допълнителна стопанска дейност, само ако е свързана с предмета на основната
дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на
определените в устава или учредителния акт цели. Предметът на допълнителната
стопанска дейност се определя в устава, съответно в учредителен акт на
юридическото лице с нестопанска цел и подлежи на вписване в Регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1, предл.
последно ЗЮЛНЦ. Предвид следващите се от нормата на чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ
ограничения в предмета на допълнителната стопанска дейност, която могат да
извършват юридическите лица с нестопанска цел, тя следва да бъде формулирана
ясно и конкретно, по начин позволяващ да се извърши преценка за съответствието
ѝ с изискването същата да бъде свързана с предмета на основната дейност,
за която е регистрирано юридическото лице. В случая учредителният акт на създадената
Фондация „В.У.на Ж.“ предвижда, че фондацията ще извършва допълнителна
стопанска дейност, която включва издателска и преводаческа дейност, дейност в
областта на информационните технологии и всякаква друга дейност, която не
противоречи на закона и която е свързана с основната дейност на фондацията и не
противоречи на нейните цели и на учредителния акт. За разлика от търговските
дружества и кооперациите, които могат да осъществяват всякаква стопанска
дейност, по отношение на която не е въведен специален разрешителен режим,
възможността за осъществяване на стопанска дейност от юридическите лица с
нестопанска цел е ограничена от изискването същата да бъде свързана с предмета
на основната дейност, за която са регистрирани. В случая посоченият в
учредителния акт на фондацията предмет на допълнителна стопанска дейност и в
частност, частта, в която е формулирано, че фондацията може да „извършва …
дейност в областта на информационните технологии и всякаква друга дейност,
която не противоречи на закона и която е свързана с основната дейност на
фондацията и не противоречи на нейните цели и на учредителния акт“, не съдържа
ясно и конкретно посочване на стопанската дейност, която ще осъществява
фондацията, за да е възможно да се извърши преценка за нейното съответствие с
ограничението поставено в чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Определен чрез този подход предметът на допълнителна стопанска дейност на
фондацията е прекалено широк, излизащ извън ограничителните предели въведени с
правилото на чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ, поради което същият е несъвместим с поставените
от законодателя ограничения в обема й.
Мотивиран от
горните съображения, натовареният с разрешаване на жалбата съд намира, че
постановения отказ е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Що се касае
до направеното от Агенция по вписванията искане за присъждане на разноски за
възнаграждение на юрисконсулт осъществил представителство в настоящото
производство по отношение на органа постановил обжалвания охранителен акт,
съдът намира следното : Независимо от неоснователността на жалбата, в полза на Агенцията
по вписванията не се поражда право на
присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6
предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният
нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че : сторените в
рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл.
541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен,
а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по
молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето,
направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв
начин не се засяга от произнасянето,
затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи
препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в
производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си
характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат
присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се
отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда
разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на
искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива
на крайния акт.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20201218174710/21.12.2020
г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен
по заявление вх. № 20201218174710/18.12.2020 г. за вписване на първоначална
регистрация на фондация „В.У.на Ж.“.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването
му на жалбоподателя и на Агенцията по вписванията.
СЪДИЯ :