РЕШЕНИЕ
№
26.11.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на втори
октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №447 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.И.Д., ЕГН **********, съд.адрес: ***,
офис №13-адв.К.У. против Наказателно постановление №19-1006-004179 от 30.10.2019 г. на Началник група в с-р ПП къвм
ОД на МВР гр.Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП и
на основание чл.178е от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 70 лева.
Поддържа се, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощникът си поддържа жалбата. Наведжат се доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР гр.Пазарджик
не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за законосъобразност
на НП и иска същото да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 09.09.2019 г. около
19.000 ч. в гр.П., на ул.”…” №…, в незастроена част от УПИ ІХ, кв. 264 по плана
на гр.П. е паркирал л.а. „…“ с рег. №…, негова собственост, на непозволено за
това място – върху тревна площ.
Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетелите Е.Т.-актосъставител, Н.Н., както
и писмените доказателства представени по делото.
Констатациите посочени в НП се потвърждават
от всички събрани по делото усти и писмени доказагтелства.
Категорично бе установено по делото, че
на посочените в НП дата, и място жалбоподателят Д. е паркирала процесното МПС
върху тревна площ, находяща се в гр.П., на ул.”…” пред №…, съставляваща
незастроена част от УПИ ІХ, кв. 264 по плана на гр.Пазарджик.
При тези данни от правна страна съдът приема, че е осъществен
фактическият състав на чл.94, ал.3 от ЗДвП, който предвижда задължение
за водачите на МПС, когато спират същите за престой и
паркиране в населените места, да ги позиционират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. В изречение второ на
посочената норма се допуска престой и паркиране на МПС с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места и то успоредно на оста на пътя,
ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци.
Вярно е, че в конкретния случай паркирането от
страна на жалбподателя не попада в хипотезата на чл.94 ал.3, изр.2 от ЗДвП,
т.к. той не е паркирал върху тротоар, а върху затревена площ в предблоково
пространство.
Но след като мястото на което същият е паркирал,
видно от снимковия материал представлява „площ предназначена само за пешеходци“
по смисъла на чл.178е от ЗДвП, същият е следвало да се съобрази с първата
хипотеза на чл.94, ал.3 от ЗДвП, а именно да паркира в населено
място, като позиционира лекия си автомобил възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Като не сторил това жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му нарушение, за което законосъобразно е
санкциониран на основание чл.178е от ЗДП, която пък норма предвижда глоба за
онези водачи, които паркират пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените
места извън разрешените за това места.
Възражението на пълномощника на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като имало несъответствие между
вмененото нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП и наложената санкция по чл.178е от ЗДвП, съдът счита за неоснователно. Несъстоятелен е довода, че
административното нарушение е следвало да се квалифицира по чл.98 от ЗДвП.
В хипотезите на чл.98 ал.1, т.1-8 и ал.2, т.1-6 от
ЗДП, където са описани пунктуално конкретни места, на който е забранено спиране
за престой и паркиране, не се съдържа конкретна забрана за паркиране в
затревени площи на междублокови пространства, в каквато площ всъщност е бил
паркирал жалбоподателят.
Поради това правилно му е вменено нарушение по чл.94,
ал.3 от ЗДвП, т.е. за неизпълнение на общото му задължение да паркира в
населено място на позволено за целта място, като позиционира лекия си автомобил
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя.
При определяне вида и размера на административното
наказание наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализация на същото. След като е отчел степента на обществена опасност
на конкретното нарушение, както и това, че то не е било извършено инцидентно, а
на поне още две дати, то законосъобразно е наложил наказанието глоба в размер
малко над минималния, а именно в размер на 70 лева, с което ще се постигнат
целите по чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения обжалваното постановление
е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и потвърждаване на
обжалваното НП искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във
връзка с чл.143 от ГПК, следва да бъде отхвърлено.
По делото е направено искане и от процесуалния
представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото
разноски.
Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г.,
влязла в сила на 03.12.2019 г./ в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
В този ред на мисли, при този изход от делото,
принципно ответната страна – ОД на МВР Пазарджик, би имала право на разноски. Искането
на А. С.. в качеството му на пълномощник на директора на ОД на МВР Пазарджик,
от която териториална структура е издаден фишът е направено в постъпило писмено
становище по съществото на спора преди последното съдебно заседание, но същото
следва да бъде отхвърлено.
Видно от представеното пълномощно пълномощникът А. С.
Г. – началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик е лице с юридическо
образование.
Несъмнено отговорността за разноски е обективна и
невиновна, като на репариране подлежат само действително направените разноски,
чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото изключение, което
законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78, ал.8
от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира
изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия
състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в
хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от
други служители с юридическо образование по смисъла на чл.32, т.3,
предл.2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОД на МВРПазарджик
е бил надлежно представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“
при същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3,
предл.2 от ГПК във връзка с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно
е направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на
спора е благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово
основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОД на МВРПазарджик,
не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл.78, ал. 8
от ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, а
именно Решение №1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №14713/2015 г., ІV
отделение, Решение №1141/03.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №13808/2015 г., ІV
отделение, Определение №47/26.01.2017 г. на Административен съд София-област по
адм.д. №62/2017 г., Решение №80/08.02.2017 г. на Административен съд
София-област по адм.д. №1059/2016 г., Решение №2192/17.12.2019 г. на Административен
съд Бургас по адм.д. №3049/2019 г. и др.
С
оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-1006-004179 от 30.10.2019 г. на
Началник група в с-р ПП къвм ОД на МВР гр.Пазарджик, с което на Т.И.Д., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №13-адв.К.У. за нарушение на чл.94, ал.3
от ЗДвП и на основание чл.178е от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 70 лева.
ОТХВЪРЛЯ исканията за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя и в полза на ОД на МВР Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд
в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: