РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Плевен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20224430200799 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №21-0938-003943 от 11.10.2021г *** на
сектор ПП към ОДМВР - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на Д. М. Д. от
гр.Плевен, ул. *** административни наказания глоба в размер на 200лв. и
глоба в размер на 20 лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Д. М. Д., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. В. И., който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
1
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
процесното наказателно постановление.
За въззиваемата страна ОД на МВР Плевен не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е частично основателна, но не по изложените в нея
съображения.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GA №532210 от 05.10.2021г за установяване на административно
нарушение, от който е видно, че на същата дата около 15,19 часа в гр.Плевен,
бул. „Христо Ботев“ до №***, с посока на движение към ж.к. „Кайлъка“,
жалбоподателят Д., като водач на лек автомобил „БМВ 120“ с рег. № ***,
извършил следното: При извършване на маневра завой в обратна посока, при
наличие на пътна маркировка М2, навлиза частично в насрещна пътна лента и
не пропуска насрещно движещия се участник В. П. с лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № ***, удря го в неговата лява странична част, с което допуска
ПТП с материални щети по двата автомобила.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните
актосъставител Н. В. Г. и свидетеля А. М. Й., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложеното по делото писмено
доказателство – протокол за ПТП №1796470/05.10.2021г. със съставител А.
М. Й.. От показанията на актосъставителя Г. и свидетеля Й. се установява, че
в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението на
05.10.2021г. по получен сигнал са посетили пътнотранспортно произшествие
в гр.Плевен, бул. „Христо Ботев“ №***. Според актосъставителя Г. и
свидетеля Й. пътнотранспортното произшествие не е било запазено, тъй като
автомобилите са били преместени. От показанията на актосъставителя Г. и
свидетеля Й. се установява, че около 15,19 часа в гр.Плевен, по бул. „Христо
Ботев“, с посока на движение към „Чистота“, се е движил лек автомобил
„Сеат Ибиза“ с рег. № *** с водач свидетелят В. С. П.. От показанията на
2
актосъставителя Г. и свидетеля Й. се установява, че движението по бул.
„Христо Ботев“ е двупосочно, като във всяка посока пътното платно има две
пътни ленти, а пътното платно е разделено с пътна маркировка М2 „Двойна
непрекъсната линия“. Според показанията на актосъставителя Г. и свидетеля
Й. управляваният от свидетеля П. „Сеат Ибиза“ с рег. № *** се е движил в
дясната пътна лента от платното за движение с посока към „Чистота“. В тази
насока са и показанията на свидетеля П., според които същият се е движил в
дясната пътна лента на пътното платно с посока на движение „Чистота“.
Според показанията на актосъставителя Г. и свидетеля Й. жалбоподателят Д.,
като водач на лек автомобил „БМВ 120 “ с рег. № ***, е навлязъл в
насрещната пътна лента, като нарушил пътната маркировка М2 и ударил
движещия се по пътното плътно лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *** с
водач свидетелят П. и реализирал ПТП с материални щети по двата
автомобила. Според актосъставителя Г. и свидетелите Й. и П. автомобилът на
П. бил ударен в предната лява странична част. Съдът кредитира напълно
показанията на актосъставителя Г. и свидетелите Й. и П., тъй като техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетия от тях механизъм на
настъпване на ПТП. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или
да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Д. в нарушение,
което не е извършил. Също така показанията на актосъставителя Г. и
свидетелите Й. и П. си кореспондират напълно с приобщения като писмено
доказателство по делото протокол за ПТП №1796470/05.10.2021г. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля В.Й.Д., тъй като същият не е свидетел-
очевидец на станалото ПТП и е *** на жалбоподателката, поради което е
пряко заинтересован от изхода на делото. Освен това показанията на
свидетеля Д. се опровергават по категоричен начин както от показанията на
актосъставителя Г. и свидетелите А. и Б..
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят
Д. М. Д. е осъществил състава на административни нарушения по чл.25 ал.1
от ЗДвП и по чл.6 т.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от
ЗДвП и чл.185 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП водач
3
на ППС, който ще предприеме, каквато и да е маневра, като например да
излезе от реда на паркираните ППС или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съобразно
разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Както бе
посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по
делото доказателства е установено, че управляваният от жалбоподателя Д.
лек автомобил „БМВ 120“ с рег.№ *** при наличие на пътна маркировка М2
„Двойна непрекъсната линия“ е навлязъл частично в насрещната пътна лента
и ударил движещия се по пътя лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ *** с
водач свидетелят В. С. П., като автомобилът на жалбоподателя ударил
автомобила на свидетеля в предната лява странична част и реализирал ПТП с
материални щети по автомобилите. Произшествието е настъпило, защото
жалбоподателят Д. неправомерно е напуснал лентата си за движение,
пресякъл е двойната непрекъсната осева линия и е навлязъл в лентата на
насрещно движещите се пътни превозни средства. Според съда
коректната правна квалификация на извършеното от жалбоподателя Д.
нарушение е свързана именно с това негово действие, а не с
осъществяването на обратен завой на забранено за това място. В тази
връзка трябва да бъде отчетено и това, че произшествието е щяло да
настъпи независимо от предприетата маневра от страна на
жалбоподателя /в това число ляв или обратен завой или просто движение
в насрещната лента/, защото то е свързано с навлизането на автомобила
му в чуждата лента за движение. Законосъобразно и обосновано
наказващият орган е наложил на жалбоподателя Д. на основание чл.179 ал.2
вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200
лв. Според съда това административно наказание – глоба в размер на 200лв
съответства напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя
4
нарушение. Незаконосъобразно и необосновано наказващият орган е наложил
на жалбоподателя Д. на основание чл.185 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 20 лв за несъобразяване с пътната маркировка,
защото това нарушение е част от фактическия състав на съставното
нарушение по чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, а именно – поради
неспазване на пътната маркировка е причинено ПТП.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От
представената към административно наказателната преписка Заповед
№8121з-515/14.05.2018г на Министъра на вътрешните работи се установява,
че актосъставителят Г., като държавен служител от структурно звено „Пътна
полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на *** на сектор ПП
към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.179
ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.179
ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 300 лева. Последното е видно от представения със списъка по чл.
80 ГПК договор за правна защита и оформената в същия разписка. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
5
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК. Нормата на чл.78 от ГПК урежда отговорността за разноски между
страните по делото и въвежда като критерий за разпределението им
съразмерността на направените разноски по производството с уважената,
респ. – отхвърлената част на исковете. Съобразно нормата на чл.78, ал.5 от
ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. По аргумент за противното може
да се направи извод, че на страната не може да бъде присъден по-нисък
размер на адвокатско възнаграждение от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. След като наложената глоба е
намалена с една единадесета, адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено от 300 лв на 100 лв, който размер представлява минимално
определеният размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0938-003943 от
11.10.2021г. В ЧАСТТА, в която *** на сектор ПП към ОДМВР - Плевен е
наложил на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от на Д. М. Д. от
гр.Плевен, ул. *** административно наказание глоба в размер на 200лв, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0938-003943 от 11.10.2021г.
В ЧАСТТА, в която *** на сектор ПП към ОДМВР - Плевен е наложил на
основание чл.185 от ЗДвП на Д. М. Д. от гр.Плевен, ул. *** административно
наказание глоба в размер на 20 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати на основание чл.63 ал.3 от
ЗАНН на жалбоподателя Д. М. Д. разноски за адвокат в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
6
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7