РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Бургас, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20232000500033 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба против Решение № 968/19.10.2022 г., постановено от
Окръжен съд - Бургас по гр. д. № 1279/2022 г. по описа на окръжния съд от
„Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.
София. Обжалваното решение, с което се оставя без уважение жалбата на
„Банка ДСК“ АД против Разпределение от 24.06.2022 г. по изп. д. № 418/2014
г. на ЧСИ Божилова се оспорва като неправилно поради нарушение на
материалния закон. „Банка ДСК“ АД е присъединен по право ипотекарен
кредитор по изп. д. № 418/2014 г. на основание чл. 501 от ГПК въз основа на
вписана първа по ред ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека от 2008 г., подновена с молба от 2018 г., учредена
върху недвижим имот - собственост на длъжника „Доби 56“ ООД. Основен
взискател по делото е Община Созопол за събиране на вземания срещу този
длъжник, установени с влезли в сила актове за установяване на задължения
по декларация на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от
ЗМДТ. Извършено е разпределение, предявено на 24.06.2022 г. на сумата от
74 252 лв., представляваща продажна цена на ПИ с идентификатор
67800.12.2404 по КККР на гр. Созопол. В полза на Община Созопол се
удовлетворява вземане за 25 743.66 лв. - такса битови отпадъци. Това
разпределение е обжалвано от „Банка ДСК“ АД като неправилно като
1
противоречащо на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Оспорва се привилегирования
характер на това вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, сочи се, че не следва да
се удовлетворява по този ред. Не следва такса за услуга да се приравнява
към привилегировано вземане за данъци. С това разпределение се засягат
интересите на привилегирован кредитор, обезпечен с ипотека - какъвто е
Банката. Изложени са подробни съображения, цитира се и съдебна практика
като се акцентира върху характера на услугата, за която се дължи вземането
по „ТБО“ и разликата й с вземането за данъци, които са изчерпателно
изброени в закона - чл. 1 от ЗМДТ, но сред тях не попада ТБО. Моли се за
отмяна на обжалваното решение. В случай че се прецени, че за правилното
решаване на делото следва да се извършат нови действия - то се прави искане
за назначаване на съдебносчетоводна експертиза, която да изчисли
съответните параметри при разпределяне на сумата по претендирания от
жалбоподателя начин. С допълнителна молба е посочено, че е налице и ТР от
22.11.2022 г., с което е даден отговор ТБО с какъв характер е и че не попада
под привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.
От останалите страни по делото - взискателя Община Созопол, НАП,
както и длъжника „Доби 56“ ООД становища по жалбата не са постъпили в
законоустановените срокове.
След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:
Обжалва се решение № 968, постановено от Окръжен съд – Бургас, от
19.10.2022 г. Решението на съда е било постановено по повод жалба на „Банка
ДСК“ АД против извършеното от ЧСИ разпределение на суми по изп. д. №
418/2014 г. на ЧСИ Божилова на основание чл. 463 от ГПК. С протокола за
разпределение от 24.06.2022 г. (л. 6-8 по възз. д. № 1279/2022 г.) в полза на
кредитора Община Созопол е била разпределена сума в размер на 25 743.66
лв., представляваща такса битови отпадъци на осн. чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.
Съдът като е приел, че съответното оспорено вземане има публичен
характер, такава такса се начислява за плащане от лицата, които дължат
данък върху съответния имот на основание чл. 64 от ЗМДТ. Прието е, че
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД е относима за въпросното вземане
въз основа на постановени съдебни актове на ВКС - Вж. Решение №74 от
23.06.2021 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 4150/2020 на ВКС, Четвърто
г.о. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока - относно
привилегирования характер на дължимата „ТБО“ по смисъла на чл. 136, ал. 1,
т. 2 от ЗЗД. Поради това жалбата на „Банка ДСК“ АД като неоснователна е
оставена без уважение.
Жалбата е допустима - депозирана е от надлежна страна в
производството пред окръжния съд - взискател в изпълнителното
2
производство, който има правен интерес от жалбата. Спазени са и останалите
изисквания на закона. Установява се връчване на съдебния акт на 02.11.2022
г. Жалбата е депозирана чрез куриер (връчена на 09.11.) в законовия срок в
съда на 10.11.2022 г., внесена е и дължимата такса (банков документ - л. 12 по
делото).
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Спорът по делото касае характера на вземането на общината за такса
битови отпадъци (ТБО) - дали това вземане се ползва с привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Докато жалбоподателят застъпва становището, че
разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД не следва да се тълкува
разширително и се отнася само за вземанията на държавата за данъци, то в
съдебния акт се застъпва другото схващане - че се касае за публично вземане
и макар и да се касае за такса за осъществявана от общините услуга по
сметосъбиране и сметоизвозване, то с оглед обществената значимост на тази
дейност и регулирането й от законодателя в ЗМДТ вземането за тази такса е
привилегировано по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, независимо, че е
наименувана такса. Разрешението на този проблем с оглед и противоречивата
съдебна практика на различните съдилища в страната се даде от Върховния
касационен съд с Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2021 г., ОСГТК: В ТР се посочва, че публичното общинско вземане
за данъка върху недвижимите имоти пряко и безусловно се свързва със
собствеността върху съответния имот и размерът му се определя
изключително и само с оглед стойността на имота, поради което това вземане
се ползва със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, като се
събира именно от стойността на имота, предмет на публичната продан,
сумата от която се разпределя от съдебния изпълнител. Публичното
общинско вземане за таксата „битови отпадъци“ няма пряка връзка със
собствеността върху имота и неговата стойност, а произтича от
предоставянето на конкретни обществени услуги и представлява цената за тях
(стойността на същите), поради което не може да попадне в приложното поле
на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД и да бъде събирана от стойността на имота, предмет
на публичната продан, а се ползва с общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6
ЗЗД и подлежи на предпочтително удовлетворяване от цялото имущество на
длъжника, съгласно чл. 136, ал. 2 ЗЗД. Приемането на обратното би
означавало недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 136,
ал. 1, т. 2 ЗЗД и несправедливо „преместване“ по този начин на едно
публично вземане от общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД във втория
ред специални привилегии. С оглед на това разрешение на проблема от ВКС,
жалбата на „Банка ДСК“ АД в процесния случай се явява основателна.
Обжалваното решение на окръжния съд, с което се оставя без уважение
3
жалбата на страната против извършеното разпределение на ЧСИ се явява
неправилно. Същото следва да бъде отменено, както и следва да бъде
отменено извършеното разпределение от ЧСИ в частта, с която в полза на
Община Созопол е разпределена сумата от 25 743.66 лв. - ТБО, която сума
остава с поредност на удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.
Съответно в разпределението, обективирано в протокол, находящ се на л. 6-8
по гр. дело №1279/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, следва да се извършат
следните корекции от настоящия съдебен състав на въззивната инстанция
съобразно правомощията на същата според Тълкувателно решение № 2 от
22.11.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2021 г., ОСГТК: В т. 4 т.2 - за Първи
взискател Община Созопол - 2 227.98 лв. - ДНИ - пропорционална такса по т.
26 ЗТТРЗЧСИ - 237.89 лв. с ДДС /198.24+39.65/. При това положение
остатъкът за разпределение след втори ред ще възлезе на 69 794.38 лв. В т.4.
т.3 съответно следва да се извърши промяна - от трети ред - вземанията с
привилегия на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, както следва - за 1-ви
взискател - Община Созопол - няма промяна - 0.00 лв., за 2-ри взискател
„Банка ДСК“ АД - 65 200.00 лв., пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ -
4593.60 лв. Остатък за разпределение след трети ред - 0.78 лв.
По гореизложеното и на основание чл. 463, ал. 2 от ГПК и във вр. с
Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2021 г., ОСГТК, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 968 от 19.10.2022 г., постановено по въззивно
гр. дело № 1279/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което се оставя
без уважение жалбата на „Банка ДСК“ АД против разпределението на ЧСИ
Ивелина Божилова, рег. № 800, предявено с протокол за разпределение на
24.06.2022 г. по изп. дело № 418/2014 г. като ОТМЕНЯ разпределението на
ЧСИ Ивелина Божилова, рег. № 800, предявено с протокол за разпределение
на 24.06.2022 г. по изп. дело № 418/2014 г. в частта, с която на Община
Созопол е разпределена сумата в размер на 25 743.66 лева (двадесет и пет
хиляди седемстотин четиридесет и три лв. и шестдесет и шест ст.),
представляваща вземане на Общината за такса „Битови отпадъци“ като
привилегировано по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД и вместо отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата в размер на 25 743.66 лв. в полза на взискателя
„Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* - ипотекарен кредитор, представляваща
част от задължение по Договор за кредит с поредност на вземането чл. 136,
ал. 1, т. 3 от ЗЗД като в разпределението, обективирано в протокол от
4
24.06.2022 г. на ЧСИ Ив. Божилова по изп. дело № 418/2014 г. на ЧСИ
Божилова, рег. № 800 (находящ се на л. 6-8 по гр. дело №1279/2022 г. на
Окръжен съд – Бургас) се извършват следните промени: в т.4 т.2 - за Първи
взискател Община Созопол - 2227.98 лв. - ДНИ; - пропорционална такса по
т. 26 ЗТТРЗЧСИ - 237.89 лв. с ДДС; Остатък за разпределение след втори
ред - 69 794.38 лв.; В т.4.т.3 съответно се променя: - От трети ред -
вземанията с привилегия на основание чл.136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД , както следва
- за 1-ви взискател - Община Созопол - няма промяна - 0.00 лв., за 2-ри
взискател „Банка ДСК“ АД - 65 200.00 лв. - вземания, обезпечени с
Договорна ипотека върху процесния недвижим имот; - пропорционална такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 4593.60 лв. Остатък за разпределение след трети ред -
0.78 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5