О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.............
град Шумен, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на първи декември две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при секретаря В.Русева, като разгледа
докладваното от съдия БорисоваАД № 293 по
описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с
чл.27а ал.1 във вр. с чл.27 от Закона за закрила на детето ЗЗД),
образувано по жалба от Ш.Л.З. с
постоянен адрес *** срещу Заповед№ЗД/Д-Н-ВП-021/20.05.2020год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Велики Преслав, с която на осн.чл.27, ал.1
във вр. с чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗД е настанено временно детето Л.Ш.Л.. с
настоящ адрес ***, с родители майка-Г.С.и баща- Ш.З. в професионално приемно
семейство на Д.С.С.и Е.С.С.с постоянен и настоящ адрес ***, за срок до
произнасяне на съда с решение съгласно чл.28 от ЗЗД.
В жалбата и в допълнение към нея с рег.№
ДА-01-1834/20.07.2020г. по описа на ШАдмС се релевират доводи за нищожност на
обжалваната заповед, поради постановяването й при допуснати съществени
процесуални нарушения на административно производствените правила и материалния
закон, изразяващи се в късното й връчване на адресата – бащата на детето,
липсата на мотиви на същата и постановяването й при неизяснени фактически и
правни основания за издаването й, както и при допуснато несъответствие с целта
на закона. Излагат се и доводи за липса на мотиви, както и за липса на
изложените фактически и правни основания за издаването на заповедта. В тази
връзка и по изложените съображения се отправя искане за прогласяване
нищожността на обжалваната заповед.
С Определение №
653/05.08.2020г., постановено по настоящото АД № 293/2020г. по описа на ШАдмС,
съдът на основание чл.159, т.5 от АПК е оставил без разглеждане като
процесуално недопустима и е прекратил производството по настоящото дело във
връзка с обжалваната заповед в частта й относно релевираните доводи за
материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Конституирал
страните и насрочил делото за разглеждане в открито заседание в частта й
досежно релевираните доводи за нищожност. В тази връзка и с оглед постановеното
от съда определение, влязло в законна сила на 18.08.2020г., настоящото
производство е във връзка с обжалване на постановената от административния
орган заповед, само в частта досежно релевираните в жалбата доводи за
нищожност.
В съдебно
заседание оспорващият Ш.Л.З., редовно
призован, се представлява от адв.Г.Д.от АК-гр.Шумен, която в хода на устните
състезания и в представени писмени бележки поддържа жалбата по изложените в нея
подробни аргументи, като ги доразвива. Отправя искане за обявяване нищожността
на заповедта, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила и при несъответствие с целта на закона, като претендира и присъждане на
сторените деловодни разноски, съобразно приложен списък.
Ответникът -
Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Велики Преслав,
редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Депозира писмено становище с рег.№ДА-01-2960/30.11.2020год.,в което оспорва жалбата с аргументи за нейната
неоснователност. Навежда доводи, че представените по делото доказателства
обосновават извода, че към момента на извеждане на детето от семейството са
били налице необходимите предпоставки за предприемане на съответната мярка за
закрила, поради което отправя искане за отхвърляне на жалбата, като
неоснователна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на
настоящото производство е Заповед № ЗД/Д-Н-ВП-021 от 20.05.2020г., издадена от
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Велики Преслав ,с която детето
Л.Ш.Л.., ЕГН **********, с настоящ адрес
***, с родители – майка Г.Х.С.и баща Ш.Л.З. , е настанено временно в
професионално приемно семейство на Д.С.С.с
ЕГН ********** и Е.С.С.с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, до произнасяне на съда с решение
по чл.28 от ЗЗД.
С последваща
Заповед №ЗД/Д-Т-044/29.05.2020год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане““-Търговище ,на основание чл.29 т.11 от ЗЗД е прекратено
настаняването на детето в приемното семейство въз основа на предходната
заповед, поради настъпила смърт на детето съгласно Акт за
смър№295/29.05.2020год. и причина за смъртта-Остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност , предизвикана от
двустранна бронхоплевмония. Няма данни по делото за обжалване на заповедта за
прекратяване на временното настаняване на детето в приемно семейство, с оглед
на което съдът приема, че същата е влязла в законна сила.
Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-021/20.05.2020год.
на Директора на ДСП-Велики Преслав е била връчена на оспорващия, който с жалба
с вх.№2701-94 Ш-00-1054 от 08.06.2020год. я обжалвал по административен ред. По
повод постъпилата жалба и след предоставена от ДСП-Велики Преслав информация, че
детето Лютфи Шукриев е починало на 28.05.2020год. съгласно Акт за смърт №295/29.05.2020год.
Директорът на РДСП-гр.Шумен с Решение№2701-94Ш-00-1054# от 22.06.2020год. на осн.чл.88 ал.1 т.3 от АПК оставил без разглеждане
жалбата срещу Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-021/20.05.2020год. на директора на ДСП-Велики
Преслав.
Недоволен от
постановената Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-021/20.05.2020год. на Директора на ДСП-Велики
Преслав ,оспорващият съгласно жалба и допълнение към нея с рег.№ДА-01-1834/20.07.2020год. по описа на
ШАдмС я обжалва пред Административен съд –Шумен с жалба с вх.№27-94Ш-00-0458 от
08.07.2020год. по описа на АСП-РДСП-Шумен.
С определение№653/05.08.2020год.
постановено по настоящото дело, влязло в законна сила на 18.08.2020год. съдът, на
осн.чл.159 т.5 от АПК оставил без разглеждане като процесуално недопустима
поради просрочие и прекратил
производството по настоящото дело във връзка с обжалваната заповед в частта й
относно доводите за материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на
закона ,конституирал страните и насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание в частта й досежно релевираните доводи за нищожност.
Съдът, в кръга на
правомощията си по преценка допустимостта на депозираната жалба на основание
чл.159 от АПК счете, че доколкото предмет на разглеждане е жалбата срещу
заповедта за временно настаняване на дете в приемно семейство по чл.27 ал.1 от ЗЗД, в частта и досежно релевираните доводи за нищожност, същата е депозирана в
срок и срещу подлежащ на съдебно обжалване по реда на чл.27а ал.1 от ЗЗД
индивидуален административен акт на директора на ДСП-Велики Преслав.
Жалбата обаче е процесуално недопустима на основание
чл.159 т.3 и т.4 от АПК ,поради следните аргументи и съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини
или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето ,при наличие на някоя от
визираните в разпоредбата на чл.25 ал.1 и ал.2 законови предпоставки. В
разпоредбата на чл.29 от ЗЗД се регламентирани предпоставките ,при наличието на
които настаняването извън семейството се прекратява, като една от тях е
предвидената в т.11 законова предпоставка-при смърт на детето. Редът за прекратяване
на настаняването е уреден в разпоредбата на чл.30 от ЗЗД. Съгласно чл.30 ал.2
от ЗЗД прекратяването на настаняването може да се извърши от дирекция „Социално подпомагане“ до
произнасянето на съда. В настоящия случай, видно от прил по делото
доказателства, девет дни след постановяване на обжалваната заповед за временно
настаняване на детето в приемно семейство е постановена Заповед №ДЗ/Д-Т-044/29.05.2020год.
на Директора на ДСП-Търговище, с която е прекратено настаняването на детето Л.Ш.Л..
в приемно семейство на осн.чл.29 т.11 от ЗЗД, поради смърт на детето съгласно
Акт за смърт№295/29.05.2020год.С тази заповед на практика административният
орган е оттеглил предходната Заповед №ЗД/Д-Н-ВП/021/20.05.2020год.
за временно настаняване на детето в приемно семейство поради настъпила смърт на
детето и е преустановил действието и настъпилите правни последици от същата. Оттеглянето
на административният акт лишава производството от предмет и обуславя
недопустимостта на жалбата. Доколкото оттеглянето е извършено преди първото по
делото съдебно заседание, а в случая и преди подаване на жалбата срещу
заповедта за временно настаняване на детето, съгласието на оспорващия не е било
необходимо-по аргумент на противното на чл.156 ал.2 от АПК. Достатъчно за
преценка на производството по оспорване на обжалваната заповед е
волеизявлението на административният орган за оттегляне на акта, което бидейки
правно действие, обратно на издаването на административния акт, едностранно
прекратява разпоредените с него правни последици. Поради изложеното съдът
счита, че са налице основания по смисъла на чл.159 т.3 от АПК за оставяне на
жалбата без разглеждане като процесуално недопустима и за прекратяване на производството,
доколкото с постановената Заповед
№ЗД/Д-Т-044/2905.2020год. за прекратяване на настаняването на детето в приемно
семейство на практика административният орган е оттеглил обжалваната заповед и
е преустановил действието настъпилите от
същата правни последици.
Горното от своя
страна обуславя и наличието на още една предпоставка по смисъла на чл.159 т.4
от АПК за процесуална недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес
от страна на оспорващия, доколкото с
постановената впоследствие от административния орган заповед за прекратяване на
временното настаняване на детето в приемно семейство е постигнат целения от
оспорващия правен резултат от преустановяване действието на заповедта за временно
настаняване на детето.
Наличието на
правен интерес, като процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за
които съдът следи служебно се основава на прякото и непосредствено въздействие
на оспорения административен акт в правната сфера на съответния правен
субект-негов адресат, в случая в правната сфера на оспорващия ,в качеството му
на законен родител на детето.
Правният интерес
не би могъл да се основава на евентуални бъдещи намерения и очаквания за
съответния правен субект, доколкото същият може да потърси тяхното обезщетяване
в предвидения от закона ред и способи.
По изложените
доводи и съображения ,съдът намира, че жалбата е явява процесуално недопустима на основание чл.159 т.3 и т.4 от АПК, с
оглед на което същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното
производство по делото следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното,
съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си от 01.12.2020год. за даване ход по
съществото на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ поради недопустимост депозираната жалба от Ш. Люютфиев З. с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***
срещу Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-021/20.05.2020год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“-Велики Преслав.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото а.д.№293/2020год. по описа
на Административен съд-Шумен.
РАЗНОСКИ по делото не се присъждат.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд-гр.София
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните на основание чл.138 ал.3 АПК по
реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: