Решение по дело №728/2020 на Районен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 443

Гр. Габрово, 11.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 11.12.2020 г., в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

       

При секретаря ДЕНИЕЛА МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 728 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р.П.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, за развод.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1.  От страна на ищцата:

Твърди, че на 20.09.1992 година в гр. Габрово сключили с ответника граждански брак, първи по ред за двамата. По време на брака се родила дъщеря им, към момента пълнолетна.

Първоначално отношенията им били сравнително добри, но винаги от сключването на брака живеели заедно с майката на ответника, която имала огромно влияние върху него.

На 18.10.2019 година при неприятен скандал предизвикан от тях й казали да напусне жилището им. Напуснала го и още на другия ден бил сменен патронът на вратата, като не била допускана да си вземе дори и личните вещи. Налагало се  чрез дъщеря си да си получи документите и вещите.  

От раздялата им с ответника само един път разговаряли, макар че работели в една и съща фирма. Убедила се, че е невъзможно да се заздрави семейството им.

Искането на ищцата е съдът да постанови решение, с което:

- Да бъде прекратен бракът им, чрез развод като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината;

- След прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Б..

- Няма претенции за ползването на семейното жилище. Същото е напуснато от нея.

2.          От страна на ответника:

Признава, че са във фактическа раздяла от 18.10.2019 г. Ищцата на­пуснала жилището, където живеели до тогава и отишла да живее при своите родители на посочения от нея адрес. Не поддържали контакти помежду си и между тях като съпрузи настъпило дълбоко разстройство на брака им, не можел да възстановят отношенията си и бра­кът им следвало да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината. Семейното им жилище било негова собственост, ищцата го напуснала. Не се противопоставя ищцата да носи след развода фамилното си име Б.. Счита, че никой от двамата не дължи на другия издръжка, тъй като и двамата са в работоспособна възраст, имат работа и получават трудови възнаграждения.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. От фактическа страна:

Не е предмет на спор между страните, че на 20.09.1992 година сключили граждански брак с Акт за граждански брак № 0300, съставен на 20.09.1992 г. в гр. Габрово, община Габрово /видно от неоспореното по делото Удостоверение за сключен граждански брак от 29.05.2020 г. на Община Габрово/.

Съпрузите имат родено от брака си дете, което е пълнолетно към момента /видно от извършената справка в НБД Население за родствени връзки на ищцата/.

Видно от посоченото удостоверение за сключен граждански брак, ищцата е променила при сключването на брака фамилното си име от Б. на Г..

Видно от показанията на свидетелката Ц.Б.Й. страните „не живеят заедно от година ...., имат несходство в характерите и най-добре всеки да си поеме пътя” Никой от двамата не желае по-нататъшното съществуване на този брак /видно от заявеното в исковата молба  и отговора/  и той не може да бъде задравен.

2. От правна страна:

2.1. Относно наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака и вината за това:

От така установените факти от значение за правния спор е видно, че е налице дълбоко и непоправимо  разстройство на брака, сключен между двамата съпрузи, явяващо се основание за разтрогването му. От доказателствата по безсъмнен начин  се установява, че  всеки от двамата съпрузи води самостоятелен живот от повече от година. По-натъшен съвместен живот между двамата е невъзможен, предвид нежеланието на съпрузите за такъв. Бракът им е лишен от съдържанието предписано от закона и съществува само формално. Същият е безполезен за двамата съпрузи и обществото, поради което следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

Тъй като не е поискано съдът да се произнесе относно вината, съдът оставя без разглеждане и произнасяне въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, предвид разпоредбата на чл. 49 ал. 3 от СК.

2.2. Относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака:

Съгласно чл. 53 от СК правото да възстанови фамилното си име от преди брака е предоставено на съпруга, който го е променил, в конкретния случай видно от удостоверението за сключен граждански брак, фамилното си име е променила съпругата. Искането и е след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Б., което следва да бъде уважено.

2.3. Относно ползването на семейното жилище:

Такова не е налице, предвид отсъствието на съвместен семеен живот на страните от повече от година, поради което не са налице предпоставките за произнасяне на съда.

3.      Разноски и държавни такси:

Ищцата и ответникът не претендират разноски.

Съдът определя окончателна държавна такса по брачния иск в размер на 50 лева,  от които 25 лева са внесени при завеждане на молбата за развод от ищцата. Допълнителната държавна такса в размер на 25 лева следва да бъде заплатена от ответника, на основание чл. 71 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 6 т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Р.П.Г., с ЕГН **********,*** и В.И.Г., с ЕГН **********,***, сключен с Акт за граждански брак № 0300, съставен на 20.09.1992 г. в гр. Габрово, чрез РАЗВОД, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.

След прекратяване на брака съпругата Р.П.Г., с ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име – Б. и ще се именува Р.П. Б..

ОСЪЖДА В.И.Г., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово сумата 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) – допълнителна държавна такса по производството, на осн. чл. 71 ал. 1 от ГПК, във вр. с  чл. 6 т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

Районен съдия: