Присъда по дело №2687/2023 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №2687 по описа за 2023 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №431/2023 год. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Н.Д.Н., с ЕГН**********, роден на
******** год. в гр.Шумен, с постоянен адрес в гр.Шумен, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан - реабилитиран за извършено от него
престъпление от общ характер по чл.216, ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на 30.03.2023 год. в гр.Шумен противозаконно унищожил
чужда движима вещ – стъклопакет на врата с размери 210х90 см и 2 броя панти на обща
стойност 470.00 лева, собственост на „Пътища“ АД, гр.Шумен, стопанисвано от А.М.М..
От страна на ощетеното юридическо лице – „Пътища“ АД, гр.София в хода на
съдебното производство не е предявен граждански иск за обезщетение на причинените им
имуществени вреди.
В съдебно заседание прокурорът с оглед установени в хода на съдебното
производство нови обстоятелства – частна собственост на увреденото имущество,
сравнително ниската степен на обвиняемия и ниската степен на причинената щета,
мотивите, които са провокирали подсъдимия да извърши деянието, направи искане за
изменение на обвинението, като повдигна ново обвинение на подсъдимия при условията на
чл.216, ал.4 от НК, за деяние, представлява „маловажен случай“. Съдът, като съобрази
обстоятелството, че искането за изменение на обвинението се основава на обстоятелства,
настъпили и установени в хода на съдебното следствие – заключение на изготвената
съдебно-икономическа експертиза и разпита на свидетелите по делото, на основание
разпоредбата на чл.287, ал.1 от НПК допусна изменение на обвинението, като постанови
производството по делото да продължи по новото обвинение, а именно: за това, че
подсъдимият на 30.03.2023 год. в гр.Шумен противозаконно унищожил чужда движима вещ
– стъклопакет на врата с размери 210х90 см и 2 броя панти на обща стойност 470.00 лева,
собственост на „Пътища“ АД, гр.Шумен, стопанисвано от А.М.М., като деянието
представлява маловажен случай - престъпление по чл.216, ал.4 от НК.
С оглед на обстоятелството, че в хода на съдебното следствие бе установено, че
повреденото имуществото е частна, а не държавна собственост, респективно, че за деянието,
предмет на измененото обвинение, съгласно разпоредбата на чл.218в от НК наказателното
производство се възбужда по тъжба на пострадалия, на основание разпоредбата на чл.287,
ал.5 от НПК прокурорът направи искане съдът да се произнесе с присъдата за
престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.
С оглед на изложеното прокурорът поддържа така измененото обвинение и предлага
на съда да наложи на подсъдимия наказание “глоба” при условията на чл.54 от НК в размер
на 250 лева.
В последното съдебно заседание подсъдимият не се явява лично и делото е
разгледано в негово отсъствие на основание разпоредбата на чл.269, ал.3, т.3 от НПК.
Защитникът на подсъдимия счита, че от събраните по делото доказателства се доказва , че
подсъдимият е извършил описаното деяние, но счита, че същото е извършено по
непредпазливост, а не умишлено. В пледоарията си излага конкретни мотиви в подкрепа на
искането, като също моли на подзащитния й да бъде наложено наказание „глоба“ в размер
около средния, предвиден в закона.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.Д.Н. живеел в гр.Шумен. На 28.03.2023 год. посетил сградата на
„Пътища“ АД, гр.Шумен, намираща се в **************. Повод за посещението му било
1

подаване на документи за започване на работа на длъжност „строителен техник“. След
влизане в сградата Н. се срещнал със служител, работещ в посочената фирма и отговарящ за
приема на документи на кандидатите за работа. След като получил комплект от документи
подсъдимият си тръгнал. На следващия ден отново посетил сградата на дружеството и
представил попълнени документи. След като документите му били прегледани от
служителката в офиса, последната установила, че е представено медицинско свидетелство,
издадено му за работа в друга фирма, а не такова за кандидатстване за работа в „Пътища“
АД. Документите били върнати на Н., като му обяснили, че следва да представи ново
медицинско свидетелство. Това обстоятелство ядосало подсъдимия, след което вдигнал
скандал и си тръгнал. Държанието на подсъдимия станало причина след разговор между
свидетелката К.С.П. и изпълнителния директор А.М.М. да бъде взето решение подсъдимият
да не бъде назначен на позицията, за която кандидатства. На следващия ден – 30.03.2023
год. след обяд Н. отново посетил сградата на „Пътища“ АД, гр.Шумен, където представил
исканото му медицинско свидетелство за кандидатстване за работа. След като разбрал, че
няма да бъде назначен на работа Н. силно се ядосал и понечил да си тръгне. Минавайки
покрай свидетеля Д.Н.Я. Н. изкрещял думите: „Сега ще видите какво ще стане!“, след което
слязъл надолу по стълбите. Достигайки на изхода на сградата силно блъснал входната врата,
която била изработена от ПВЦ дограма и стъклопакет с размери 210х90 см. В резултата на
това стъклопакетът на вратата и двете панти на същата се счупили. След като чул силния
трясък свидетелят Я. веднага слязъл долу и видял подсъдимият да се отдалечава. Опитал се
да го настигне и да го върне, но Н. успял да се отдалечи и да избяга. След подаване на
сигнал до тел.112 бил установен подсъдимия.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: разпита
в съдебно заседание на свидетелите К.С.П., Д.Н.Я. и А.М.М., както и от събраните в
досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в
досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, която определя стойността на
нанесената с деянието щета на 470 лева.
При обсъждане на свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията
на свидетелите К.С.П., Д.Н.Я. и А.М.М., доколкото същите са еднопосочни, последователни
и кореспондират, както помежду си, а така също и с останалия събран по делото
доказателствен материал, а и подкрепят изцяло изложената по-горе и приета от съда
фактическа обстановка. В подкрепа на този извод е и заключението на изготвената в хода на
съдебното производство съдебно-икономическа експертиза. Съдът намира, че същата следва
да бъде кредитирана изцяло, доколкото е пълна, изчерпателна и дава отговор на поставения
й въпрос за стойността на вещите, предмет на престъплението.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.216, ал.4 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
2

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е
притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не
са нито собствени, нито във владение на подсъдимия. Изпълнителното деяние се изразява в
действие, което води до такова въздействие върху вещта, следствие на което същата става
негодна за използване по нейното предназначение.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на евентуален
умисъл, като деецът е съзнавал, че въздейства върху чужда движима вещ, чрез нейното
силно блъскане, допускал, че от действията му може тази вещ да бъде повредена или
унищожена, като последица от това въздействие и е допуснал този резултат. В настоящия
случай евентуалният умисъл еналице, доколкото деецът не само е допускал унищожаването
на вещта, но и е съзнавал общественоопасния характер на причинителската дейност - чл.11,
ал.2, пр.2 НК. При преценка на вината на подсъдимия съдът съобрази обстоятелството, че
съгласно правната теория и практика при евентуален умисъл деецът макар и да не цели
причиняването на последиците от престъплението, все пак ги очаква като възможен
резултат от своето поведение.
С оглед на изложените правни мотиви съдът намира за неоснователно твърдението на
защитата, че деянието е извършено при условията на непредпазливост. За субективното
отношение на дееца следва да се съди не само по крайния резултата от деянието, но и от
цялостното му поведение преди, по време и след извършване на деянието. В този смисъл
съдът съобрази поведението на Н. преди деянието, изразяващо се в силно агресивно
поведение, при което същият е отправил закана за противоправно действие с думите „сега
ще видите какво ще ви се случи“. В посочения израз се открива именно намерението на Н.
да извърши противоправно деяние. Блъскайки вратата с такава голяма сила същият е
допускал, че от това въздействие върху нея може да последва нейната повреда, но въпреки
това е извършил деянието. В същото време непосредствено след деянието е побягнал, след
като е бил подгонен от свидетеля Я. и е успял да се укрие от него.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост.
Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства по безспорен начин се установява начина и механизма, по който подсъдимият
е извършил деянието, като не съществува и съмнение относно неговото авторство. В
подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите К.С.П. и Д.Н.Я., които лично са
възприели отправената от Н. закана и са чули силния шум от счупването на вратата, който
по време напълно съвпада с излизането на подсъдимия от сградата. В същото време и
тримата свидетели - К.С.П., А.М.М. и Д.Н.Я. заявяват, че преди посещението на Н. в
сградата вратата е била здрава и е имала поставен ограничител, който при удара е бил
счупен.
С оглед на всичко гореизложено се налага извода, че подсъдимият с действието си на
30.03.2023 год. в гр.Шумен противозаконно е унищожил чужда движима вещ – стъклопакет
на врата с размери 210х90 см и 2 броя панти на обща стойност 470.00 лева, собственост на
„Пътища“ АД, гр.Шумен, стопанисвано от А.М.М., с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.216 от НК.
При определяне квалификацията на деянието съдът взе предвид, че деянието с оглед
сравнително ниската стойност на нанесената щета – 470 лева, сравнително ниската степен на
обществена опасност на самото деяние,а и не на дееца следва да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Именно с оглед на направени извод за
маловажност на случай правилно деянието след направеното изменение на обвинението в
3

съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.287 от НПК е квалифицирано по чл.216,
ал.4 от НК.
Въпреки, че с оглед обстоятелството, че повреденото имуществото е частна, а не
държавна собственост, респективно, че за деянието, предмет на измененото обвинение,
съгласно разпоредбата на чл.218в от НК наказателното производство се възбужда по тъжба
на пострадалия, доколкото на основание разпоредбата на чл.287, ал.5 от НПК прокурорът
направи искане съдът да се произнесе с присъдата за престъплението, което се преследва по
тъжба на пострадалия, то съдът дължи произнасяне именно с настоящата присъда по
въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, която съдът
преценява като невисока - касае се за унищожаване на чужда движима вещ, като нанесената
с деянието щета е на сравнително невисока стойност – 470 лева. Степента на обществена
опасност на подсъдимия, която съдът прецени като невисока с оглед данните за личността
му, които показват, че същият, въпреки, че е бил осъждан е бил реабилитиран към датата на
настоящото деяние, а по делото липсват данни за други извършени от него
противообществени прояви. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете
факта, че подсъдимият е със средно образование, работещ. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът възприема и мотивите, които са провокирали подсъдимия да извърши
деянието, предмет на настоящото наказателно производство и по-конкретно
обстоятелството, че въпреки, че многократно е бил връщан за представяне на различни
документи за започване на работа, в крайна сметка му е било съобщено, че няма да бъде
назначен на длъжността, за която е първоначално е бил одобрен.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Н., като
наказанието бъде определено при отчитане, както на смекчаващите, така също и на
отегчаващите вината обстоятелства. Преценявайки посочените по-горе смекчаващи вината
обстоятелства съдът намира, че същите не са многобройни и достатъчни, за да обосноват
приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което счете за справедливо и съответно
на извършеното от подсъдимия деяние, да определи наказание при условията на чл.54 от НК
в размер на около средния размер на предвиденото във втората алтернатива на чл.216, ал.4
от НК, а именно „глоба“ в размер на 200 лева.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът с присъдата си осъди подсъдимия Н.Д.Н., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер
на 162 лева /сто шестдесет и два лева/ и 5 /пет/ лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, като постанови сумата от 122 лева да бъде заплатена по сметка на ОД на
МВР – Шумен, а сумата от 45.00 лева по сметка на ШРС.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	26
Дата:	17 април 2024 г. (в сила от 3 май 2024 г.)
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20233630202687
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 декември 2023 г.

Присъда по дело №2687/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите