О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. С.,
13.11.2019 год.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА М.А
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в.гр. дело
№ 785 по описа на съда за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е
молба с вх. № 8180/02.10.2019 г., от адв. А.Т. – САК
и адв. Р.П. – САК, за допълване на въззивно решение № 300/07.08.2019 г., в частта за
разноските. Молителят сочи, че въззивният съд е
уважил изцяло предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, като е
намалил направеното от наследодателите на страните в полза на въззиваемата М.Д.М. дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 159, том I, дело №
159/1996 г. на нотариус при Районен съд-К. и е възстановена запазената част на въззивниците от наследството на двамата наследодатели.
Твърди, че съдът не се произнесъл по разноските, направени от въззивниците при разглеждане на делото пред въззивната и касационната инстанция, въпреки че е бил
сезиран с писмена молба, депозирана по делото в открито съдебно заседание
проведено на 15.05.2019 г.
Препис от
молбата е бил връчен на насрещната по делото страна. Постъпил е отговор от адв. Д.П.-САК, в който изразява становище за недопустимост
и неоснователност на молбата. Счита, че съдържащото се в молбата искане е
несвоевременно направено. Твърди, че молителят не е представил списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, нито доказателства за направените разходи. Моли съда да
остави без уважение молбата.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът
намира за установено следното:
Молбата, с оглед изискванията за редовност, е процесуално
допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК и въззивното решение не съдържа нито мотиви, нито диспозитив по отношение на разноските.
Настоящият съдебен състав, счита, че е неоснователно
възражението на насрещната страна, че молителят не е направил своевременно
искането за присъждане на разноски, тъй като молбата касае допълване, а не
изменение, на решението в частта за разноските, представянето на списък по чл. 80 от ГПК не е предпоставка за нейното разглеждане (арг. от т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), въпреки че такъв
е приложен пред всяка една от инстанциите.
С решение №
121/27.06.2014 г., постановено по гр. дело № 67/2006 г. по описа на РС-К. е
отхвърлен като неоснователен предявения иск от С. Д. М., починал в хода на
производството, продължило с процесуалните му правоприемници, негови наследници
– Д.С.М., Д.С.М. и Т.Н.М. с правно основание чл. 30 от ЗН против М.Д.М..
Решението е
обжалвано от ищците пред ОС-С.. С решение № 129 от 31.03.2017 г. на въззивният съд първоинстанционното
решение е отменено изцяло. Решението на Окръжен съд-С. е обжалвано от М.Д.М. и
от Д.С.М., Д.С.М. и Т.Н.М. пред Върховен касационен съд на Република България.
С решение № 189
от 27.12.2018 г. Върховен касационен съд на Р. България, първо отделение е отменил
решение № 129 от 31.03.2017 г. на ОС-С. и е върнал делото за ново разглеждане.
При повторното
разглеждане, въззивният съд, с решение № 300 от
07.08.2019 г. е отменил изцяло решение № 121/27.06.2014 г., постановено по гр.
дело № 67/2006 г. по описа на РС-К. и е уважил предявения иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, като е намалил направеното от наследодателите на
страните в полза на въззиваемата М.Д.М. дарение на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 159, том
I, дело №
159/1996 г. на нотариус при Районен съд-К. и е възстановена запазената част на въззивниците - С. Д. М., починал в хода на производството,
продължило с процесуалните му правоприемници, негови наследници – Д.С.М., Д.С.М.
и Т.Н.М. от наследството на двамата наследодатели.
При разглеждане на делото пред
различните инстанции ищците/въззивници са
предоставяли списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Видно от протокол от
проведено открито съдебно заседание (о.с.з.) проведено на 01.02.2017 г. е
направено искане от адв. Т. за присъждане на разноски
и е приложен списък по чл. 80 от ГПК (л. 186-188 от в. гр. дело № 288/2015 г.).
Разноски са претендирани и пред Върховен касационен съд
с молба от 12.12.2018 г. (л. 131 по к. гр.дело №
4966/2017 г.). По въззивно гражданско дело № 785/2018
г. по описа на ОС-С. е направено искане за присъждане на разноски в о.с.з.,
проведено на 15.05.2019 г., като е приложена и молба на основание чл. 80 от ГПК
(л. 53-59 от в.г.д № 785/2019г.).
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Разгледана по
същество, молбата е основателна, поради следните съображения.
Вземането за
разноски е акцесорно и зависи от изхода на правния
спор. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника, съразмерно с уважената част от иска. Исковата претенция е уважена
изцяло от въззивния съд по в.гр. дело № 785/2019 г.
по описа на ОС-С., поради което на въззивниците/ищци
следва се присъди пълният размер на направените от тях разноски по
производството пред въззивната и касационната
инстанция.
По въззивно гражданско дело № 288/2015 г. по описа на Окръжен
съд-С. въззивниците претендират следните разноски: за
внесена държавна такса в размер на 100,30 лв., за съдебно удостоверение – 5
лв., депозит за вещо лице в размер на 200 лева, допълнителен депозит за вещо
лице в размер на 100 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лева.
По въззивното дело са приложени доказателства за реално
направени разноски, както следва: с платежно нареждане от 20.08.2014 г. е
внесена сумата в размер на 100,30 лева, представляваща държавна такса, л. 10; с
разписка с дата 18.02.2016 г. е плата сума в размер на 5 лева за издаване на
съдебно удостоверение, л. 168; с разписка с дата 15.02.2016 г. е внесен депозит
за вещо лице в размер на 200 лева, л. 77; с разписка с дата 14.11.2016 г. е
внесен депозит за вещо лице в размер на 100 лева, л. 168; Видно от договор за правна защита и съдействие № 452755,
сключен между Д.М. и адв. А.Т.-Б. – САК и адв. Р.П. – САК, е
договореното възнаграждение в размер на 1650 лева, което е платено в брой, приложено е и пълномощно от Т.М. и Д.М., л.
53.
По отношение на претендираните разходи за адвокатско възнаграждение в
списъка по чл. 80 от ГПК е посочена сумата от 1700 лева, а видно от
договор за правна защита и съдействие №
452755 договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 1650 лева, поради
което и същото следва да бъде присъдено.
Имайки предвид изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че за разглеждането на въззивно гр. дело №
288/2015 г. по описа на СОС на ищците следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 2055,30 (две хиляди петдесет и пет лева и тридесет стотинки) лева.
За разглеждане
на делото пред ВКС на РБ са претендирани разноски,
както следва: за държавна такса за производството по допустимост – 90 лева,
държавна такса за касационно производство в размер на 285, 12 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева.
По касационното
дело са приложени доказателства за реално направени разноски, както следва: с
разписка с дата 08.12.2017 г. е внесена сумата от 60
лева, представляваща платена държавна такса, л. 28 от к.гр.д.; с разписка с
дата 28.06.2017 г. е внесена сумата от 30 лева,
представляваща държавна такса, л. 29; с разписка с дата 20.06.2018 г. е внесена
сумата от 286,12 лева, представляваща държавна
такса, л. 121; Видно от договор за
правна защита и съдействие № 0560881, сключен между Д.С.М., Д.С.М. и Т.Н.М. и адв. А.Т.-Б. – САК и адв. Р.П. –
САК, е договореното възнаграждение в размер на 2500 лева, което е платено в
брой, лист 86.
Имайки предвид изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че за разглеждането на касационно гр. дело № 4966/2017 г. по описа на
ВКС на ищците
следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 2 876,12 (две хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и дванадесет
стотинки) лева.
По въззивно гражданско
дело № 785/2018 г. по описа на ОС-С. ищците претендират следните
разноски: депозит за вещо лице в размер на 300 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 1800 лева.
По същото дело
са приложени доказателства за реално направени разноски, както следва: с
разписка от дата 18.02.2019 г. е внесен депозит за вещо лице в размер на 300
лева, л. 7; Видно от договор за правна защита и съдействие № 809308, сключен
между Д.С.М., Д.С.М. и Т.Н.М. и адв. А.Т.-Б. – САК и адв. Р.П. – САК, е договореното възнаграждение в размер на
1500 лева, което е платено в брой, лист 54.
Имайки предвид изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че за разглеждането на въззивно гр. дело №
785/2018 г. по описа на СОС на ищците следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
Въведеното
възражение, че исковете не са изцяло уважени, както се твърди от въззивниците,
поради което не следва да им бъде присъден пълният присъден размер на
разноските е неоснователно. Видно от исковата молба депозирана от
С. Д. М. *** ищецът е поискал от съда да постанови решение, с което да намали
дарението извършено с нотариален акт № 159, том I, дело № 159/1996 г. на нотариус при Районен
съд-К. до размера на неговата запазена част от наследство на родителите му – Д.М.
г. и С. К. г.а. Исковата
претенция е уважена изцяло от въззивния съд по в.гр.
дело № 785/2018 г. по описа на ОС-С., поради което на въззивниците/ищци
следва се присъди пълният размер на направените от тях разноски по
производството пред въззивната и касационната инстанция.
Така мотивиран,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение № 300/07.08.2019
г., постановено по в. гр. д. № 785/2018 г. на Софийския окръжен съд, в следния
смисъл:
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на Д.С.М.,
ЕГН: **********, Д.С.М., ЕГН: ********** и Т.Н.М., ЕГН: **********, сумата от
6731,42 лева (шест хиляди седемстотин тридесет и един лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща направените от ищците разноски в производство по въззивно гр. дело № 288/2015 г. по описа на ОС-С., по
касационно гр.дело № 4966/2017 г. по описа на ВКС и по в. гр. дело № 785/2018
г. по описа на ОС-С..
Определението може да се обжалва
пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.