МОТИВИ
ПО НЧХД № 678/2018г., ПРС – 14 н.с.
Тъжителят Б.Д.Д., ЕГН ********** е повдигнал обвинение
срещу подсъдимият Ц.Р.Р., ЕГН ********** за това, че на 22.08.2017 г. в гр.
Пловдив е разгласил позорящи обстоятелства по отношение на тъжителя Б.Д.Д. като
длъжностно лице по повод службата му, а именно, че на 24.08.2015г. в гр.
Пловдив е посетил ПТП и е оказал въздействие върху служителите на МВР
отработили това ПТП при изготвяне на съответните документи в ущърб на
подсъдимия Р.– престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал.1, т. 3, вр. с чл. 147,
ал. 1, пр. 1 от НК.
По делото е предявен и граждански иск
от тъжителя Б.Д.Д. срещу подсъдимия Ц.Р.Р. за сумата от 2 000 /две хиляди/ лева,
претендирани като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.
148, ал.2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 147, ал.1 от НК. Така пострадалият е
конституиран и като граждански ищец.
Частният тъжител Д. лично и чрез повереника си намира
обвинението за доказано по несъмнен начин и настоява за осъдителна присъда.
Също така моли да бъде уважен изцяло гражданския иск като доказан по своето
основание и размер.
Подс.Р. дава подробни обяснения като
твърди, че всъщност той е настоявамл само за проверка на случая по отработване
на ПТП, а не е целял увреждане мнението за тъжителя на останалите в социума.
Лично и чрез своя защитник настоява за оправдателна писъда, както и да бъде
отхврълен гражданския иск.
Съдът след преценка становищата на
страните и доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Подсъдимият Ц. Р.Р.
е роден на ***г. в гр. ..., живущ ***. Той е ..., български гражданин, женен, с
висше образование, неосъждан, с ЕГН **********.
На 24.08.2015г. подс.Р. участвал ПТП при управление на МПС в гр.Пловдив. При
същото пострадал като пешеходец гражданина П.К. П.. Последният бил дядо на
съпругата на тъжителя – свидетелката В. Н. Д.. От своя страна Б.Д. бил служител
на МВР, макари не в Пътна полиция. След като разбрал за инцидента с ближния на
съпругата си, той посетил местопроизшествието, за да се информира за
състоянието на пострадалия. Самото ПТП първоначално било посетено от служителите
на Пътна полиция-Пловдив - свидетелите Т.Т. и И.Н..Те запазили
местопроизшествието, направили тест на подсъдимия за употреба на алкохол и
изчаквали …. Такъв бил свид.Т.Т., който извършил оглед. Тъй като тъжителят ги
познавал, се обърнал към първите двама с молба за информация от състоянието на
пострадалия и случилото се, тъй като дядото на жена му вече не бил на
местопроизшествието, а откаран в болнично заведение. На подс.Р. му направило
впечатление, че тъжителя е с униформа, а освен това посетил местопроизшествието
със служебен автомобил. По случая било образувано досъдебно производство за
престъпление по транспорта, а в последствие по прокурорско постановление било
образувано и АНД 7460/15г. по описа на РС Пловдив, Х н.с. С Решение №
1845/18.11.2016г., което влязло в законна сила на 30.03.2017г. подсъдимя по
настоящото дело бил признат за виновен и освободен от наказателна отговоронсот
с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК. През цялото
продължение на делото същия застъпвал тезата, че не е извършил вмененото му
престъпление, тъй като твърдял, че не е имало допир на автомобила му с
пострадалия. На 22.08.2017г. подс.Р. внесъл сигнал до Директора на ОДМВР
Пловдив, в който посочил, че на 24.08.2015г. имало инцидент, който служителите
на МВР определили като ПТП, но той не е съгласен с това. Посочил, че според
него при изготвяне на документите по този “инцидент“ са допуснати грешки, а
именно не бил запознат с извършения оглед, не бил разпитан за инцидента, в
последствие била изготвена експертиза автотехническа, пак преди да бъде
разпитан. В нея пък не били отчетни фактите по огледа, а именно че по задната
си част автомобила управляван от него е покрит с прах и няма видими следи
от застъргвания. Също така цитирал част
от показанията на пострадалия и друг свидетел, а изразил становище, че полицейските
служители Т. и Н. в хода на делото си сменили показанията. Посочил, че на место
се явил тъжителя Д., който разговарял с полицаи Н. и Т., които познавал от
по-рано тъй като са работили някога в едно РПУ. Това го усъмнило, че случая е
отработен в негов ущърб и поискал да се извърши проверка на действията на
органите на МВР по случая. Последните определил като полицейски произвол.
Сигналът до Директора подписал като полковник от резерва. По този сигнал била
образувана преписка, с оглед евентуално извършено дисциплинарно нарушение от
тъжителя, която в крайна сметка завършила с мнение, че не е налице такова. Тъй
като последният обаче желаел да участва в конкурс за заемане на по-горна
длъжност, евентуално дисциплинарно производство могло да му попречи и
последното силно го притеснило, още повече че изплащал и банков кредит, а събитията
биха могли да повлияят на възнаграждението му. Освен това се почуствал
оклеветен от написаното от подсъдимя в сигнала до Директора на ОДМВР Пловдив.
Горната фактическа обстановка съда намира за
установена от обясненията на подс.Ц.Р. дадени в съдебно заседание пред
настоящия състав, от показанията на разпитаните по делото свидетели И.Н.Н., С.К.М.,
А.В.Т., В. Н. Д., Т.П.Т., Т.В.Т.. Горното
е ивдон и от писмените доказателсва по делото – УРИ № 812102-2050-/22.08.2017г.
по описа на ОДМВР Пловдив образувана по сигнала на подсъдимя, включваща и УРИ
№1030р-26668/29.11.2017г. по описа на Сектор ПП-Пловдив, АНД № 7460/15г. по
описа на ПРС, Х н.с., писмо №317000-9167/28.08.2018г. на ОД МВР Пловдив. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите като
последователни, логични и непротиворечиви. Те са в съответствие и с писмените
доказателства по делото. По горните факти пратикчески не се и спори от
страните.
При така установените фактически положения Съда
намира, че подс.Р. не е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 2,
вр. с ал.1, т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, а именно на 22.08.2017 г.
в гр. Пловдив да е разгласил позорящи обстоятелства по отношение на тъжителя Б.Д.Д.,
ЕГН ********** като длъжностно лице по повод службата му, а именно, че на
24.08.2015г. в гр. Пловдив е посетил ПТП и е оказал въздействие върху
служителите на МВР отработили това ПТП при изготвяне на съответните документи в
ущърб на подсъдимия Р..
На първо място следва да се отбележи, че всички
граждани имат право да подават сигнали, ако намират че с нещо са засегнати
правата им. Тяхно право е да искат да бъдат проверени действията и
бездействията на служителите в различни контролни органи. За да е налице
извършено престъпление от подателя на сигнала, следва посочените от него факти
да са неверни, както и подателят да е знаел това. Оценките дадени от подателя
на действията на служителите, не подлежат на преценка или някакво доказване.
Последното е негово субективно право и изразяват само мнението му. Важно е
фактологията дали отразява истинното положение на случилото се. В процесния
казус в жалбата си подс. Р. посочва, че на 24.08.2015г. се е случил инцидент,
по повод на който срещу него е било заведено досъдебно производство. Макар
същият да е осъден в крайна сметка с влязъл в сила съдебен акт, тове не
означава, че е длъжен като субективно отношение да се признае за виновен в
извършеното. В сигнала си до Директора на ОДМВР Пловдив той посочва в девет
пункта несъгласието си с определени действия. Действително подс. Р. няма
юридическо образование, за да бъде съвсем на ясно с начините на разследването и
въобще с процесуалните правила. Отразеното досежно фактите обаче е вярно. Към
момента на огледа с него разпит не е извършван. Това не е било сторено и преди
изготвяне на извършената автотехническа експертиза в последствие, видно от
датите по приложеното дело. Действително цялото дело е изработено и накрая той
е извикан с адвокат, за да му се предяви обвинение. Същото не е нередно или
някакво процесуално нарушение, но право е на гражданина да интерпретира този
факт както намери за добре, т.е. определянето му като грешка е негово право.
Към тези квалификации апропо личноста на тъжителя няма никакво отношение. На
следващо място подсъдимия счита, че е извършена спрямо него грешка като се
определя инцидента като ПТП. Цитира
отразеното по огледния протокол, че няма по автомобила му никакви деформации,
никакви застъргвания, никакви следи от допир с човешко тяло. Това също отразява
истинно фактите. Цитира разпита на пострадалия, както и този на свидетелката по
АНД –то З.П.. Същите нямат отношение към обвинението по настоящото
производство. По отношение свидетелите по делото Т. и Н., които са служители на
пътна Полиция и които са посетили произшествието, са написали за два дена две
докладни записки с известни разлики в
съдържанието. И това е вярно. Съществената част от сигнала е в края на същия
като подсъдимия посочва, че в деня на инцидента на местопроизшеството се
появява тъжителя Б.Д.Д. със служебен автомобил. Сочи се също, че подс. Р. в
последствие е разбрал, че тъжителят е повикан от сина на пострадалия, че е роднина на
пострадалия, съпруг на внучката на последния. Също така е правилно е посочил в
тази жалба, че неговата работа няма нищо общо с КАТ, но в годините на работа
във МВР е служил заедно със … Н. и Т., които са служители на КАТ – Пловдив и
които са посетили местопроизшествието, и се познават много добре от Второ
районно. Изолежоно в тази връзка също е вярно. Всичко това го накарало да
приеме, че има допуснати нередности при оформянето на докумнтите по случая, а
въз основа на тях е бил осъден от съда. Действително подс.Р. прави едно
обобщение в сигнала си, че счита, че случилото се с него е полицейски произвол,
който иска да се разкрие. Това обаче е негово отношение към станалото и никъде
не се сочи, че същия е извършен от тъжителя. Това изречение е абстрактно и с
него се иска проверка на станалото и критичната оценка на Р., на която той има
право. Длъжностните лица от своя страна пък не могат да бъдат пострадали от
престъпление само защото се иска да бъдат проверени действията им, ако не са
били вменени някакви факти, които не са верни. Видно от съдържанието на сигнала
е, че целта му е била не да увреди някого, а да се проверят именно действията
на участниците в случая. В пледоарията си сам повереника на пострадалия на
практика застъпва тезата, че горното обвинение не е доказано, а вместо това
намира за извършено друго престъпление. А именно по преписка с вх. № 812102-2050 от
22.08.2017г., по описа на ОД на МВР – Пловдив за извършване на проверка за
наличие на данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
ЗМвР на 27.09.2017г. подсъдимия Р. е
депозирал пред проверяващия … Г. писмени обяснения, в които изрично посочва, че
частният тъжител Д. във връзка с образуването на ДП № 229/2015г. е повлиял при
изготвянето на документите в сектор ПП и особено на автотехническата
експертиза, както и е повлиял за промяна на показанията на един от служителите
от КАТ. Изрично подсъдимият Р. бил посочил, че е сигурен, че тъжителя Д. е
повлиял в подготвянето на показанията, подготвянето на проверката в КАТ,
особено на автотехническата експертиза и промяна на показанията на единия от
тях, като също така бил заявил, че тримата са служили рамо до рамо във Второ
районно – Пловдив. В хода на извършената дисциплинарна проверка, приключила със
справка с рег. №1030р-26668 на 29.11.2017г. по описа на ПП при ОД на МВР –
Пловдив, са били разпитани всички лица присъствали на местопроизшествието, като
свидно от същата справка по категоричен начин е било установено, че твърденията
на подсъдимия Р. не отговарят на обективната истина, включително, че именно
полицейския инспектор Б.Д. е повлиял при подготвянето на документите, на
автотехническата експертиза и промяна на показанията на един от полицаите на
КАТ. Сам повереника заявява, че според него е безспорно установено, че в
писмените си обяснения, депозирани на 27.09.2017г.
подсъдимият Р. е приписал на частният
тъжител Б.Д. извършване на престъпление по чл. 283 от НК, а именно злоупотреба
със служебното му положение на длъжностно лице – … Б.Д.Д., … при РУП - Труд към
ОД на МВР - Пловдив по повод изпълнение на службата му. В настоящия случай било
налице противозаконно накърняване на обществените отношения, увреждащи
достойнството на частният тъжител Б. Д.,
както и неговото добро име като … и граждани и оценката която има за
възможността му пред ръководството на ОД
на МВР - Пловдив и колегите му, както и обществото. По настоящото дело
обаче обвинението е съвсем различно, подобно обвинение не е предмет на
разглеждане по настоящото дело, липсва изменение на обвинението по реда на НПК,
а и същото не би било допустимо, доколкото е изтекъл законовия срок за това.
Ето защо и настоящата инстанция намира за ненужно да коментира цитираните в
пледоарията твърдения.
По отношение гражданския иск съдът отхвърля предявения
такъв от тъжителя Б.Д.Д. срещу подсъдимия Ц.Р.Р. за сумата от 2 000 /две
хиляди/ лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди за
престъпление по чл. 148, ал.2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 147, ал.1 от НК като
неоснователен, тъй като няма извършен деликт. Действително тъжителя е преживял
негативни емоции и притеснения от
проверката по цитираната по-горе преписка, възможно е било същата да
доведе до пречка в неговото кариерно израстване, но това не може да бъде
вменено във вина на подсъдимия, тъй като от една страна липсва виновно
поведение от негова страна. На следващо място по делото изобщо не се установи
той да е знаел, че на тъжителя му предстои да участва в какъвто и дабило конкурс
и да иска да провали участието му в същия.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК с оглед на така
постановената присъда следва тъжителя Б.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на
подсъдимия Ц.Р.Р. сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото за
ангажиран повереник, видно от представения договор за процесуално представителство.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
Вярно с оригинала! МК