№ 700
гр. Перник, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201825 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6118391 на ОД на МВР-
Перник, с който на В. С. И., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
04.07.2022г. в 14:57 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода”, път І-6, км 76+300,
„Осояка”, когато с автоматизирано техническо средство № 11743d0 е заснет
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** със скорост от 95 км/ч,
което е превишение с 35 км/ч, предвид позиционирания пътен знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч и променящ общото
ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място.
По изложени в жалбата бланкетни доводи В. С. И. моли ЕФ да бъде
отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Жалбоподателят не участва лично в хода на
съдебното производство, в което не се явява и процесуалния му представител
адв. Я. С. от ПАК. От същата е молба с рег. № 25064 от 15.12.2022г., с която
поддържа жалбата, излагайки съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения свързани с мястото на извършване на нарушението и
неговата идентичност с позиционираното автоматизирано техническо
средство, както и с обстоятелството, че не е посочен вида на АТСС. Лансира
1
тезата, че последващата проверка за техническата изправност на средството
за видеозаснемане не е извършена от трета независима страна, която да е
оправомощена от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, с което е нарушен закона. Иска присъждане на направени
разноски по делото.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник– редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 04.07.2022г. в 14:57 часа на път І-6, км 76+300, намиращ се в кв.
„Бела вода” в гр. Перник, преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещия се в посока към гр.
София лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** със скорост от
98 км/ч, при разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26,
променящ общото ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.И.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 12.07.2022г. с № 1158р-6245. В същия удостоверил
използването на споменатото автоматизирано техническо средство на
процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който
същото е работело - от 13:00 часа до 15:00 часа, посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства–от гр. Радомир към гр. София,
при приближаващ трафик и стационарен режим на измерване, наличието на
монтиран пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 60 км/ч. Длъжностното
лице ръкописно попълнил отразените от него факти, като вписало на
определеното място името и фамилията си, чрез което удостоверило
настройването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на
2
производителя и съобразно нормативните предписания.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на В. С. И., ЕГН **********. В
отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса
от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при
измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 95
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 35 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП
му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 400 лв. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от ЗДвП, а
обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.
№ ******** е собственост на В. С. И., ЕГН **********, като същата
кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатка от
показанията на автоматизираната система, а именно снимка №
11743D0/0483684 от 04.07.2022г., документираща именно
индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за
безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение
по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е
легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е
извършено. От страна на И. не се навеждат и възражения, че друго лице е
извършило нарушението, както и не са налице доказателства за упражняване
по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на
правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са
налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е
именно срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност.
В процесния ЕФ недвусмислено е записано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е
посочен неговия идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е
документиран и типа на АТСС, предвид направеното вписване на
наименование ARH CAM S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за
типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното техническо
средство, заснело процесното нарушение.
Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български
3
институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на
одобрените за за използване типове следства за измерване под № 5126, като
удостоверението е със срок на валидност 07.09.2027г. От приложеното писмо
изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. от Български институт по метрология, се
установява, че е извършена първоначална проверка на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743d0 и че
същата съответства на одобрения тип. От приложения протокол № 03-СГ-
ИСИС от 11.02.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология се установява, че на 11.02.2022г. е извършена
периодична проверка на описаната преносима система и че същата
съответства на изискванията на одобрения тип. Следователно налице са
достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната техническа
система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният
орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на
техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по
смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера
на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано
техническо средство, то същият дава надлежна информация за неговия вид. В
случая се касае за техническо средство, което е било стационарно
разположено временно на пътния участък.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за това, че за отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология, който е трета независима страна по смисъла на § 1, т.
30 от Допълнителните разпоредби на Закона за измерванията следва да се
ангажират доказателства за правомощието му да извършва последваща
проверка на процесното средство за измерване, тъй като неговото
правомощие, респективно на съответния служител, произтича не от заповед
за оправомощаване, издадена от председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, каквито некоректни твърдения лансира
пълномощника на жалбоподателя, а по силата на самия Закон за измерванията
в какъвто смисъл е съдържанието на неговите разпоредби в чл. 38 и чл. 40.
Протоколът за използване на АТСС по ясен и категоричен начин
доказва, че контролът на скоростта на движение на пътните превозни
средства е осъществяван в район, в който е действало ограничение на
скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак Б26, тъй като това обстоятелство
4
е удостоверено чрез направеният изричен запис в протокола. Същевременно в
документа недвусмислено е вписано, че мястото на контрол попада в рамките
на гр. Перник кв. Бела вода, което безспорно е населено място. При това
положение вписването в графата за общо ограничение на скоростта на
величината от 60 км/ч, която съответства на въведената такава с
позиционирания пътен знак В26, не представлява самостоятелно съществено
нарушение на процедурата по установяване на нарушението, тъй като не
внася непреодолимо противоречие досежно мястото на контрол, установения
скоростен режим и измерената скорост на заснетото пътно превозно средство.
Същото не е поставило жалбоподателят в невъзможност да разбере какво
нарушение е извършил и ефективно да организира защитата си, предвид
изложените в обжалвания фиш достатъчно ясни и убедителни обстоятелства,
че се касае за нарушение на въведена забрана да не се превиши стойността от
60 км/ч, с изрично вписания пътен знак В 26, променящ общото ограничение
за дадения участък, който попада в границите на населеното място гр.
Перник, което по несъмнен начин се доказва и от писмо изх. № 11-00-303 от
08.12.2022г. на Областно пътно управление Перник, което категорично
потвърждава и визираната от наказващият орган правна квалификация на
нарушението.
Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено
доказателство Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на
МВР Перник не е спорно, че полицейският служител И.И. е преминал
обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на
скоростта, с която е извършено заснемането и е включен в списъка на
служителите от ОД на МВР Перник, които са определени да осъществяват
дейност по заснемане на нарушения с процесната система, последващ
преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и са
несподеляеми възраженията на пълномощника на жалбоподателя по
отношение на осъществения контрол при установяване на нарушението.
На снетия от паметта на системата снимков материал №
11743D0/0483684, който по силата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателствено средство, се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ,
тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по
ясен и категоричен начин. Същевременно пресечната точка от пресичането на
маркерите на четирите страни на снимката е именно на този с рег.№
********, поради което и съгласно приетото приложение към удостоверение
за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ негова е точно измерената скорост от 98
км/ч, с която се е движел автомобилът към момента на констатиране на
нарушението
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г, ведно с приобщения снимков материал от записа, съответстват
на посочена нарушена разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид
констатацията за наличие на пътен знак В26, установяващ съответното
ограничение на скоростта от 60 км/ч в контролирания с АТСС участък, тъй
5
като е обстоятелство относимо именно към състава на посочената разпоредба
на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която променя общовалидната скорост за населено
място, визирана в чл. 21, ал.1 от същия закон.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП, като не споделя направеното възражение, че посочените географски
координати на мястото на нарушението, които са визирани в създаденото
изображение не са достатъчни за локализиране на мястото на нарушението,
тъй като самата система за контрол, съгласно техническите си
характеристики, разполага с GPS-приемник, с който с точност се определят
географските координати на констатираното нарушение и предоставя
възможност тези координати да се установи на коя част от пътя съответстват.
В случая в ЕФ е посочено мястото съответстващо на географските
координати отразени от автоматизираната система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства, каквито данни се съдържат както в статичното
изображение № 11743D0/0483684 от 04.07.2022г. на което е заснет процесния
автомобил, така и в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., от чието съдържание безспорно се доказва, че мястото на
контрол е в границите на населеното място (гр. Перник, кв. „Бела вода”).
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, поради което е издаден законосъобразен
ЕФ.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП е установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1 от ЗДвП.
Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер (в шест
отделни точки), в зависимост от превишената стойност на скоростта.
Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. чл.
182, ал.1 т.4 от ЗДвП (за превишаване от 31 до 40 км/ч), която предвижда
точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 400 лева, каквато е
била и наложена на жалбоподателя. Посочената разпоредба обвързва
наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Относно маловажност на нарушението:
Деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй
като с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил
приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП,
поради което и последната е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
6
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5,
вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 6118391 на ОД на МВР-
Перник, с който на В. С. И., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 04.07.2022г. в
14:57 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода”, път І-6, км 76+300, „Осояка”, когато
с автоматизирано техническо средство № 11743d0 е заснет лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № ******** със скорост от 95 км/ч, което е
превишение с 35 км/ч, предвид позиционирания пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/ч и променящ общото ограничение от 50
км/ч, валидно за населено място.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7