№ 413
гр. София, 15.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500165 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.267, ал.1 ГПК.
Ответниците по исковете обжалват решение от 10.01.2022 г. по гр. д. №
753 / 2021 г. на Елинпелинския районен съд.
С разпореждане от 31.05.2022 г. въззивният съд е оставил въззивната
жалба без движение за отстраняване на нередовности, свързани с предмета на
въззивната проверка. Изрично е указал, че уточненията следва да бъдат
направени с писмена молба с два преписа за насрещната страна (за ищеца и за
третото лице помагач).
На 14.06.2022 г. са постъпили три уточнителни молби от тримата
жалбоподатели. Преписи за връчване на насрещната страна обаче не са били
представени. Налице е основание по чл.267, ал.1 вр. чл.262, ал.2, т.2 вр.
чл.261, т. 1 ГПК за връщане на въззивната жалба. Констатираните от
въззивната инстанция нередовности са били достатъчно съществени, за да
предпоставят повтаряне на процедурата по чл.263, ал.1 ГПК. Върху съда не
тегне задължението сам да изготвя необходимите преписи. Неслучайно
законодателят е приравнил непредставянето на преписи за насрещната страна
като нередовност, чието неотстраняване води до връщане на сезиращия
документ (чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.128, т.3 ГПК, чл.262, ал.2, т.2 вр. чл.261,
т.1 ГПК, чл.285, ал.1 вр. чл.284, ал.3, т.2 ГПК, чл.306, ал.2 вр. ал.1 ГПК).
Единственото изключение е разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК, която при
електронни изявления на страната възлага върху съда служебното изготвяне
на преписите на хартиен носител, но в този случай страната ще дължи
съответната държавна такса. Настоящият случай не попада в приложното
поле на посочената разпоредба, тъй като уточняващите молби представляват
1
писмени изявления на хартиен носител, представени „на ръка“ в
деловодството на съда.
Ето защо въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба следва
да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено.
По изложените съображения и на основание чл.267 вр. чл.262, ал.2, т.2
ГПК Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА въззивната жалба на В. Б. М., Т. ВЛ. М. и Б. ВЛ. М. срещу
решението от 10.01.2022 г. по гр. д. № 753 / 2021 г. на Елинпелинския
районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр. д. № 165 / 2022 г. на
Софийския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2