№ 25003
гр. София, 18.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110103662 по описа за 2024 година
С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за недопустимост на
предявения иск, поради това, че не е процесуално легитимиран да отговаря по предявения
иск. Съдът намира, че процесуалната легитимация на страните се извлича от наведените
твърдения, които в настоящия случай съответстват на конституираните по делото като ищец
и ответник страни, поради което възражението е неоснователно.
Възражението на ответника за недопустимост на установителния иск и искането за
прекратяване на производството в тази част също са неоснователни. Правният интерес от
воденето на иск за нищожност на договорна клауза е винаги налице, когато тя смущава
правното положение на лицето, търсещо защита. Щом законът дава възможност на всеки да
се позове на тази нищожност, на още по-голямо основание следва да се признае правен
интерес от иска на която и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от
задължението по нищожната клауза, която не поражда никакви правни последици, като това
се установи по съдебен ред. Ето защо за ищцата е налице интерес нищожността да бъде
установена със сила на пресъдено нещо.
Намира за основателно искането на ответника за предоставяне от страна на ищцата С.
Г. и упълномощения по делото адвокат Б. Д. на информация относно притежавана от всеки
от тях банкова сметка на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, с оглед направеното искане за
присъждане на разноски.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените с
исковата молба писмени доказателства.
Следва да бъде уважено искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от ответника възражение за липса на
процесуална легитимация и искането на ответника за прекратяване на производството в
частта по предявения установителен иск.
УКАЗВА на ищцата и процесуалния й представител на основание чл. 127, ал. 4 ГПК,
че следва да посочат банкова сметка или друг начин на плащане с оглед направеното искане
за присъждане на разноски.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 400 лева, платим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б..
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.09.2024г. от 09.50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД от С. И. Г. срещу „**********“ АД
за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ******** от 23.04.2018 г.,
поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 26, ал.1 ЗЗД за признаването за нищожни клаузите по чл. 4, ал. 2 и чл. 2, т. 6 от договор
за паричен заем № ******** от 23.04.2018 г. като накърняващи добрите нрави.
Ищцата твърди, че между нея и „**********“ АД на 23.04.2018 г. е сключен договор за
паричен заем № ******** за сумата от 300,00 лева, като общата сума за връщане е 320,00
лева, при годишен процент на разходите – 46,26%, фиксиран лихвен процент – 40,00% и
срок на договора – 16 седмици. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора следвало да осигури
обезпечение под формата на: две физически лица, поръчители или банкова гаранция. При
неизпълнение на това задължение на заемателя в уговорения срок от сключване на договора,
същият дължи неустойка в размер на 115,04 лева, като на ищцата била начислена
процесната неустойка, тъй като не изпълнил предвидените условия. Навежда твърдения за
нищожност на целия договор за паричен заем, като нищожен поради сключването му в
нарушение на закона. Твърди, че в договора за заем липсва ясно разписана методика за
изчисляване на ГПР в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и че не се
установява какви компоненти са включени в него. Поддържа, че е заобиколена разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като предвидената неустойка следвало да бъде включена към ГПР,
2
доколкото в него следва да бъдат описани всички разходи, които следва да бъдат заплатени
от длъжника. В условията на евентуалност поддържа, че предвидената неустоечна клауза на
чл. 4, ал. 2 и клаузата на чл. 2, ал. 6, касаеща уговорената възнаградителна лихва са
нищожни поради противоречието с добрите нрави. Намира уговорената неустоечна клауза за
нищожна, тъй като е начислена в необосновано висок размер, както и че същата не е
индивидуално уговорена. Посочената клауза, според ищцата надхвърля типичната си
обезпечителна и обезщетителна функция, като така уговорена представлява начин за
неоснователно обогатяване на кредитора. Поддържа, че клаузата е и неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП и не позволява да се преценят икономическите последици от
изтегления заем. Навежда твърдения, че определената в чл. 2, ал. 6 от процесния договор
възнаградителна лихва надхвърля максимално допустимия размер, поради което същата е
нищожна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**********“ АД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска срещу него като недопустим и неоснователен. Навежда
аргументи, че договорът и клаузите по него са действителни и съответстват на изискванията
по чл. 11 ЗПК, в т.ч. т.9 и т.10 от него. Сочи, че в ГПР е включена лихвата, като това е
единственият разход по кредита. Не е налице заобикаляне на изискването по чл. 19, ал. 4
ЗПК, като неустойката не е елемент от общия разход и липсва заблуждаваща търговска
практика, за което излага доводи. Сочи, че договорът за заем отговаря на изискванията по
чл. 11, т. 18 ЗПК и ищецът е имал възможност да избира между три обезпечения. Оспорва
твърдяната нищожност на клаузата за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора и клаузата за
възнаградителна лихва по чл. 2, ал. 6 от договора, като излага подробни съображения за
това. Поддържа, че условията по договора са били предоставени предварително на ищеца и
той е имал възможността да се запознае с тях. Оспорва наличието на неравноправни клаузи.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и предявеният в условията на
евентуалност иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че е сключила договор за паричен заем № ********/23.04.2018 г.
с ответника и неговото съдържани, както и че същия, респ. клаузите от процесния договор,
касаещи заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение и уговорената
възнаградителна лихва, противоречат на закона, водят до негово заобикаляне, респективно –
накърнява добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
договорът, респ. клаузите по чл. 4, ал. 2 и чл. 2, ал. 6 от него, е действителен, включително
договорени индивидуално.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
3
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4