Р Е Ш Е Н И Е № 961
гр. П., 24.06.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., десети граждански състав в
откритото съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ Илина Златарева
при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №4776 по описа на съда за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
субективно съединени конститутивни искове по чл. 34 ЗС, вр. чл. 341 ГПК.
Производството е в първа фаза по делба. На основание чл. 42, б. "б"
във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН се иска обявяване нищожност на собственоръчно
завещание или, при условията на евентуалност, намаляване същото до размера, необходим за
попълване запазените части на наследниците. Заявено е искане за отмяна на нотариален акт
на основание чл. 537, ал.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Т.Н.Ц. и Ц.Н.К. срещу З.Н.Л. и Л.М.Л.
/конституиран с определение от 12.12.2017г./
за делба на следния недвижим
имот:
самостоятелен обект с идентификатор
55871.514.6790.1.60 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК,
с предназначение: жилище, апартамент с площ от 88,39 кв.м., находящ се на
административен адрес ***в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.514.6790, при съседни
самостоятелния обект в сградата: на същия етаж обекти с идентификатор
55871.514.6790.1.59, 55871.514.6790.1.40, под апартамента: обект с
идентификатор 55871.514.6790.1.57 и над апартамента: 55871.514.6790.1.63, който
апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с
принадлежащото избено помещение №6 с площ от 3,89 кв.м. и с 2,42 % идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото.
С исковата молба се
навеждат твърдения, че страните по делото са съсобственици при равни квоти в съсобствеността
на процесния недвижим имот по наследство от Н.К.Т., бивш жител ***, починал на ***.,
и Р.М.Т., бивш жител ***, починала на ***. и въз основа на обезщетение за
извършено отчуждение на имот със заповед по чл. 101, ал. 1 и 2 ЗС за
отчуждаване на недвижим имот №ИК-137 от 08.05.1990г. на Председателя на Обл.
НС-София и допълнителна заповед по чл. 100 ЗТСУ ИК-260 от 31.10.1991г. на
председателя на Обл. НС –София . Искат от съда да
допускане делба на недвижимия имот при делбени квоти по 1/3 за
съделителите Т.Н.Ц., Ц.Н.К. и З.Н.Л..
Ответниците не
оспорват твърденията на ицщците, че са наследници по закона на Н.К.Т. и Р.М.Т., но поддържат, че съделителите
притежават различни права в процесната съсобственост. В тази връзка навеждат
конкретни твърдения, че по време на брака им Н.К.Т. и Р.М.Т. придобили в режим
на съпружеска имуществена общност на основание давностно владение недвижим имот
в с. ***. Твърдят, че впоследствие този имот бил отчужден за развитие на рудник
„***“, при което като обезщетение на двамата наследодатели бил предоставен
процесният апартамент, поради което и същият бил притежаван от тях в режим на
съпружеска имуществена общност. След смъртта на Н.К.Т., преживялата го *** Р.Т.станала собственик на 5/8 ид.ч. от
процесния имот (1/2 след прекратяване на съпружеската имуществена общност със
смъртта на *** й и 1/8 по наследство заедно с останалите двама наследници -
низходящи от първа степен). Твърдят, че приживе Р.Т.със саморъчно завещание №***от
13.11.2006г. на Нотариус М.М. завещала 1/4 или 2/8 от общо притежаваните от нея
5/8 от процесния имот на Л.М.Л.. След смъртта й ищците и ответникът З.Н.Л. наследили по 1/8 ид.ч. от имота, а Л.М.Л.
придобил на основание направеното в негова полза саморъчно завещание 2/8
идеални части от същия имот. Твърдят, че последното било обявено с протокол от
22.02.2017г. на нотариус М.М.. При така изложените фактически твърдения
отправят искане към съда да допусне до делба процесния имот при квоти по
¼ ид.ч. за всеки от съделителите и да отмени по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижим имоти, придобит като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот и по наследство/констативен/ № 71, том III, рег. № 11697, дело №Р.М.. на нотариус Р.М.за разликата от ½ ид.ч. до действително
притежаваните от Ц.Н.К. и Т.Н.Ц. общо 2/8 идеални части в процесната
съсобственост.
В първото по делото заседание ищците възразяват, че
представеното от ответниците саморъчно завещание е нищожно, тъй като не е
написано и подписано от завещателката Р.М.Т.. Навеждат конкретни твърдения, че
завещателката е била неграмотна. При условията на евентуалност правят
възражение за намаляването му, необходимо за допълване на запазените им части
от наследството.
Съдът като взе
предвид изложеното, представените доказателства и приложимия материален закон,
приема от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото и от удостоверение за наследници с
изх. № 60/14.07.2017г. е видно, че Н.К.Т. с ЕГН ********** е
починал на ***., като оставил наследници Р.М.Т. – ***, и три дъщери,
а именно настоящите ищци Ц.Н.К. и Т.Н., и ответницата З.Н.Л.
От удостоверение за наследници с изх. № 685 от 18.08.2017г. се
установява, че Р.М.Т. е починала на ***. и е оставила за наследници по закон
три дъщери – Ц.Н.К., Т.Н.Ц. и З.Н.Л..
От удостоверение за наследници с изх. № 53 от 06.07.2018г., изд. от
Община П. /на л. 143 от делото/ се
установява, че К.Т.В.е починал на ***. и е оставил наследници по закона Р.Д.В./
***/, Н.К.Т. /***/, и Т. К.Н. /***/.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство,
давностно владение и отказ от наследство №178, том IV, дело №1502/1987г. на нотариус при Районен съд-П., Р.Д.В.и Н.К.Т.са признати
за собственици на дворно неурегулирано място в землището на с. ***, община П. с
площ от 1 500 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда на един
етаж с мазе от 75кв.м. и стопански сгради.
Страните не спорят и от представените протокол от 27.11.1989г. на
комисията по чл. 265 ППЗТСУ и Заповед №ПК-137 от 08.05.1990г. на Изпълнителния
комитет при Софийски Областен се установява, че гореописаният имот е отчужден,
за което Н.К.Т. е обезщетен с апартамент №6***.
Не е спорно и от приложеното на л. 131 от делото удостоверение, издадено
от „П.-Инвест“ ЕООД, се установява, че гореописаният имот е идентичен с
процесното жилище с административен адрес гр. П., кв. „***.
Видно от
представените доказателства за процесния имот е издадена Схема № 15-325599/10.07.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.514.6790.1.60, според която собственици на имота са наследниците на Н.К.Т.,
Ц.Н.К. и Т.Н.Ц..
Видно от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
придобит като обезщетение срещу отчужден недвижим имот и по наследство
/констативен/ № 71, том III,
рег. № 11697, дело № Р.М.. на нотариус Р.М., със същия Т.Н.Ц. и Ц.Н.К. са
признати за собственици на ½ ид.ч. от процесното жилище.
Видно от Саморъчно
завещание от 13.01.2006г. със същото Р.М.Т. е завещала на ответника Л.М.Л. делбения недвижим имот.
Останалите ангажирани по делото писмени доказателства съдът не осбъжда
като неотносими.
В разпита си свидетелят С..М. Б.–
брат на завещателката Р.М.Т. /на л. 173
от делото/ заявява, че сестра му е била неграмотна. Свидетелят заявява, че къщата в отчуждения
впоследствие имот, е сроена през 1952г. от дядото на съделителките-К..
Свидетелят З.Л. З.– *** на
сестрата на съделителките, потвърждава, че къщата е построена през 1952г. от
бабата и дядото на Т.Ц., Ц.К. и З.Л., с помощта на баща им Н.. Свидетелят сочи, че неговата майка се е
отказала от наследството на баща й в полза на Н.К.Т..
Свидетелите Д.Н. Й.и А.Н.П., живяли в близост на отчждения имот, сочат,
че къщата в него е построена през 1952г., но от бащата на съделителките - Н..
По делото са изслушани три съдебно-почеркови /графически/ експертизи, от които съдът намира за най- логична и изчерпателна, поради което и
напълно възприема експертизата, изготвена от
вещото лице В.Ц.. Последният дава заключение, че ръкописният текст и подписът,
положен след думата „Завещател“ в изследваното завещание от името на Р.М.Т. с
дата 13.01.2006г. най-вероятно не е изпълнен от нея. Според експертизата
ръкописният текст и подписът под „завещател“ в изследваното завещание са
изпълнени от лице, притежаващо по-висока степен на обработеност на почерка,
чрез умишлено занижаване на собствената си координация и ремп на движенията с
цел да имитира старчески почерк.
Съдът като взе предвид изложеното,
представените доказателства и приложимия материален закон, приема от правна
страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 34 ЗС вр. с чл. 341 ГПК.
Предявеният иск за делба е процесуално допустим - заявен е
от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от това – ищците
твърдят, че с ответницата са съсобственици на процесния имот.
В настоящата първата фаза по съдебна делба,
образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който той
упражнява потестативното си субективно право да иска прекратяване на
съсобствеността, е необходимо да бъде установено дали такова състояние на
съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права
от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване
съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове
между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху имотите,
които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното
производство – чл. 341-345 ГПК.
За да се уважи предявения иск за делба, е
необходимо да се установи, че страните са съсобственици на вещите, предмет на
делбата, но не могат да ги поделят доброволно /арг. чл. 34 ЗС/. Правото на
собственост може да е придобито с правна сделка, по давност или при
осъществяването на друг юридически факт, имащ за последица прехвърляне на вещно
право върху една вещ /чл. 77 ЗС/. В тежест на всеки от съделителите е да докажат твърденията си, че притежават дялове
в собственост от процесния имот и в какви квоти.
На първо място трябва да се разгледа въпросът:
Дали саморъчното завещание, в полза на ответника Л.М.Л., е автентично?
Саморъчното завещание представлява частен
диспозитивен документ. Съгласно чл. 180 ГПК подписаните частни документи
доказват, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги
подписали. В това се състои формалната доказателствена сила на тези документи и
при установяване, че подписът е неистински, то и документът е неистински.
Затова оспорването на истинността на частния диспозитивен документ всъщност е
оспорване, че волеизявлението изхожда от посоченото за автор лице.
Същевременно, саморъчното завещание представлява едностранна сделка, за
действителността на която законът поставя специални изисквания - да е написано
изцяло ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него - чл.
25, ал. 1 ЗН. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на
саморъчното завещание като едностранна сделка - чл. 42, б. "б" ЗН.
Ето защо, оспорването на истинността на документа саморъчно завещание покрива и
фактическия състав на материалноправно възражение за нищожност на саморъчното
завещание като сделка (в този смисъл- Решение № 90 от 27.06.2014 г. по гр. д. №
3433/2013 г., Г. К., II Г. О. на ВКС).
Оспорването на представено от насрещната
страна саморъчно завещание може да се извърши както по реда и в срока по чл.
193, ал. 1 ГПК за оспорване на документ, така и със заявено извън този ред
материалноправно възражение за нищожност на завещанието. За оспорването не е
необходима специална форма. Достатъчно е ясното и недвусмислено заявление на
страната, че прави оспорване на документа, съотв. на действителността на
сделката. Тъй като завещанието е диспозитивен документ, то не може да се
поставя въпроса за верността на направеното в него волеизявление, който въпрос
стои само за свидетелстващите документи. Затова оспорването на саморъчното
завещание означава оспорване на автентичността му, на авторството на подписа.
Предвид направеното в срок оспорване от страна
на ищците и съобразно чл. 124 и чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК в тежест на
ползващия се от едно завещание е да установи неговата автентичност по безспорен
и несъмнен начин - в този смисъл Решение № 493/9.07.2003 г. по гр. д. №
106/2003 г., Решение № 202/24.07.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г., Решение №
802/23.06.1992 г. по гр. д. № 417/1992 г., Решение № 1050/21.10.1991 г. по гр.
д. № 853/1991 г. на ВКС, I г. о. и др.
В конкретния казус в
тежест на ответниците бе да докажат при условията на пълно и главно доказване автентичността на завещанието,
от което Л.М.Л. черпи права, което съдът намира, че не е
направено. За да бъде автентично завещанието трябва да отговаря на разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 ЗН. Според нея саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания. Неспазването на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН
води до нищожност на завещателното разпореждане - чл. 42, буква "б" ЗН. По делото се установи от заключението на съдебно - графическата експертиза на вещите лица В.Ц.
и В. О., че ръкописният текст и подписът за "Завещател" в "Саморъчно
завещание" от 13.01.2006г. не е съответно писан и положен от Р.М.Т.. Предвид това, според съда завещанието не е
автентично и не е
произвело своето вещнопрехвърлително действие.
По силата на чл.154, ал.1 ГПК /чл.127, ал.1, изр.1 ГПК-отм./ ползуващата
се от частния документ страна е длъжна да установи автентичността на документа
и то по нетърпящ съмнение начин – решение № 243/31.05.2011 г. по гр.д. №
976/2010 г., ВКС, І г.о. Такова доказване не е проведено, дори и при
възприемане на изводите на вещото лице Е.К., което дава заключение само за вероятност
текстът и подписът в оспорения документ да са изпълнени от Р.М.Т.. Освен по
съображения за по-добрата обоснованост на заключението на вещото лице В.Ц.,
такава вероятност не може да бъде преодоляна и с оглед изложеното в разпита на
свидетеля С.М.Б.- брат на завещателката, който с категоричност заявява, че
сестра му е била неграмотна.
С оглед на извода от направеното
оспорване и на основание чл. 194, ал. 3 ГПК оспореното завещание, заедно с
препис от настоящето решение, следва да се изпрати на прокурора.
На следващо място,
следва да се обсъди въпросът относно делбата на процесния имот.
Налице са предпоставки да бъде допуснат до делба следният
имот: самостоятелен обект с
идентификатор 55871.514.6790.1.60 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент с площ от
88,39 кв.м., находящ се на административен адрес ***в жилищна сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.514.6790, при съседни самостоятелния обект в сградата: на същия
етаж обекти с идентификатор 55871.514.6790.1.59, 55871.514.6790.1.40, под апартамента:
обект с идентификатор 55871.514.6790.1.57 и над апартамента:
55871.514.6790.1.63, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни
помещения, заедно с принадлежащото избено помещение №6 с площ от 3,89 кв.м. и с
2,42 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото.
Ищците доказаха, че наследодателите им Н.К.Т. и Р.М.Т. са притежавали
процесния апартамент, като със смъртта им на основание чл. 5, ал. 1 ЗН всяка от
съделителките Т.Н.Ц., Ц.Н.К. и З.Н.Л. са получили по 1/3 ид.ч. от правото на
собственост върху същия. При извод за нищожност на завещателното разпореждане
без правно значение за крайните изводи по настоящето дело е въпросъд дали имотът е бил притежаван от Н.К.Т. и Р.М.Т.
в режим на съпружеска имуществена общност, или не. С оглед на това делбата трябва да бъде извършена между при тези квоти и между тези лица.
Предвид недоказаността
по отношение съсобствеността на ответника Л.М.Л., искът срещу него следва да бъде отхвърлен, като последният няма право да участва във втората фаза по
извършване на делба.
По отношение на искането за отмяна
на нотариален акт на основание члл 537, ал. 2 ГПК:
Съгласно чл. 537,
ал.2 ГПК може да бъде отменен само констативен нотариален акт, в случай че се
засягат права на трети лица. Отмяната на нотариалния акт няма самостоятелно
значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е разрешен спорът за
удостовереното с него материално право. Оспорваният Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 71, том ІІІ, рег. №11697, дело №***г. от 19.10.2009г.,
с който ищците Т.Н.Ц. и Ц.Н.К. са признати за собственици на ½ ид.ч. от
процесния жилищен имот, е
именно констативен, доколкото е изготвен въз основа на представените удостоверения за наследници и отчуждителни заповеди. Действителността на констативните нотариални
актове се предопределя от действителността на обстоятелствата, въз основа на
които са съставени. Доколкото в конкретния случай не се установява неистинност на удостоверениете при съставянето му обстоятелства, съдът
намира, че искането за отмяна на нотариалния акт не може да бъде уважено.
По отношение на разноските:
Предвид отхвърлянето
на иска за делба срещу ответника Л.М.Н. на основание чл. 9 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-П. държавна такса в размер на 30 лв.
Трябва да се отбележи, че спрямо разноските
извършени от страните, между които се допуска делбата, съдът ще се произнесе с
решението по втората фаза на делбата. Според последователната практика на ВКС
/Определение № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г. /, решението по
първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и
присъждане на разноски. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС
/Решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено,
че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си
дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на
делбата във втора фаза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 34 от Закона за съсобствеността
делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.514.6790.1.60 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед
РД-18-91/13.10.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение:
жилище, апартамент с площ от 88,39 кв.м., находящ се на административен адрес ***в
жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.514.6790,
при съседни самостоятелния обект в
сградата: на същия етаж обекти с идентификатор 55871.514.6790.1.59,
55871.514.6790.1.40, под апартамента: обект с идентификатор 55871.514.6790.1.57
и над апартамента: 55871.514.6790.1.63, който апартамент се състои от три стаи,
кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение №6 с площ
от 3,89 кв.м. и с 2,42 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото при квоти, както следва: 1. за Т.Н.Ц. с ЕГН ********** 1/3 (една трета) идеална част от имота; 2. за Ц.Н.К. с ЕГН ********** 1/3 (една трета) идеална част от имота; и 3. за З.Н.Л. с ЕГН ********** 1/3 (една трета) идеална част от имота.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.514.6790.1.60 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед
РД-18-91/13.10.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение:
жилище, апартамент с площ от 88,39 кв.м., находящ се на административен адрес ***в
жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.514.6790,
при съседни самостоятелния обект в
сградата: на същия етаж обекти с идентификатор 55871.514.6790.1.59,
55871.514.6790.1.40, под апартамента: обект с идентификатор 55871.514.6790.1.57
и над апартамента: 55871.514.6790.1.63, който апартамент се състои от три стаи,
кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение №6 с площ
от 3,89 кв.м. и с 2,42 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото по отношение на
ответника Л.М.Л. с ЕГН ********** като недоказан и
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание
по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ 71, том ІІІ, рег. №11697, дело №***г. от 19.10.2009г. на нотариус Р.М..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание вр. чл. 193 ГПК по
заявеното от Т.Н.Ц. с ЕГН ********** и Ц.Н.К. с ЕГН ********** оспорване
истинността на документи, че представеното по делото от З.Н.Л. с ЕГН ********** и Л.М.Л. с ЕГН ********** саморъчно завещание №***от
13.11.2006г. на нотариус М.М. с район на действие Районен съд-П. на лицето Р.М.Т.
от 13.01.2006г., е неистински
документ.
ОСЪЖДА на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, Л.М.Л. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на Районен Съд-П. в размер от 30 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-П. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 194, ал. 3 ГПК препис от
саморъчното завещание, ведно с препис от заключението на вещото лице В. П.да
се изпрати на прокурор при Районна прокуратура-П..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-П. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: