Р
Е Ш Е Н И Е № 260121 / 14.4.2022г.
гр.
П., 14.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1513
по описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на М.Ф.Т. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“. Ищецът твърди, че е ползвател
по сключена задължителна застраховка „Обща гражданска отговорност“, „Отговорност на работодателя“ между ответното
застрахователно дружество и трето за процеса лице – „Електрисите“ ЕООД, като
предприятие, осигуряващо временна работа. Посочва се, че сключените между
ответника и третото лице застрахователни договори са със срок на действие за
периодите от 17.04.2015 г. до 16.04.2016 г., както и от 17.04.2016 г. до
16.04.2017 г., като дължимото по тях застрахователно обезщетение е за суми, които
застрахованият работодател е длъжен да заплати на наетите от него за временна
работа работници и служители.
Твърди, че между него и „Електрисите“
ЕООД е бил сключен трудов договор № 197/15.01.2016 г., прекратен на 10.05.2016
г., като работодателят е останал задължен за притезания, дължими на ищеца по
силата на този трудов договор.
Твърди се, че работодателят е отправил
искане към застрахователното дружество за изплащане на застрахователните
обезщетения, за което ищецът бил уведомен с писмо от 03.08.2016 г. Твърди се,
че за дължимите му се от „Електрисите“ ЕООД суми ищецът е реализирал правата си
по съдебен ред, като същите са установени с влязло в сила решение по гр.д. №
3782/2018 г. на Районен съд П., потвърдено с решение, постановено по гр. д. №
570/2019 на Окръжен съд П..
Твърди, че част от претенцията му е
предмет на гр. д. 1881/2020 г., висящо пред въззивната инстанция под № 66/2021
г. по описа на Окръжен съд П..
Твърди, че не са му изплатени суми в
размер на 3008,41 лева – нетно трудово възнаграждение с падеж 25.04.2016 г. за
положени 183 часа труд във Република ***за м. март 2016 г.; 2655,35 лева –
нетно трудово възнаграждение с падеж 25.05.2016 г. за положени 164 часа труд
във Република ***за м. април 2016 г.; 70,15 лева – нетно трудово възнаграждение
с падеж 25.06.2016 г.; 1035,00 лева нетно обезщетение за 7 дни неползван платен
годишен отпуск, с падеж 25.06.2016 г.
Приема, че за посочените суми е
приложима разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ, поради което ответникът е изпаднал
в забава на деня на падежа до окончателното плащане.
С оглед на изложеното моли съда на
постанови решение,с което да осъди ответника да му заплати суми в размер на:
3008,41 лева – застрахователно
обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение с падеж 25.04.2016 г.
за положени 183 часа труд във Република ***за м. март 2016 г., ведно с
мораторна лихва в размер на 1500,92 лева в периода от 26.04.2016 г. до
26.03.2021 г.;
2655,35 лева – застрахователно
обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение с падеж 25.05.2016 г.
за положени 164 часа труд във Република ***за м. април 2016 г., ведно с
мораторна лихва в размер на 1302,64 лева в периода от 26.05.2016 г. до
26.03.2021 г.;
70,15 лева – застрахователно обезщетение
за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. май 2016 г., ведно с
мораторна лихва в размер на 33,83 лева в периода от 26.06.2016 г. до 26.03.2021
г.;
1035,00 лева - застрахователно
обезщетение за неизплатено нетно обезщетение за 7 дни неползван платен годишен
отпуск през 2016 г., ведно с мораторна лихва в размер на 498,82 лева в периода
от 26.06.2016 г. до 26.03.2021 г.;
Законна лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД е депозирало писмен отговор, с който оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове.
Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и работодателя „Електрисите“ ЕООД.
Намира, че не е спазена разпоредбата на
чл. 498, ал. 1 КЗ с твърдението, че до застрахователя не е депозирана писмена
претенция.
Оспорва наличието на трудово
правоотношение между ищеца и Електрисите“ ЕООД.
Оспорва ищецът да е полагал труд на
територията на Република ***в процесния период. Твърди, че ищецът е ползвал
полагаемия му се годишен отпуск.
Твърди, че не е налице застрахователно
събитие, както и че е налице изключен риск, тъй като ищецът не е пренинал
задължително първоначално обучение по чл. 107с, ал. 2 КТ, както и че не е
спазвал условията за безопасен труд – чл. 14, ал. 1, т. 14 от ОУ.
Твърди, че на 22.06.2016 г. е депозирана
молба от „Електрисите“ ЕООД, с което е уведомен, че на 20.06.2016 г. е
настъпила щета, като незаплатените фактури за са период предхождащ с пет месеца
датата на уведомяване, поради което не е спазено изискването за уведомяване в
тридневен срок – обстоятелство даващо възможност на застрахователя да откаже
или намали застрахователното обезщетение – чл. 13 ОУ. Счита процесните обезщетения за дължими
вземания по трудов договор за завишени по размер.
Счита за недължими и лихвите за забава,
с оглед акцесорния им характер и с твърдението, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Намира, че е налице забава на кредитора, тъй
като ищецът не е представил банкова сметка.
***ията по давност.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доколкото се
претендира заплащането на парични вземания на работника за м. март 2016 г.,
т.е. във връзка със застрахователната полица, сключена през 2015 г. при
действието на отменения КЗ, съгласно §
22 от ПЗР на ЗК от 01.01.2016 г. /ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. /, се прилага
Част Четвърта по отменения КЗ, следователно отговорността на застрахователното
дружество следва да бъде ангажирана по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Искът
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е с квалификация чл. 432 от
действащия КЗ.
Основателността на предявените искове се
обуславя от осъществяването на следните юридически факти: ответникът да е
застраховател по застраховка „Обща гражданска отговорност“, по която ищецът да
е трето ползващо се лице (бенефициер), в срока на действие на договора да е
настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с
което да са причинени вреди, изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения,
обезщетение за временна неработоспособност, обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, като освен посочените правопораждащи факти ищецът следва да
установи и размера на претендираните вземания.
По делото е представено решение № 341/13.03.2019
г. по гр.д. № 3782/2018г. на ПРС, потвърдено от въззивната инстанция, с което
третото лице „Електрисите“ ЕООД като работодател, е осъдено да заплати на ищеца
суми за предходни периоди по сключения между тях трудов договор.
Ответникът в настоящото производство ЗАД
„ОЗК Застраховане“ е участвал по гр.д. № 3782/2018г. на ПРС като трето лице
помагач, но тук посоченото производство касае различен период, следователно
постановеното решение обвързва единствено страните по него и в процесния случай
не могат да бъдат приложени последиците на чл. 223 ГПК, поради което правопораждащите
юридически факти следва да бъдат установени пълно и главно от ищцовата страна.
С договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят може да се задължи да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
неизпълнение на негово договорно задължение. От представените застрахователна
полица № 0710-230-2015-00001 от 07.04.2015 г., както и ЗП № 0710-230-2016-00001
от 15.04.2016 г. се установява възникването в релевантния период на
застрахователно правоотношение между ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ и третото
лице „Електрисите“ ЕООД по договор за застраховка „Обща гражданска
отговорност“, Секция I
– „Отговорност на работодателя“. По силата на договора за застраховка
ответникът е поел да покрива за периодите съответно от 17.04.2015 г. до
16.04.2016 г., както и от 17.04.2016 г. до 16.04.2017 г. риска от цялостно
и/или частично неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му,
произтичащи от КТ, раздел VIII, б. „в“ – „Допълнителни условия за извършване на
работа чрез предприятие, което осигурява временна работа“, довело до
имуществени вреди на работниците и служителите, които ще бъдат наемани за
осигуряване на временна работа. Видно от съдържанието на индивидуалните
уговорки в застрахователната полица, предмет на застрахователно покритие по договора
са сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на
работниците и служителите, представляващи вземанията на работниците и
служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за
осигуряване на временна работа. Договорен е 10% размер на самоучастие на
застрахования, или сумата от минимум 500 лв. по всяка отделна щета.
Представени са два броя
заявление-въпросник към всяка от двете полици за отпускане на застраховка „Обща
гражданска отговорност“ от „Електрисите“ ЕООД. В бланките се съдържат различни въпроси,
попълнени от заявителя, като полетата за попълване на информация за оборота на
предприятието за предходните 12 месеца, за очаквания бъдещ оборот в срока на
застраховката, за броя на заетите по трудов договор лица, както и за фонд
работна заплата за останали непопълнени. Независимо от горното, ответникът е
изявил воля за възникване на застрахователно правоотношение с третото лице
„Електрисите“ ЕООД, видно от представените застрахователни полици, двустранно
подписани от представители на всяка от страните по правоотношението.
От представения трудов договор № 197/18.01.2016
г., споразумение от 18.01.2016 г. по чл. 107с, ал. 2 КТ за предоставяне на
временна работа, длъжностна характеристика и протокол за постъпване на работа
от 15.01.2016 г. се установява, че в периода на застрахователно покритие,
съгласно двете горепосочени полици, между застрахованото лице „Електрисите“
ЕООД като работодател и ищеца е съществувало трудово правоотношение –
възникнало на 18.01.2016 г. и прекратено на 10.05.2016 г. на основание чл. 325,
ал. 1, т. 4 КТ.
Трудовият договор е сключен до завършване
на определена работа, със задължения и месторабота, утвърдени от работодателя в
длъжностна характеристика и допълнителни споразумения, представляващи
неразделна част от договора. Уговорено е работно време от 8 часа на ден,
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420,00 лв., платимо на 25-то
число от съответния месец, и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит по 0,6% за всяка година трудов стаж при същия
работодател. Уговорен е основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни
дни за съответната календарна година. По силата на споразумението по чл. 107с,
ал. 2 КТ за предоставяне на временна работа, по силата на което С. Н.е заемал
длъжността „Общ работник, строителство на сгради“ в предприятие ползвател в
Република Франция, определено е мястото му на работа като конкретни обекти,
уговорена е заплата от 10 евро на час, като е посочен срокът на споразумението,
съгласуван с предприятието ползвател.
Със заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е разпоредено на ищеца да бъде изплатено обезщетение в
размер на 148,76 лв. за неизползвания платен годишен отпуск при условията на
чл. 224, ал. 1 КТ.
Няма данни претендираните суми да са
били платени на ищеца от работодателя му, включително и след постановяването на
осъдително решение в полза на ищеца срещу „Електрисите“ ЕООД, поради което това
решение не рефлектира и по основателността на исковите претенции, предмет на
настоящото дело съгласно Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2012 г. на ВКС по т.
д. № 1/2010 г., ОСТК – т.2.
При посочената фактология се установява,
че са изпълнени въведените с двата застрахователни договора условия –
бенефициер по застраховката е работник, нает за осигуряване на временна работа.
Съдът приема, че в случая е доказано и настъпването на процесното
застрахователно събитие, изразяващо се в неизпълнение от страна на
застрахования на задълженията му, произтичащи от КТ, едно от които е
задължението на работодателя за изплащане на трудовите възнаграждения на
работника – арг. чл. 128, т. 2 КТ.
Тези обективни данни дават основание
съдът да приеме за доказани твърденията на ищеца, че в процесния период същият
е бил нает от „Електрисите“ ЕООД, застраховано при ответника, съответно и че ищецът
е трето ползващо се лице (бенефициер) по двата сключени от работодателя му
застрахователни договора. Застрахователното покритие се отнася до имуществените
вреди, претърпени от работниците или служителите, които „ще бъдат наемани от
застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа“, поради
което с оглед вече изложеното, следва да се приеме, че това изискване по
отношение на ищеца е изпълнено. Общата застрахователна сума и по двете полици,
които застрахователят се е задължил да изплати, при настъпване на застрахователно
събитие, е по 200 000 лв. за претърпени имуществени вреди. Следователно
процесният период на неизплатените трудови възнаграждения на ищеца – м.
февруари 2016 г., попада в обхвата на действие на двете застрахователни полици.
С уведомление за щета от 24.06.2016 г. по
ЗП № 0710-230-2015-00001 и ЗП № 0710-230-2016-00001 (приложена по приобщеното
гр.д.
№ 3782/2018г. на ПРС) „Електрисите“ ЕООД е уведомило „ОЗК Застраховане“ АД за
настъпило на 20.06.2016 г. застрахователно събитие. Претендира се изплащане на
обезщетение по горепосочените застрахователни полици за месеците от февруари,
до април 2016 г. включително, представляващи „имуществени вреди на работници,
изразяващи се в неизплащане на възнаграждения за положен труд в предприятието
ползвател във Франция“. Към уведомлението за щета е приложен и списък на
работниците, сред които е и името на ищеца.
При тези данни съдът намира, че е спазен
7-дневният срок за уведомяване на застрахователя по смисъла на чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 430, ал. 1 КЗ и чл. 15, т. 3 от ОУ по застраховка „Обща
гражданска отговорност“.
Представено е писмо, изх. № 99-568/21.01.2020
г., с което се изискват от ищеца допълнителни документи по повод заведената
ликвидационна преписка № 0710-230-0001-2020. Писмото е изпратено от ОЗК
Застраховане до адв. И.В., като пълномощник на ищеца. Това доказателство е
представено от ищеца, но от него не става ясно кога е депозирано искане за
изплащане на застрахователно обезщетение и какво е становището на ответника. С
оглед процесуалното поведение на ответника и релевираните възражения, съдът
приема, че той е отказал да заплати застрахователно обезщетение, а претенцията
е предявена от ищеца пред ответника най - рано на 02.01.2020 г. (първия работен
ден за годината), а и тук посочения отговор на ответника е в срока по чл. 412,
ал. 2 КЗ.
Съгласно данните по изслушаната и приета
по делото СИЕ, основавайки заключението си върху ведомостите за заплати за м. март
2016 г., отработените от ищеца часове, уговореното възнаграждение и действащата
нормативна уредба за почасово заплащане в Република Франция, вещото лице е
достигнало до извод, че нетното трудово възнаграждение на ищеца за м. 03.2016 г. възлиза на 3008,41 лв., за м. 04.2016 г. възлиза на 2655,35
лв., за м. 05.2016 г., възлиза на 70,15 лв., а обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 7 дни е 1035,00 лв.
От страна на ответника ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД не се твърди, а и не се доказва плащане на посочените
суми, представляващи дължимо застрахователно обезщетение по процесната щета №
0710-230-0001-2020, поради което следва да се приеме, че основанието на
процесните вземания е доказано.
Относно размера на
претенциите, съдът съобрази следното. От представените застрахователни полици
се установява, че при сключване на застрахователните договори страните са
уговорили самоучастие от страна на застрахования в размер на 10 %, но не
по-малко от 500 лв. във всяка щета, за която сума отговорността на ответния
застраховател не може да бъде ангажирана.
В тази връзка е направено възражение от ответника за намаляване на дължимото се
застрахователно обезщетение с предвиденото самоучастие.
Този състав приема за неоснователни
са възражнията за намаляване на застрахователното обезщетение поради уговорено
самоучастие в застрахователната полица. Съгласно чл. 74е, ал. 2, т. 7 от Закона
за насърчаване на заетостта е предвидена задължителна застраховка за вземанията
на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на
временна работа, поради което и на основание чл. 432, ал. 2, изр. второ КЗ, застрахователят
не може да се прави възражение за самоучастие на застрахования. Следователно застрахователни
обезщетения за неизплатено трудово възнаграждение на ищеца и обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск са основателни в заявените размери и следва
да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 26.03.2021 г., до окончателното плащане.
Неоснователно е
възражението, че е изчерпан застрахователният лимит по полицата , както и че не
са отработено посочените часове, доколкото доказателства в тази насока не са
ангажирани.
По искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете се обуславя
от установяване наличието на следните юридически факти: главен дълг, изпадане
на ответника в забава, размера на обезщетението за забава. Отговорността на
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" обхваща
отговорността на застрахования, включително и за обезщетение за забавата ако
дължи такова, но при спазване на специалните изисквания на КЗ за отправяне на
искане до застрахователя за изплащане на дължимото обезщетение и посочване на
банкова сметка, ***. В случая, с оглед извода на съда относно съществуването на
главните задължения за дължими застрахователни обезщетения в горепосочените
размери на изследване подлежи въпросът изпаднал ли е ответникът в забава с
оглед изричното му оспорване в този смисъл.
Последното е обусловено от изпращането
на покана до ответника и нейното получаване, което в случая съда прие, че е
станало на 02.01.2020 г.. Ето защо, застрахователят е изпаднал в забава,
считано от следващия ден – от 03.01.2020 г., от който момент са дължими и
претендираните обезщетения за забава. На основание чл. 162 ГПК съдът,
съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния период,
увеличен с 10 пункта, намира, че същите възлизат, както следва: сумата от 374,38 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 03.01.2020 г. до 25.03.2021 г. (денят предхождащ
подаване на исковата молба, тъй като би се стигнало до двойно олихвяване на
сумата ако се присъди до 26.03.2021 г.), дължима върху главницата от 3008,41
лв., сумата от 330,44 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 03.01.2020 г. до
25.03.2021 г., дължима върху главницата от 2655,35 лв., сумата от 8,73 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 03.01.2020 г. до 25.03.2021 г., дължима върху
главницата от 70,15 лв. и 128,80 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 03.01.2020 г. до
25.03.2021 г., дължима върху главницата от 1035,00 лева.
За тези суми предявените искове по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени, а за разликата до пълните предявени размери и период следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Възражението на ответника за погасяване
по давност на сумите съдът на мира за неоснователно. Това е така, защото
предмет на спора са суми по дължимо се застрахователно обезщетение, което се
погасява с обща петгодишна давност, първото от които е било дължимо на
26.04.2016 г. По отношение на лихвите съдът прие, че забавата е от 03.01.2020
г., поради което също не попадат извън тригодишния погасителен период.
По
разноските:
С оглед изхода спора – частична
основателност на исковете право на разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част, имат и двете страни. Съдът намира, че срочно заявеното
възражение от ответната страна за прекомерност на възнаграждението за адвокат
на ищеца в размер на 1700,00 лв. е основателно, поради което го намалява до 838,26
лв., съобразно разпоредбата на чл. 7, ла. 2 от Наредба № 1/2004 г.). Доказани
са разноски за заплатена държавна такса в размер на 404,25 лева и депозит за
вещо лице 250,00 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените разноски – пропорционално в размер на 1124,16 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в
полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да бъде
присъдена сумата от 25,00 лв. – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния представител на ответника, както и конкретната фактическа
и правна сложност на делото.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на
основание чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7 да заплати на М.Ф.Т., ЕГН ********** сумата в размер на 3008,41 лв. -нетното
трудово възнаграждение за м. 03.2016 г., 2655,35 лв. нетното трудово възнаграждение за м. 04.2016 г. 70,15
лв. нетното трудово възнаграждение за м. 05.2016 г., и 1035,00 лв. обезщетението
за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни, суми неизплатени от
„Електрисите“ ЕООД, което неплащане съставлява покрит застрахователен риск
съгласно договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ № 0710-230-2015-00001
от 07.04.2015 г. и № 0710-230-2016-00001 от 15.04.2016 г. сключен между „Електрисите“ ЕООД и
„ОЗК-Застраховане“ АД, по който М.Ф.Т. е трето ползващо се лице (бенефициер), ведно със законната лихва за забава
върху всяка от главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2021 г. до окончателното им изплащане, като.
ОСЪЖДА
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* да
заплати на М.Ф.Т., сумата
в размер на 374,38 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 03.01.2020 г. до 25.03.2021 г., дължима върху главницата от 3008,41
лв., сумата от 330,44 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 03.01.2020 г. до 25.03.2021 г., дължима върху главницата от 2655,35
лв., сумата от 8,73 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 03.01.2020 г. до 25.03.2021 г., дължима върху главницата от 70,15
лв. и 128,80 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
03.01.2020 г. до 25.03.2021 г., дължима върху главницата от 1035,00 лева, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над 374,38 лв. до 1500,92
лв. за периода от 26.04.2016 г. до 02.01.2020 г.; за разликата над 330,44 лв.
до пълния претендиран размер от 1302,62 лв. и за периода от 26.05.2016 г. до 02.01.2020
г., за разликата над 8,73 лв. до пълния претендиран размер от 33,83 лв.
и за периода от 26.06.2016 г. до 02.01.2020 г., за разликата над 128,80 лв. до
пълния претендиран размер от 498,82 лв.
и за периода от 26.06.2016 г. до 02.01.2020 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, с да заплати на М.Ф.Т. сумата от 1124,16 лева – разноски пред Районен
съд П..
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК М.Ф.Т. да заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД, сумата от 25,00 лева – разноски пред
Районен съд П..
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________
Вярно с оригинала М.Я.