О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….……./………….…….2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II
въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Л. Василев
въззивно гражданско дело № 1169 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 2640974/17.08.2020 г., депозирана от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс
– Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Милослава Лечева, с която на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се
иска изменение на решение № 260311/11.08.2020 г., постановено по горепосоченото
дело, в частта за разноските, тъй като на въззиваемата страна са присъдени
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
което според молителя е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на
делото. В молбата се излагат доводи за това, че съдът неправилно е отхвърлил
своевременно направеното възражение за прекомерност на разноските, като е
посочил, че възразилата страна сама е оценила високо фактическата и правна
сложност на делото, уговаряйки и заплащайки на своя адвокат възнаграждение в
двойно по-голям размер от присъдения на въззиваемия. Твърди се, че фактът за
платен адвокатски хонорар в по-висок размер не обосновава извод за по-висока
степен на правна и фактическа сложност, тъй като адвокатът и доверителят имат
право свободно да договарят размерите на възнаграждението във връзка със
съответното представителство, но тази свобода не следва да се простира върху
размера на разноските, за които следва да отговора насрещната страна.
В законоустановения преклузивен срок
по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил писмен отговор от въззиваемия Т.Д.К., чрез
адв. Ц.Д.. В отговора се излага, че уговореното и заплатено възнаграждение в
размер на 500 лева е съразмерно съобразно свършената от процесуалният
представител работа по делото – изготвяне и депозиране на отговор на въззивна
жалба, участие в открито съдебно заседание, както и производство по реда на чл.
248 от ГПК. Счита, че ответното дружество е можело да избегне заплащането на
тези разноски още с депозирането на възражение в заповедното производство или с
признаване на иска пред ВРС, или като не обжалва решението на
първоинстанционния съд. Сочи, че насрещната страна сама е оценила високо
фактическата и правна сложност на делото, като е уговорила и заплатила
адвокатско възнаграждение в двойно по-висок размер. В заключение сочи, че така
заплатеното адвокатско възнаграждение се явява съобразено с Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с действителната правна и
фактическа сложност, поради което същото не се явява прекомерно високо. Предвид
това, моли молбата за изменение на решението да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и неетична.
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал.
1, предл. 1 от ГПК, изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана
по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
С Решение № 260311/11.08.2020г. ОС
Варна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, е осъдил въззивника да заплати на
въззиваемия сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща сторени разноски
пред въззивния съд, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
приложен списък на сторените разноски по чл. 80 от ГПК, както и договор за
правна помощ и съдействие, от който се установява, че претендираната сума е
действително платена.
Адвокатът на въззиваемия е извършил процесуалните действия, за които е
бил ангажиран съобразно представения Договор за правна помощ и съдействие, като
е изготвил подробен и мотивиран писмен отговор на въззивната жалба, аргументите
по който е поддържал и в проведеното по делото открито съдебно заседание. При
извършената преценка относно фактическата и правна сложност на делото, съдът съобрази
същността на самия правен спор, като намери, че същият е обременен с множество
правнорелевантни факти и възражения на насрещната страна, по делото са
ангажирани множество доказателства, а правната материя, регулираща предмета на
спора е специфична по своя характер.
Съдът счита, че не без значение е фактът, че страната, обективирала
възражение за прекомерност, сама е оценила високо фактическата и правна
сложност на спора, поради което е договорила и заплатила адвокатско
възнаграждение в размер повече от два
пъти по-висок от този на въззиваемата страна, а сложността на делото е еднаква
и за двете страни в процеса. Именно в този смисъл е постановеното Определение №
3 от 05.01.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №7153/2014г.
В контекста на гореизложеното и като
прецени действителната фактическа и правна сложност на въззивното производство,
настоящият съдебен състав намира, че договорено и заплатено възнаграждението от
500 лева в полза на адвокат Д. не е прекомерно, поради което същото не следва
да се намали по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2640974/17.08.2020 г., депозирана от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс
– Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Милослава Лечева, с която на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се
иска изменение на решение № 260311/11.08.2020 г., постановено по горепосоченото
дело, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване по арг. от чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.