Р Е Ш
Е Н И Е
23.VІI.2018 Разград
12
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 29.V. 2018
съд
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В ПУБЛИЧНО заседание в
състав
Секретар:Д.
Г. Председател
2018 търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
1
дело
номер по описа на РОС за година.
съобрази следното:
Производство по реда чл.365
и сл.ГПК.
Образувано е по иск, пряко предявен на
осн.чл.22 КЗ(отм.) от Ж.М.Ж., чрез
проц. с представител по пълномощие-адв. Д. Павлов срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС”АД,
ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София
154907, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“№87
за дължимо му се на в размер на 65 000,00лв. обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на признато за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“
във вр. с чл.50,ал.1 ЗДвП и чл.102 ППЗДвП пътно-транспортно произшествие.
В исковата си молба, като
обстоятелства, предпоставящи основателността на исковата претенция, ищецът
твърди:
-качеството си на лице, пострадало при
автопроизшествие, признато за престъпление
по чл.343, ал.1, б.“б НК във вр. с чл.50,ал.1 ЗДвП и чл.102 ППЗДвП ;
-претърпяна
в резултат на ПТП средна телесна повреда, изразяваща се: в травматично счупване на девет зъба на горна
и долна редица, с изваждане(екстракция) на четири от тях, в което довело до
трайно затруднение в дъвкателната функция в степен на невъзможност за отхапване и дъвчене и на говорната функция в степен на фъфлене, и
неясно изговаряне на думи, поради допир на езика до горните резци;
- претърпени в резултат на ПТП леки по степен телесни
повреди,
изразяващи се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, описани като: оток и кръвонасядане на лигавицата на горната устна към преддверието на устната кухина; разкъсно
контузна рана с неправилни разкъсни ръбове в лявата половина над горната устна,
зашита с три конеца; оток и кръвонасядане на
лигавицата на долната устна с разкъсване на лигавицата към преддверието
на устната кухина в централната част и изцяло вдясно; охлузвания на носа;
охлузвания по гърба на дланта и пръстите на дясната ръка; кръвонасядане и оток
на меките тъкани над горния полюс на лявата ушна мида с диаметър 3,5см и над
него; сътресение на мозъка;
- влязла в сила на
12.VІ.2017г. Присъда №259/25.V.2017г по НОХД
№162/2017 по описа на РРС, с което
по реда на чл.78а НК лицето Х. Х.
С.М. С., гражданин на Палестина и
България , е признато за виновно в това, че на 2.ХІІ.2015г., в качеството си на
водач на л.а. „Фолксваген Кади““, рег.№СВ 2055 АТ е нарушило визираните в чл.50,ал.1 ЗДвП и чл.102 ППЗДвП правила за безопасност на движението, в
резултат на което и по непредпазливост е
причинило на ищеца средна по степен
телесна повреда –престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. с чл342, ал.1 НК,
за което и на осн.чл. 78аНК във вр. с чл.343гНК
му е наложено
административно наказание глоба в
размер на 2 500,00лв. и лишаване от правоуправление за срок от две
години и шест месеца.
-наличие на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ по полица №ВG/02/115002593057 с
период па действие от 1.ХІ.2015 до 31.Х.2016г.,, сключен между
ответното ЗД „Бул Инс”АД, ЕИК831830482
и собственика на р.а.“Фолкксваген
Кади“ с рег.№СВ2055АТ, участвал в
причинилото телесната повреда на ищеца
ПТП.
- причинилото телесната повреда на
ищеца ПТП се твърди като събитие, настъпило в срока на
застрахователното покритие по договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обвързващо отговорността на ответника с
претендираното по иска обезщетение;
С
депозиран в срока на чл.367 ГПК отговор,
ответното дружество оспорва иска по основание и размер.
Твърди несъразмерност на претендираното
обезщетение с реално търпените от ищеца вреди и съпричиняване, изразяващо се в непоставен
към момента на инцидента предпазен колан; оспорва наличие на някои от
заявените по иска телесни увреждания ; твърди извършено на 1.ХІ.2017г. плащане
на застрахователно обезщетение в размер на 1 000лв.
В рамките на предоставеният му за това срок, ищецът се е възползвал
от правото си на допълнителна искова молба , с подаването на която заявява, че
поддържа иска на предявеното му основание и в посочения размер. Оспорва на
правеното от ответника възражение за съпричиняване на твърдения от него
вредоносен резултат. Признава въведеното в срок за отговор твърдение за
изплатено му от ответника застр.
обезщетение в размер на 1 000,00лв., считайки същото за недостатъчно, щото
да покрие реално претърпените от него болки и страдания.
С депозиран в срок отговор на доп. искова молба, ответникът
заявява, че поддържа възражението си за неоснователност на иска и за съпричиняване
на търпения от ищеца вредоносен резултат.
В с.з., лично и чрез процесуално представляващият го по пълномощие - адв. Д. Павлов ищецът заявява, че поддържа иска на предявеното му основание и по размер.
Оспорва като неоснователно въведеното от ответника възражение за съпричиняване
на търпения от него вредоносен резултат.
Претендира присъждане на доказано
направени по делото разноски.
В с.з., чрез процесуално представляващият го по
пълномощие –адв.Ст.Стоянов, ответното дружество оспорва иска. Счита предявеното
обезщетяване за завишено и несъответно на реално търпените вреди. Поддържа
направеното в срока за отговор възражение за съпричиняване на търпения от ищеца
вредоносен резултат. Заявява, че като
доказано, съпричиняването следва да бъде съобразено от съда в порядъка на 50% от размера на адекватното
на вредите обезщетение. Претендира разноски по делото .
Обсъдени в съвкупност и във връзка с
процесуално заявеното от страните поведение, доказателствата по делото дават
основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна, следното:
На
2.ХІІ.2015г. около 15,00 часа,
управляваният от Х.Х.С.М.С. л.а. „Фолксваген Кади“ с рег.№ ***
се придвижвал по път ІІІ-205 в посока от гр. Исперих към гр.
Разград. Времето било ясно и слънчево, а пътната настилка - суха.
Навлизайки в кръстовището между път ІІІ-205 /гр.
Исперих-гр. Разград/ и главен път Е-70
/Русе-Варна/, водачът на л.а.“Фолксваген не съобразил поставения пътен знак Б2 и отнел
предимството на придвижващия се по път Е-70, в посока от гр.Русе към гр. Шумен,
л.а. „Опел Астра“ с рег.№***. В
резултат на нарушението, между двете МПС последвал челен удар като по отношение на л.а.
„Опел“, ударът попаднал ляво странично , в зоната на двете леви врати и лявата
средна колонка. Към момента на удара, ищецът
се намирал на задна лява седалка на
л.а. „Опел“. Т.е., в непосредствена близост до мястото, на което неправомерно
движещият се „Фолксваген“ удря л.а.“Опел“. Факт, установим и от снимковия
материал, изготвен при огледа на произшествието и на пострадалите автомобили,
намиращ се в приложената като доказателство преписка по НОХД №162/2017 по опис
на РРС(л.89 от ДП).
В резултат на настъпилото ПТП, ищецът получил травми в лицевата част на главата и бил
приет на лечение в МБАЛ-Разград.
С вл. в сила на 12.VІ.2017г. Присъда №259/25.V.2017г по
НОХД №162/2017 по описа на РРС, водачът
на л.а. „Фолксваген Кади““, рег.№***
е бил признат за виновен в това, че на
2.ХІІ.2015г., като нарушил визираните в чл.50,ал.1 ЗДвП и чл.102 ППЗДвП правила за безопасност на движението е
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на возещия се в л.а. „Опел“ Ж.Ж.
и по този начин е инкриминирал престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. с
чл342, ал.1 НК, за което и на осн.чл. 78аНК във вр. с чл.343гНК му е било
наложено административно наказание
глоба в
размер на 2 500,00лв. и лишаване от правоуправление за срок от две
години и шест месеца.
На
основание чл. 300 от ГПК, в настоящия процес следва да се приеме за установено
със сила на пресъдено нещо, че са налице кумулативно изискуемите се за
съставомерността на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД предпоставки: налице е деяние,
осъществено от прекия извършител противоправно
и виновно при условията на непредпазливост, в резултат на което на ищеца е
причинена комплексна средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 във
връзка с чл. 1 от НК – счупване на зъби, без които се затруднява дъвченето или
говоренето.
От ползващите се с доказателствена сила
материали по воденото срещу Х.С.М.С.нак. производство, се
следва за установено от фактическа страна, че при инкриминиране на деянието, същият
е управлявал МПС , собственост на третото за
процеса лице-„Аладин Фуудс“ ООД,ЕИК115271421, гр.София, с което ответното
дружество е в договорни отношения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, съгласно валидна към дата на процесното ПТП застрахователна полица № ВG/02/115002593057.
Полицата, както и срокът й на действие
са подробно описани в ползващия се с
док.сила Констативен протокол за ПТП с рег.№263/2.ХІІ.2015г. Доколкото, с депозирания в срок отговор
ответникът не оспорва това
обстоятелство, съдът приема, че същото е безспорно установено по делото.
В заключение, назначената по делото комплексна
СМА и СТА установява , че в резултат на
претърпяното на 2.ХІІ.2015г. транспортно произшествие ищецът е получил множество телесни увреждания, чиято
медико-биологична характеристика предпоставя
обособяването им в три групи:
1/ Травматично счупване на девет
зъба, разположени на горна и долна редици, както следва: първи и втори
горен вдясно; първи, втори и четвърти горен вляво; втори, трети, четвърти и
пети долен вляво. Извършена на 21.ХІІ.2015г. екстракция на четири зъба - втори,
трети, четвърти и пети долен вляво. Относимо към дата на причиняването им тези
травми са били силно болезнени. Пострадалият е изпитвал силни болки в лицевата
област и не е бил във възможност да отваря устата си и да се храни пълноценно в продължение на дни.
Наложила се хоспитализацията му в болнично заведение. По експертни данни, възстановяването
на зъбите е възможно само с изкуствена конструкция. Несвоевременното й
извършване би довело до деформация в анатомията на горна и долна челюсти, както
и в захапката. Изграждането на изкуствената конструкция на зъбите е условие за пълното
възстановяне на говорните и дъвкателни функции при пострадалия.
Счупването
на всеки от зъбите поотделно, както и в съвкупност е с характеристика на средна телесна повреда. Едновременното
им получаване утежнява степента на търпените от увреждането болки и страдания,
тъй като за един продължителен период е довело до трайно затруднение в дъвкателните и
говорните функции на пострадалия – невъзможност за отхапване и
дъвчене, а от там - непълноценно хранене с течна/пасирана храна; неясно
изговаряне на думи в степен на фъфлене. Тази травма е съпътствана и с естетичен дефект, с неудобство
при общуване, занижено самочувствие, дискомфорт.
Активното
лечение на тези травми, включващо и
отстраняването/екстракцията на пет от пострадалите зъби е продължило повече от
месец и е било съпроводено с допълнителни болки и
страдания. Относимо към днешна дата, във
връзка с тази травма възстановяването на ищеца не е приключило и по причина, че
същият не разполага със средства, щото да покрие разходите по изграждане на изкуствената конструкция.
2/Във втора
група са изведени увреждания с характеристики на леки телесни повреди
по см. на чл.130, ал. НК - довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия: разкъсно-контузна рани на главата – на ниво зад и над горния полюс на лява ушна мида;
разкъсно контузна рана над лява половина на горната устна; разкъсно-контузна рана на лигавицата на
долна устна към преддверието на устната
кухина - в централна част и изцяло
вдясно; кръвотечение от носа; клинични данни за сътресение на мозъка;
По отношение на първите две наранявания, относимо към дата на получаването
им е проведена хирургична обработка. Наложило
се е зашиване на горната устна, причинило допълнителни болки и страдания на пострадалия,
както и затруднения при хранене, и говор. Шевовете са
оставили траен белег в лицевата част на пострадалия, което допълнително
травмира самочувствието му. За да прикрие белега, пуснал брада.
3/ Травми с характеристика на леки телесни
повреди по см. на чл.130, ал.2 НК, довели до болки и страдания, без
разстройство на здравето: кръвонасядания на меките тъкани над горния полюс
на лява ушна мида; разлято кръвонасядане върху видимата лигавица на горнатта
устна, към преддверието на устната кухина и на видимата лигавица на долна
устна; охлузвания на носа, по цялото протежение над горна устна и над устните ъгли; драскотини върху гърба на
дланта и пръстите на дясната ръка;
Видимите травматични
увреждания, описани на позиция 2/ и 3/ се сочат от експерта по СМЕ с оздравителен
срок около 2 седмици.
По делото са разпитани свидетели, които
поотделно и независимо един от друг интерпретират в показанията си преживените
от ищеца болки и страдания.
Св.М.Ж.,
баща на ищеца, сочи, че непосредствено след катастрофата лицето на сина му било
силно подуто, неузнаваемо. Цялостното му поведение и реакции сочели на това, че
страда, че изпитва болки и жажда. В продължение на девет дни лицето му било
обинтовано. Приказвал несвързано, бил неадекватен, с неспокоен сън, бълнувал. Поемал малко течности, които му подавали с
отрязан от системата маркуч, през малък процеп на превръзката около устата.
Състоянието му не позволявало да се обслужва сам и това налагало непрекъснатото
присъствие на близките му по време на болничния му престой. Не можел да се
храни сам и пълноценно. Поемал само разредена с вода пасирана храна. От
болницата бил изписан със силно оттекла долна челюст. Оттокът не позволявал
отваряне на челюстта, което затруднявало
говора му и не позволявало предприемане на
интервенциите по изваждане (екстракция) на зъби,
парчета от зъби и счупена кост в областта на венците. В продължение на два
месеца след изписването му от болницата, ищецът продължил лечението си в
домашни условия. Продължили и интервенциите по отстраняване на попадналите във
венците парчета от кост, и зъби, както и ваденето на неподлежащите на възстановяване зъби. Отоците в областта на челюстта не
позволявали отварянето на устата, което затруднявало и забавяло във времето
,дължимите от стоматолога интервенции по възстановяване зъбния статус на
пострадалия. Като очевидец на
провежданите манипулации, свидетелят твърди, че твърди, че синът му изпитвал силни болки, за което съдел по треперенето на тялото му и по начина, по
който стискал ръкохватките на зъболекарския стол. Поради липса на средства,
свидетелят твърди, че и към днешна дата процесът по възстановяване зъбния статус на
пострадалия не е приключил. Синът му продължавал да изпитва болки и почти
ежедневно приемал обезболяващи медикаменти(аулин). Не можел да
се храни пълноценно и към днешна дата, поемал само меки и течни храни. Това
довело до драстичното му телесно отслабване-от 78-77 кг на 52кг. След
операцията(шевовете в областта на горната устна) му останал видим белег. Заради белега и липсващите зъби изпитвал
притеснение, не смеел да се усмихва,
пуснал си принудително брада. Заради
притесненията си от външния вид, от факта, че
не могат да го разбират, когато говори, както и че трябва да се
съборязават с това, че не може да поема твърда храна, ищецът променил начина си
на живот - от общителен, спокоен и
енергичен млад човек, станал затворен, необщителен, нервен и нерешителен. В резултат на придобитите от травмата
комплекси, ищецът ограничил излизанията си с приятели, чувствал се
непълноценен. Избягвал пътувания с МПС, а когато това се налагало - изпитвал
страх и реагирал панически при по резки
маневри. Поведение, което свидетелят сочи
като датиращо след преживения инцидент.
Св.Ибрямов, приятел на ищеца, сочи в показанията си, че след инцидента Ж. започнал да отбягва приятелите си, изпитвал
срам и неудобство от видимата липса на зъби, затворил се. Оплаквал се от зъбобол и вземал често
успокоителни. Избягвал да разговаря, защото фъфлел и говорът му бил
неразбираем.
Като относими на установеното от съдебните
експерти и на приетите по делото писмени доказателства, съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите Ж. и И..
Описаните по горе уреждания, с изключение на
драскотините по гърба и дясната ръка на
пострадалия, съдебният лекар сочи като получени в резултат от удара на главата
в елементите от интериора на автомобила, в който се е намирал ищецът. Сочат
се като
причинени по общия механизъм на
удари с/върху твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмет/и с по-тежко засягане на
лявата страна на устата /съзъбието/ и главата.
Относно механизма на получените от ищеца
увреждания, в рамките на своята компетентност експертът по авотехническата част
на експертизата сочи, че автомобилът, в който е пътувал ищецът е бил ударен с предна част на л.а. “Фолксваген“ ляво-странично, в зоната на
двете леви врати и лявата средна колона. При този, страничен за „Опел“-а удар,
тялото на намиращия се на задна лява седалка ищец се е придвижило наляво, към посока на удара и едновременно с това напред. При
което, главата му се удря в ляво отстоящите му детайли от интериора на
автомобила - стъкло на задна лява врата, средна лява колонка и горна лява част
на предна седалка. Този механизъм обяснява преумиществено получените, в лявата половина
на лицето увреждания.
В основание на възражението за обективирано от ищеца съпричиняване към търпения от него вредоносен
резултат, ответникът твърди, че същият
не е бил с поставен предпазен колан. По
така въведеното възражение, в тежест на
ответното дружество е да докаже, че процесният автомобил е бил оборудван с такъв
колан, че същият не е бил поставен от пострадалия и че това негово, противно на изискванията на чл.137аЗДвП
поведение е в причинна връзка с претендираните
до обезщетяването им вреди. Т.е., че с
това си поведение пострадалият е допринесъл за настъпването им.
Ангажираната в тази връзка КСМАТЕ
констатира следното: ДП№1873-ЗМ212/2016г. е образувано по опис на РУ на МВР
Разград на 4.ІV.2016г., т.е. последващо на инкриминираното на 2.ХІІ.2015г. От
материалите на досъдебното производство се установява, че не е извършван оглед
на автомобила, в който е пътувал ищецът. Т.е., относимо към дата на инцидента,
няма събрани по предвидения за това в НПК ред, доказателства за оборудването на
л.а.“Опел“ с предпазни колани за задни седалки. Анализирайки снимковия
материал, изготвен в хода на досъдебното производство и относимо
към дата на ПТП, вещото лице по автотехническата част твърди, че по същия „визуално“ е невъзможно да се установи дали задната лява
седалка на л.а.“Опел“ е била оборудвана с предпазен колан. Експертът не ангажира
с категоричност заключение за оборудването на автомобила с предпазен колан за
лява задна седалка.
Съдейки по това, че по тялото на
пострадалия не са установени характерните при поставен предпазен колан охлузвания
по гръдна стена и долна част на корема, в заключение експертите сочат, че към момента на удара ищецът не е бил
с „правилно поставен предпазен колан“. В с.з. уточняват, че под този израз са
имали предвид случаите, в които пътуващите в автомобил маркират фиктивно
поставяне на колана. Липсата на категоричност в експертното заключение относно
оборудването на автомобила с предпазен колан за лява задна седалка,
разколебава категоричността на извода им
за неправилно поставения от ищеца колан.
Липсата на колан няма как да обоснове извод за неправилното му поставяне.
Освен това, както сочат и самите експерти при
изслушването им в с.з., фактът на неустановени по тялото на ищеца травматични
марки от предпазен колан, не налага с категоричност извод, че такъв не е бил
поставен. Липсата им може да бъде обяснена със зимния сезон и
носенето на дебели връхни дрехи, изолиращи
контакта на колана от тялото.
Основано на експертното заключение относно механизма на ПТП, съдът
намира, че преимуществено получените от ищеца в лява лицева част увреждания са
обясними с обективно установения по делото факт, че лявата част на лицето му се
е намирала в непосредствена близост до
мястото, на което виновният водач удря автомобила, в който е пътувал. Т.е., с
тази част на лицето си пострадалият е поел първоначалния удар, което е видно и
от визуализираните на снимковия материал повреди на автомобила, в който е
пътувал. От удара, лявата страна на автомобила е хлътнала силно навътре,
оказвайки натиск върху тялото на пътуващия на задна лява седалка ищец. Ударът
е бил с достатъчна кинетична енергия, за да предизвика ляво разположените в
областта на лицето и главата му увреждания , без травматични увреждания по други части на тялото.
Според съда не се доказва с категоричност, че описаните травматични увреждания
е можело да бъдат предотвратени с
поставяне на предпазен колан, доколкото
същият фиксира тялото диагонално от рамото към таза. В областта на врата и главата, същото е свободно и поддаващо се на външно
оказаните му въздействия.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема, че ответникът
не установява, вмененото му в тежест на доказване съпричиняване. Ответникът следваше да докаже
по категоричен и недвусмислен начин, че като пътник в пострадалия автомобил ищецът не
е поставил предпазния колан и е нарушил
задълженията си по чл.137а ЗДвП. Цитираната разпоредба задължава пътниците в
движещи се МПС да използват обезопасителните колани, “с които моторните
превозни средства са оборудвани“. Т.е., нарушението на нормата, а от там и
наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия към
момента на ПТП , се предпоставят от наличието на съответното оборудване. В нито едно от приобщените към делото писмени
и гласни доказателства не се съдържат данни за наличието на такова оборудване в
л.а.“Опел“. Единственият източник на информация в тази насока е експертното заключение на автотехническата и медицинска експертизи, в които е изразено предположение,
че липсата на характерните травматични марки е възможно обяснима с неправилно поставен предпазен
колан. Експертните заключения не се
базират на преки или косвени доказателства относно релевантния за спора факт -
наличието на предпазен колан, а отразяват предположения, до които вещите лица
са достигнали след собствен анализ на фактическия и доказателствен материал. Горното
не дава основание на съда да приеме за категорично установено твърдяното по
възражението за съпричиняване противоправно поведение на ищеца.
При отсъствие на категорични доказателства за
причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време произшествието и настъпилия за него вредоносен
резултат, обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ не подлежи на редуциране и се дължи
в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В
този смисъл е и последователната практика на ВКС
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразена както в ППВС № 17/63 г., така и
в постановените по реда на чл. 290 и сл. решения на ВКС: № 206/ 12.ІІІ.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 59/10.VІ.2011
г. по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. и № 98/24.ІV.2013 г., по т. д. № 596/2012
г., която е в смисъл, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да
е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за
настъпването му или го е улеснило.
Същевременно, според цитираната задължителна практика на ВКС, само по
себе си и обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал
обезопасителен колан не е достатъчно, за да бъде приложен чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед
механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по-
малък обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан, каквито
доказателства, ангажирани съобразно въведената с чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствена тежест и по предвидения в ГПК ред за събирането им по делото,
извън предположението на вещите лица и посочената от тях статистика, липсват.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, от
правна страна съдът приема исковата претенция за основателна. Ищецът предявява
пряко срещу застраховател осъдителен иск за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане,
претърпени в резултат на настъпване на
застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска
отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Правното основание на иска е чл. 226, ал.1
от КЗ (отм.), във връзка с чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, защото покритото
със застраховката събитие е настъпило при действие на КЗ(отм.). Доколкото
провеждането на процедурата по чл. 380 от КЗ би имала значение за допустимостта
на иска по чл. 432 от КЗ (предвид изричното правило на чл. 493, ал. 3 от КЗ)
съдът приема, че спрямо процесното застрахователно правоотношение следва да се прилагат разпоредбите на
отменения Кодекс на застраховането, тъй като от представената от ищеца справка
е видно, че договорът за застраховка "Гражданска отговорност" със
собственика на „виновния“ автомобил „Фолксваген“ е сключен на дата 19.Х.2015., която предхожда влизането в сила
на новия КЗ . Съобразно разпоредбата на
§ 22 от ПЗР на закона , в която се включва и текста на чл. 226, уреждащ прекия
иск срещу застрахователя, за заварените от действащия кодекс застр.
правоотношения приложение намират правилата на част четвърта от КЗ (отм.).
Анализът на събраните в хода на съдебното
дирене доказателства обосновава по категоричен начин извод за проявлението на всички нормативно
установени предпоставки за ангажиране на деликтната гражданска отговорност на водача на л.а. "Фолксваген Кади“ с
рег.№СВ2055АТ “, при управление на което
е осъществил търпения от ищеца деликт. На основание чл. 300 от ГПК, в настоящия
процес следва да се приеме за установено, че по отношение на съставомерните,
ангажиращи деликтната отговорност на
прекия причинител предпоставки (деяние, противоправност, вина, субект на
деликтна отговорност, причинно-следствена връзка между деяние и настъпилите за
пострадалия Ж. вреди) е налице
сила на пресъдено нещо.
В момента на настъпването на
процесното ПТП е било налице валидно застрахователно покритие по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", което
покритие е било предоставено от
ответното дружество на собственика на лекия автомобил, участвал в ПТП и уравляван от причинилия вредите
водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ /чл. 224, ал.2 от КЗ -
отм./ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
При доказан деликт и
наличие на валидно застрахователно покритие по застраховката
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът приема, че за
ответника, в качеството му на застраховател, възниква уреденото от закона
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
При установените факти и направените по - горе изводи, повдигнатият
съдебен спор в настоящия процес се концентрира върху размера на платимото по
справедливост обезщетение и е ли е налице съпричиняване от страна на пострадалия
при произшествието ищец.
За да се произнесе по размера на дължимото застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди - настоящият
състав съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - за този тип вреди, обезщетението се определя от
съда по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968
г., което не е загубило действието си и към момента на настоящия съдебен акт,
справедливостта като критерий за определяне размера на справедливо обезщетение
при деликт не е абстрактно понятие а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност.
В случая като обстоятелства
обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението съдът отчита:
- вида, степента и интензитета на
търпените от ищеца болки и страдания- множество, общо девет на брой средно изразени
по степен телесни увреждания, всяко от
които, само по себе си водещо до трайно
затруднение в дъвкателната и говорни функции на пострадалия, до болка и
страдание; едновременното им получаване се отчита от съда като утежняващо
състоянието и болките обстоятелство; в рамките на две седмици лицето
на ищеца е било обезобразено, изцяло обинтовано и болезнено при допир; четири леки телесни повреди от вида на водещите до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия. Три от които, , в съвкупността на описаните по горе
средни телесни повреди са довели до
допълнителни затруднения в говорните и дъвкателни функции на пострадалия, и са забавили
оздравителния процес, изискващ отваряне на челюстта за изваждането на
попадналите в нея парчета от зъби и кост; мозъчно сътресение, изискващо
наблюдението на ищеца в болнично заведение;
-продължителността на оздравителния процес и съпътстващите го неудобства
- продължило в рамките на два месеца интензивно лечение, две седмици от които в
болница; затруднено и непълноценно хранене; фъфлене, не добра артикулация; значителна загуба на телесно тегло; поради
непълното възстановяване на зъбния му статус
и към днешна дата храната на ищеца се ограничава до меки, течни и
пасирани храни; продължаващ и към днешна дата процес по отстраняване на
последиците от причинените му при ПТП увреждания; доказано невъзможно
възстановяване на естествения му зъбен статус предвид невъзвратима загуба на девет
зъба, четири от които изцяло; допълнително понесени от ищеца болки и
страдания при приложени в хода на оздравителния процес интервенции по вадене на
зъби, парчета от зъби и кост, изграждане на зъби, шевове на горна устна;
Ведно с физическата болка и страдание, ищецът е преживял и унижението да бъде физически и материално зависим
от своите близки. Занижено самочувствие и комплекси, проворикани от
липсата на зъби, фъфленето и от видимия
белег на горна устна, за което свидетелства настъпилата в поведението на ищеца
промяна-социална изолация, срам, неудобство, обективни трудности при словесно
общуване; Страхови асоциации и панически реакции при придвижване с МПС;
В конкретния случай,
сравнително младата възраст на ищеца, съдът отчита като обстоятелство,
утежняващо търпените от уврежданията последици, предвид трайният им и
невъзвратим характер. Ищецът трябва да приеме и да свикне с мисълта, че до живот зъбният му статус ще е протезиран,
както и че ще носи белег на лицето си;
Адекватното прилагане на принципа
на справедливостта изисква, при определяне на конкретен размер на обезщетението
да се съобразят и конкретните социално - икономическите условия в страната,
определящи критерия за жизнен стандарт, през периода в който са били претърпени
вредите. В конкретния случай, съдът съобрази публично оповестените данни за
утвърдената към дата на деликта
минимална работна заплата 380,00лв.- ПМС № 139/4.VІ.2015г.) и средна
работна заплата(по данни на НСИ-764лв. за региона); обичайните размери на
обезщетенията, платими за осигурени социални рискове и за деликти, както и
лимитите по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" (За неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане
или смърт - 2 000 000,00 лв. за всяко
събитие при едно пострадало лице).
С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съобразно
въведения с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост и при недоказано с
категоричност съпричиняване, се следва в предявения му размер от 65 000,00 лв.
Предвид доказано платеното от
застрахователя обезщетение от 1 000,00лв., искът следва да бъде уважен до
размера на 64 000,00лв. По отношение на законовата лихва и претендираните
от ищеца разноски, следва да се съобрази, че плащането на част от обезщетението
е извършено от ищеца на 1.ХІ.2017г. Т.е., в хода на делото и последващо на
депозираната на 5.VІІ.2017г. искова молба.
По отношение на
претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпване на
увреждането, съгласно разпоредбите на чл. 86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът
на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя.
Следователно, намира, че сумата от 65 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпяното
ПТП, следва да бъде присъдена заедно със законната лихва от момента на настъпване
на увреждането – 2.ХІІ.2015 г.
до 1.ХІ.2017г., когато ответното дружество е извършило
частично плащане по вземането за
застрахователно обезщетение. Законовата лихва
върху присъдената от съда сума от 64 000,00лв. е дължима, считано
от 2.ХІ.2017г. до окончателното й изплащане.
На осн.чл.7 ГПК, предвид
своевременно направеното от ищеца искане, ответното дружество дължи разноски съответни на размера по иска,
доколкото отхвърлянето му до размера на 1 000,00лв. се дължи на настъпили в хода на делото обстоятелства. За
оказаната на ищеца безплатна правна помощ, в полза на повереника му- адв.Др.Павлов се
следва възнаграждение от 2 480,лв., изчислено в минималния размер,
предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Н-ба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения.
Водим от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И:
На осн.чл.22 КЗ(отм.) ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС”АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление по търг.
регистрация в гр.София 154907, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“№87 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.М.Ж., ЕГН **********,*** 000,00лв.(шестдесет
и четири хиляди лева) в ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ –болки и страдания, търпими в резултат на причинени му
2.ХІІ.2015г. при ПТП, признато за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. с чл342, ал.1 НК ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ,
ведно със законна лихва дължима върху главница от 65 000,00лв. за времето от 2.ХІІ.2015 до 1.ХІ.2017г, а
върху уважените 64 000,00лв. за
времето от 2.ХІ.2017 до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ж.М.Ж.,
ЕГН ********** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС”АД, ЕИК831830482 на
осн. чл.22 КЗ(отм.) за разликата до първоначалния му размер.
На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС”АД,
ЕИК831830482 да заплати на Ж.М.Ж., ЕГН ********** разноски по делото в размер
на 300,00лв.
На осн.чл.38 , ал.2 ЗА ОСЪЖДА „ЗАСРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС”АД,
ЕИК831830482 да заплати на адв.Драгомир Павлов, АК-Разград, за безплатно
оказаната на ищеца Ж.М.Ж. правна помощ, възнаграждение в размер на 2480,00лв.
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
БУЛ ИНС”АД, ЕИК831830482 да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 2560,00лв.
Решението може да се
обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия:
ДГ