Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. Варна, 30.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
10517/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК от Ф.Я.Х., ЕГН ********** с адрес *** срещу „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** Тауърс-Е” за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
изпълнение на задължения за потребена ел.енергия в периода 28.06.2007г. до
30.11.2008г. за аб. № ********** и кл. № ********** с адрес на потребление гр. Варна, ул. Доброволци № 31, ап. 2 в размери,
както следва: 477,02лева по фактура № **********/28.08.2007г., 61,38лева по
фактура № **********/30.09.2007г., 46,74лева по фактура №
**********/31.10.2007г., 180,29лева по фактура № **********/30.11.2007г.,
343,75лева по фактура № **********/31.12.2007г., 610,87лева по фактура №
**********/31.01.2008г., 493,68лева по фактура № **********/01.03.2008г., 516,48лева
по фактура № **********/31.03.2008г., 480,96лева по фактура №
**********/01.05.2008г., 249,98лева по фактура № **********/31.05.2008г.,
326,42лева по фактура № **********/01.07.2008г., 67,64лева по фактура №
**********/31.07.2008г., 93,88лева по фактура № **********/31.08.2008г.,
153,06лева по фактура № **********/30.09.2008г., 207,80лева по фактура №
**********/31.10.2008г. и 401,30лева по фактура № **********/30.11.2008г., поради изтекла погасителна давност за
събиране на вземането.
Ищцата твърди, че ответното дружество е издало процесните фактури за
остойностяване на потребената от нея ел.енергия в периода 28.06.2007г. до
30.11.2008г. За събиране на това си вземане, ответникът е образувал три
заповедни производства- ч.гр.д. №
11640/2011г., ч.гр.д. № 1691/2012г. и ч.гр.д. № 508/2015г. на ВРС. И по трите
производства ищцата е подала възражения по чл. 414 ГПК и заповедите са били обезсилени.
Въпреки това и след направена проверка в Център за обслужване на клиенти,
ищцата е уведомена, че има множество неплатени задължения, в т.ч. и процесните.
Казано й било, че следва да ги заплати в срок до два месеца, в противен случай
щяла „да бъде дадена на ЧСИ“. Това я е мотивирало да подаде две заявления- вх.
№ 839/19.06.2019г. и вх. № 5149352/24.06.2019г. с искане за отписване от
партидата й на въпросните задължения поради погасяването им по давност. До
подаване на настоящата искова молба не била получила отговор от ответника, а и
след проверка в системата установила, че задълженията не са отписани. Твърди,
че понастоящем заплащала текущите си задължения на каса с изрично посочване кое
задължение погасява. Въпреки това, ответникът погасявал най- старите й
задължения, с което я лишавал от възможността да упражни правата си по чл. 76 ЗЗД. С това си извънпроцесуално поведение се сочи, че
ответникът търси плащане на процесните вземания. С това обосновава и наличието
на правен интерес от избраната форма на защита. Искането е за уважаване
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се
сочи да е процесуално недопустим, тъй като издадената заповед за изпълнение на
процесните задължения е била обезсилена, което изключвало наличието на спор
относно съществуване на вземането, а и дружеството не разполагало с титул за
принудително изпълнение. Оспорва и твърденията с извършвани от ищцата плащания
да е погасявал стари задължения, което твърди, че изключва твърдението да е
имал извънсъдебно поведение даващо повод за образуване на настоящото
производство. Извън това се сочи, че възражението за давност по естеството си е
материалноправно и е средство за защита на длъжника
срещу кредитор търсещ изпълнение на погасено по давност вземане, което изключва
релевирането му чрез иск. Искът се оспорва и като
неоснователен. Твърди, че ищцата е потребител и съответно нейно задължение е да
заплаща редовно и в срок потребената в имота й ел. енергия. Вземането на
ответника се сочи, че продължава да съществува и позоваването на погасителна
давност не е основание да се приеме, че то не съществува. Искането е
производството по делото да бъде прекратено, респ. искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В с.з. исковата молба и отговора се поддържат.
По
съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК. Искът е допустим
при очевиден интерес от исканото установяване, доколкото към датата на
предявяването на исковата молба, ответникът е твърдял чрез конклудентни действия
вземането да съществува /така пр. определение по в.гр.д. № 3259/2015г. на ВОС и
др./. В доказателство за това е представената справка от извършена проверка на
сметка за ел.енергия в интернет страницата на ответното дружество към
01.07.2019г. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че ответното дружество
в отговора на исковата молба застъпва становище, че вземането му съществува,
респ. търси погасяването му чрез плащане от абоната.
За успешното
провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, с които
обосновава правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на
твърдяното извънсъдебно поведение на ответника по търсене плащане на
задълженията и предпоставките за прилагане на института на погасителната
давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок. При провеждане на горното доказване,
негова е тежестта да докаже своите правоизключващи възражения и в частност,
осъществяването на твърдяните юридически факти водещи до спиране и прекъсване
на давността.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установява, за събиране на
вземането по процесните фактури, ответното дружество е подавало заявления по
чл. 410 ГПК, по които са били образувани съответно ч.гр.д. № 11640/2011г. на
ВРС, ч.гр.д. № 1691/2012г. на ВРС и ч.гр.д. № 508/2015г. на ВРС. И по трите
заповедни производства са били издавани заповеди по чл. 410 ГПК в полза на
ответника, обезсилени впоследствие от заповедния съд с влезли в сила
разпореждания. Т.е не е налице изпълнителен титул в полза на ответника относно
процесните задължения на ищцата.
Между
е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е потребител на ел. енергия с
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Доброволци № 31, ап. 2, аб. № ********** и кл. №
**********. Следователно е страна по
договор за доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ.
За безспорен между
страните е приет и факта, че ответното дружество е издало процесните фактури,
приобщени като писмени доказателства по делото, както следва:
- фактура №
**********/28.08.2007г. за сумата от 477,02лева с падеж 30.09.2007г.;
- фактура №
**********/30.09.2007г. за сумата от 61,38лева с падеж 25.10.2007г.;
- фактура № **********/31.10.2007г.
за сумата от 46,74лева с падеж 26.11.2007г.;
- фактура №
**********/30.11.2007г. за сумата от 180,29лева с падеж 27.12.2007г.;
- фактура №
**********/31.12.2007г. за сумата от 343,75лева с падеж 27.01.2008г.;
- фактура №
**********/31.01.2008г. за сумата от 610,87лева с падеж 25.02.2008г.;
- фактура №
**********/01.03.2008г. за сумата от 493,68лева с падеж 25.03.2008г.;
- фактура №
**********/31.03.2008г. за сумата от 516,48лева с падеж 29.04.2008г.;
- фактура №
**********/01.05.2008г. за сумата от 480,96лева с падеж 26.05.2008г.;
- фактура №
**********/31.05.2008г. за сумата от 249,98лева с падеж 25.06.2008г.;
- фактура №
**********/01.07.2008г. за сумата от 326,42лева с падеж 31.07.2008г.;
- фактура №
**********/31.07.2008г. за сумата от 67,64лева с падеж 25.08.2008г.;
- фактура № **********/31.08.2008г.
за сумата от 93,88лева с падеж 25.09.2008г.;
- фактура №
**********/30.09.2008г. за сумата от 153,06лева с падеж 27.10.2008г.;
- фактура №
**********/31.10.2008г. за сумата от 207,80лева с падеж 25.11.2008г.;
- фактура №
**********/30.11.2008г. за сумата от 401,30лева с падеж 29.12.2008г.
Безспорно по делото е,
че така посочените фактури не са заплатени, което се установява и от представеното
от ответника извлечение за фактури и плащания към 12.07.2019г.
Предвид, че заплащането на стойността на доставената
на абоната ел. енергия съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл.111,
б.”в” от ЗЗД, в който смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012г. по
т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, то същото се погасява с тригодишна давност. Доказателства
обосноваващи спиране или прекъсване протичането на давностния
срок не са ангажирани от ответника, който принципно не и твърдял осъществяване
на такива факти. Исковата молба е подадена на 04.07.2019г., т.е. след изтичане
на три години от падежа на задълженията по всички гореизброени фактури.
По изложените
съображения съдът намира, че вземането на ответника по процесните фактури е
погасено по давност, с оглед на което начислените по тях суми за доставка на
ел. енергия към настоящия момент не са дължими от ищцата, предвид което искът
се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските
Предвид изхода от спора и
направено от ищеца искане, в тежест на ответното дружество следва да се
възложат сторените от ищцата разноски за заплатена държавна такса в размер на 188,53лева. В полза на адв. Д.Н.Д. от АК Благоевград следва да
се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА в размер на 559,79лева, определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца Ф.Я.Х., ЕГН ********** с
адрес *** и ответника „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, че че ищецът не дължи
изпълнение на задължения, представляващи стойност на потребена ел. енергия в периода
28.06.2007г. до 30.11.2008г. за аб. № ********** и кл. № ********** с адрес на потребление гр. Варна, ул. Доброволци № 31, ап. 2, за които
са издадени следните фактури: фактура № **********/28.08.2007г. за сумата от 477,02лева,
фактура № **********/30.09.2007г. за сумата от 61,38лева, фактура №
**********/31.10.2007г. за сумата от 46,74лева, фактура №
**********/30.11.2007г. за сумата от 180,29лева, фактура №
**********/31.12.2007г. за сумата от 343,75лева, фактура №
**********/31.01.2008г. за сумата от 610,87лева, фактура №
**********/01.03.2008г. за сумата от 493,68лева, фактура № **********/31.03.2008г.
за сумата от 516,48лева, фактура № **********/01.05.2008г. за сумата от 480,96лева,
фактура № **********/31.05.2008г. за сумата от 249,98лева, фактура №
**********/01.07.2008г. за сумата от 326,42лева, фактура №
**********/31.07.2008г. за сумата от 67,64лева, фактура №
**********/31.08.2008г. за сумата от 93,88лева, фактура №
**********/30.09.2008г. за сумата от 153,06лева, фактура № **********/31.10.2008г.
за сумата от 207,80лева и фактура № **********/30.11.2008г. за сумата от 401,30лева, поради изтекла погасителна давност за
събиране на вземането, на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Я.Х., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 188,53лева, представляваща сторени по
делото съдебно деловодни разноски за платена държавна такса, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Н.Д.
от АК Благоевград, в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д. № 10517/2019г.
по описа на ВРС сумата от 559,79лева, представляваща дължимо адв.
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: