Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Разград, 10.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 10.03.2020 г. в състав:
председател: Рая Йончева
членове: Валентина Димитрова
Атанас Христов
като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов
въззивно гражданско дело № 58 по
описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 437 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 02714/24.02.2020 г., подадена
от Ш.С.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, по изп. дело №
20127620400249 на ЧСИ Д. Д., рег. № 762, с район на действие Окръжен съд -
Разград. Жалбоподателката е длъжник
по посоченото изп. дело и навежда оплаквания срещу насочване на изпълнението по
делото от ЧСИ към несеквестируемо имущество, изразяващо се в насрочване на
публична продан на недвижим имот, находящ се в гр. Исперих, общ. Исперих, обл.
Разград, местност „Занач“, а именно:
½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ –
НИВА с идентификатор 32874.18.96, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Исперих, община Исперих, обл. Разград, одобрени със заповед №
РД-18-94/14.02.2019г., с площ от 3 848 кв.м., находящ се в местност
„Занач“, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на ползване –
нива, категория на земята при неполивни условия – трета, граници и съседи:
32874.18.73, 32874.19.97, 32874.18.136 и 32874.18.95.
Позовава се на извършено от ЧСИ нарушение
на разпоредбата на чл. 444, т. 5 ГПК. Сочи, че насочването
на изпълнението върху горепосоченото имущество изразяващо се в осъществяване на
първа публична продан, е незаконосъобразно действие, което било несъвместимо с
несеквестируемостта. Счита, че е недопустимо насочването на принудителното
изпълнение върху този имот, тъй като така би се нарушила забраната по чл. 20,
ал.4 ЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба
„Оземлените лица не могат да прехвърлят земята в срок от десет години от
придобиването й освен на държавата или общината“. Моли се да бъдат отменени
действията на ЧСИ по изпълнително дело 20127620400249 и по конкретно провеждането
от 25.02.2020г. до 25.03.2020г. в сградата на РС – Исперих първа публична
продан на ½ идеална част от недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с
идентификатор 32874.18.96
Моли, съдът да постанови спирането действията
по изпълнението, на осн. чл. 438 ГПК.
Жалбата е изпратена в
съда с копие от изпълнителното дело и мотиви на съдебния изпълнител по реда
на чл. 436, ал. 3 ГПК, който я намира за допустима, но за
неоснователна. В мотивите си ЧСИ излага подробни съображения в тази връзка.
Моли за жалбата да бъде оставена без
уважение.
Срещу
жалбата – по реда на чл. 436, ал. 3, изр. първо ГПК, е постъпило писмено
възражение от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез пълномощника му
юрисконсулт Деница Златева. Намира жалбата за процесуално недопустима, но
неоснователна, като моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът след като взе предвид оплакванията в
жалбата, доводите на жалбоподателя, възражението на взискателя изложените от
частния съдебен изпълнител мотиви и доказателствата по делото, намира следното:
С оглед указанията по т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, длъжникът може
да обжалва насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество
най-късно до извършване на разпределението по дело, поради което и жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, тъй като не се установява имотът, срещу който е насочено
изпълнението, да представлява несеквестируем имот.
Производството по изпълнително дело
20127620400249 на ЧСИ Д.Д., рег. № 762 е образувано на 05.04.2012 г. по молба
на взискателят "Банка ДСК" ЕАД против длъжниците И.А.С., ЕГН **********,***
и с настоящ адрес *** и настоящата жалбоподателка,
въз основа на издаден изпълнителен лист от 21.01.2012 г. по ч.гр.д. № 32/2011
г. от РС-Исперих, за сумите от 11 594.56 лв. – главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 03.10.2018г., 1 302.90 лв. – лихва за
периода от 02.08.2011г. до 16.01.20102г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението – 17.01.2012г. до окончателното
погасяване на задължението, както и направените по делото разноски – заплатена
ДТ в размер на 257.95 лв. и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на
507.94 лв. Взискателят е възложил на ЧСИ права по чл. 18 ЗЧСИ /л.1-2 ИД/.
По силата на Договор за покупко продажба
на вземания /Цесия/ от 06.07.20102г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД е цедирала в неговата цялост и заедно
с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите
лихви, пакет от свои вземания, в т.ч. и вземането срещу И.А.С. - кредитополучател и настоящата
жалбоподателка Ш.С.И. – поръчител. Ето защо, на 24.09.2013г. ЧСИ е конституирал
„ОТП Факторинг България“ ЕАД като взискател по процесното изпълнително дело /л.
206-212 ИД/.
На 02.10.2019г. на жалбоподателката е
връчена призовка за принудително изпълнение, с която ЧСИ я уведомил, че на
31.10.2019г. от 14.15 до 15.15 ч. пристъпва към принудително изпълнение по
процесното изпълнително дело, като ще извърши опис на имущество - процесния поземлен имот – нива /л. 426 ИД/.
С разпореждане от 06.02.2020г., на осн.
чл. 494, във вр. с чл. 485, ал.1 и 4 ГПК, ЧСИ е приел заключение на вещото лице
за стойност на имота, определил е начална тръжна цена за ½ ид.ч. от
имота представляваща 80% от стойността, в размер на 1 962 лв., и е
насрочил първа публична продан на недвижимия имот ½ идеална част от
горепосочения недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с идентификатор 32874.18.96,
която да се проведе в сградата на РС – Исперих
от 25.03.2020г. до 25.03.2020г. вкл. /л. 468 ИД/.
Съобщение за проданта е връчено и на
жалбоподателката /л. 469 ИД/.
По възражението на жалбоподателката, че имота е несеквестируем, на осн. чл.
444, т.5 ГПК, тъй като жалбоподателката е „земеделски стопанин“.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 5 ГПК изпълнението не може да бъде насочено
върху земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5
дка или ниви или ливади с площ до 30 дка и необходимите за воденето на
стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна
защита и семето за посев – за една година.
Понятието "земеделски стопанин"
е легално дефинирано в § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за
подпомагане на земеделските производители, която правна норма препраща към
определението, съдържащо се в чл. 4, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) №
1307/2013, съгласно което „земеделски стопанин" означава физическо или
юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е
правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право,
чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в член 52 от ДЕС във връзка с членове 349 и 355 от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска
дейност. Следователно релевантно за качеството земеделски стопанин по смисъла
на Регламента е фактическото осъществяване на селскостопанска дейност, а във
връзка с правилата за несеквестируемост и в качеството й на източник за
издръжка на длъжника и неговото семейство /в същия смисъл постановеното в
производството по реда на чл. 290 ГПК решение № 125 от 04.11.2015 г. по гр. д.
№ 5502/2013 г., ІІ г. о. на ВКС, както и Определение № 133 от 22.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2866/2017 г., I г. о., ГК и Решение № 1086 от 30.09.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2005/2019 г./. Нито Регламента, нито националното
законодателство свързват придобиването на качеството с определен регистрационен
или разрешителен режим, като когато такива са предвидени те са във връзка с
определена конкретна цел – подпомагане или субсидиране с национални или
европейски средства и са относими само към постигането й, а не и към
определянето на съответния субект като земеделски производител.
Установяването на факти, от които страната
в исковия или изпълнителен процес черпи права, е в нейна доказателствена
тежест. Дали едно имущество на длъжника е секвестируемо или несеквестируемо, не
се установява служебно от съда или съдебния изпълнител, а се доказва от
длъжника, който твърди /или възразява/, че имуществото е изцяло или от части
несеквеституемо /в същия смисъл е и горецитираното решение № 125 от 04.11.2015
г. по гр. д. № 5502/2013 г., ІІ г. о. на ВКС/.
Доказателствената тежест за установяване
на наличието на предпоставките на чл. 444, т. 5 ГПК е изцяло върху
длъжника жалбоподател, който извлича от тях благоприятните последици. В
настоящия случай жалбоподателката не сочи и не иска събирането на каквито и да
било доказателства за установяване на несеквестируемостта на процесния имот – а
именно не ангажира никакви доказателства за това, че има качество
"земеделски стопанин" - не
ангажира доказателства за фактическо
осъществяване на селскостопанска дейност. Ето защо,
съдът приема за недоказано твърдението на жалбоподателката, че е
"земеделски стопанин", поради и което процесния имот не представлява
несеквестируемо имущество по см. на чл. 444, т.5 ГПК.
По възражението на жалбоподателката, че тя и съпругът й са придобили
правото на собственост върху процесния имот едва през 2011г., когато е
изплатена последната вноска от цената на имота, а съгласно чл. 20, ал.4 ЗСПЗЗ,
„Оземлените лица не могат да прехвърлят земята в срок от десет години от
придобиването й освен на държавата или общината“.
С решение № 9 от 21.06.2002г. за
оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез прехвърляне право на
собственост по чл. 20 ЗСПЗЗ в землището на гр. Исперих, издадено от Поземлена
комисия гр. Исперих е оземлен Б. Б. И., ЕГН **********, чрез прехвърляне
правото на собственост върху процесния недвижим имот, срещу цена от 250.06 лв.,
платима в 9 годишен срок /л.8 РОС/.
Видно от Удостоверение за сключен
граждански брак от 30.06.2001г., е че Бюлент Бейлюл И. и жалбоподателката са
сключили граждански брак с Акт за граждански брак № 31 от 30.06.2001г. в гр. Исперих
/л.10 РОС/, т.е. имота е придобит по врече на брака им. Няма спор по делото, че
бракът им не е прекратен и до момента. Ето защо, процесния имот се явява
придобит в режим на СИО, което обстоятелство не се оспорва по делото.
Не се спори, че през 2011г. е направена
последната вноска за плащането на цената посочена в решението на ПК Исперих
/л.9/.
Така по делото се поставя въпроса: В кой
момент жалбоподателката и съпругът й са придобили процесния имот – на 21.06.2002г.
/когато е
постановено Решението на ПК – Исперих/ или през 2011г. /когато е платена последната вноска от цената
на имота/. Изясняването на този въпрос, се поставя с оглед възражението на
жалбоподателката, че 10 годишния срок от придобиването на имота, в който
оземлените лица не могат да прехвърлят земята освен на държавата или общината,
на осн. чл. 20, ал.4 ЗСПЗЗ, започва да тече едва от 2011г. /след плащането на последната вноска от
цената/.
Предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 1, изр. 1-2 ЗСПЗЗ, правото на собственост се придобива с
влизане в сила на решението на ОСЗ (за оземляване), тогава Поземлена комисия.
Решението е стабилен индивидуален административен акт, като с оглед на
цитираната нормативна разпоредба следва да се прецени към кой момент е
настъпило неговото конститутивно действие.
Съгласно правната теория решенията с оглед
на това дали с тях се признава право или се възлага задължение
административните актове са оправомощаващи (облагодетелстващи) и утежняващи.
Основен принцип е, че когато
административният акт е облагодетелстващ, то той влиза в сила в момента на
издаването му. В пълно съответствие с правната наука е съдебната практика,
според която, когато административният акт е позитивен за правоимащия, то
последният е лишен от правен интерес от обжалването му и подадената срещу него
жалба е процесуално недопустима. В случая решението е благоприятно за
оземленото лице и е влязло в сила на 21.06.2002 г., независимо от предвидения
14 дневен срок за обжалването му. Така и Определение
№ 180 от 4.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3821/2017 г., I г. о., ГК.
Поради гореизложеното, съдът приема,
жалбоподателката и съпругът й са придобили имота на 21.06.2002г. /когато е влязло в сила решението на ПК/,
поради което 10 годишния срок от придобиването е изтекъл още през 2012г. Ето
защо, ограниченията на чл. 20, ал.4
ЗСПЗЗ не са налице към момента.
По изложените съображения жалбата на е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото по предявената
жалба, неоснователно се явява и искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по
образуваното изпълнително дело, тъй като спиране на действието по изпълнението
се допуска като привременна /обезпечителна/ мярка, докато съдът се произнесе по
жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. След произнасяне по същата за
жалбоподателя липсва интерес от тази обезпечителна мярка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №
02714/24.02.2020 г. подадена от длъжника Ш.С.И., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, по изпълнително дело № 20127620400249, срещу действията на ЧСИ
Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие Окръжен съд – Разград, по същото
изпълнително дело – насочване на изпълнението върху ½ идеална част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с идентификатор 32874.18.96, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Исперих, община Исперих, обл. Разград, одобрени
със заповед № РД-18-94/14.02.2019г., с площ от 3 848 кв.м., находящ се в
местност „Занач“, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета, граници и
съседи: 32874.18.73, 32874.19.97, 32874.18.136 и 32874.18.95.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката
по чл. 438 ГПК за спиране на
действията по изпълнението.
Решението не подлежи на обжалване, на осн.
чл. 437, ал.4, изр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.
ГО/СП