РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Карлово, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20255320100304 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление – гр. София, бул.
България 49, бл. 53Е, вх. В, със законни представители: С.Н.Н. Н.М.Л. и Я.К.Ч
– управители, чрез пълномощника – юрисконсулт Г. С. - К., против М. В. Д., с
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***
В исковата молба се твърди, че на 08.08.2022 г. М. В. Д. подала до
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД попълнено и подписано искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени
параметри.
Същата получила разяснения, които й дали възможност да прецени
доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на
финансовото й състояние. Тя писмено декларирала, че е запозната и с Общите
условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Получила и преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация.
След като ищцовото дружество одобрило отпускането на заем
съгласно исканите параметри, на 08.08.2022 г. с ответницата бил сключен
1
Договор за потребителски кредит № 40011265484, по който „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнило точно и в срок задължението си.
Ответницата М. В. Д. получила одобрение да закупи и поисканите от нея
услуги „Фаст“ и „Флекси“. Тя пожелала да сключи и застраховка по кредита
към „УНИКА Живот“ АД с премия 71.25 лева. Кредиторът одобрил и това
искане.
Договор №40011265484 бил сключен при следните параметри: сума
на кредита – 2500.00 лева; срок на кредита – 30 месеца; размер на месечната
вноска по кредита – 131.86 лева; дата на погасяване на вноска по време на
изплащането на заема – 25-то число на месеца; годишен процент на разходите
(ГПР) – 49.00%; годишен лихвен процент – 41.00 %; лихвен процент на ден –
0.11 %; общо дължима сума по кредита: 3955.10 лева.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били,
както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст‘‘ –
1000.00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ –
1875.00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга – 95.83
лева.
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по
закупена допълнителна услуга било, както следва: общо задължение – 6830.10
лева; общ размер на месечна вноска по договора – 227.69 лева; дата на
погасяване – 25-ти ден от месеца.
Ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задълженията си по
договора, като превело заемната сума на М. В. Д. по посочена от нея в
договора банкова сметка.
Първоначално бил изготвен погасителен план с определени 30
вноски, всяка по 227.69 лв. с падежна дата – всяко 25-то число на месеца.
Погасителния план бил получен от ответницата на 08.08.2022 г., заедно с
Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация. Впоследствие броят на вноските по погасителния
план се увеличил с три вноски /до 33 на брой/. Увеличаването броя на
вноските се дължало на факта, че по ДПК №40011265484 М. В. Д. поискала
безплатно отлагане на вноски, като на 23.02.2023 г между страните бил
подписан Анекс №1 към договора за отлагане на 6-та, 7-ма и 8-ма погасителни
вноски. В резултат на това ГПР е бил намален на 38.84%, а общият размер на
2
задължението оставал непроменен.
Твърди се, че ответницата не изпълнила задължението, което поела
по договора. Преустановила плащанията на погасителните вноски и изпаднала
е в забава. Направила следните плащания: на 25.08.2022г. – 228.80 лева; на
26.09.2022г. – 228.80 лева; на 25.10.2022г. – 225.80 лева; на 27.11.2022г. –
227.48 лева; на 29.11.2022г. – 0.25 лева; на 05.01.2023г. –230.00 лева.
Общо заплатената сума по договора била в размер на 1141.13 лева. С
нея била погасена сума в размер на 1139.37 лева, съгласно задължението по
погасителен план (5 пълни вноски). Частично плащане в размер на 0.92 лева
имало по 6-тата вноска /предвид Анекс №1/. В общата сума на получените
плащанията били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за
просрочие на вноските по погасителен план – 1.76 лв. Поради плащане на
вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на 419.30
лева, които към момента били заплатени частично. Дължали се още 417.54
лева, за периода от 26.09.2022 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до
09.05.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост).
Поради неизпълнение на поетите договорни задължения, клиентът
изпаднал в забава, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК №
40011265484. След изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от
в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, а именно: ,,...КР може да обяви
предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от
следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер... “, договорът бил прекратен, а задълженията
по него обявени за предсрочно изискуеми на 09.05.2024 г. Договорът за кредит
бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
за което М. В. Д. била уведомена чрез Уведомително писмо на посочения от
нея адрес в договора.
След обявяването на предсрочна изискуемост (09.05.2024 г.)
започнало начисляване на обезщетение за забава. Същото било начислено
съгласно уговореното в чл. 12/12.1 от ОУ.
След прекратяването на договора размерът на задълженията ставал
предсрочно изискуем, като оставало в сила задължението на клиента да
заплати всички дължими суми по процесния договор. Поради това,
оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата
3
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, било обединено в една
последна погасителна вноска /в случая 22-ра/, чийто падеж бил датата на
обявяване на предсрочната изискуемост – 09.05.2024г.
Поради неизпълнение на задълженията по сключения договор,
ищцовото дружество подало срещу ответницата заявление по чл.410 ГПК за
заплащане на дължими към този момент суми. По образуваното ч. гр. д.
№2242/2024 г. по описа на РС Карлово била издадена Заповед по чл.410 ГПК,
с която заявлението било частично уважено. Съдът разпоредил на длъжника
да плати на кредитора сумите за главница и лихви по договора, а претенциите
за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ оставил без уважение. Срещу
заповедта в срок било подадено възражение от длъжника, поради което и след
дадени от съда указания, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване
на настоящите искове.
„Профи Кредит България“ ЕООД моли съда да постанови решение,
с което:
1. Да признае за установено, че ответницата дължи на дружеството
следните суми, за които по ч. гр. д. №2242/2024 г. по описа на РС Карлово е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а
именно:
- сумата 2192.75 лева, представляваща неплатена главница по
договор за потребителски кредит № 40011265484 от 08.08.2022 г.;
- сумата 939.56 лева, представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 25.04.2023 г. до 09.05.2024 г.;
- сумата от 417.54 лева, представляваща лихва за забава, дължима от
26.09.2022г. до 09.05.2024 год.
- сумата 491.67 лева, представляваща законна лихва, дължима от
09.05.2024 г. до 29.12.2024 год.
- законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението –
30.12.2024г. до изплащането на вземането.
2. Да осъди ответницата да му заплати следните суми, дължими по
договор за потребителски кредит № 40011265484 от 08.08.2022 г.;
- сумата 832.43 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“;
4
- сумата 1562.50 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези
в заповедното производство.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, не се явява в насроченото открито съдебно заседание, не е била
представлявана и не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приложеното ч. гр. д. №2242/2024 г. по описа на РС Карлово се
установява, че по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД от 07.01.2025
г. е издадена Заповед №21/07.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът (длъжник в заповедното
производство) М. В. Д. да заплати на кредитора (ищцовото дружество)
следните суми: 2192.75 лева – неплатена главница по договор за
потребителски кредит № 40011265484 от 08.08.2022 г.; 939.56 лева –
неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.04.2023 г. до 09.05.2024
г.; 417.54 лева – лихва за забава, дължима от 26.09.2022г. до 09.05.2024 г.
491.67 лева – законна лихва, дължима от 09.05.2024 г. до 29.12.2024 г.;
законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението – 30.12.2024г.,
до изплащането на вземането; 139.53 лева – разноски по делото за заплатена
държавна такса; 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
е отхвърлено за следните суми: 832.43 лева – неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст; 1562.50 лева – неплатено възнаграждение
за закупена услуга Флекси; 40.00 лева – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.02.2023г.; 500.00 лева –
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава
с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит,
начислени на 25.07.2023 г.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника
и съдът на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на кредитора да
представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск
5
за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Кредиторът е
сторил това, като е ангажирал съответните доказателства.
От представения по делото Договор за потребителски кредит №
40011265484 от 08.08.2022 г. и погасителен план към него е видно, че ищецът
„Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, е предоставил на ответника
М. В. Д., като кредитополучател, сумата от 2500 лева. Уговорен е срок на
изплащане на кредита от 30 месеца, с размер на месечна вноска от 131.86 лева,
при ГПР 49.00 %, ГЛП 41.00 %, и общо дължима сума от 3955.10 лева.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер,
поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Съгласно
установената съдебна практика, за нищожността на целия договор или на
отделни негови клаузи, съдът следи служебно.
Съдът счита, че договорните клаузи, с които е предвидено
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са
индивидуално уговорени – ответникът не е ангажирал доказателства клаузите
да са уговорени между страните по конкретното заемно правоотношение, а
същевременно те са уредени в договора, стандартния европейски формуляр и
в общите условия. Ето защо съдът намира, че дружеството-ищец по иска
обичайно предлага тези договорни клаузи на лицата, кандидатстващи за
отпускане на паричен заем, респективно същите не са предмет на
индивидуално договаряне. В тази насока следва да бъде отчетено, че съгласно
чл.146, ал.2 от Закона за защита на потребителите клаузи, които са включени в
общите условия, не се явяват индивидуално договорени, а ако тези клаузи
бъдат счетени за неравноправни, същите се явяват нищожни – чл.146, ал.1 от
ЗЗП, т. е. не биха могли да породят правни последици.
Съгласно чл.143 от ЗЗП, клаузата се явява неравноправна, ако е
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните. Настоящият съд приема, че клаузите „Фаст“ и
„Флекси“ пораждат значително нарастване общия размер на задължението по
договора за кредит и поради тази причина следва да бъдат възприети като
неравноправни. В случая размерът на заемната парична сума е 2500.00 лева, а
общият размер на допълнителните възнаграждения по тези две услуги възлиза
на 2875.00 лева, т.е. надвишава главницата. За да възприеме, че уговарянето на
6
допълнителни възнаграждения накърнява принципа на добросъвестност при
договарянето, а и накърнява равновесието между страните, съдът взе предвид,
че принципът на еквивалентност на договорните престации предвижда, че
правото на възнаграждение възниква за реално реализирани задължения по
договорното правоотношение. В конкретния случай от представения договор
за кредит се установява, че при сключването му страните са уговорили
договорна възнаградителна лихва и уговарянето на допълнителни
възнаграждения – за услугите „Фаст“ и „Флекси“, накърнява принципа на
еквивалентност. Това е така, защото възнаграждението за услугата „Фаст“ е
дължимо за разглеждане на заявлението за отпускане на кредит в рамките на
един час, т.е. дължимо е за дейност, каквато принципно заемодателят
извършва по всяко искане за предоставяне на заем, а възнаграждението за
услугата „Флекси“ възниква със сключването на договора, без да съществува
яснота дали в рамките на срока на действие на договора страната-
заемополучател би поискала изменение на условията на връщане на заема, т.е.
би могло да се окаже дължимо дори да няма реално предоставена дейност или
услуга от заемодателя.
От изложеното дотук се налага извод, че клаузите, регламентиращи
възнаграждения по услугите „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни и като
такива се явяват нищожни.
Наред с това, тези две клаузи противоречат и на чл.10а от ЗПК. Ал.1
на цитираната разпоредба предвижда, че такса и възнаграждение могат да
бъдат уговаряни за допълнителни услуги, а ал.2 регламентира забрана за
уговаряне на суми за усвояване и управление на кредита.
Както беше посочено, възнаграждението по услугата „Фаст“ е
дължимо за приоритетно разглеждане и произнасяне по искането за отпускане
на кредит, в рамките на един час от заявлението. Съдът намира, че
разглеждането на искането за отпускане на кредит представлява същинска
дейност за кредитора, т. е. дружеството, което предлага отпускане на кредити
е задължено да се произнесе по всяко постъпило искане за предоставяне на
заем, а същевременно усвояването на кредита е обусловено от произнасяне по
искането. В този смисъл уговарянето на възнаграждение, дължимо за
разглеждане на искането за отпускане на кредит противоречи на разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, т.е. клаузата е недействителна. Освен това тази услуга
7
обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по
искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за
кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна
услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал
приоритетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които
се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че
таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е
предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от
приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това
разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и
обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали
въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора
„приоритетно даване на становище“.
По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са
разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника
същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително
уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление
на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна
услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал.
1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената
„в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата
за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна
вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. При главница от 2500 лева законната лихва за забава на
годишна база е в размер на около 250 лева, докато таксата „Флекси“,
уговорена в договора, е в размер на 1875.00 лева. Видно е, че така направената
уговорка за заплащане на такса „Флекси“ е неравноправна и изцяло попада и в
хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. По същество, кредиторът си осигурява
допълнително възнаграждение в немалък размер срещу минимални
облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в
ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до
нищожност на клаузата поради неравноправност.
Чрез уговарянето на възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“
8
се заобикалят разпоредбите на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.19, ал.5 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК общият размер на разходите не може да
надвишава петкратния размер на законната лихва, а ал.5 предвижда,че всяка
уговорка в противен смисъл се явява недействителна. Макар в договора да е
отразено, че ГПР възлиза на 49.00 %, което формално води до спазване на
чл.19, ал.4 от ЗПК. В §1 от ДР на ЗПК е дадено легално определение на
понятието „Общ разход по кредита на потребителя“ и това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати. С оглед на тази легална дефиниция
настоящият съд приема, че уговорените услуги „Фаст“ и „Флекси“ реално
представляват разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за
кредит и е следвало да бъде взет предвид при определяне на ГПР. Ако
възнагражденията по посочените услуги са били включени в общия разход,
несъмнено би се достигнало до нарушаване разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК. При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при сключването
на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на възнаграждението
за пакет допълнителни услуги, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение
има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изложеното обосновава извод, че е
нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното
договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените норми е и тази по чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, какъвто е настоящия случай, потребителят връща
само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. Тази стойност в случая е равна на сумата от 2192.75 лева, която,
видно от доказателствата по делото не е платена. При това положение искът
9
по чл.422 ГПК се явява доказан и основателен досежно претенцията за
главница, а претенциите за лихви, както и осъдителният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД
следва да се отхвърлят.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
В исковото производство ищецът е реализирал разноски в размер на
477.92 лева – 117.92 лева за заплатена държавна такса и 360 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от иска му се
следват разноски в размер на общо 162.82 лева.
Следва съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ищеца да се присъдят и разноските по ч. гр.
д. № 2242/2024 г. по описа на РС Карлово съразмерно с уважената част от иска
– 59.57лева от общо сторени разноски в размер на 189.53 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр. с чл.415
ГПК по отношение на М. В. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***. ***,
че същата дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес управление – гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В,
със законни представители: С.Н.Н. Н.М.Л. и Я.К.Ч – управители, сумата от
2192.75 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит №
40011265484 от 08.08.2022 г., за която по ч. гр. д. №2242/2024 г. по описа на РС
Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска за
следните претендирани суми: 939.56 лева – неплатено договорно
възнаграждение за периода от 25.04.2023 г. до 09.05.2024 г.; 417.54 лева –
лихва за забава, дължима от 26.09.2022г. до 09.05.2024 г. 491.67 лева – законна
лихва, дължима от 09.05.2024 г. до 29.12.2024 г.; законната лихва, считано от
датата на входиране на заявлението – 30.12.2024г., до изплащането на
вземането.
10
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
управление – гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В, със законни
представители: С.Н.Н. Н.М.Л. и Я.К.Ч – управители за осъждане на М. В. Д., с
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***да му заплати сумата 832.43 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“ и сумата 1562.50 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“.
ОСЪЖДА М. В. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес управление – гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В, със
законни представители: С.Н.Н. Н.М.Л. и Я.К.Ч – управители сумата от 222.39
лева, представляваща разноски по делото по съразмерност, от които: 162.82
лева – разноски в исковото производство и 59.57 лева – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 2242/2024 г. по описа на РС Карлово.
Присъдените в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД суми
могат да бъдат заплатени по банкова сметка: „Юробанк България“ АД, IBAN:
**************************, BIC: ************************
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Й.А.
11