Р Е
Ш Е Н
И Е № 273
30.04.2019 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на двадесет
и осми март през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар
Елена Драганова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №1125 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Васил Левски” №114, етаж Мецанин, представляван от
управителите Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез юрисконсулт Н.А.С.,
против М.Т.Р. с ЕГН:********** ***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240, чл.86 и чл.92 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК.
Ищецът
твърди, че подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, в
резултат на което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. Основанието за издаване на заповед за изпълнение било
подписан договор за паричен заем от 21.06.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
като заемодател и ответницата като заемател. С подписването на договора за заем
заемателят удостоверил, че е получил стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем. Съгласно сключения договор за заем заемодателят се задължил да
предостави на ответника паричен заем в размер на 1000лв. Сумата била
предоставена с подписване на договора, с което заемодателят изпълнил
задължението си, а заемателят се задължил да върне отпуснатата сума ведно с
дължимата договорна лихва, съгласно условията на договора, като заплати общо
сума в размер на 1111,32лв. на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 41,16лв. Ответницата извършила плащания по договора за паричен заем в общ
размер на 437лв. Дължимата към момента главница била в размер на 799лв. За
ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за заем
ответницата дължала договорна лихва в посочения в договора размер на 69,06лв. за
периода от 29.06.2016г. /датата на първата вноска/ до 28.12.2016г. /датата на
настъпване на падежа на договора/. В сключения договор ответникът се задължил в
3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай
на неизпълнение на това задължение дължи неустойка. Тази неустойка се
начислявала еднократно след 3 дни от датата на сключения между страните договор
и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към
момента дължимата неустойка била в размер на 520,59лв. Разпоредбите на договора
предвиждали, че съгласно тарифата на заемодателя при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори и посещения на адрес в размер на 9лв. за всеки 30-дневен
период, до максимален размер от 45лв. Твърди се, че ответникът трябвало да
изплати целия заем до 28.12.2016г., поради което дължал и мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 86,08лв. за периода от 29.12.2016г. до
30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане. С рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. и приложение №1 към него от 01.10.2017г.,
сключени между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца вземането било прехвърлено в
полза на последния. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите от 799лв. – главница; 69,06лв. – договорна лихва за периода от 29.06.2016г.
до 28.12.2016г.; 520,59лв. – неустойка; 86,08лв. – законна лихва за забава за
периода от 29.12.2016г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и
съдебни разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че представения договор за цесия
всъщност представлява предварителен такъв, тъй като съдържа само обещание за
прехвърляне на вземания, а не и реално такова. Прави възражение за нищожност на
клаузите за лихва и неустойка. Не се дължали такси за извънсъдебно събиране,
тъй като липсвали доказателства за извънсъдебни действия. Цесията не била
съобщена на ответника, поради което била нищожна. Оспорва иска по размер. Ето
защо, предявеният иск следвало да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
21.06.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и М.Т.Р. като
заемател е сключен договор за паричен заем №2582112. С подписване на договора
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
1000лв. Редът и условията, при които е отпуснат кредитът се уреждат в договора
и общите условия към него. В договора е визирано, че размерът на седмичната
погасителна вноска е 41,16лв., като са уговорени датите на плащане. Уговорен е
годишен лихвен процент в размер на 40% и лихвен процент на ден, приложим при
отказ от договора 0,11%, като датата на първото плащане е 29.06.2016г., а
датата на последното плащане е 28.12.2016г., т.е. 27 броя вноски. Общия размер
на всички плащания възлиза, според договора, на 1111,32лв., ГПР е в размер от 48,52%.
Страните са договорили, че с подписването на договора ще се рефинансира текущия
заем на заемателя в размер на 462,19лв. Уговорено е да бъде предоставено
обезпечение от заемателя в 3-дневен срок от подписване на договора. Договорено
е обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и заплащане на
разходи за събиране на просрочените вземания при неизпълнение на задължението
на заемателя за заплащане на дължимите погасителни вноски. В чл.4 от договора
страните са уговорили, че в случай на непредставяне на обезпечение в тридневен
срок от сключване на договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 669,33лв., с начин на разсрочено плащане към всяка от погасителните
вноски се добавя сумата от 24,79лв. Уговорени са и условията при които се
обявява предсрочна изискуемост на кредита. Гореописания договор е сключен въз
основа на предложение за сключване на договор за паричен заем от 21.06.2016г. Приложена е и тарифата на
заемодателя. По силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, последният е закупил вземането на заемодателя
към ответника, описано в приложението към договора. Въз основа на
упълномощаването на ищцовото дружество по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД е изпратено
уведомлението до заемателя за наличието на гореописаната цесия.
Във
връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1622/11.12.2017г. по
ч.гр.д.№3088/2017г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът М.Т.Р.
да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД сумата
от 799лв. – главница по договор за паричен заем №2582112 от 21.06.2016г., 69,06лв.
– договорна лихва от 29.06.2016г. до 28.12.2016г., 520,59лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, 86,08лв. –
обезщетение за забава за периода 29.12.2016г. – 30.11.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 06.12.2017г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 29,49лв. - държавна такса и
50лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена чрез залепване по реда на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по
чл.422 от ГПК в едномесечен срок.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане
на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно счетоводна експертиза, чието
заключение приема като компетентно и обективно дадено. След извършените
проверки и изчисления вещото лице констатира, че дължимите неплатени суми по
договора за паричен заем №2582112 от 21.06.2016г. са в размер на 799лв. –
главница; 69,06лв. – договорна лихва за периода 10.08.2016г. – 28.12.2016г.;
520,59лв. – неустойка за неизпълнение на задължение и 91,06лв. – лихва за
забава от 04.08.2016г. до 06.12.2017г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240, чл.86 и чл.92 от ЗЗД и
чл.9 от ЗПК, като се
иска установяване на вземане на ищеца към ответницата за посочените в исковата
молба суми. Искът е подаден от
надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в
предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а разгледан по
същество - частично основателен и доказан, поради следните съображения:
От приетите
по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г.,
пълномощно за уведомяване на длъжника за сключена цесия на основание чл.99 ал.3
от ЗЗД, както и приложение №1/01.10.2017г., се установява, че е налице валидно
прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем №2582112 от 21.06.2016г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищцовото дружество. На
първо място, следва да се разгледа направеното от ответницата възражение за
липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по
сключения от него договор за паричен заем. Видно от приетите по делото
доказателства цесионерът е изпратил на ответницата уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД, редовно получено лично от последната на 02.10.2018г.
заедно с преписи от исковата молба и останалите доказателства, приложени към
нея. Освен това съгласно приетото по делото като доказателство пълномощно,
ищецът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл.99
ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл.99
ал.3 от ЗЗД. Съгласно решение №137/02.06.2015г.
на ВКС, постановено по гр.д.№5759/2014г., III г.о., предишният кредитор
има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Според
чл.36 от ЗЗД, представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил, като не
са предвидени изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази
власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по силата на чл.9 от ЗЗД няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията.
Предвид така
изложеното и на основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице
надлежно съобщаване на цесията по отношение на ответницата, поради което следва
да се пристъпи към разглеждане на твърденията, касаещи действителността на
клаузи от сключения договор за паричен заем.
Съдът
намира, че между ответницата и заемодателя са възникнали валидни
правоотношения по договор за паричен заем по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Страните са договорили ГПР в размер
на 48,52%, с което не се нарушава изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК. С
подписването на договора за паричен заем ответницата е удостоверила, че е
получила сумата в размер от 1000лв. Предвид липсата на оспорване на положения
върху документите подпис, съдът намира, че заемодателят е отпуснал исканата в
молбата за сключване на договор за паричен заем сума, с което е изпълнил
задълженията си по договора.
По отношение
действителността на клаузите за неустойки, критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави се съдържат в ТР №1 от 15.06.2010г., постановено
по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Съдът намира
за основателно възражението за недействителност на клаузата за неустойка при непредоставяне
на обезпечение в 3-дневен срок от подписване на договора, уговорена в чл.4 ал.2
от договора. Съгласно чл.9 от ЗЗД, съдържанието
на договорите страните могат да определят свободно само дотолкова, доколкото то
не противоречи на закона и на добрите нрави. Неустойка за обявяване на непредоставяне
на обезпечение по договора в размер на почти 65% от дължимата до пълното
погасяване на договора сума – главница, възнаградителна лихва и други разходи,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Същата би довела до неоснователно обогатяване на кредитора. Така уговорената
неустойка излиза извън допустимите граници на санкционната си функция и дава
възможност на кредитодателя да претендира, както обезщетение за забава върху
изискуемата главница, така и неустойка от непредоставяне на обезпечение. В
случая следва да се приеме, че така уговорена неустойката влиза в противоречие
с добрите нрави. Тяхното накърняване е основание за обявяване нищожността на
тази клауза от договора за заем на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
С оглед на
така направения извод относно недействителността на клаузата за начисляване на
неустойката следва да се приеме, че ищецът като цесионер не е
могъл да придобие повече права от тези, които е имал цедентът по същия
договор, което е основание да се приеме, че договорът за цесия в частта, с
която са прехвърлени вземания за неустойка, е също нищожен.
По делото не
се представят доказателства за изпълнение на задължението за връщане на
отпуснатия заем от страна на ответницата нито към първоначалния кредитор, нито
към ищеца. От приетото
по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че към момента на изготвяне на заключението остават
неплатени визираните подробно суми за главница 799лв. и за договорна лихва
69,06лв. по договора.
Предвид
гореизложеното съдът приема за установено по отношение на ответницата, че
същата дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3088/2017г. на Районен съд - Хасково, а именно сумата от 799лв. – главница по договор за
паричен заем №2582112 от 21.06.2016г. и 69,06лв. – договорна лихва от 29.06.2016г.
до 28.12.2016г., както и сумата
от 86,08лв. –
обезщетение за забава за периода 29.12.2016г. – 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 06.12.2017г. до окончателното ѝ
изплащане. Като за сумата от 520,59лв. претендирана неустойка искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 51,43лв.
– разноски по заповедното производство, както и сумата от 220,30лв. – разноски по исковото производство, съразмерно уважената
част от претенциите.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.Т.Р. с ЕГН:********** ***, че дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Васил Левски” №114, етаж Мецанин, представляван от управителите Р.Г.А.и
Т.Я.К., сумите от 799лв. – главница по договор за паричен заем №2582112 от 21.06.2016г.
и 69,06лв. – договорна лихва от 29.06.2016г.
до 28.12.2016г., както и
сумата от 86,08лв.
– обезщетение за забава за периода 29.12.2016г. – 30.11.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 06.12.2017г. до окончателното ѝ
изплащане, за които суми е издадена заповед №1622 от 11.12.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3088/2017г. по
описа на Районен съд – Хасково, като иска за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 520,59лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Т.Р. с ЕГН:********** ***, да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Васил Левски” №114, етаж
Мецанин, представляван от управителите Р.Г.А.и Т.Я.К., направените в
заповедното и в настоящото производство разноски
общо в размер от 271,73лв.,
съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:М.Б.