Р Е Ш
Е Н И Е № 71/14.4.2021
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на 6
април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 68 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба от А.Х.А., с постоянен адрес ***, срещу Решение № 2153-28-19 от 09.02.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ-Ямбол, с което същият е оставил без уважение жалбата
с вх. № 1012-28-52/01.02.2021 г. на А.Х.А. против Разпореждане № 281-03-178-5/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено
на жалбоподателят да възстанови
недобросъвестно получено парично
обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от
02.08.2018 г. до 21.01.2019 г. в размер на 3 488.94 (три хиляди
четиристотин осемдесет и осем лева и 94 стотинки) - главница
и 651.32 (шестстотин петдесет
и един лева и 32 стотинки) - дължима
лихва от датата на неоснователно
получено обезщетение за безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.
Разпореждането на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол и решението на контролния орган, с което е отхвърлена
жалбата срещу разпореждането, се считат за незаконосъобразни,
по следните съображения:
В решението данните по заявлението на жалбоподателя от 09.08.2018 г. за отпускане
на парично обезщетение за
безработица на основание чл.54 а от Кодекса за социално
осигуряване са правилно изложени и на посочените прави основания законосъобразно му е отпуснато ПОБ считано от 02.08.2018 г.до
01.02.2019 г. в размер на 29.82 лв. дневно.В решението
неправилно е записано, че съгласно
подадено заявление с вх.№
4005-28-31 от 27.03.2019 г. и обяснение с вх.№ 4005-28-31 от 29,03.2019 г. на собственика
на ЕТ”И.-50-И.М.“ за периода от 01.01.2017 г. до момента на подаване
на заявлението лицата назначени по трудови правоотношения
във фирмата не са постъпвали на работа.За лицата
са подавани уведомления по
чл.62 от Кодекса на труда, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни
по чл.5 ал.1 т.4 от Кодекса за социално
осигуряване. Издадени са задължителни предписания №
ЗД-1-28-00549461 от 09.04.2019г. за заличаване на данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО и същите
са заличени на 99 лица,
между които и жалбоподателя.Представя се ново заявление от представляващия
ЕТ”И.-50-И.М.”- И.Д.М. *** от 17.02.2021г., в което са посочени жалбата,
разпореждането и решението
на Директора на ТП на НОИ Ямбол. С това заявление И.Д.М. заявява, че
А.Х.А. е упражнил трудова дейност в периода,
за който е назначен от 02.07.2018 до 01.08.2018 г.- 23
работни дни по трудов договор и е получил съответното
възнаграждение. Записано е и защо
в обяснението към преписката не са посочени имената на въпросното лице/А.Х.А./, тъй като в момента М. не е била сигурна
за трите имена на работника.При
спокойна обстановка при направена справка потвърждава, че същият е изпълнил добросъвестно трудовите си задължения за посочения период.Посочени са и внесените осигурителни вноски и данък за
периода 02.07.2018 до 01.08.2018 г..
Счита се за незаконосъобразно и заличаването
на сключени трудови
договори с наетите от едноличния
търговец лица.Описаното
в решението за ЕТ” И.-50-И.М.” не е конкретно за А.Х.А..
Изводът в решението,
че събраните по преписката доказателства установяват по
категоричен начин, че са налице данни които
водят до извод за неупражняване на трудова дейност и за възникнало основание за осигуряване
за периода при осигурителя ЕТ от жалбоподателя,
се счита за необоснован.
Иска се съдът да отмени
Решение № 2153-28-19 от 09.02.2021 г.на Директора на Териториално поделение на
Национален осигурителен институт гр. Ямбол за посочените суми.Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят А.Х.А. се явява
лично и с процесуален представител
адв. Г.Д. от АК – Ямбол жалбата се поддържа с искане
да бъде уважена като съдът присъди на жалбоподателя и направените по делото
разноски.Счита се, че всички доказателства сочат, че жалбоподателят е работил при конкретния работодател през процесния период.
Ответната страна Директора на ТП
на НОИ-Ямбол, редовно призована, не изпраща процесуален представител.Депозирала е молба от 06.04.2021г. със
становищеот старши юрисконсулт Антония Стоянова за неоснователност
на жалбата. Събраните по преписката доказателства
установяват по категоричен начин, че са налице данни,
които водят до извод за неупражнявана трудова дейност и за невъзникнало
основание за осигуряване на жалбоподателя за периода при осигурителя
ЕТ „И.-50-И.М.”.Безспорно се установява, че между ЕТ
„И.-50-И.М.” и жалбоподателя е сключен трудов
договор. Депозираното от собственика на едноличния търговец заявление с вх. №
4005-28-31/27.03.2019 г., налага извода, че предметът на трудовия договор не е
изпълнен, т. е. че лицето реално не е осъществило трудова дейност въз основа на
посоченото правоотношение. След като реално не е осъществена трудова дейност,
не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на
обезщетение, т.е. жалбоподателят не попада в кръга на осигурените лица по
смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО, тъй като не е налице една от предпоставките по чл. 54а от КСО за
възникване на правото на парично обезщетение за безработица.
Иска се съдът да постанови съдебен акт, с който да отхвърли
жалбата на А.Х.А. като неоснователна и да присъди в полза на Директора на ТП на
НОИ - Ямбол разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като алтернативно се прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и отдели спорното от
безспорното, съдът намира за установено следното:
Длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Ямбол е издало разпореждания, както следва:
С Разпореждане №
281-03-178-1/14.08.2018 г., на основание чл. 54 ж, ал.
1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО и чл. 5б, ал. 1 от КСО и чл. 54в,
ал. 1 от КСО, на А.Х.А. е отпуснато ПОБ, считано от
02.08.2018 г. до 01.02.2019 г. в размер на 29.82 лева дневно.
С последващо
Разпореждане №281-03-178-2/05.02.2019 г. е прекратено
изплащането на отпуснатото ПОБ, считано от 22.01.2019 г. с мотив започване на
трудова дейност.
С разпореждане № 281-03-178-3/09.03.2020 г. на
основание чл. 54 ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №
281-03-178-1/14.08.2018 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от 02.08.2018
г. до 01.02.2019 г. в размер на 29.82 лева дневно.С друго отделно Разпореждане № 281-03-178-4/09.03.2020 г. на
основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано
отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, със следващо Разпореждане №
281-03-178-5/16.12.2020 г. на основание чл. 54 ж, ал. 3 от КСО и във връзка с
чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено на жалбоподателя да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за
периода от 02.08.2018 г. до 21.01.2019 г. в размер на 3 488.94 (три хиляди
четиристотин осемдесет и осем лева и 94 стотинки) - главница и 651.32
(шестстотин петдесет и един лева и 32 стотинки) - дължима лихва от датата на
неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на издаване на
обжалваното разпореждане.Трите разпореждания са издадени при идентични мотиви:
: Съгласно подадено заявление с вх. № 4005-28-31/27.03.2019г. и Обяснение с вх.
№ 4005-28-31# 1/29.03.2019г. в ТП на НОИ - Ямбол от собственика
на „И.-50-И.М.“ ЕТ за периода от 01.01.2017г. до момента на подаване на заявлението,
лицата назначени по трудови правоотношения във фирмата не са постъпвали на работа и не са упражнявали трудова дейност във фирмата.
За лицата са подавани уведомления по чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни
вноски и са подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО. Издадени
са задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019г. за заличаване на
данните по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО и същите са заличени на 99 лица, между които
е и г-н А.. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който
лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. В случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е
започнало да упражнява трудова дейност.
А.Х.А. е подал жалба против
последното Разпореждане № 281-03-178-5/16.12.2020 г. до ръководителя на ТП на
НОИ-Ямбол, по която е налице произнасяне с Решение № 2153-28-19 от 09.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което същият е оставил жалбата без
уважение.
Решение № 2153-28-19 от 09.02.2021
г. е връчено с ИД на А.Х.А. на 12.02.2021 година.Жалба против същото е
депозирана чрез контролния орган до Административен съд Ямбол с
вх.№2103-28-16/26.02.21 година.
С оглед на гореустановеното
от фактическа страна:
Жалбата
е допустима за разглеждане. Подадена е в предвидения от закона 14-дневен срок
от връчване на решението, от неблагоприятно засегнато лице и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, по арг. от чл.118,
ал.1 от КСО, съгласно който решението на
ръководителя на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването
му пред административния съд. Спорът е родово и местно подсъден за разглеждане
от настоящия съд на осн.чл.133, ал.1 от АПК.
По съществото на спора съдът взе
предвид следното:
Първоначалният и контролният
административен акт са издадени от компетентни орган в изпълнение на
предоставените им правомощия от КСО да решат въпроса за отпускане на ПОБ и за
възстановяване на неоснователно получени суми, но при допуснато съществено
процесуално нарушение - неизясняване на въпроса от фактическа страна и при
неправилно приложение на закона.
Разпореждане
№ 281-03-178-5/16.12.2020 г.. на Ръководителя за осигуряването за безработица
към ТП на НОИ Ямбол е незаконосъобразно на сочените в жалбата основания за
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона.
Мотивите в разпореждането: за заличени осигурителни данни за лицето след
обяснения от работодателя, че лица, назначени по трудови договори не са
постъпвали на работа и дадени в тази връзка задължителни предписания за
заличаване на осигурителни данни са съответни на документите, представени като
част от преписката - Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019г. до работодателя ЕТ“И.-50-И.М.“ЕИК *********,
дадени от контролен орган - инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Ямбол,
заявление с вх.№4005-28-31/27.03.2019г. от осигурителя и обяснения към него, не
е спорен и въпросът, че осигурителните данни за лицето са били заличени.
Същевременно А.Х.А. не е участвал в производството по издаване на Задължителни
предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019г.
до работодателя ЕТ“И.-50-И.М.“ЕИК *********, съответно не е могъл да
направи възражение и да представи доказателства, не е търсен за обяснения,
възражения и представяне на доказателства преди издаване на процесното
разпореждане, при което то е издадено без да се изяснят всички факти и
обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на въпроса за
правилното отпускане на обезщетението и без обсъждане на всички относими факти
и обстоятелства, за които при административния орган са налични доказателства.
Това нарушение е довело и до неправилно приложение на закона.
По
делото е наличен Трудов договор № 363/02.07.2018 г. , сключен между ЕТ „И. – 50
- И.М.”***, представляван от управителя И.Д.М., и А.Х.А., на основание чл.68,
ал.1, т.1 КТ, по силата на който А. е назначен на длъжност „метач“ с работно
време 8 часа и основно месечно възнаграждение 510 лева. Трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № 364/02.08.2018 г. на работодателя,
това съответства на вписването в трудовата книжка на лицето, серия Л №155172,
л.6-7, където са вписани заемана длъжност“метач“, дата на постъпване -02.07.2018г.
и дата на прекратяване на трудовото правоотношение 02.08.2018г.. В тази връзка
обясненията на работодателя, които са
общи за наети от него лица през 2017 и 2018г, са непротивопоставими
на вписванията в трудовата книжка на А.Х.А.. Съгласно разпоредбата на чл.347,
ал.1 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ
за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или
служителя. Кодексът на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
изрично уреждат въпросите относно съдържанието и формата на трудовата книжка,
данните, които подлежат на вписване и лицата, които са компетентни
да извършват вписването. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността
на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и
се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с
печата му. В разглеждания случай трудовата книжка е попълнена съгласно тези сочени изисквания за форма, налице са
всички необходими вписвания, два подписа - на счетоводител и на ръководителя на
работодателя, и са положени печати. С оглед на това съдът
кредитира представената трудова книжка като официален документ по смисъла на
чл.179, ал.1 от ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред. Верността на удостоверителното изявление в трудовата
книжка на лицето за положен трудов стаж от осем дни не е оборена в производство
по оспорване на официалния документ, поради което изразената воля от
работодателя следва да се приеме за действителна, поради което за доказан по
делото съдът счита главния спорен факт, а именно, че А.Х.А. е осъществявал трудова дейност за
периода 02.07.2018-02.08.2018г.(един месец) при работодателя ЕТ“И.-50-И.М.“ЕИК *********.
На второ място, съдът
счита за неправилно позоваването на Постановление за отказ да се образува
наказателно производство по преписка вх. № 1754 от 2019 г. по описа на Районна прокуратура – Ямбол, сторено от контролния
орган в неговото Решение № 2153-28-19 от 09.02.2021 г. От обяснението на
работодателя, че от 2017 г. е започнала да назначава различни лица във фирмата
си, които реално не са работили, с цел впоследствие тези лица
да имат право на платена борса,
не могат да се формират
изводи за относимост на тези
обяснения към случая - липсва конкретика за трудовото
правоотношение с А., налице е
противоречие с вписванията в трудовата книжка на лицето, липсва и
препращане към постановлението от ЯРП като мотив в Разпореждане №
281-03-178-5/16.12.2020 г. на ръководителя за осигуряването за
безработица, с което е наредено връщане на обезщетението.
По делото липсват доказателства и за наличен спор досежно действителността на сключения
между А.Х.А. и ЕТ“И.-50-И.М.“ ЕИК ********* трудов
договор. Редът и основанията за обявяване на недействителност на трудовия
договор са уредени в Глава пета „Възникване и изменение на трудовото
правоотношение”, Раздел І, чл. 74 и сл. от Кодекса на труда. Трудов договор,
който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля,
е недействителен. За разлика от прекратяването на трудовия договор, настъпващо
по волята на страните по него, необходимо е недействителността на трудовия
договор да бъде обявена, за да произведе своето действие, като компетентният за
това орган е съдът. В тази връзка е предвидено и задължението по чл.74, ал.3 от КТ - в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че
трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1,
той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия
договор. От значение е и правилото на чл.75, ал.1 от КТ, според което когато
трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е
действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по
договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както
при действителен трудов договор. Видно от представената трудова книжка, жалбоподателят
е постъпил на работа в ЕТ“И.-50-И.М.“ като “метач“, с дата на
постъпване -02.07.2018г., от тази дата за него е възникнало осигуряване по
смисъла на чл.10, ал.1 КСО. С оглед на това, дори и при обявяване на трудовия му
договор с този работодател за недействителен, се дължи и преценка за
добросъвестност от страна на работника преди да се предприемат каквито и да са
действия по заличаване на осигурителен стаж.
На
последно място съдът счита за необоснован
извода, че А.Х.А. не е полагал реално труд за процесния период и по аргумент от представеното към жалбата
писмено доказателство - ново заявление от представляващия
ЕТ”И.-50-И.М.”- И.Д.М. *** от 17.02.2021г., с което И.Д.М. заявява, че същият А.Х.А. е упражнил трудова дейност в периода, за който е назначен от 02.07.2018 до 01.08.2018 г.-23 работни
дни по трудов договор и е получил съответното възнаграждение. Записано е и защо
не са посочени имената на въпросното лице/А.Х.А./
в обяснението към преписката, тъй като в момента М. не е била сигурна
за трите имена на работника.По
искане и на двете насрещни страни по делото съдът допусна
до разпит в качеството на свидетел И.Д.М., която даде показания, че познавам А.Х.А.,
защото е работил при нея от
02.07.2018 г. до 01.08.2018 г.. Тя го е назначила за
метач, но го използвала и да подрежда документи, да почиства помещението, създавала му работа плътно. Бил назначен и
работел в офиса, който се намира
***. Освен длъжността, за която бил назначен, като метач, му възлагала да върши
и друга работа в офиса.При предявяване на Трудов
договор № 363/02.07.2018 г. свидетелят М.
потвърждава, че положеният подпис на работодател е нейният.При предявяване на
стр. 6 и стр. 7 на Трудова книжка на А.Х.А. свидетелят М. потвърждава, че
подписите, положени на стр. 6 и стр. 7 в трудовата книжка, са нейни и
поставените печати, кръглият и дългият, са на нейната
фирма.Пред съда жалбоподателят представя и ведомост от ЕТ”И.-50-И.М.”,
видно от която А. Х.А. е получил трудовото
си възнграждение за м.юли и
м.август 2018 година.
Обобщено от събраните по делото доказателства
съдът счита, че обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и
потвърденото с него разпореждане на Ръководителя за осигуряването за
безработица към ТП на НОИ Ямбол следва да се отменят като постановени при
неизясняване на всички спорни факти и обстоятелства, които са от значение за
правилното решаване на случая, и при
неправилно приложение на закона. Несъответстваща на събраните доказателства по
делото е констатацията, че А.Х.А. не е полагал труд
при работодателя ЕТ”И.-50-И.М.”, още
по-малко може да се споделят изводите за недобросъвестност
при полученото обезщетение
за безработица. Съобразно изхода на спора основателна е претенцията на
жалбоподателя за разноски, като по делото такива са доказани за заплатено
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ(л.64 от делото) в размер на
300(триста) лева.Делото е с материален интерес 4140.26
лева, заплатеният от жалбоподателя
адвокатски хонорар е под минимума, предвиден по чл.8,
ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-19 от 09.02.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол и Разпореждане
№ 281-03-178-5/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ-Ямбол, гр.Ямбол ,ул.“Г.С.Раковски“ №9, да заплати на А.Х.А., с постоянен адрес ***, направените разноски по производството за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300(триста) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/
не се чете