О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 № ………/………05.2022 г.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в закрито заседание, проведено през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8699 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 249 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „П.и м.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощник, срещу М.Т.П., ЕГН: ********** и И.Б.П., ЕГН: **********, двамата с адрес ***, с искане до съда да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на недвижим имот – дворно място, представляващо ПИ № * по КККР на гр. Варна, с площ от 209 кв. м., при граници ПИ №№ *, *, * и *, видно с изградената в имота жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор *.1, при следните квоти: 10/ 12 ид. ч. за ищеца и по 1/ 12 ид. ч. за всеки от ответниците.

С влязло в сила Решение № 261963/ 15.06.2021 год., по гр. д. № 8699 по описа на Районен съд - Варна за 2020 год. е допуснато извършване на делба на следния недвижим имот, а именно: дворно място, представляващо ПИ № * по КККР на гр. Варна, с площ от 209 кв. м., при граници ПИ №№ *, *, * и *, ведно с изградената в имота жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор *.1, при следните квоти: 10/ 12 ид. ч. за „П.и м.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, 1/ 12 ид. ч. За М.Т.П., ЕГН: **********, с адрес ***/ 12 ид. ч. за И.Б.П., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

На 29.04.2022 г. по делото е постъпила обща молба от съделителите „П.и м.“ ЕООД, М.Т.П. и И.Б.П., в която са съделителите са обективирали искане съдът да обезсили постановеното решение и да прекрати производството по делото.

Съдът, с оглед направеното искане по постъпилата спогодба и съобразно закона, намира следното:

Налице е хипотезата на чл. 249 от ГПК, според която съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.

Съдът се десезира от делото по искане на страните и следва да заличи с обратна сила извършените по него процесуални действия, включително и постановеното решение, доколкото към датата на сезиране на съда с общата молба по чл. 249 от ГПК същото все още не е влязло в законна сила. В този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в множество актове /Определение № 707 от 21.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 694/2009 г., III г. о., ГК; Определение № 14 от 25.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 365/2011 г., I т. о., ТК и др. /.

Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 260172 от 18.03.2022 г. постановено по гр. д. № 8699 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, ГО, 35-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 8699 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, ГО, 35-ти състав.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - В. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: