№ 4890
гр. Варна, 10.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
СъдебниЗефира М. Кацарова
заседатели:Цонка Ил. Данева
при участието на секретаря Силвия М. И.а
и прокурора Ж. Т. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Радостина Методиева Наказателно
дело от общ характер № 20253110202387 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Подсъдимият С. И. С., редовно призован, явява се лично и с адв.Н. М. от ВАК,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
За ощетеното юридическо лице П. АД, редовно призовано, представител не се
явява.
За ощетеното юридическо лице Т.В. ЕООД, редовно призовано, представител не се
явява.
За ощетеното юридическо лице Л.Б. ЕООД, редовно призовано, представител не се
явява.
За ощетеното юридическо лице К.Б. КД, редовно призовано, представител не се
явява.
ПРОКУРОРЪТ: Госпожо съдия, моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Не са налице пречки за даване ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание доколкото всички лица по чл.247в от НПК са редовно
призовани. Действително представители на ощетените ЮЛ не се явяват, но доказателства за
уважителна причина за неявяване липсват.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят на състава пристъпи към снемане самоличността на явилите се лица:
ПОДС. С. И. С., роден на *** в гр. Варна, с адрес за призоваване гр. Варна, ***,
българин, български гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, EГH
**********.
1
На основание чл.272, ал.4 от НПК председателят на състава провери връчени ли са
преписите и съобщенията по чл.247в от НПК и констатира, че това е сторено.
На основание чл.274, ал.1 от НПК председателя разясни на страните правото им на
отвод. Искания в тази насока не бяха направени.
На основание чл.274, ал.2 от НПК съдът разясни на страните правата им.
Председателят на състава разясни на страните процесуалните им права по НПК,
последствията от влязлото в сила определение на съда по въпросите, регламентирани в
разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, както и разпоредбата на чл. 248, ал. 4 от НПК
съгласно която в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените
средства.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247в ал.1 и 2 от НПК по
всички въпроси, посочени в разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че делото е подсъдно на РС –
Варна. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Намирам, че не са допуснати в хода на Досъдебното производство съществени процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правата на обвиняемия. Не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице предпоставки делото да
се гледа при закрити врати, нито да се привличат резервен съдия и резервни съдебни
заседатели. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито
назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник.. Моля да потвърдите взетата МНО
„Подписка“. Нямам искания за събиране нови доказателства.
АДВ. М.: Госпожо съдия, делото е подсъдно на ВРС. Няма основания за спиране или
прекратяване на НП. Няма пречки и няма отводи. Няма основания за разглеждане при
закрити врати. Моля да сключим споразумение с прокуратурата, евентуално след като плати
сумата, която е дължима по ОА. Моля да потвърдите МНО. Нямаме искания за събиране на
нови доказателства.
ПОДС. С.: Поддържам всичко, каквото каза адвокатката ми.
СЪДЪТ, като взе предвид материалите по делото и становището на страните по
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, за да се произнесе прецени следното:
Делото е подсъдно на Варненски районен съд с оглед правната квалификация на
престъплението за което подсъдимият е предаден на съд – престъпление по чл. 195, ал.1, т.4,
пр.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26 от НК и с оглед на мястото на неговото извършване, посочено
в обстоятелствената част на ОА. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Макар и при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК
да не бяха направени възражения за допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила от защитата на подсъдимия, съдът служебно следи за горното, като
счита, че в случая на ДП са били допуснати такива, и по- конкретно при изготвяне на
обвинителния акт, който не отговаря на изискванията от към съдържание, регламентирани в
нормата на чл. 246, ал. 2 от НПК. Същият определя предмета на доказване по делото и
очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като главното му
предназначение е да формулира недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа
страна. Съдът, може да разгледа делото само във фактическите и юридически предели,
предявени с обвинителния акт. Предвид горното в обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурорът следва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му чрез посочване на времето, мястото и
начинът на извършването му. В тази смисъл е и ТР № 2/2002 г. на ВКС, в което е посочено
кои процесуални нарушения са съществени, като съгласно Решение от 19.02.2018 г. по т. д.
№ 6 от 2017г., същото не е изгубило своята актуалност с измененията на НПК от 05.11.2017г.
В тези изменения законодателят не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и
2
съдържанието на обвинителния акт, като и разпоредбата на чл. 246 от НПК е останала
непроменена. Предвид горното и към настоящият момент обвинителният акт следва да
отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, посочени по-горе.
В конкретния случай с диспозитива на настоящия обвинителен акт подсъдимият е
предаден на съд за престъпление кражба извършено в условията на продължавано
престъпление като са описани и всички деяния включени в продължената престъпна
дейност. Едно от посочените в диспозитива деяния, за които е повдигнато обвинение е
извършено на 19.12.2022год. Такова деяние обаче няма описано фактически в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Описано е деяние извършено година по-късно
на 19.12.2023год.. Т.е. налице е противоречие между фактическото и юридическото
обвинение касателно датата на едно от деянията включени в продължената престъпна
дейност.
Диспозитивът на акта, представлява юридическата формулировка на обвинението и
напълно следва да произтича от описателната част на обвинителния акт, както и да следва
нейните рамки. Константна е съдебната практика и по отношение на това, че когато се касае
за продължавана престъпна дейност следва всяко едно от деянията да описано в обст. част на
ОА с всички свои признаци както от обективна така и от субективна страна, нещо което не е
сторено в настоящия случай. Между съществените елементи на деянието отразени в
обстоятелствената част на ОА и неговия диспозитив е недопустимо да има противоречие,
каквото се наблюдава в настоящия случай. В случая, допуснатото противоречие съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита
т.к води до невъзможност обвиняемият да разбере в какво точно е обвинен по отношение на
времето на деянието. Това противоречие няма как да бъде преодоляно от съда по правилата
на НПК, не би могло да бъде възприето за очевидна фактическа грешка защото такъв извод
не може да бъде изведен от цялостната фактическа обстановак съдържаща се в
обвинителния акт. Напротив на два пъти в обвинителния акт прокурорът е посочил, че
горивото е било заредено именно на 19.12.2023год. И доколкото тази дата е значително
преди датата внасянето на ОА в съда, то за каквато и да било очевидна фактическа грешка и
дума не може да става. За такава би могло да се говори, ако датата отразена в
обстоятелствената част е последваща тази на внасяне на ОА в съда например. Тогава е
очевидно, че се касае за грешка.
Поради горното съдът приема, че по този начин изготвения ОА не отговаря на
изискванията на НПК, съгласно които в същия следва да бъдат описани времето, мястото и
начинът на извършване на престъплението, размерът на вредите и то по начин, който да не
налага предположения, досежно предметните рамки на обвинението, както за обвиняемите,
така и за съда. Следва да се посочи, че волята на прокурора относно приетата за установена
фактическа обстановка или т.н. фактическо обвинение, следва да бъде ясна и недвусмислена,
а не да се гадае и извлича по тълкувателен път от съдържанието на ОА или още по-малко от
материалите по делото. Нещо повече диспозитивът на обвинението трябва да следва
фактическите рамки на ОА. Противоречието между диспозитива и фактическото обвинение
и липсата на конкретни факти представлява отстранимо съществено процесуално
нарушение, което води до ограничаване правото на защита на подсъдимия да разбере в какво
точно е обвинен, а също така е ограничена и възможността на съда да разбере какви са
предметните рамки на обвинението и какви факти и обстоятелства подлежат на доказване в
процеса. Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална дейност във фазата на ДП и
доколкото ОА е финализиращото средство за формулиране на окончателното обвинение и
единствено средство за повдигане на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че
разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК охранява правото на обвиняемия „да бъде в
подробности информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ / чл.6, т.3
б.“а“ от ЕКЗПЧОС /. В този смисъл е и практиката на ВОС по идентичен казус –
Определение по ВЧНД № 418/21.05.2018г. Ето защо съдът приема, че посочените по-горе
недостатъци на прокурорския акт обосновават нарушение на това право на подсъдимия и в
3
частност на правото му да научи в какво е обвинен, респективно „да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество“. Защитата се осъществява срещу фактите, а не
срещу правната им квалификация.
Горното налага съдебното производство по делото да бъде прекратено, а делото
върнато на прокурора за изправяне на посочения по-горе порок.
С оглед констатирания от съда пророк водещ на извод за необходимост от
прекратяване на съдебното производство, съдът не намира за необходимо да се произнася по
останалите въпроси по чл. 248, ал.1 от НПК.
Предвид гореизложеното и като съобрази, че са налице основанията на чл. 248, ал. 5,
т. 1 вр чл. 249, ал. 1 вр чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД 2387/2025 по описа на ВРС.
ВРЪЩА делото на ВРС за отстраняване на допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения.
Определението подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд - Варна в
седмодневен срок от днес с частна жалба и частен протест по реда на глава ХХІІ от
НПК.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:27 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4