Р Е Ш Е Н И Е
№9/4.1.2021г.
Град Пловдив, 04.01.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на десети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2597 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.Н.П. *** против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-3389-000028 от 15.08.2020 г. на
началника на 06 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Според жалбоподателката оспорената заповед е незаконосъобразна поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което
се иска се нейната отмяна и присъждане на направените разноски. Оспорва се също
компетентността на органа, издал оспорената заповед, и се прави възражение за
нищожност.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.
Твърди, че оспорената заповед е издадена въз основа на акт за установяване на
административно нарушение по чл.150а ЗДвП, който акт има доказателствена сила
до оборването му от страна на нарушителя.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено
лично чрез майката на жалбоподателката на 10.09.2020 г., поради което жалбата е
допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че като собственик на
лек автомобил марка „Нисан Микра“,
с рег.№ ***, на 15.08.2020 г. в град Пловдив жалбоподателката е допуснала
личният й автомобил да бъде управляван от неправоспособния С.Т.П., след като е
лишен от това право по административен ред със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1030-007688 от 23.08.2019 г., заради
което е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение № 384539 от
15.08.2020 г. е отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е
официален документ, който по безспорен начин установява извършеното
административно нарушение от П., което не се оспорва по принцип от
жалбоподателката.
Изрично е отбелязано в акт за установяване на административно нарушение, че
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-007688 от
23.08.2019 г. е влязла в сила на 14.11.2019 г., който факт се потвърждава и от
справката за нарушител.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.3 ЗДвП – жалбоподателката е собственик
на МПС, което е управлявано на 15.08.2020 г. от водач, който не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, защото то му е било отнето по
административен ред. Т.е., по категоричен начин е доказано нарушението на
чл.150а, ал.1 ЗДвП, съгласно който, за да управлява МПС, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен
или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на
чл.69а НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на задължителна администрация и
задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката
относно прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем
принудителни административни мерки е направена от законодателя при създаване на
самата правна норма.
Без
правно значение за законосъобразността на наложената принудителна административна
мярка е обстоятелство, че на 15.08.2020 г. жалбоподателката се е намира извън
България. Мярката се налага по отношение на собственика на МПС, каквато е
жалбоподателката, видно от приложеното към жалбата свидетелство за регистрация
на МПС, именно в това му качество на собственик на МПС, като законът не
обуславя прилагането на мярката от физическото присъствие на собственика в
населеното място или на самото място на нарушението. Очевидно след като със
собствения на жалбоподателката автомобил е извършено административното
нарушение, заради което е издадена оспорената заповед, тя не е положила
необходимата грижа на добър стопанин, за да не допусне неправоспособно лице да
управлява автомобила.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката за нищожност на оспорената заповед. Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен
със заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, която не
е приложена по преписката, но е служебно известна на съда с оглед големия брой разглеждани
дела със същия предмет – оспорване законосъобразността на заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Неоснователно
е възражението за липса на мотиви. Вярно е, че мотивите са лаконични, но в
достатъчна степен ясни и конкретни, дават ясна представа за извършеното
административно нарушение, което е основание за прилагане на принудителната
административна мярка. А доколкото срокът, за който е наложена мярката, е
минималният определен от законодателя срок, административният орган няма
задължение да излага мотиви.
Противно
на твърдението на жалбоподателката, в оспорената заповед са посочени както
фактическите, така и правните основания за нейното издаване. Изрично е
посочено, че правното основание за издаване на заповедта е чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
При
извършената служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма на писмена
мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни реквизити и при
нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена в
съответствие с целта на закона – да се осигури безопасността на движението по
пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в движението и да се
преустановят административните нарушения по ЗДвП, която цел е постигната именно
чрез временното прекратяване на регистрацията на МПС и отнемане на възможността
на нарушителя и на собственика да управляват конкретното МПС, за да не
извършват нови нарушения на правилата за движение по пътищата.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. При този
изход на делото на жалбоподателката не се дължат разноски. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.П., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-3389-000028 от 15.08.2020 г. на
началника на 06 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: