Решение по дело №1934/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260005

 

гр. Бургас, 10.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 06.07.2020 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1934 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.В.Г., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 148-F530988/17.02.2020 г., издадено от заместник -директора на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на Министерство на финансите му е наложено административно наказание глоба от 50 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление. Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Елена Кокаларова от БАК.

ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Карабелева оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Свидетелката С.П., в качеството си на инспектор по приходите към ТД на НАП, е съставила АУАН на 12.12.2019 г. на жалбоподателя, за това, че като самоосигуряващо се лице не е подал в срок до 25.05.2019 г. декларация образец 1 за месец май 2019 г. Декларацията е била подадена на 17.06.2019 г., но отхвърлена от приходната администрация, като била приета за редовна на дата - 12.12.2019 г. Впоследствие, на 17.02.2020 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение, свидетелските показания на актосъставителя, потвърждение за получаване и протокол. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Жалбоподателят не оспорва така установената по делото фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.

Ето защо, след като нарушителят е известен или установен в рамките на три месеца от установяването му следва да се състави АУАН, въз основа на който да се издаде наказателно постановление. След изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя.

Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не е подал в срок до дата - 25.06.2019 г. (погрешно посочена в АУАН и НП до 25.05.2019 г.) декларация образец 1 за месец май 2019 г. От този момент жалбоподателят е бил известен на данъчната администрация, тъй като АНО е имал възможност служебно да направи справка за лицата, неподали декларации в срок и бездействието му не го извинява. При това положение данъчната администрация е разполагала с тримесечен срок, считано от 26.06.2019 г. да състави акт за установяване на административно нарушение. В случая актът е съставен след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечния срок, а именно на 12.12.2019 г., което е абсолютна пречка за допустимо развитие на административнонаказателното производство.

На следващо място, по съществото на спора, съдът намира, че и самият факт на твърдяното административното нарушение не е доказан. Срокът за подаване на декларация обр. 1 е бил до 25.06.2019 г., като към момента на подаването й - 12.12.2019 г. е бил осъществен състава на нарушението по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Това обстоятелство не се оспорва от страните, поради което и административното нарушение е налично от обективна страна. В случая обаче нарушението не бе доказано от субективна страна. По делото не се спори, че жалбоподателят е пристъпил към изпълнение на това си задължение още на 17.06.2019 г. (л. 11-12), като е подал по електронен път изискуемата декларация. Същата е постъпила в системата на НАП, за което е било получено потвърждение за получаване, но в последствие, декларацията е била отхвърлена, поради несъвпадение в броя на подаваните декларации според файла, за което е бил генериран протокол (л. 13). По делото не са ангажирани доказателства от АНО, дали и кога този протокол е достигнал до жалбоподателя и същият е узнал за него.

Изпратеният документ се получава и обработва от електронната система на НАП автоматично. След приключване на обработката на документа, електронната система генерира автоматично съобщение до електронната поща на изпращача на обработения документ. Въпросното автоматично съобщение, не съдържа данни за резултата от обработката на подадения документ, дали е приет или отхвърлен, а само електронна препратка с електронен адрес, чрез активирането на който получателят на това съобщение може да визуализира в електронната система на НАП електронен образ на протокола, съдържащ информация за резултатите от обработката, както и да изтегли този протокол в електронен формат. Едва при активиране на линка и отварянето му, изпращачът е в състояние да узнае, дали подаденият от него документ е бил приет или не. В случай, че системата е отхвърлила подадения документ, съгласно правилото на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, задълженото лице разполага със срок от 7 дни да попълни коректно данните в съответната декларация и отново да ги подаде в съответната ТД на НАП или по електронен път.

Жалбоподателят излага твърдения, че не е проверил дали е приета декларацията му. В съдебното производство, не са представени доказателства от страна на АНО в насока, оборваща тезата му, че не е знаел, че подадената от него декларация е била отхвърлена. Тежестта да се докаже обвинението е възложена на органите на административнонаказателното производство, но такова пълно и категорично доказване по делото не е направено. Доколкото нарушителят е физическо лице, не се установява процесното деяние да е осъществено виновно, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, което по необходимост влече недоказаност на нарушението като цяло.

Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН, съгласно която деяние, което не е извършено виновно, не се явява административно нарушение, настоящият състав намира, че това обстоятелство е допълнително основание за отмяна на обжалваното НП. Същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, разноските направени от жалбоподателя в размер на 50 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и разписка, следва да се присъдят в негова полза, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 148-F530988/17.02.2020 г., издадено от замествник- директора на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на Министерство на финансите, му е наложено административно наказание „глоба“ от 50 лв.

ОСЪЖДА ТД НАП - гр. Бургас да заплати на жалбоподателя Т.В.Г., ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала:

ММ