№ 1561
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20211100508443 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №20063034/10.03.2021 г. СРС, 33 с-в, по гр.д.№63440/2019 г.
е обявил по исковете на Национала агенция за приходите като процесуален
субституент на държавата, предявени срещу „В.П. 2005“ ЕООД, И.Н.С. и М.
Г. СТ. с правно основание чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за
недействителен по отношение на ищеца сключения между ответниците
договор за покупко- продажба от 08.06.2016 г., сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, с който „В.П. 2005“ ЕООД продава на
И.Н.С. следния лек автомобил, а именно: лек автомобил марка „Daciа“, модел
„Logan“, рег. №*******, рама №UU1KSD0KJ41558067, двигател
№:K9KK792D146661, с ДК №*******.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците И.Н.С. и
М. Г. СТ. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излага се, че
въззивниците не са знаели за увреждащия характер на сделката към момента
на сключването й. Твърди се, че разпоредбата на чл. 135, ал. 2 била
неприложима в разлеждания случай, т.к. продавач по сделката било търговско
дружество. Оспорва се, че разпоредбата на пар. 1, т. 3, б. а) и б) ДР на ДОПК
във връзка с установяване на свързани лица се прилага и за юридически лица.
Сочи се, че съдът не е обсъдил възражението на ответниците, че автомобилът
само формално се е водил собственост на дружеството-ответник, докато
всъщност бил закупен и поддържан със средства на С.и, които го ползвали
1
лично от момента на придобиването му от дружеството, поради което целта
на атакуваната сделка била да се обективира документално едно
съществуващо фактическо положение. С оглед на изложеното възражение се
оспорва изводът на съда, че тъй като продавач по сделката било търговско
дружество, то сделката била извършена по занятие и целта й е била да бъде
получена печалба. Във въззивната жалба се сочат процесуални нарушения
във връзка с допускането на доказателства в първоинстанционното
производство, поради което се правят доказателствени искания пред
въззивната инстанция. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Ответникът по въззивната жалба - Национална агенция за приходите
оспорва същата. Твърди, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, тъй като първоинстанционният съд е приел за доказани
всички елементи от фактическия състав на иска, и е съобразено с трайната
практика на ВКС. Излага доводи, че вземането му към ответното дружество е
възникнало и изискуемостта му е настъпила преди сключването на
увреждащата сделка. Твърди, че районният съд правилно е приел, че сделката
е увреждаща, тъй като длъжникът се е разпоредил с имущество, което
действие затруднява удовлетворяването на кредитора. Излага, че
прехвърлянето на собствеността от страна на „В.П. 2005“ ЕООД е извършено
от управителя Д. Д., която е дъщеря на приобратателите на лекия автомобил,
поради което била налице презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД. Сочи, че били
събрани доказателства за знанието и увреждащия характер на
разпоредителното действие. Излага, че сделката е сключена при липса на
еквивалентност на насрещните престации. Сочи се, че всички предпоставки за
уважаването на иска са били установени в първоинстанционното
производство. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Ответното дружество „В.П. 2005“ ЕООД – необходим другар на
страната на въззивниците, не взема становище по въззивната жалба.
С определение № 1824/08.03.2022 г. по в.гр.д. № 8443/2021 г. въззивният
съд е допуснал двама свидетели на въззивниците за установяване на
твърдените във въззивната жалба обстоятелства.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 216, ал. 3
ДОПК, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Ищецът Национална агенция за приходите
твърди, че има изискуемо вземане срещу ответника „В.П. 2005“ ЕООД в общ
размер на 63 175,27 лв., установено с данъчни декларации (справки-
декларации) по ЗДДС за периода 01.03.2015 г. – 30.04.2016 г., данъчни
декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201 ЗКПО, данъчни декларации по
образец № 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ. Твърди, че за
събирането на задълженията на „В.П. 2005“ ЕООД било образувано изп.д. от
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, като
след пълното проучване на имущественото състояние на дружеството било
установено, че приходната агенция не би могла да събере декларираните и
невнесени в законоустановените срокове задължения на дружеството по пряк
2
начин. Излага, че с договор за покупко-продажба от 08.06.2016 г. „В.П. 2005“
ЕООД, представлявано от управителя Д. Д., прехвърлило на бащата на Д. –
И.С., процесния лек автомобил за сумата от 10,00 лв. Към същия момент
МПС имало застрахователна стойност – 6800,00 лв. Твърди, че с посочената
сделка продавачът е увредил ищеца, тъй като е прехвърлил имущество, от
което той е могъл да се удовлетвори. Веща е продаден на свързано лице,
чието знание се презумира по смисъла на чл. 135, ал.2 ЗЗД. Моли съда да
постанови решение, с което да обяви за относително недействителна по
отношение на ищеца покупко-продажбата, оформена с договор с нотариална
заверка на подписите от 08.06.2016 г., по силата на която ответникът „В.П.
2005“ ЕООД е продал на И.С., намиращ се към онзи момент в брак с М.С.,
процесния лек автомибил. В условията на евентуалност и на основание чл.55,
вр. чл. 57 ЗЗД е поискано осъждането на ответниците И.С. и М.С. за
заплащането на сумата от 6800,00 лв., представляваща застрахователна
стойност на автомобила към момента на извършване на увреждащото
действие.
С решение №20063034/10.03.2021 г. СРС, 33 с-в, по гр.д.№63440/2019 г.
е обявил по исковете на Национала агенция за приходите като процесуален
субституент на държавата, предявени срещу „В.П. 2005“ ЕООД, И.Н.С. и М.
Г. СТ., с правно основание чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД за
недействителен по отношение на ищеца сключения между ответниците
договор за покупко- продажба от 08.06.2016 г., сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, с който „В.П. 2005“ ЕООД продава на
И.Н.С. и М. Г. СТ. следния лек автомобил, а именно: лек автомобил марка
„Daciа“, модел „Logan“, рег. №*******, рама №UU1KSD0KJ41558067,
двигател №:K9KK792D146661, с ДК №*******. На основание чл. 78, ал.1
ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 400 лв.,
представляваща съдебни разноски. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 84, ал. 1
ГПК ответниците са осъдени да заплатят по сметка на СРС държавна такса по
делото в размер на 272 лв.
От изслушаното и прието в първоинстанционното производство
заключение на вещото лице Л.Б. по допуснатата ССчЕ се установява, че
общият размер на непогасените от „В.П. 2005“ ЕООД данъчни задължения
към 08.06.2016 г. е в размер на 48 861,63 лв., от които 48 637,51 лв. главница и
224,12 лв. лихва. След посочената дата са събрани общо суми в размер на
3580,36 лв., които са разпределени за погасяване на главници от
задълженията. Вещото лице установява, че липсва налично имущество,
притежавано от „В.П. 2005“ ЕООД, което да послужи за удовлетворяване на
кредитора.
За събирането на вземанията е образувано изп. д. № 22150001357-2015
от публичен изпълнител в НАП ТД – София.
С договор за покупко-продажба на МПС от 08.06.2016 г., сключен с
нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус А.Н., „В.П. 2005“
ЕООД чрез управителя Д. Д. е продал на И.С. лек автомобил марка „Daciа“,
модел „Logan“, рег. №*******, рама №UU1KSD0KJ41558067, двигател
№:K9KK792D146661, с ДК №*******, за продажната цена от 10,00 лв. В
договора се посочва, че застрахователната оценка на автомобила е 6800,00 лв.
Видно от извлечението от търговския регистър към момента на
3
извършване на покупко-продажбата на процесния автомобил едноличен
собственик на капитала и управител на „В.П. 2005“ ЕООД е Д. Д..
От представените извлечения от справки за родствени връзки на М.С.,
И.С. и Д. Д. се установява, че М.С. и И.С. са съпрузи, а Д. Д. е тяхна дъщеря.
Не се твърди и не се установява М.С. и И.С. да са регистрирали режим на
имуществени отношения на съпрузите.
За установяването на твърденията на ответниците-въззивници, че
процесният автомобил е придобит и притежаван само формално от
дружеството, както и за оборване на презупмцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД на
въззивниците са допуснати двама свидетели при режим на довеждане. В
открито съдебно заседание, проведено на 21.03.2022 г., са изслушани
свидетелите М.Г. – племенник на И.С., и И...Д. – съпруг на Д. Д. и зет на И.С.
и М.С..
Пред съда свидетелят Г. заявява, че през 2012 г. е асистирал на
ответника С. при избора на процесния автомобил. Твърди, че С. имал
собствени пари за автомобил и заявявал пред Г., че иска да си купи такъв за
лично ползване. Свидетелят сочи, че след покупката и до ден днешен С.
управлявал и поддържал колата.
Свидетелят Д. твърди, че процесният автомобил е закупен на името на
дружеството, но средствата за придобиването му били на ответниците С.и,
единствено които го използвали от придобиването му до настоящия момент.
Д. имала желание да прехвърли собствеността върху капитала на дружеството
на трето лице, поради което се свързала с баща си, за да му прехвърли
собствеността върху автомобила, т.к. той бил закупен със средства на
родителите й. На свидетеля не било известно наличието на задължения към
НАП. Заявява, че не мисли, че ответниците и съпругата му – управител на
дружеството, са знаели за задълженията към НАП към момента на
прехвърлянето на собствеността на автомобила от „В.П. 2005“ ЕООД на И.С..
Доколкото и двамата свидетели са роднини на посочилите ги страни, то
техните показания следва да се ценят от съда с оглед на всички други данни
по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, както
изисква чл. 172 ГПК. Настоящият състав намира, че показанията на
свидетелите не са достатъчни, за да бъде прието за установено, че средствата
за придобиването на процесния автомобил от дружеството са предоставени от
ответниците С.и. Хипотезата, при която имущество се придобива за сметка на
едно лице, но на името на друго, представлява отклонение от обичайния ред
на гражданските и търговските отношения. Използването на подобна
усложнена конструкция, наподобяваща косвено представителство, предполага
наличието на конкретни житейски и икономически причини. В същото време,
свидетелите, единият от които – Д., е съпруг на управителят - едноличен
собственик на капитала на дружеството към датите на процесните сделки и
зет на ответниците С.и, не могат да посочат причина, поради която
автомобилът е закупен със средства на С.и, но на името на „В.П. 2005“ ЕООД.
Никакви други доказателства, извън свидетелските показания на Г. и Д., не са
събрани за установяването на твърдението, че автомобилът е придобит със
средства на С.и, поради което съдът не може да приеме този факт за
установен.
4
Показанията на свидетеля Д. не могат да бъдат кредитирани в частта, в
която заявява, че не мисли, че съпругата му е знаела за наличието на
задължения към НАП. Публичните задължения на дружеството са установени
с данъчни декларации и справки-декларации по данъчните закони, подавани
именно от дружеството. Не може разумно да бъде прието, че управителят на
дружеството и едноличен собственик на капитала му не е знаел за подаването
на декларации и за последиците от подаването на данъчни декларации, с
които се признават данъчни задължения. В същото време, доколкото
данъчните задължения не са платени от дружеството-длъжник по тях, то
управителят на същото не може да не знае, че има изискуеми вземания на
НАП срещу управляваното от него дружество.
Останалите доказателства не установяват релевантни към предмета на
спора обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
За да уважи иска първоинстанционният съд е приел, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД - ищецът е кредитор на
ответното дружество; длъжникът е извършил действие, с което уврежда
кредитора - разпоредил се е с движима вещ и е намалил имуществото си в
момент, когато е било налице задължението му към ищеца; налице е знание
за увреждащия характер на сделката от страна на купувачите по силата на
презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Решението е постановено
след обсъждане на относимите към предмета на спора доказателства и доводи
на страните, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни разпоредби. Единственото възражение на
ответниците, което е останало необсъдено от пъроинстанционния съд е това,
че процесният автомобил е придобит на името на дружеството, но със
средства на ответниците С.и, като атакуваната сделка е сключена, за да бъде
приведено правното състояние в съответствие с фактическото.
Съгласно разпоредбите на чл. 135, ал.1 и 2 ЗЗД кредиторът може да
иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва също да е знаело за увреждането.Знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице
елементите от фактическия състав на цитираните норми. Увреждане е налице
винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество на
длъжника, включително когато се намалява възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника, като ирелевантно е дали
длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност /Р
№ 320/13 г., гр.д.№ 1379/12 г., ВКС, IV ГО; Р № 322/15 г., гр.д.№ 2761/15 г.,
IV ГО на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК/. Кредиторът не е длъжен да
установява цялостното финансово състояние на длъжника или разликата
5
между продажната и действителната цена и само когато длъжникът не
разполага с друго имущество или то е недостатъчно, да упражни правото си
по чл. 135 ЗЗД / Р № 149/13 г., т.д.№ 422/12 г., ВКС, I ТО по чл. 290 ГПК/.
Цялото имущество на кредитора служи за общо обезпечение на неговите
кредитори /чл. 133 ГПК/, като право на последните е да изберат начина, по
който да се удовлетворят -дали с обезпеченото в тяхна полза имущество или
с друго такова на длъжника, който не разполага с възражение, че притежава и
друго имущество извън това, с което се е разпоредил, върху което да се
насочи изпълнението / Р № 50/17 г., т.д.№ 731/16 г., I ТО, ВКС; Р № 407/14 г.,
гр.д.№ 2301/14 г., ВКС, IV ГО, постановени по чл. 290 ГПК/.
Не е оборена и презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД, която е приложима и
по отношение на юридическите лица предвид наличието на роднинска връзка
по смисъла на цитираната разпоредба между управителя на дружеството
длъжник и купувача на имота /Р № 86/17 г., гр.д.№ 1164/15 г., ВКС, IV ГО; Р
№ 219/10 г., т.д.№ 752/09 г., II ГО на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК/.
Единственото, което свидетелят Д. заявява във връзка с това възражение,
поддържано и пред въззивната инстанция, е, че не мисли, че въззивниците С.и
и управителят на дружеството са знаели за наличието на задължения към
НАП към момента на сделката. Само по себе си това изявление не е годно да
обори презумпцията за знание. В същото време показанията на свидетеля в
тази им част не могат да бъдат кредитирани поради изложените по-горе
съображения.
Във връзка с възражението за действителните отношения между
дружеството и ответниците С.и по повод собствеността върху процесния
автомобил към изложеното по-горе може да се добави, че ответниците не
излагат и не доказват наличието на причина за уреждането на отношенията
помежду им по начин, при които има разминаване между фактическо и
правно положение, както и причина това състояние да се поддържа в
продължение на четири години. Този факт сам по себе си поставя под
сериозно съмнение истинността на твърденията за това какви са били
действителните отношения между страните по атакуваната покупко-
продажба. Нещо повече, никакви доказателства не са събрани извън
показанията на свидетелите, които да установяват предоставянето на
средствата за закупуването на автомобила от ответниците С.и. В допълнение,
нито от съдържанието на договора от 08.06.2016 г., нито от друго
доказателство, съставено от страните по него, може да се изведе, че целта на
атакуваната сделка е привеждането на правното положение в съответствие с
фактическото.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата НАП разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата
инстанция, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273
ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна
сложност на делото пред въззивния съд.
Водим от горното съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20063034/10.03.2021 г. СРС, 33 с-в, по
гр.д. № 63440/2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК „В.П. 2005“ ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******,
И.Н.С., ЕГН **********, и М. Г. СТ., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес гр. София, ул. „******* чрез адв. М., да заплатят на държавата, чрез
процесуален субституент Национална агенция за приходите, със съд. адрес гр.
София, ул. „*******, сума в размер на 100 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7