Определение по дело №2785/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 185
Дата: 22 януари 2018 г.
Съдия: Антония Светлинова Младенова
Дело: 20173100502785
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ............ /………..2018 г.

 гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                                      мл. с. АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Антония Младенова

въззивно гражданско дело № 2785 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на Глава XX от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Гранд хотел Варна“ АД срещу решение № 4620/13.11.2017 г., постановено по гр. д. № 7407/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, с което ответното дружество „Гранд хотел Варна“ АД е осъдено да заплати на ищцата Р.С.В.-Й. следните суми: 1.) сумата от 22 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие претърпяната на 04.06.2014 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 05.06.2017 г., до окончателното й изплащане; 2.) компенсаторна лихва в размер на 6 717,32 лв. за периода от трудовата злополука – 04.06.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 05.06.2017 г., както и 3.) сумата от 1 436,60 лева, представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди вследствие на злополуката, на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Жалбоподателят оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради необоснованост. Поддържа направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на исковите претенции, както и възражение за съпричиняване на основание чл. 201, ал. 2 КТ. Оспорва механизма на настъпване на трудовата злополука, описан в исковата молба, доколкото същият противоречи на установените обстоятелства в разпореждането на ТП на НОИ, с което увреждането е признато за трудова злополука – противоречие, което според въззивника води до необоснованост на обжалвания съдебен акт и неправилен извод за липсата на проявена от страна на ищцата груба небрежност. Оспорва също размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като несправедливо с аргумент, че за настъпването на вредите са допринесли налични към момента на злополуката заболявания на ищцата. Счита, че за претендираните имуществени вреди по делото не са събрани надлежни доказателства. Намира размера на присъдената компенсаторната лихва за неправилно изчислен, доколкото съдът е определил акцесорното вземане като изискуемо преди настъпване изискуемостта на главната претенция. По тези съображения формулира искане за отмяна на първоинстанционното решение и претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:

1.) за задължаване на ТЕЛК за общи болести II-ри състав при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД да представи цялата медицинска документация, свързана с издаване на решение № 1609-079/02.06.2016 г., въз основа на което на Р.С.В. – Й. е определен процент на намалена работоспособност за трудова злополука 20 %;

2.) за назначаването на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото, цялата медицинска документация по ТЕЛК за общи болести II-ри състав при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД и тази, която се намира при Р.С.В. – Й., както и след личен преглед на ищцата, да отговори на слените задачи: 1. Освен наличните на лицето заболявания - остеопороза с висок фрактурен риск и хипотиреодизъм, същото страда ли от други общи заболявания и ако да – как и в каква степен?; 2. Отразяват ли се заболяванията остеопороза, хипотиреодизъм и другите общи заболявания (ако такива се установят) на общото здравословно състояние на лицето, както и на посттравматичното заболяване гонартроза и ако да – как и в каква степен?

Въззиваемата страна – Р.С.В. – Й., е депозирала отговор на подадената въззивна жалба в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния представител адв. Н.К.. Поддържа становище за нейната неоснователност по подробно изложените в отговора съображения, като намира направените от насрещната страна доказателствени искания за недопустими. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.

 

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, като същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което се явява редовна и допустима и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По доказателствените искания на въззивника съдът приема следното:

Искането по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК за задължаване на трето лице - ТЕЛК за общи болести II-ри състав при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, да представи документи относно определения процент инвалидност на въззиваемата страна, е следвало да бъде направено с отговора по чл. 131 ГПК, доколкото експертното решение на ТЕЛК е представено от ищцата още с исковата молба. Допълнителните задачи съм съдебно-медицинската експертиза също е могло да бъдат поставени своевременно в първоинстанционното производство, тъй като същите не са свързани с новоузнати или новооткрити обстоятелства относно здравословното състояние на въззиваемата страна по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК. Пропускът за събиране на исканите доказателства не се дължи и на процесуално нарушение на съда, а същият е резултат от бездействието на въззивника (ответник в първоинстанционния процес).

С оглед на гореизложеното, направените доказателствени искания попадат в хипотезата на чл. 266, ал. 1 ГПК, същите са недопустими и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

          Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 68943/27.11.2017 г., подадена от „Гранд хотел Варна“ АД срещу решение № 4620/13.11.2017 г., постановено по гр. д. № 7407/2017 г. по описа на Районен съд - Варна;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащите се във въззивната жалба доказателствени искания: 1.) за задължаване на ТЕЛК за общи болести II-ри състав при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД да представи цялата медицинска документация, свързана с издаване на решение № 1609-079/02.06.2016 г., въз основа на което на Р.С.В. – Й. е определен процент на намалена работоспособност за трудова злополука 20 %; 2.) за назначаването на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото, цялата медицинска документация по ТЕЛК за общи болести II-ри състав при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД и тази, която се намира при Р.С.В. – Й., както и след личен преглед на ищцата, да отговори на слените задачи: 1. Освен наличните на лицето заболявания - остеопороза с висок фрактурен риск и хипотиреодизъм, същото страда ли от други общи заболявания и ако да – как и в каква степен; 2. Отразяват ли се заболяванията остеопороза, хипотиреодизъм и другите общи заболявания (ако такива се установят) на общото здравословно състояние на лицето, както и на посттравматичното заболяване гонартроза и ако да – как и в каква степен, като недопустими, на основание чл. 266, ал. 1 ГПК;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2018 г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като на същите се връчи препис от настоящото определение.

         

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                                     

 

        ЧЛЕНОВЕ: